Решение по дело №110/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 155
Дата: 17 юли 2023 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20237110700110
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

17.07.2023 г.

 

Номер 155                                         2023 година                                   град Кюстендил

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

            Кюстендилски административен съд                                

            на двадесет и първи юни                                                                         2023 година

            В открито заседание в следния състав:

 

                                                                           

Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                               Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА                                                 

                                                                                               НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

            Секретар: Антоанета Масларска

            С участието на прокурора Марияна Сиракова,

            Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

            КАНД № 110 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Г.К.Г. *** обжалва Решение № 73 от 24.03.2023 г. на КРС по НАХД № 1291 по описа на същия съд за 2022 г., с което е потвърден изцяло електронен фиш Серия К № 6435778/04.10.2021 г., издаден ОД на МВР гр. Кюстендил, налагащ на Г.К.Г. административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 от с. з. Твърди се, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщането му за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Ответникът по касационната жалба – не взима участие в касационното производство. Постъпила е писмена молба вх. № 2584/20.06.2023 г., чрез юрк. Л., за даване ход на делото в негово отсъствие. Заявено е становище за оспорване на касационната жалба и за липса на доказателствени искания. Направено е искане решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. В случай, че същото бъде отменено и се претендират разноски, е направено възражение за прекомерност на същите с искане такива да бъдат присъдени в минимален размер.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

Фактическите установявания на административния орган са за това, че Г.К.Г., като водач на МПС със специален режим на движение по смисъла на чл. 91 от ЗДвП /линейка/, собственост на Министерство на здравеопазването, на 04.10.2021 г. е изпълнявал служебните си задължения във връзка с получен сигнал в 21:38 часа за лице, имащо симтоми характерни за Covid19. От домашния адрес лицето е закарано в МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ гр. Кюстендил с линейка с рег. № КН 4389 АС в 22:35 часа. Междувременно във ФСМП с. Невестино е получен сигнал за друг пациент, нуждаещ се от медицинска помощ, като във връзка с този сигнал Г. е тръгнал по спешност към ФСМП с. Невестино, за да остави линейката пригодена за Covid –пациенти и с втората линейка да закара медицинския екип на подадения втори сигнал в с. Ваксево. В хода на пътуването му от гр. Кюстендил към с. Невестино, на територията на с. Багренци в 23:08 часа, водачът на линейката е извършил нарушение за скорост, като при максимално допустима скорост от 50 км/ч за населено място се е движил със скорост от 86 км/ч /след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача/. Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство SITRAFFICLYNX ERS 400, насочено към гр. Кюстендил и същото представлява нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Районният съд е формирал извод за наличие на необходимост превозното средство със специален режим на движение да се движи с включени звуков и светлинен сигнал, респективно същото попада в категорията МПС по чл. 189 ал. 6 т. 2 от ЗДвП, а ЕФ е следвало да бъде анулиран от АНО.

Касационната жалба е основателна.

Настоящата инстанция намира за основателни изложените от касатора мотиви за допуснати съществени нарушения в хода на административно – наказателното производство и необоснованост на първоинстанционното решение.  

Касационната инстанция счита, че въззивното решение е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 2 във вр. с ал. 3 т. 2 пр. първо от НПК. Според тази норма нарушението на процесуалните правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина, чрез събиране и анализ на всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като направените фактически констатации следва да са в корелация с диспозитива на съдебния акт. В конкретният случай, в обстоятелствената част на първоинстанционното решение, районният съд е формирал мотиви за незаконосъобразност на издадения ЕФ, като е приел, че извършеното нарушение е в случай на необходимост и АНО е следвало да анулира издадения ЕФ при условията на чл. 189 ал. 6 т. 2 от ЗДвП. Съображенията изложени от въззивния съд обаче са неотносими към външния израз на вече формираната воля на съда, където ЕФ е потвърден изцяло.

Констатираните недостатъци в решаващата дейност на КРС не позволяват да бъде извършена проверка от касационната инстанция на действителната воля на този съд и на съдържанието на взетото от него решение, като от процесуалноправна гледна точка този порок съставлява липса на мотиви по см. на чл. 348 ал. 1 т. 2 във вр. с ал. 3 т. 2 пр. първо от НПК. Последната се констатира не само когато такива липсват изобщо, но и когато е налице противоречие между формираната истинска воля на съда, така както е отразена в мотивите, и нейното външно изразяване, така както е отбелязана в диспозитива на съдебния акт. Това несъответствие не позволява да се извърши преценка на това как и по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда. Липсата по съществото на спора на мотиви на проверявания съдебен акт винаги води до невъзможност да се извърши проверка за правилното приложение на закона.

Констатираното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 във вр. с ал. 3 т. 2 пр. първо от НПК за съществено нарушение на процесуалните правила обуславя отмяна на въззивното решение, тъй като накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на законните си интереси. Горното налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

По арг. от чл. 226 ал. 3 от АПК, районният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред КнАдмС. 

 

С оглед на изложеното и на основание чл. 222 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 73 от 24.03.2023 г. на КРС по НАХД № 1291/2022 г. по описа на същия съд за 2022 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Кюстендил.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                           

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: