Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260071
гр. Несебър, 06.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина
Менчева, като разгледа гр. д. № 27 по описа на Районен съд Несебър
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.
Предявени са
насрещни искове с правно основание чл. 40 от ЗУЕС.
От ищеца - Етажната собственост на сграда с
идентификатор **********, представлявана от управителя Г.О., е предявен иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника С.В.Г.,
че дължи на етажната собственост сумата от 1970 лв., от които 900 лв. – годишно
плащане за 2018г. за управление и поддръжка на общите части, 900 лв. – годишно
плащане за 2019г. за управление и поддържане на общите части, 85 лв. – годишна
вноска за 2018г. във фонд „Ремонт и обновяване” и 85 лв. – годишна вноска за
2019г. във фонд „Ремонт и обновяване”, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. Ищецът сочи, че ответникът е
собственик на апартамент № 5, находящ се на втори
етаж в жилищна сграда № 1 с идентификатор № **********, находяща
се в гр. Свети Влас, ул. „*******. Твърди, че на общо събрание от 14.09.2017г.
са взети решения формата на управление на ЕС да бъде „етажна собственост”, като
с решение по т. 6 е избран и първият управител – Роза Вашкау.
Сочи, че с решение по т. 8 от дневния ред общото събрание е приел размер на
годишната такса за управление за 2018г. от 14 лв. на кв. м. Излага, че по т. 9
от дневния ред е утвърден размерът на годишната парична вноска за фонд „Ремонт
и обновление” за 2018г. – 2 лв. на кв. м. Навежда, че по т. 11 е приет
Правилник за вътрешния ред, който предвижда, че вноските се внасят в срок до
01.07 на текущата година. Сочи, че на 03.10.2018г. е проведено ново събрание,
на което Г.О. е избран за управител на жилищната сграда – т. 7 от дневния ред.
Излага, че по т. 11 от дневния ред вноските за управление и поддръжка са
определени в размер на 900 лв. за 2018г. и 900 лв. за 2019г. за всеки
апартамент. Вноските за фонд „Ремонт и обновяване” са определени по 85 лв. за
2018г. и 2019г. Твърди, че решенията на ОС не са обжалвани и са влезли в сила.
Намира, че е налице изискуемо вземане на етажната собственост срещу ответника
за посочените суми, за заплащането на което са му изпращани и покани. Обръща се
внимание, че дори Г. да има отделен договор за поддръжка, той е за неговия
имот, но не и за общите части. Акцентира се, че ответникът е обвързан от
решенията на ОС по протоколи № 2 и № 4. Сочи се, че няма пречки българският съд
да разглежда искове по чл. 38 от ЗУЕС. С тези доводи от съда се иска да уважи
исковете. Претендират се разноски.
В срок по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника С.В.Г. е подаден отговор на
исковата молба. В него се развиват съображения в насока, че в случая ищец е
Сдружение на собствениците по смисъла на чл. 25 от ЗУЕС, като ответникът не
следва да заплаща разходи към това сдружение, тъй като не участва в него.
Навеждат се подробни доводи за незаконосъобразност и нищожност на решенията на
ОС от 14.09.2017г. и 03.10.2018г. Твърди се, че ответникът не дължи сумите на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като живее постоянно в Руската Федерация.
Навежда се, че за всяка от годините 2018г. и 2019г. той пребивавал в комплекса
по 9 дни. Излага се, че ответникът не е уведомен за взетите от общото събрание
решения. Твърди се, че ответникът има сключен договор с конкретна фирма за
поддръжка и управление на общите части в етажната собственост. Навежда се, че
на ответника не е известно Г.О. да е организирал и извършвал действия по
управление и поддръжка на общите части. Твърди се, че падежът за плащането на
сумите от 2019г. не е бил настъпил към момента на издаване на заповедта.
Оспорват се писмените доказателства, представени от ищеца. От съда се иска да
отхвърли исковете. Иска се от съда да прогласи нищожност на регистрация в
регистър БУЛСТАТ на „Етажна собственост на сграда с идентификатор **********”.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника С.В.Г. е предявен насрещен иск с
правно основание чл. 40 от ЗУЕС срещу Етажната собственост на сграда с
идентификатор **********, представлявана от управителя Г.О., с който оспорва
законосъобразността на решенията от общите събрания от 14.09.2017г. и
03.10.2018г. Сочи, че не спазена процедурата по провеждане на общите събрания
относно свикването им и оповестяване на решенията. Твърди се, че поканите по
чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС са поставени при неспазване на предвидения срок. Излага,
че не е спазено изискването на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС за поставяне на видно и
общодостъпно място на протокол от проведеното общо събрание. Развива
съображения за нищожност на решенията от общите събрания – поради липса на
основание. Излага какво следва да съдържат разходите по пар.
1, т. 11 от ЗУЕС. Сочи, че решенията противоречат на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.
Твърди, че посочените в протоколите проценти са неверни. Навежда, че етажната
собственост не съществува, тъй като не е регистрирана по надлежния ред, като
сочи, че е налице сдружение на собствениците. С тези доводи моли решенията от
14.09.2017г. и 03.10.2018г. да бъдат прогласени за нищожни, респ. да бъдат
отменени.
В срока по чл. 131 от ГПК от ищеца по делото (и ответник по насрещния иск)
е постъпил отговор по така подадения насрещен иск. Счита, че насрещният иск е
нередовен. Излага, че държавната такса е определена неправилно от съда. Твърди,
че насрещният иск е предявен от адвокат без надлежна представителна власт.
Излага се, че предявеният насрещен иск е недопустим на основание чл. 299, ал. 1
от ГПК. Цитира решение по гр.д. № 824/2017г. на Районен съд Несебър. Намира, че
искът е недопустим и поради неспазване на срока за предявяването му по чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС. Развива съображения в тази насока. Счита искът за неоснователен.
Сочи, че идеалните части са определени по правилен начин. Развива съображения в
насока, че решенията са взети при спазване на чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС и чл. 51, ал.
1 от ЗУЕС. Намира, че провеждането на ОС е било надлежно огласено. Оспорва
твърдението, че Г. е получил протоколите от ОС едва с исковата молба. Обръща се
внимание, че имотът му е бил ползван и от други лица.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
С оглед преюдициалния му характер на първо място
следва да бъде разгледан предявеният насрещен иск.
В тежест на С.В.Г. по предявения насрещен иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата,
която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията,
чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже, че съобщение за общото
събрание е поставено при спазване на реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, че общото
събрание е свикано при спазване на изискванията на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС,
че събранието е проведено при спазване на изискванията за кворум и решенията са
взети при спазването на чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От анализа на нормите на чл. 130, чл. 140, ал. 1 ГПК може да
се направи извод, че съдът следи за допустимостта на предявения иск в хода на
целия процес. В тази връзка спорни между страните са въпросите дали е спазен преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за предявяване
иска и дали предявяването на иск за нищожност на решенията на общо събрание е
ограничено с преклузивен срок.
Във връзка с тези
спорни въпроси от страните са ангажирани писмени и гласни доказателствени
средства. С оглед обстоятелството, че последните доказателства са събрани в
открито съдебно заседание от 28.10.2020г., в което е приключено и съдебното
дирене, съдът намира, че настоящият момент е и първият възможен за произнасяне
по въпроса за допустимостта на предявения иск. Този извод произтича и от
естеството на твърденията на страните. От една страна ответникът твърди, че
протоколът е оповестен по надлежния ред, за което са съставени изискуемите по
смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС писмени документи. Ищецът твърди, че такива не са
съставяни и протоколът от събранието не е оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Както е прието в практиката на върховната инстанция (напр. Определение №
312 от 26.09.2014г. по ч.гр.д. № 4061/2014г. по описа на II гр.о. на ВКС) няма пречка чрез
гласни доказателства да се установяват обстоятелства, свързани с датата и
мястото на залепването на протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В цитирания съдебен
акт е посочено, че обстоятелството кога е изготвен протоколът от проведено общо
събрание на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост и
съответно от кога започва да тече срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС може да бъде
установено само с писмени доказателства (предвидените в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС).
При наличието на такива писмени доказателства и спор между страните относно
обстоятелството дали протоколът действително е поставен на посоченото в него
място и на посочената дата е допустимо събирането на гласни доказателствени
средства. Спорът по допустимостта на настоящия иск на първо място е
концентриран именно около посочените факти и обстоятелства, поради което за
решаването му е било необходимо събирането и на ангажираните гласни доказателствени средства.
Съдът намира за доказано по делото, че протоколът от общото
събрание от 14.09.2017г. и протоколът от общото събрание от 03.10.2018г. са
оповестени по надлежния ред съответно на 20.09.2017г. за първото събрание и на
09.10.2018г. за второто събрание. На първо място за установяването на тези
факти от ищеца (ответник по насрещния иск) са ангажирани писмени доказателства.
Видно от съобщение за собствениците, ползвателите и обитателите (на л. 154 от
делото) протокол № 2 от общо събрание от 14.09.2017г. на собствениците на
самостоятелни обекти, разположени в жилищна сграда с идентификационен номер **********,
находяща се в гр. Свети Влас, ул. „Морска“ – жилищна
сграда – секция 1, е произведен, като копие от протокола се предоставя на
лицата, посочени в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Съобщението е изготвено на
20.09.2017г. в 15:00 часа от Р. Вашкау – управляващ.
На 20.09.2017г. в 15:10 часа е съставен и протокол за поставяне на съобщение за
изготвянето на протокола (на л. 158 от делото), в който е вписано, че
съобщението, изготвено на два езика (руски език и български език) се поставя на
дъската за обяви. Протоколът е подписан от Р. Вашкау
и собственик на ап. 13 – О. В. З.. На 09.10.2018г. в 16:30 часа е поставено и
съобщение за изготвяне на протокол от общото събрание от 03.10.2018г. (протокол
№ 4). Видно от протокола съобщението било поставено в коридора на първия етаж
на входа на сградата и на дъската за обяви – на български и руски език.
Протоколът е подписан от управляващ – Г. Окуневич и
собственик на ап. 6 – К. Н. Шечковский. Според чл.
16, ал. 7 ЗУЕС управителят (в 7-дневен срок от провеждането на събранието) поставя
на видно и общодостъпно място
на входа на сградата съобщение
за изготвянето на протокола. За поставяне
на съобщението се съставя
протокол от управителя и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. В случая съставените протоколи и съобщение отговарят на предвиденото в
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Спорен по делото е
и въпросът дали действително съобщението е поставено. По делото като свидетелка
е разпитана Кадрие Хашим – обитаваща комплекса. От показанията й се установява,
че от 10 години тя обитава комплекса, като до около 2017г. живяла в процесната сграда (вход А), а в
последните три години в другата сграда (Б). Установява се, че свидетелката
поддържа апартаменти на пет собственици от процесната
сграда, сред които и този на ответника по първоначалния иск (и ищец по
насрещните искове). От показанията й става ясно, че тя чисти апартаментите на
тези пет собственици преди идването им през летния сезон и след отпътуването им
от Република България, като свидетелката сочи, че собствениците идват през
летните месеци, като Г. през 2018г. и 2019г. престоял около 7-8 дни. При
извършената преценка съдът достигна до извод, че показанията на свидетелката
Хашим не разколебават посоченото в протокола относно датата на поставяне на
съобщенията по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В тази връзка съдът на първо място намира за
необходимо да акцентира върху обстоятелството, че проведените на 14.09.2017г. и
03.10.2018г. общи събрания са такива на собствениците на самостоятелни обекти в
процесната сграда (видно от изричното отбелязване в
протоколите). От своя страна в показанията си Хашим сочи, че е единствено
обитател в комплекса. Налага се извод, че посочената свидетелка няма пряко
отношение към проведените общи събрания на собствениците от 2017г. и 2018г., поради
което е логично да не е била с висока степен на заинтересованост от
евентуалното провеждане на тези събрания. Показанията й са в насока, че от
2017г. не живее в процесната сграда, но посещава
същата във връзка с поддръжката на апартаментите на пет собственици. Както се
установи тя посещава тези апартаменти предимно през летните месеци, като
извършва почистването им преди пристигане на собствениците и след заминаването
им. Свидетелката сочи, че не е разбрала за проведените през 2017г. и 2018г.
общи събрания, като не видяла да има поставени съобщения. От една страна Хашим
не е имала съществен интерес да следи за провеждане на общи събрания на
собствениците в етажната собственост. Нейното пребиваване в комплекса е
свързано пряко с ангажираността й относно определени апартаменти, като в
периодите на провеждане на събранията не е обитавала жилищна сграда с
идентификационен номер **********. Освен това през месеци септември 2017г. и
октомври 2018г. тя очевидно е посещавала по рядко тази сграда, тъй като (според
изнесеното от нея) не е имала съществени ангажименти във връзка с почистваните
от нея апартаменти (основната дейност по почистването тя извършвала през летния
сезон). Поради тази причина обстоятелството, че тя не е видяла залепено
съобщение за изготвените протоколи (за което свидетелства) не може да
гарантира, че такива не са залепени. Става въпрос за субективни възприятия на
обитател в процесния комплекс, който не е бил ангажиран по никакъв начин с
проведените събрания. Ето защо обстоятелството, че тази свидетелка не е видяла
съобщение за изготвените протоколи не може да установи тезата на С.Г., че
такива не са поставяни.
При всички изложени
по-горе съображения крайният извод на съда е, че съобщенията и протоколите за
поставянето им са изготвени по начина, посочен в тях. От протоколите се
установява, че съобщенията са постановено на видно място на 20.09.2017г. и
09.10.2018г. Самите протоколи съдържат цялото необходимо съдържание и са
съставени в предвидения за това срок по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Наред с това
съобщенията са поставени на видно и общодостъпно място. В практиката на
върховната инстанция (напр. Решение № 161 от 29.10.2015г. по гр.д. №
6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС) е прието, че начинът
на оповестяване на протокола, предвиден в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, рефлектира и
върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения, който
срок започва да тече от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Както е посочено в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията
към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите,
а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща
на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал.
2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то
се смята за уведомено с поставяне
на съобщението. В случая съдът
приема, че протоколите са оповестени надлежно по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС на дати
на 20.09.2017г. и
09.10.2018г., а по делото не се твърди и не се доказва С.Г. да е отправил искане
по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, поради което
той не е следвало да бъде уведомяван по друг начин. Срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е
30-дневен от уведомяването по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и по арг.
от чл. 60, ал. 5 ГПК е изтекъл на 20.10.2017г. за първото събрание и на
08.11.2018г. – за второто събрание. Настоящата насрещна искова молба е подадена
на 10.03.2020г. с изпращане на отговора на исковата молба - след предвидените срокове в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Както е прието в трайната
съдебна практика на върховната инстанция, вкл. и цитираното вече Решение № 161 от 29.10.2015г. по
гр.д. № 6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС, когато молбата за отмяна на взетите решения е просрочена,
същата е и процесуално недопустима, а предявеният въз основа на нея иск –
недопустим.
Съдът намира, че
искът е недопустим и в частта му, в която се иска решенията на ОС да бъдат
обявени за нищожни. Налице е задължителна практика на
ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК (Решение № 39 от
19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на ВКС, І гр. о.), според която за решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, са приложими правилата по ЗС и ЗУЕС,
а не общите правила, предвидени
в ЗЗД. Съгласно цитираното
решение неспазването на различни
правила от предвидените за свикване
и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои
до незаконосъобразност, като
е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може
да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Практиката
на ВКС в тази насока е задължителна, като последователно се споделя от състави на Окръжен съд Бургас – Определение № I-2337 от 29.11.2018г. по ч.в.гр.д. № 1765/2018г. по описа
на Окръжен съд Бургас, Определение № V-1403 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 1011/2018г. по описа
на Окръжен съд Бургас, Определение № V-2229 от 15.11.2018г. по ч.гр.д. № 1636/2018г. по описа
на Окръжен съд Бургас, Решение № III-129 от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 1314/2018г. по описа на
Окръжен съд Бургас. Впрочем това становище се застъпва както в най-актуалната,
така и в по-стара практика на ВКС – Решение № 569 от 20.11.2009г. по гр. дело №
4357/2008г. по описа на II гр. о. на ВКС,
Определение № 472 от 10.10.2018г. по ч.гр.д. № 3504/2018г. по описа на IV гр. о. на ВКС, Определение № 99 от 29.05.2019г. по ч.гр.д.
№ 20/2019г. по описа на II гр.
о. на ВКС. Налага се извод, че практиката на ВКС е задължителна и постоянна. Настоящият съдебен състав
споделя трайно формираната съдебна практика, според която и исковете за нищожност на решенията на общото събрание следва да се предявят в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Т.е. и за исковете за нищожност важи вече изложеното, че са подадени след срока по чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС.
С оглед всичко
изложено и поради недопустимост на предявените искове същите следва да бъдат
оставени без разглеждане, а производството по дело в тази му част - следва да
бъде прекратено.
При изводите за
недопустимост на исковете не следва да бъдат обсъждани другите доказателства,
представени от представителя на етажната собственост с молба от 12.08.2020г., касаещи
разглеждането на иска по същество.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да
докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 5, находящ се на втори етаж в жилищна сграда № 1 с
идентификатор № **********, находяща се в гр. Свети
Влас, ул. „*******, който се намира в режим на етажна собственост – в Етажната
собственост на сграда с сграда с идентификатор **********. Следва да докаже, че
с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от
14.09.2017г. и 03.10.2018г. са определени такси, дължими от етажните
собственици за управление и поддръжка на общите части и фонд „Ремонт и
обновяване” за 2018г. и 2019г. В негова тежест е да докаже размера на
претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При
доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземането.
В доказателствена тежест на ответника С.В.Г.
е докаже възражението си, че не дължи плащане на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС,
т.е., че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и, че за
това обстоятелство е уведомен писмено председателят на управителния съвет
(управителя).
По делото не се спори, а и от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 121, том XXXII, рег. № 20501, дело №
6116/2008г., съставен на 07.11.2008г. от помощник нотариус при нотариус Стоян
Ангелов с район на действия – района на Несебърски районен съд, рег. № 208 по
регистъра на Нотариалната камара (на л. 11 – л. 12 от делото) се установява, че
С.В.Г. е собственик на
апартамент с идентификатор **********.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Свети Влас.
На 14.09.2017г. и 03.10.2018г. били проведени общи събрания на етажната
собственост, обективирани в протокол № 2 (на л. 13 –
л. 27 от делото) и протокол № 4 (на л. 32 – л. 44 от делото). По т. 7 от
дневния ред от събранието от 03.10.2018г. за управител на етажната собственост
в сграда с идентификатор ********** бил избран Г.О.. По т. 11 от дневния ред от
събранието, проведено на 03.10.2018г., били приети решения за всеки апартамент
от сграда № 1 да се определи вноска за управление и поддръжка по 900 лв.
съответно за 2018г. и за 2019г. С решение по т. 12 от дневния ред от събранието
от 03.10.2018г. били определени и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за
2018г. и 2019г. – по 85 лв. на година за собствения на Г. апартамент № 5 (видно
от таблица на л. 42 от делото). По т. 11 от дневния ред на събранието от
14.09.2017г. бил приет правилни за вътрешния ред в етажната собственост (на л.
28 – л. 31 от делото). В чл. 33 от Правилника бил предвиден краен срок за
плащане на вноските за поддръжка и управление и на вноските във фонд „Ремонт и
обновяване“ – до 01.07 на текущата година – за цялата текуща година.
Общото събрание
е приело решение вноските
по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС (за фонд „Ремонт и
обновяване”) да се разпределят съобразно идеалните части на собствениците, а
разходите по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС да се разпределят поравно между собствениците собствениците. Такова разпределение произтича от ЗУЕС и е в
унисон с чл. 50, ал. 4, т. 3 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. При определяне на
вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ са съобразени притежаваните от Г.
идеални части в общите части на сградата 7,13 кв. м. (6,125 %). Ето защо сумите
по тези два фонда са определени при спазване на нормативните правила.
Следващият спорен по делото въпрос е дали посочените суми
се дължат от ответника. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че
решенията на общото събрание са влезли в сила (с оглед извода за недопустимост
на насрещните искове, с които решенията са атакувани по реда на чл. 40 от ЗУЕС). В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от
19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез
решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост
е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
общото събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. Ето защо въпросите
за законосъобразното провеждане
на общото събрание не могат да бъдат разглеждани повторно.
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като с чл. 33 от Правилника за
вътрешния ред в етажната собственост е определен и изричен падеж за плащане на
вноските – до 01.07 на текущата година за вноските за текущата година. В случая
се претендират вноски за 2018г. и 2019г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, въз основа на което е образувано ч. гр.д. № 786/2019г. по описа
на Районен съд Несебър, е подадено на 09.08.2019г. (след настъпване на падежа).
Следователно задължението е било определено като платимо на определен ден (по
смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС).
Поради тази причина не е било необходимо до ответника да се изпраща
допълнителна покана за заплащането на сумите (ето защо изготвянето на покани до
него, за което са приложени доказателства – на л. 49 – л. 61 от делото, не
следва да бъде обсъждано).
Съдът намира
за неоснователно и възражението
на процесуалния представител
на ответника С.В.Г., че сумата не се дължи
на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Въпросът за
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС включва в себе си два аспекта. Първият е
за значението на обстоятелството дали собственикът, който няма да пребивава в
комплекса повече от 30 дни за календарната година, е уведомил за това
управителя или председателя на управителния съвет. Вторият е фактически и се
свежда до реалното време, през което съответният собственик е пребивавал в
комплекса. Според чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС всички собственици, ползватели и
обитатели са длъжни да заплащат разходи за управление и поддържане на общите
части. В чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС се съдържа изключение, според което не се заплащат разходите
по ал. 1 за деца, ненавършили
6-годишна възраст, както и
от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. В чл. 51, ал.
3 от ЗУЕС е уредена хипотезата при отсъствието на собственик за повече от 30
дни в рамките на една календарна година. Според чл. 51, ал. 3, изр. 2 от ЗУЕС
за отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет
(управителят). От анализа на цитираните норми може да се направи извод, че
задължение на всеки собственик, който ще отсъства повече от 30 дни, е да
уведоми писмено председателя на управителния съвет или управителя. Единствено
собственик, който е уведомил управителя за отсъствието си, може да се възползва
от привилегиите, дадени в чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Това е така, тъй като
при постъпило уведомление същото може да бъде взето предвид от общото събрание
при вземане на решението по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Вярно е, че за
освобождаването от такси по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е необходимо
изрично решение на общото събрание (както при освобождаването по чл. 51, ал. 3
от ЗУЕС). При всички случаи обаче общото събрание следва да вземе предвид
подаденото уведомление за отсъствие и в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС по
две причини. На първо място, за да се извърши преценка дали лицето действително
не пребивава в жилището си и на второ място, за да се прецени какъв следва да е
размерът на таксите, дължими от останалите собственици (след като един или
няколко от тях ще са освободени от заплащането на такси). Всички тези
обстоятелства следва да се преценят към момента на вземане на решение от общото
събрание на етажната собственост за определяне на съответните такси, дължими за
поддръжка и управление. Очевидно ответникът не е уведомил писмено управителя на
етажната собственост за отсъствието си. По делото не са събрани доказателства в
такава насока (въпреки разпределената от съда доказателствена тежест). В подобна насока е и практиката на въззивната инстанция – Решение № V-16 от 26.02.2018г. по в.гр.д. № 1128/2017г. по описа на Окръжен съд
Бургас. Вторият аспект
във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е фактически и дори при
подадено уведомление за отсъствие собственикът трябва да установи, че е
пребивавал в комплекса по-малко от 30 дни през календарната година. След като в
случая не е подадено уведомление, то обстоятелството дали Г. действително е
пребивавал в комплекса е без значение за правните изводите на съда, че
възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е неоснователно. Такова уведомление не
може да се изведе и от представената кореспонденция по електронен адрес, за
която се сочи, че е между управителя на етажната собственост и Г. (с превод на
л. 127 – л. 132 от делото). От една страна процесуалният представител на Г. не
потвърждава, че това са изявления, изходящи лично от него. Ето защо не може да
се приеме, че е доказано (чрез тази кореспонденция) надлежно уведомяване на
управителя на етажната собственост за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
От друга страна, дори и кореспонденцията да се кредитира от нея става ясно, че
имотът на Г. е ползван и от други лица, което изключва приложението на чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС.
Във връзка с възражението,
че няма данни Г.О. да е организирал и извършвал действия
по управление и поддръжка на общите
части в етажната собственост
следва да се има предвид, че решенията на общото събрание са задължителни за всички собственици. В случая са взети влезли в сила към момента решения за дължимите
вноски за финансовите 2018г. и 2019г. От значение е обстоятелството, че е налице решение на общото
събрание приходната част на бюджета да се формира именно от определените
дължими от всеки собственик вноски. Този бюджет не е определен на база вече
изразходени средства и поради тази причина не следва да се обсъжда дали
средствата са изразходени по направление. Редът за проверка на обстоятелството
дали вноските, определени по реда на чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗУЕС, са
разходвани от управителя (управителния съвет) по предназначение, е при
приемането на отчета за тази финансова година по реда на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС. Т.е. възраженията на ответника Г. могат да бъдат наведени именно при
приемането на този отчет. В ЗУЕС е дадена и възможност на собствениците да
контролират разходването на средствата – лично или чрез конституирането на
контролен съвет (чл. 24, ал. 5 ЗУЕС). Налага се извод, че на собствениците са
дадени достатъчно възможности да контролират разходването на средствата от
управителния съвет (управителя) и ако те считат, че това разходване не е
осъществено по предвидения ред имат възможност да се възползват от тези
възможности. Такава възможност не може да бъде дадена в настоящото
производство, тъй като става въпрос за предварително определени вноски, които е
следвало да се заплатят. При положение, че не всички вноски са заплатени, то е
и напълно логично да не са разходвани в цялост определените суми. Това е така,
тъй като бюджетът, с който ще разполага етажната собственост, се определя от
добросъвестното изпълнение на задълженията по заплащане на вноските.
Във връзка с горното представеният договор за
възлагане на поддръжка и управление от 12.01.2012г. между Г. и „Сън Сет 2011“
ЕООД не може да промени изводите за дължимост на
вноските към етажната собственост. Това е така, тъй като фактът, че Г. е
възложил управление на общите части в обитаваната от него сграда чрез договор
на друго лице, не променя извода, че общото събрание на етажната собственост е
взело решение за вноските, определени по реда на чл. 11, ал. 1, т. 4 и т.
5 ЗУЕС. Последното е напълно в правомощието на общото събрание и встъпването на
отделен собственик в облигационно правоотношение с юридическо лице, макар и с
предмет поддръжка на общите части в комплекса, не го освобождава от
задълженията му към етажната собственост.
Обстоятелството, че Г. е извършил дарение на апартамента си на 27.09.2019г.
(видно от нотариален акт на л. 123 – л. 126 от делото) не променя извода, че
именно той дължи заплащането на вноските, тъй като към настъпване на падежа –
01.07.2019г. именно той е бил собственик на апартамента.
Недоказани остават твърденията в отговора на исковата молба, че е налице
сдружение на собствениците по смисъла на чл. 25 от ЗУЕС. Решенията на общото
събрание, приети по делото, сочат, че не е налице такова сдружение, а
управляващият етажната собственост орган е именно „общо събрание“. В тази
връзка неоснователно е и искането за прогласяване нищожността на
административен акт – регистрация в регистър БУЛСТАТ на етажната собственост.
Налага се извод, че са доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск и същият следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски. В настоящото производство ищецът е направил следните разноски: 39,40
лв. – платена държавна такса и 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение във
връзка с предявения насрещен иск (видно от договор за правна защита и
съдействие на л. 114 от делото) и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение
по предявения от ищеца иск (видно от договор за правна защита и съдействие на
л. 225 от делото). С оглед прекратяване на производството по насрещния иск и уважаване
на предявения от ищеца иск на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 от ГПК посочените
разноски следва да бъдат присъдени изцяло в полза на ищеца.
От своя страна в
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 39,40 лв. – за
платена държавна такса и 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума -
за направени разноски в заповедното производство (арг. от т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
от С.В.Г., роден на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес ***, к.к. „Слънчев бряг“ комплекс „Л.“
ПИ *******, ет.0, ап.4, код по БУЛСТАТ: *********, срещу Етажна собственост на
сграда с идентификатор **********, със седалище и адрес на управление ***, код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от председателя на управителния съвет Г.О.,
насрещни искове за отмяна на
решенията на общото събрание на ЕС от 14.09.2017г. и
03.10.2018г. и ПРЕКРАТАВЯ производството по
гр.д. № 27/2020г. по описа на Районен съд гр. Несебър в тази му част.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С.В.Г., роден на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес ***, к.к. „Слънчев бряг“ комплекс „Л.“
ПИ *******, ет.0, ап.4, код по БУЛСТАТ: *********, дължи на Етажна собственост на сграда с идентификатор **********, със седалище и адрес на управление ***, код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от председателя на управителния съвет Г.О., на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата от 1970 лв.,
от които 900 лв. - вноска за 2018г. за управление и поддръжка на общите
части на етажната собственост, 900 лв. – вноска за 2019г. за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост, 85 лв. – годишна вноска за
2018г. във фонд „Ремонт и обновяване” и 85 лв. – годишна вноска за 2019г. във
фонд „Ремонт и обновяване”, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.08.2019г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК С.В.Г., роден на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес ***, к.к. „Слънчев бряг“ комплекс „Л.“
ПИ *******, ет.0, ап.4, код по БУЛСТАТ: *********, да заплати на Етажна собственост на сграда с идентификатор **********, със седалище и адрес на управление ***, код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от председателя на управителния съвет Г.О., сумата от 539,40
лв., представляваща направените по делото разноски, от които 39,40 лв. –
платена държавна такса, 300 лв. – платено възнаграждение за адвокат и 200 лв. –
платено възнаграждение за адвокат за защита по насрещния иск.
ОСЪЖДА С.В.Г., роден на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес ***, к.к. „Слънчев бряг“ комплекс „Л.“
ПИ *******, ет.0, ап.4, код по БУЛСТАТ: *********, да заплати на Етажна собственост на сграда с идентификатор **********, със седалище и адрес на управление ***, код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от председателя на управителния съвет Г.О., сумата от 239,40 лв., представляваща
направените в заповедното
производство разноски, от които 39,40 лв. – за платена държавна такса и 200 лв. – платен
адвокатски хонорар.
БАНКОВА сметка ***,
по която могат да бъдат преведени присъдените суми:
IBAN: *** – „Интернешънъл Асет Банк“
АД, клон – Слънчев бряг“.
Решението, в частта, имаща
характер на определение, с което е оставен без разглеждане предявеният насрещен иск и производството в тази част е прекратено - подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
едноседмичен срок от връчване на препис, а в останалата част - може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: