Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 09.06.2014г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря А.Г. като разгледа
т.д.№ 3624 по описа за 2013г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 367 от ТЗ и чл.
372 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 294 от ТЗ.
Ищецът „Г.Н.Т.”
ООД поддържа, че по заявка – договор от 08.01.2013г. е осигурил на ответника „К.И
Н.” ЕООД товарен автомобил „МАН”, РЕГ.№ ******* и ремарке „М.”, рег.№ *******
за извършване на международен автомобилен Т.порт по маршрут Б. – Ф., като по договора ответникът се
е задължил да заплати навло в размер на 2 600 лв. без ДДС и всички
разходи, свързани с извършването на Т.порта. Твърди, че на 12.01.2013г. е извършена
проверка на камиона и е задържано товарно ремарке, като било установено, че
товарът, който бил подаден като отпадък, представлявал тютюн за пушене с
никотиново съдържание. Сочи, че заради тази стока му е наложена глоба в размер
на 10 000 румънски леи, които твърди, че е платил на 17.01.2013г., за да
бъде освободен камиона, а товарното ремарке било задържано и към момента.
Твърди, че е понесъл вреди за горното и иска обезщетяването им от ответника,
като сочи, че го е поканил и с покана от 04.06.2013г. В становището от
03.10.2013г., представляващо допълнителна искова молба поддържа, че
възраженията на ответника са неотносими и неоснователни. Предвид горното и
съобразно уточнителната молба от 18.07.2013г. ищецът претендира осъждането на
ответника да му заплати общо сумата от 32 404,48 лв., която включва
следните суми: дължимото навло по договора в размер на 3 120 лв. с включен
ДДС, наложената глоба в размер на 10 000 румънски леи, с левова
равностойност от 4 519,12 лв., неустойка в размер на 500 лв., която е за
неспазен срок на доставката на основание рекламационно писмо от собственика,
неустойка за задържане на ремаркето в размер на 25 евро на ден за периода от
12.01.2013г. до 17.06.2013г. или общо сумата от 3 900 евро с левова
равностойност от 7 627,74 лв., сумата от 17 000 лв., представляваща
стойността на товарното ремарке, обезщетение за пропуснати ползи от задържането
на ремаркето в размер на сумата от 25 евро на ден за период от 156 дни или
сумата от 7627,74 лв., като общо претендираната главница е в размер на
32 766,86 лв., а върху сумите претендира и лихви, които е уточнил в
молбата от 13.08.2013г., като върху навлото претендира лихва в размер на 138,21
лв. за периода от 12.01.2013г. до 17.06.2013г., върху глобата претендира лихва
в размер на 189,29 лв. за периода от 17.01.2013г. до 17.06.2013г., или общо
лихви в размер на 327,50 лв. В хода на съдебното производство поддържа
претенциите си чрез процесуалния си представител – адв. Р. като претендира и
присъждане на разноски.
Ответникът
„К.и Н.” ЕООД оспорва исковете по съображения, подробно изложени в отговора на
исковата молба от 09.09.2013г. и допълнителният отговор от 11.11.2013г. както и
чрез процесуалния си представител – адв. Г., като не оспорва възникването на
търговски правоотношения по процесния договор –заявка, но счита, че изпращач и
товародател е трето лице – „С.б” ЕООД, поради което твърди, че
задържането на превозното средство и всички сочени от ищеца вреди не са
резултат от виновно неизпълнение на неговите задължения. Счита, че не дължи
претендираното навло, тъй като стоката все още не е доставена на адреса на
разтоварване. Твърди, че има висящо производство по обжалване на
административния акт, с който са наложени санкциите от румънските власти,
поради което е спорен въпроса за основателността на задържането на товара и
превозното средство.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори между страните, че е сключен представения с исковата молба заявка
–договор от 08.01.2013г., който е на бланка на ответното дружество – „К.и н.”
ЕООД. Съгласно същия ищецът се е задължил да осигури един брой товарен
автомобил за групажен превоз по маршрут България-Франция, с дата на товарене –
10.01.2013г. от адрес – фирма „С.б” ЕООД, Р., П.. Уговорен е разтоварния пункт
във Франция, Нотр Дам. Уговорено е навло в размер на 2600 лв. – аll in, т.е. всички разходи, свързани с превоза, без ДДС, като
платец на навлото е ответникът, а в т.7 е уговорено, че навлото се заплаща 30
календарни дни след представяне на фактура и заверена от получателя чиста ЧМР –
товарителница, а срокът на доставка е 15.01.2013г. В т.12 от заявката е
посочено, че се забранява директния контакт с клиента, като всякаква информация
се предоставя чрез „К.и н.” ЕООД, като при нарушаване е уговорено, че може да
се компенсира от навлото и да се предявят съдебни претенции. В т.11 от заявката
е уговорена неустойка за неподаден автомобил в срока по т. 2 / за товарене/ и
при неспазване на срока по т.9 – 250 евро на автомобил на ден, като изрично е
посочено, че превозвачът не може да претендира за денгуби 24 при натоварване и
обмитяване и 48 часа – при обмитяване и разтоварване.
Представено
е с исковата молба копие от товарителница, която е попълнена от изпращача –
„Сокотаб” ЕООД и превозвача – ищеца, но няма подпис и данни за получаване на
стоката.
С писмо
от имейл от 15.01.2013г. Д.И. от името на „К.и н.” ЕООД е уведомил ищеца, че му
изпраща документите за стоката, както и декларация от изпращача за това какво
представлява продукта и на кой код в митническата тарифа отговаря.
Представен
е констативен протокол от 12.01.2013г. от Регионална дирекция за акцизи и митнически
операции – Крайова, към Националната агенция за данъчна администрация,
Министерство на публичните финанси, видно от който процесния автомобил с
ремарке са били спрени и установено, че автомобилът е натоварен с конфекция, а
ремаркето – с отпадъци от тютюн. Посочено е, че са взети проби, а превозното
средство – ремаркето – пломбирано с описаната пломба и оставено в седалището на
Регионалната дирекция. Представени са и протоколите за вземане на проби №
885/12.01.2013г. и № 886/12.01.2013г. и протокола за пломбиране съо от
12.01.2013г. Представените двата анализни сертификата № 7 и 8 от 16.01.2013г.,
в които е посочено, че пробата представлява фрагменти от тютюн, като в единия
протокол е отбелязано и наличие на животински косми / камила/, както и протокол
от 17.01.2013г. за констатиране и санкциониране на нарушенията № 12Е, с който е
посочено, че са налице подозрения, че отпадъците от тютюн са фактически тютюн
за пушене, поради което се определя глоба в размер на 30 000 леи, като
нарушител е вписан ищеца – „Г.н.т.” ООД. Видно от приложения протокол за
изпълнение на процедура е отразено, че от страна на ищеца не са постъпили
възражения, а е посочено: „няма проблем” / стр. 26 от делото/. В протокола е
посочено, че срещу него може да се направи оплакване в срок от 15 дни от датата
на връчването или съобщаването.
На стр.
38 и 39 е представена квитанция № 117/17.01.2013г. за заплащане на 10 000
леи – глоба по протокол за нарушение №12Е.
По
делото е представено свидетелство за изземване на вещи № 031/17.01.2013г.,
видно от който от ищеца е иззето ремакре – марка М. с описания регистрационен
номер.
От ищеца
е изпратена покана до ответника за плащане на описаните суми, изпратена чрез
куриерска фирма –„И.”, от разписката от която е
видно, че е получена от ответника на 05.06.2013г.
По
делото е представено писмо от „Т.” ООД до ищеца, с което се сочи, че предявяват
претенция за неустойка поради неспазен срок на доставка – 17.01.2013г., като
стоката била разтоварена в Испания на 21.01.2013г. и е поискано приспадане на
сумата от договореното навло.
Представено
е удостоверение № 003378/05.02.2014г., съгласно което застрахователната
стойност на процесното ремарке е 14 000 лв.
По делото
е изслушано заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото
лице П.Д., което съдът кредитира като дадено обективно, компетентно и
неоспорено от страните. Експертът е установил, че извършеният превоз е бил
групажен: камион е ДК № ******* е бил натоварен с конфекция, по
заявка от „Т.”ООД по направление България - Испания, а ремарке с ДК № ******* е било
натоверено със стока, по заявка на ответника по направление България – Франция.
Съгласно Заявка - договор от 08.01.2013г. от „Т.”ООД в същия камион ******* (към
който е било задържаното ремарке) е превозван трикотаж по направление България
— Испания със срок на доставка - 17.01.2013г. - 8.00ч. В т. 14.3 от заявката е
посочено, че при неспазен срок на товарене или разтоварване превозвачът дължи
неустойка в размер 500лв. на просрочен ден. Ищецът е издал фактура №
9988/28.01.2013г. с получател „Т.”ООД на стойност 4320лв. с ДДС на основание:
„транспортни услуга ******* Плевен - Испания”; кредитно известие №
9990/28.01.2013г. с получател „Т.” ООД на
стойност - 600лв. с ДДС на основание: „транспортни услуга ******* Плевен -
Испания, съгласно рекламация от 23.01.2013г. за неспазен срок доставка”, или видно от доказателствата неустойката е в размер на 500 лв. без ДДС
или 600 лв. с ДДС и е приспадната от дължимото възнаграждение. Вещото лице
сочи, че няма данни навлото да е платено на ищеца, а размерът на
лихвата за забава, върху главница 3120лв. за период от 12.01.2013г. до
17.06.2013г. възлиза на 136.47лв. Левовата равностойност на горепосочената
сума към датата на плащане — 17.01.2013г. е 4519.12лв., а размерът на лихвата за забава,
върху главница 4519.12лв. за период от 17.01.2013г. до 17.06.2013г. е 191.38лв. Експертът сочи, че съгласно удостоверение за застрахователна
стойност № 003378/ 05.02.2014г. за ремарке „М.” с дата на първа регистрация
23.11.2005г. с ДК № ******* по експертна оценка е определена
действителна стойност в размер 14 000лв. Размерът на претендираната от
ищеца неустойка за задържане на ремаркето за период 12.01.2013г. - 17.06.2013г. е, както следва: 156 дни х 25 EUR/ ден или сумата от 3900 EUR, чиято левова
равностойност е 7627.74лв., като се сочи, че среднодневните наемни цени са между 50 EUR до 79 EUR.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото се установи безспорно,
че между страните е сключен договор за извършване на международен автомобилен
транспорт, по който ищецът е превозвач, като изрично е уговорено, че дължимото
възнаграждение / навло/ е в размер на 2600 лв., без включен ДДС, и е платимо в
срок 30 календарни дни след представяне на фактура и заверена от получателя
чиста СМR товарителница. Първата претенция,
предявена от ищеца, е за заплащане от ответника на уговореното възнаграждение.
По делото се установи безспорно, че превозът не е осъществен до крайната
дестинация и стоката не е доставена на получателя във Франция, като не се
спори, че ремаркето е задържано от румънските власти. Ищецът е представил
товарителница, но същата не е заверена от получателя. Предвид горното и съобразно
изрично уговореното между страните по договора, че навлото се заплаща след
извършване на превоза и след представяне на заверена и попълнена от получателя
товарителница, съдът намира, че по делото не са налице предпоставките за
присъждане на възнаграждение по договора за превоз, тъй като е безспорно, че
ищецът не е изпълнил задълженията си и не е налице договореното основание за
изплащане на навлото. В случая са ирелевантни причините, поради които не е
изпълнено задължението, доколкото претенцията не е за обезщетение поради
невъзможност за реално изпълнение, а за неплатено възнаграждение.
Възнаграждението се дължи по договора за превоз при условията и в сроковете, в
които това е уговорено между страните, като договорът има силата на закон между
тях. Не са налице предпоставките за заплащане на навло съобразно уговореното по
заявката-договор, тъй като не само, че не е представена заверена от получателя
товарителница, но дори и не се твърди от ищеца, че е изпълнил възложеното му и
е извършил превоза до крайната дестинация. Предвид неоснователността на
претенцията за навло, не се следва и лихва върху горната сума, тъй като не е
налице изпадане в забава на ответника, доколкото съгласно т. 7 от договора
навлото се изплаща в срок от 30 календарни дни след представяне на фактура и
заверена от получателя чиста товарителница, което не е осъществено. Нормата на
чл. 372, ал. 1 от ТЗ, съгласно която възнаграждение се плаща от товародателя
при сключване на договора за превоз е диспозитивна, което личи и от самата й
формулировка, а именно освен ако не е уговорено друго, а в случая страните
изрично са уговорили друго, а именно че заплащането на навлото следва да се
извърши от изпращача, но в срок от 30 дни след осъществяване на превоза и
представяне на товарителница за стоката, заверена от получателя, а горното не е
установено по делото. Предвид на тези съображения претенцията за възнаграждение
/ навло/ следва да бъде отхвърлена.
По останалите претенции за
обезщетение от ищеца, съдът намира следното:
Уважаването на тези
искове предпоставя установяване по надлежния ред, че е налице неизпълнение на
задължения на ответника по сключения договор, от които са произлезли вреди под
формата на претърпени загуби и пропуснати ползи за ищеца. За да е налице
основание за ангажиране на отговорността на ответника следва да се установи
неизпълнение на негово задължение по договора за превоз, като макар да не е
посочено изрично от ищеца, то същият се позовава на това, че е предадена стока,
различна от тази, която е посочена в документите за товара. В самия договор,
обаче, страните не са уговорили никъде изисквания за поемане на такова
задължение от ответника, а разпоредбата на чл. 370, ал.2 от ТЗ, съгласно която
товародателят предава на превозвача, заедно с товара и документите, необходими
за достигането му до получателя, е диспозитивна. По делото не се установи, че
ответникът не е представил на ищеца необходимите документи, още повече, че
самият ищец представя писмо от имейл, с което е посочено, че се прилагат
документите, с които пътува стоката на „Сокотаб”. Не се и установи по надлежния
ред, че предадената на ищеца документация не е необходимата за достигане на
товара до получателя, тъй като относно това дали правомерно е задържан
автомобила в Румъния има съдебен спор.
Съгласно чл. 17, ал.1 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки, превозвачът отговаря за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до
доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Той отговаря, както за
свои действия и пропуски, така и за действията и пропуските на своите служители
и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършване на товара.
Превозвачът е длъжен при приемане на стоката да провери видимото й състояние и
опаковката й, което
подробно е регламентирано в чл. 8 от Конвенцията, включително и да иска
проверка не само на количеството, но и на съдържанието на товара, като
резултатът от проверката се вписва в товарителницата. Съгласно клаузата на чл.
9 от Конвенцията товарителницата удостоверява, до
доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от
превозвача, като при невписване в товарителницата на мотивирани възражения
от превозвача се презюмира, че стоката и опаковката й са били в добро състояние
по време на приемането й за превоз от превозвача и че броят на колетите,
маркировката и номерата им отговорят на данните в товарителницата. По делото не се установи, че
ищецът като превозвач се е възползвал от правото му, регламентирано в чл. 8 от
Конвенцията да провери не само количеството, но и съдържанието на товара, за да
може да се приеме, че последващите му възражения, че стоката не е отговаряла на
описанието по документите са релевантни.
Съгласно чл. 10 от
Конвенцията изпращачът е отговорен пред превозвача за щетите, нанесени на лицата,
материалите или на други стоки, както и за разноските, които биха произлезли от
недостатък на опаковката на стоката, освен ако този недостатък е бил видим или
известен на превозвача в момента на приемането на стоката за превоз, и той не е
направил възражения по този повод. Съгласно чл.11, т.1 и т.2 от Конвенцията с оглед извършването на
митническите и други формалности преди доставянето на стоката, изпращачът е
длъжен да приложи към товарителницата или да предостави на разположение на превозвача
необходимите документи и да му даде всички поискани сведения, като превозвачът не е длъжен да провери
дали тези документи и сведения са точни и достатъчни, а изпращачът
отговаря пред превозвача за всички щети, които биха възникнали от липсата, недостатъчността
или нередовността на тези документи и сведения, освен в случай на грешка на
превозвача.
В настоящия случай
е безспорно между страните, че при преминаване на граничния пункт с Румъния при
извършване на процесния групажен превоз, е осъществен митнически контрол от
румънските органи, които са изразили съмнение, че превозваната в ремаркето
стока не е отпадък от тютюн, а тютюн, поради което са пломбирали превозното
средство, взели са проби от стоката, изследвали са я и са съставили на ищеца
протокол за нарушение, по който му е наложена глоба. Не се спори, че
административния акт, с който е наложена паричната санкция на дружеството
–превозвач и е задържано ремаркето не е влязъл в сила, а е предмет на обжалване
пред съд в Крайова, което е обявено за безспорно между страните с протоколно
определение.
Предвид горното
съдът намира, че към настоящия момент не може да се приеме за безспорно
установено, че причините за задържането на ремаркето, неизпълнението в срок на
уговорената доставка от ищеца към другия съконтрахент и заплащането на глобата,
са в пряка причинна връзка именно с поведението на изпращача, тъй като едва при
влизане в сила на протокола за констатиране и санкциониране на нарушенията от
17.01.2013г., в който също изрично е посочено, че срещу същия може да се подаде
оплакване в срок от 15 дни от датата на връчването или съобщаването, ще е ясно
дали документите, които са придружавали товара са били необходимите и
достатъчни за достигането й до получателя. До влизане в сила на този акт не е
установено надлежно дали задържането на товара от румънските власти е
осъществено правомерно и дали причина за същото е именно несъответствие на
стоката, натоварена в ремаркето – отпадъци от тютюн с придружаващите я
документи. Следователно един от елементите, които пораждат отговорността на
ответника като изпращач по смисъла на горепосочената Конвенция поради
нередовност на документите и сведенията не е установен надлежно по делото,
поради което съдът намира, че така предявените претенции за обезщетения са преждевременни,
доколкото все още административният акт не е влязъл в сила. По делото не се
установи, че е налице хипотезата на чл.11, т.2 от Конвенцията, тъй като няма
надлежни доказателства, че представените при самото възлагане на превоза и
допълнително след изискването им с писмо документи от изпращача са недостатъчни
или нередовни, за да се приеме, че е налице основание за възникване на
отговорност.
Независимо от
горното следва да се има предвид, че самата стойност на ремаркето, което е
задържано като средство за извършване на нарушението от румънските власти, не
съставлява вреда, която да е пряка и непосредствена последица от евентуална
отговорност на изпращача. Това е така, тъй като обезщетение в размер на
стойността на вещта се дължи при нейната загуба за собственика на същата, а по делото
ищецът не установи надлежно нито, че е собственик на процесното ремарке, нито
че вещта е погинала, за да се приеме, че е налице вреда за него в размер на
стойността на същата. Предвид горното претенцията за сумата от 17 000 лв.
се явява неоснователна и недоказана и по тези съображения.
По отношение на
претенцията за неустойка съдът има и допълнителни съображения за отхвърлянето
й, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява уговорена
предварително договорна клауза за обезщетение за вреди, при която същите до
размера на неустойката не е необходимо да се доказват. Една от кумулативните
предпоставки за уважаване на претенция за неустойка е да се установи, че е
налице валидно уговорена договорна клауза за неустойка. В сключения между
страните по делото договор от 08.01.2013г. има уговорена клауза за неустойка по
чл.11, но същата е в полза на ответника, а именно дължима е от превозвача при
уговорените предпоставки. В договора не е уговорена клауза за неустойка в полза
на ищеца като превозвач, поради което съдът намира, че само на това основание
претенцията му се явява неоснователна и недоказана.
Горните доводи, а
именно, че не е налице установено основание за ангажиране на отговорността на
ответника са мотив и за отхвърляне на другите претенции, за равностойността на
глобата за освобождаване на камиона и за заплащане на неустойка към трето лице,
както и по отношение на претенцията за пропуснати ползи.
Предвид горното
съдът намира, че предявените обективно съединени искови претенции следва да
бъдат отхвърлени, като с оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски.
С оглед изхода на спора и изричното искане на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 2760 лв.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.Н.Т.” ООД, ЕИК ********, с адрес ***, искове срещу „К.И Н.” ЕООД, ЕИК ********,
с адрес ***, „С.Е.Ц.”, „Логистична сграда” *, вх.1, офис 100, за присъждане на следните суми: навло по договор-заявка от 08.01.2013г. в размер на 3 120 лв. с
включен ДДС, както и за лихва в размер на 138,21 лв. за периода от 12.01.2013г.
до 17.06.2013г.; сумата от 4 519,12 лв., представляваща наложена глоба в
размер на 10 000 румънски леи за задържане на камиона, както и за сумата
от 189,29 лв., представляваща лихва за периода от 17.01.2013г. до 17.06.2013г.;
неустойка в размер на 500 лв. за неспазен срок на доставката на основание
рекламационно писмо, неустойка за задържане на ремаркето в размер на 25 евро на
ден за периода от 12.01.2013г. до 17.06.2013г. или общо сумата от 3 900
евро с левова равностойност от 7 627,74 лв., сумата от 17 000 лв.,
представляваща стойността на товарното ремарке, обезщетение за пропуснати ползи
от задържането на ремаркето в размер на сумата от 25 евро на ден за период от
156 дни или сумата от 7627,74 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Г.Н.Т.” ООД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на „К.И Н.”
ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***, „С.Е.Ц.”, „Логистична сграда” 3, вх.1, офис
100, сумата от 2760 лв. / две хиляди седемстотин и шестдесет лева/ - съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: