Решение по дело №81/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20217200700081
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                                                                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

26

гр. Русе, 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, IV-ти състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА

при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА по  докладваното от съдия  ДЯКОВА   адм. дело № 81 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 1 вр. чл.117, 1, б.“ж“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от Административно   процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по жалба от В.Д. *** чрез адв. В. ***  против Решение № Ц 2153-17-34 от 23.12.2020г., допълнено с Решение № Ц 2153-17-34 от 21.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Русе, с което е отхвърлена жалбата на В.Д.Д. против Разпореждане № Ц 2146-17-165 от 21.10.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Русе. С цитираното разпореждане, на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.. Иска се отмяна на решението и на свързаното с него разпореждане, поради незаконосъобразност, противоречия с материално правните норми и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В жалбата се съдържа искане за присъждане на всички направени разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържат жалбата, молят  да бъде уважена и представят допълнителни писмени и гласни доказателства.  

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ Русе, се представлява по делото от ст. юк. Р.. Молят да се отхвърли оспорването и да се потвърди решението на Директора на ТП на НОИ Русе като правилно и законосъобразно. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт.Претендират разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Русе, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намири следното: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Русе, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: От събраните доказателства - Решение № Ц 2153-17-34 от 21.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Русе/л.1-3 преписка/ се установява, че жалбоподателят Д. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО с вх. №2113-17-1910 от 02.10.2017 г. При подаване на заявлението жалбоподателят декларира в него, че представя следните оригинални документи за осигурителен стаж: военно-отчетна книжка №083262/20.01.1977г.; трудова книжка №1344/01.06.1976 г., издадена от Железопътен завод „Г. Д."гр. София; трудова книжка №474пр./18.07.2002 г., издадена от „Хлебна мая" АД; служебна книжка №84/17.07.2002 г., издадена от И.А.„Главна инспекция по труда" гр. София; документ за безсрочна лична банкова сметка***, изд. на 77.09.2017г. Д. също е декларирал, че в пенсионното му досие, образувано по предходно заявление с вх.№2113-17631/03.05.2017 г., се намират оригиналите на 7-8 бр. удостоверения обр. УП-3 и УП-2.

Лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. е отпусната, считано от 22.09.2017г. в действителен размер с разпореждане №22/02.02.2018г./л.5 преписка/ по чл.69б, ал.2 от КСО. Зачетен е следният осигурителен стаж: 02 г. 11 м. 20 дни от първа категория труд, 15 г. 02 м. 05 дни осигурителен стаж от втора категория и 16 г. 11 м. 23 дни осигурителен стаж от трета категория. Общ стаж, превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО - 40 г. 10 м. 28 дни. След приключването на пенсионното производство по заявление с вх. №2113-17-1910 от 02.10.2017 г. на жалбоподателя е съставен опис/л.6 преписка/ на върнатите документи, представени със заявлението, а именно: военно-отчетна книжка №083262/20.01.1977г.; трудова книжка №1344/01.06.1976 г., издадена от Железопътен завод „Г. Д."гр. София; трудова книжка №474пр./18.07.2002 г., издадена от „Хлебна мая" АД; служебна книжка №84/17.07.2002 г., издадена от ИА„Главна инспекция по труда" София. Върнати са му 4 бр. оригинални документи за осигурителен стаж на 14.02.2018г. съгласно описа, който е неразделна част от разпореждане №********** от 02.02.2018 г./л.5 пр./. Документите са изпратени по пощата с обратна разписка -Известие за доставяне № ИД PS 7000 01 RU 1 /л.5 гръб/, получено и подписано от жалбоподателя на 16.02.2018г. На него е посочено, че пратката съдържа документ 22/ №01042 р+д+о. В с.з. ответната страна пояснява, че поради големия документооборот по този начин са съкратени разпореждане+ документи+опис.

Тъй като жалбоподателят имал положен осигурителен стаж в ЖП завод „Г. Д." София и в ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София, във връзка с постъпила информация от ЦУ на НОИ гр. София, Дирекция „Пенсии", че тези два осигурителя са включени в списъци на НОИ/л.10 пр./ за т.н. рискови осигурители, по отношение жалбоподателя била образувана проверка, по време на която бил преразгледан осигурителния му стаж, за което ТП НОИ Русе уведомили Отдел Пенсии с Писмо – доклад № 1946-17-337-Д от 10.12.2019г./л.11 пр./ В доклада посочвали, че данните са съгласно писмо №1029-40- 8482#1/02.09.2016 г. и писмо №1029-40-6269#1/24.04.2018 г. за осигурител ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София; писмо №1029-40- 8482#1/02.09.2016г. за осигурител ЖП завод,, Г.Д." София. При преценяване правото и размера на пенсията на жалбоподателя са зачетени следните периоди за осигурителен стаж, положен в ЖП завод,, Г. Д." София и в ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София:

1.ЖП завод,, Г. Д." София : - от 01.06.1976 г. до 01.02.1977 г. - 08 месеца от втора категория на длъжност „шлосер- монтьор" по т.53 от ПКТП по УП-3 №XIV-144/19.03.1991 г. (представено е при предходно заявление от 03.05.2017 г. и оставено на съхранение в пенсионното досие);

-от 01.02.1977 г. до 21.09.1977 г. - 07 месеца 20 дни от първа категория на длъжност „почиствач-шмиргелист в леярен цех" по т.4а б„н" по УП-3 №XIV-144/19.03.1991 г.

-от 01.11.1979 г. до 25.05.1981 г. - 01 година 06 месеца 24 дни от първа категория на длъжност „почиствач-шмиргелист в леярен цех" по т.4а б„н" по УП-3 №XIV-144/19.03.1991r.

-от 21.02.1986 г. до 27.07.1986 г. - 05 месеца 06 дни от първа категория на длъжност „почиствач-шмиргелист в леярен цех" по т.4а б„н" по УП-3 №XIV-144/19.03.1991 г.

2. ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София: -от 29.06.1996 г. до 29.10.1996 г. - 04 месеца от първа категория на длъжност „почиствач-шмиргелист в леярен цех" по т.4а б„н" по УП-3 №303-3/20.11.1996 г. (представено е при предходно заявление от 03.05.2017 г. и оставено на съхранение в пенсионното досие).

Във връзка с извършена проверка на всички пенсионни досиета, съдържащи данни за положен осигурителен стаж в ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София и в ЖП завод,, Г. Д." София, е извършена повторна преценка относно правото и размера на пенсията на жалбоподателя В.Д.. С писмо изх.№2175-17- 175# 1/16.12.2019г./л.12 пр./ е изискана проверка в Обединен осигурителен архив с. Невестино за лицето, което е работило в ЖП Завод „Г. Д." София за периодите от 01.06.76- 01.02.77; 01.02.77-21.09.77; 01.11.79-25.05.81; 21.02.86-27.07.86 по данни от образец УП-30 с изх.№Х1\М44/19.03.1991 г. и в ДФ „Строймашинжинеринг" СМИ „Строймашремонт" София за периода от 29.06.96-29.10.96г., зачетен стаж по образец УП-30 №303-3/20.11.1996 г. Получен е отговор с изх №5506-09-9385#1/17.01.2020г./л.13 пр./ от Обединен осиурителен архив с. Невестино, към ТП НОИ Кюстендил, с който пенсионният орган е уведомен, че след направена проверка в приетата разплащателна документация на осигурителя ДФ „Строймашинжинеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София с различни приемателно-предавателни протоколи за периода от м.06.96г. до м.10.96г. липсват данни за В.Д.Д., ЕГН: **********. Също така, образец УП-13 не може да бъде издаден и за периодите от м.06.76г. до м.10.77г., от м.11.79г. до м.05.81г. и от м.02.86г. до м.07.86г., тъй като приетата разплащателна документация на осигурителя „Рейлком" ЕАД гр. София (Железопътен транспорт „Г. Д." София) е за период от 01.11.1994 г. до 31.12.1994 г. и от 01.01.2000г. до 30.06.2009 г. Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителите са предали пълния обем документация за периода на упражняваната от тях дейност. По време на проверката бил изготвен обобщен доклад № 2175-17-17514 от 29.01.2020г./л.14/. В него освен горепосочените данни се посочвало, че в пенсионната преписка няма данни дали гореописаните периоди фигурират и в трудовите книжки на лицето, същите са описани и зачетени по уд. обр.УП-30. Периодите в двата рискови осигурителя ЖП Завод „Г. Д." гр. София и ДФ „Строймашинжинеринг" СМИ „Строймашремонт" София, зачетени за осигурителен стаж, са правопораждащи за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, която е отпусната  от 22.09-.2017г. с Разпореждане № 10 от 24.10.2017г. След този получен отговор са извършени още допълнителни проверки.  С писмо с изх.№2175-17-175#5/04.02.2020 г./л.15 пр./ до Директора на ОД МВР Русе е поискана информация относно адресната регистрация на жалбоподателя Д. за гореописаните периоди на работа в ЖП Завод „Г. Д." гр. София и ДФ „Строймашинжинеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София. На 19.02.2020 г. е получен отговор/л.17 пр./, съгласно който за лицето е извършена проверка, която е установила, че на 26.12.1983 г. е съставена анкетна карта за В.Д.Д., в коята е вписан адрес: ***. Органите на МВР не могат категорично да отговорят дали за посочените периоди от 01.06.76-01.02.77; 01.02.77-21.09.77; 01.11.79-25.05.81; 21.02.86-27.07.86г. и от 29.06.96-29.10.96г. Д. е пребивавал на този адрес, както и насока за повече информация пенсионният орган да се обърне към Община Русе. С писмо изх.№2175-17-175#8/12.03.2020г./л.18 пр./ е изискано от лицето да представи оригинални документи за стаж - военно-отчетна книжка, трудови книжки и служебна книжка. На 23.04.2020 г. по пощата е получена декларация/л.22 пр./ от Д., че в момента не намира исканите от нас документи и не може да ги представи. С писмо изх.№2175-17-175#9/12.03.2020г./л.19 пр./ е изискана от Община Русе информация за настоящ адрес на лицето за периодите от 01.06.1976 г. до 27.07.1986 г. и от 29.06.1996г. до 29.10.1996 г., когато е работил в ДФ „Строймашинжинеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София и в „Рейлком" ЕАД гр. София (Железопътен транспорт „Г. Д." София). Получен е отговор от Община Русе на 23.03.2020г./л.20,21 пр./ с приложено удостоверение за промени на настоящ адрес на лицето. Отразена е смяната на настоящ адрес, считано - не е ясно от коя дата до 14.01.2019 г., като всички вписани адреси са в гр. Русе. Направена е нова преценка, относно правото на пенсия по заявление вх. №2113-17- 1910 от 02.10.2017 г., като е спаднат стажа от ЖП завод,, Г.Д." София и в ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София. Устанавено е, че без този стаж, описан по-горе по периоди, жалбоподателят няма да има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО. След изведен доклад на 18.05.2020г./л.23,24 пр./ от началник отдел „Пенсии" до г-н Дървеняшки-директор на ТП на НОИ Русе е подаден сигнал до Районна прокуратура гр. Русе с изх.№2113-17-1710/11/22.05.2020г./л.25 пр./ от Директора на ТП на НОИ Русе, в който е описана цялата хронология относно проверката и резултатите от нея, касаещи достовореността на представените от В.Д. документи за осигурителен стаж, касаещи двата осигурителя ЖП завод,, Г.Димшров" София и в ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София. Направено е искане за извършване на проверка на представените от жалбоподателя документи, като в случай, че се съберат достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер да се образува досъдебно производство. От пенсионния орган допълнително са изискани от МВР-областна дирекция на МВР - Русе още справки относно размера на получаната до момента пенсия на лицето, както и оригиналите на УП-30 с изх.№Х1У-144/19.03.1991 г. от ЖП завод „ Г. Д." София, на УП-3 №303-3/20.11.1996 г. от ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София и на УП-2 №303-2/20.11.1996 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София. Изискано е и копие на трудовата книжка Д., като пенсионният орган е отговорил на МВР- областна дирекция на МВР - Русе, че не може да предостави копие на същата, тъй като е върната на лицето, а то не я предоставило отново, съгласно описаната по-горе процедура и ред на действия. В ТП на НОИ Русе, отдел „Пенсии" е получено уведомление/л.34 пр./ от Русенската районна прокуратура на 15.10.2020 г., че на основание чл.75, ал.2 от НПК, по преписка №2771/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. Русе, ТО-Бяла е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.1 от НК. След това получено уведомление от Русенската районна прокуратура, пенсионният орган постановява обжалваното Разпореждане №Ц2146-17-165 от 21.10.2020г./л.35 пр./ С него, на основание чл.95, ал.2 от КСО е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Д.Д., считано от 01.11.2020 г. От обстоятелствената част на Решение № Ц 2153-17-34 от 21.01.2021г./л.1 пр./ на Директора на ТП на НОИ-Русе се установява, тъй като по делото няма приложени доказателства кога е връчено разпореждането, че на 20.11.2020г. в законоустановения срок по чл. 117, ал.3 от КСО  по пощата Д. е подал жалба срещу разпореждането, като жалбата е с № Ц 1012-17-160 от 23.11.2020г. /л.36-37 пр./  С Решение № Ц 2153-17-34 от 23.12.2020г., на Директора на ТП на НОИ-Русе е отхвърлена жалбата на В.Д.Д. против Разпореждане № Ц 2146-17-165 от 21.10.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Русе. След подадена молба за допълване и тълкуване на постановеното решение, с Решение № Ц 2153-17-34/1 от 21.01.2021г. първоначалното решение е допълнено, като е посочено, че  Съгласно известие за доставяне на Български пощи, приложени към  Разпореждане №22 / 02.02.2018г. са документите, съгласно приложения опис. В с.з. разпитания свидетел на ответника обясни, че поради големия документооборот в известието се вписват само първите букви на приложените документи - р./разпореждане/ + о./опис/ +/документи/. Всички те са получени на 16.02.2018г. срещу саморъчно вписване на името и полагане на подпис от В.Д.. Този факт се отрича от жалбоподателя, който твърди, че не е получавал документи от НОИ, не оспорва положения от него подпис върху известието за доставяне. Решение № Ц 2153-17-34 от 23.12.2020г., на Директора на ТП на НОИ-Русе е връчено на жалбоподателя на 11.01.2021г. по пощата с известие за доставяне/л.4 пр./. Решение № Ц 2153-17-34/1 от 21.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Русе е връчено на жалбоподателя на 29.01.2021г. по пощата с известие за доставяне/л.44 дело/.

На 25.01.2021г.  в срока по чл. 118 от КСО жалбоподателят по пощата е подал жалбата/л.3 дело/ срещу  Решение № Ц 2153-17-34 от 23.12.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Русе.

По делото, в с.з. от жалбоподателя са представени писмени доказателства относими към осигурителния стаж на Д. – незаверени копия от трудова книжка на жалбоподателя, Свидетелство за професионална подготовка – 3бр. Заповед за прекратяване  на трудово правоотношение, Легитимация – 3бр.  Тъй като документите са представени като незаверени копия, същите не се ползват с доказателствена сила, поради което съдът ги изключва от доказателствената съвкупност.

При така установената фактическа обстановка съдът изведе следните правни изводи: Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата е постъпила в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на директора на ТП на НОИ Русе. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Постановено е в резултат на проведено оспорване по административен ред. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл.95, ал. 2/отм./ от КСО за спиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Решението и потвърденото с него разпореждане обаче са материално незаконосъобразни. С Разпореждане № Ц 2146-17-165 от 21.10.2020г. на Ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Русе е постановил незаконосъобразен акт. Неправилно е приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ Русе в оспореното Решение № Ц 2153-17-34 от 23.12.2020г., отхвърляйки оспорването на Д. срещу разпореждането.

Материалните предпоставки за спиране на пенсия са конкретно изброени в чл. 95, ал.1 от КСО/Редакцията след Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. – изменена/.“Пенсията се спира:1. по искане на лицето;2.  (Отм.);3.  когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца; 4.когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната по размер; 5. когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказаните условия на труд.“ Безспорно пенсията не е спряна в нито една от посочените хипотези на този текст. Самостоятелна правна възможност за спиране на пенсия е разписана в чл. 95, ал. 2 от КСО/отм. с ДВ бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021г./. Отменената норма е действала към момента на постановяване на оспорения индивидуален административен акт и е приложима спрямо него, тъй като съответствието на административния акт с материалния закон се преценява  към момента на издаването му, на основание чл. 142, ал.1 от АПК. Съгласно чл.95, ал.2 КСО /отм./ дл.лице може да се издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. В предмета на доказване по ал. 2/отм./ на чл. 95 от КСО са: представени доказателства за обстоятелства, които биха могли да доведат до прекратяване на пенсията. Същите тези доказателства следва да са налични към датата на постановяване на акта и въз основа на тях да са посочени обстоятелствата, който обуславят спиране на пенсията. С Разпореждане № Ц 2146-17-165 от 21.10.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Русе се разпорежда, считано от 01.11.2020г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 508. 91 лв. да се спре. Като мотиви е посочено:  извършена проверка  в обединен осигурителен архив в с.Невестино относно зачетен стаж по представени от лицето документи, издадени от два рискови осигурители-ЖП завод „Г.Д." София, на УП-3 №303-3/20.11.1996 г. от ДФ „Строймашинженеринг" СМИ „Строймашремонт" гр. София. Тъй като  периодите, зачетени за осигурителен стаж са определящи за правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 КСО и горепосочените документи са със съмнение за неистинност е подаден сигнал до ОДМВР Русе  за съдействие, а в Районна прокуратура Русе е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, поради което  следва личната пенсия да бъде спряна до решение на Районна прокуратура. Обсъждайки доказателствената съвкупност, настоящият състав на съда приема, че по пенсионната преписка не са събрани никакви данни и не са налице никакви доказателства, от които да се приеме, че са налице предпоставки за спиране на пенсията. В разпореждането има данни за образуване на досъдебното производство по чл. 316 за съзнателно ползване на неистински или преправен документ, на документ с невярно съдържание, за съставянето на който не може да се търси отговорност на извършителя на престъплението. Досъдебното производство е образувано на 15.10.2020 г. От изисканата справка от Районна прокуратура Русе, ТО Бяла/л.45 дело/ се установява, че към  12.04.2021г., т.е. след 6м. производството не е приключило,  по делото няма лице, което е привлечено към наказателна отговорност, и предстои извършване на множество следствени действия. Неясно е в бъдещето кога ще приключи наказателното производство и с какъв резултат. Към датата на постановяване на атакуваното решение наличието на досъдебно производство само по себе си не е достатъчно самостоятелно основание за спиране на пенсията. Това обстоятелство е основание за спиране след въвеждане на новата т. 7 на чл. 96, ал.1 от КСО с ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., според която, пенсията се спира, ако се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията; Новата норма има действие занапред, поради което е неприложима в процесния случай и по отношение на атакуваното решение Решение № Ц 2153-17-34 на Директора на ТП НОИ Русе, което е от 23.12.2020г.

 Ответната страна е изискала от жалбоподателя документи, за които той твърди, че не са му били върнати, въпреки представените данни за обратното. В настоящото производство тези обстоятелства нямат отношение към предмета на делото, поради което съдът не е изследвал този въпрос. Исканите три документа – военно- отчетна книжка, служебна книжка и 2бр. трудови книжки  са били представени на пенсионните служби. Според тяхната преценка, към момента на отпускане на пенсията, от данните в тях са налице основания за отпускане на пенсия.  В тях са се съдържали данни както за продължителността на трудовия стаж, придобит на съответното място, така и отрасъла на дейността, т. е. начинът на установяване на длъжността, на която е положен трудовия стаж и неговата продължителност, в съответствие с чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От друга страна липсата на определящата информация за жалбоподателя в архивите на двете дружества – рискови осигурители не може да се приеме за доказателство и съответно да се обоснове извод, че са налице основания за спирането на пенсията му. Споменатите предстоящи проверки и процесуални действия в обжалваното решение не могат да бъдат основание за спиране на пенсията. Безспорно длъжностното лице по пенсионно осигуряване разполага с правната възможност по чл.95, ал. 2 от КСО/отм./, но същото дължи произнасяне при наличие на доказателства за обстоятелства, а не по принцип. Следователно към момента на издаване на оспорения акт не са били налични доказателства в административната преписка. Съществуването на доказателството извън административната преписка не му придава правна значимост за целите на преценката за законосъобразност на акта, тъй като самото то в процесния казус, съставлява фактическо обстоятелство и дължим мотив. Следва да се има предвид и да се държи сметка за всички последици от спирането на пенсията на жалбоподателя. Данните от делото сочат, че жалбоподателят има сериозен здравословен проблем и неоснователното спиране на пенсията му води до прекратяване правата му на здравноосигурено лице и до други негативни за него  последици.

Следователно в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Не се доказа, че са налице и основанията на чл. 95, ал. КСО/отм;/ При съдебния контрол за спазване на материално - правните разпоредби по чл. 95, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО следва да се установи дали цитираните в административната преписка доказателства за обстоятелствата по чл. 96, ал. 1 от КСО съществуват към момента на постановяване на оспорения акт и дали същите съставляват елементи от фактическия състав на приложимата норма.

Въз основа на изложеното се приема, че към момента на издаване на разпореждането за спиране, както и към дата на издаване на оспореното решение не е възникнало правомощието на административния орган да разпореди спиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст поради липсата на материално - правните предпоставки по чл. 95, ал. 2 във връзка с чл. 96, ал. 1 от КСО - наличие на доказателства за обстоятелства, които са основания за прекратяване на отпуснатата пенсия. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което оспорения акт ще бъде отменен като незаконосъобразен.Издаването на оспорените актове по реда на чл. 95, ал. 2 от КСО не е инициирано по искане от жалбоподателя, а служебно по преценка на административния орган. Поради това при отмяна на акта издаден в служебно образувано производство, не се налага връщане на преписката за повторно произнасяне от административния орган.

При този изход на спора жалбоподателят принципно има право на разноски на основание чл. 120, ал.2 КСО, вр. чл.143, ал.1 от АПК. Същите са поискани своевременно. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600.00лв. и д.т. в размер на 11,20лв. По делото е представено пълномощно /л.21дело/, но не е представен договор за правна защита и съдействие, както и доказателства, че по него е извършено реално плащане, поради което не следва ответникът по жалбата да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на д.т. е неоснователно, тъй като по делото не е внасяна д.т. поради това, че на основание чл.120, ал.1 от  КСО производството е безплатно за пенсионери. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Решение № Ц 2153-17-34 от 23.12.2020г., на Директора на ТП на НОИ-Русе, допълнено с Решение № Ц 2153-17-34/1 от 21.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Русе, с което е отхвърлена жалбата на В.Д.Д. с ЕГН ********** *** против Разпореждане № Ц 2146-17-165 от 21.10.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Русе, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО/отм./ е спряна личната му  пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението подлежи на обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.                                               

                                                             СЪДИЯ: