Р Е Ш Е Н И Е
№449/8.2.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари две хиляди
и седемнадесета
година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ДОБРЕВА
при участието на секретаря Р.Ч., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9594 по описа за 2016 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК на В. В.П., ЕГН**********, чрез майка й В.И.А., ЕГН**********, за осъждане на бащата В.Г.П., ЕГН**********,
за заплащане на издръжка на детето в
размер 150.00лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба – 11.08.2016г. до настъпване на основания за
изменение или отпадане на задължението, ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 11.08.2016г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата 1315.00лв.
– издръжка на
детето за минало време за периода 11.08.2015г.
– 11.08.2016г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 11.08.2015г. до окончателното й
изплащане.
Твърди се
още, че през 2014г. родителите се разделили, като след този момент бащата
престанал да полага каквито и да било лични или материални грижи за детето.
Твърди се също, че с оглед възрастта на детето,
нуждите му предполагат издръжка в предявения размер, която бащата може да
поеме, тъй като е в трудоспособна възраст и разполага с достатъчно доходи за
това.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител, депозира писмен отговор, в
който без изрично да оспорва исковете заявява, че размерът на иска по чл.143 СК
и размерът и основанието на иска по чл.149 СК следва да бъдат доказани от
ищеца, за което към момента няма доказателства.
В о.с.з. страните
не се явяват и не се представляват.
Дирекция
за социално подпомагане – гр. Варна е изразила становище, че присъждането на издръжка в предявения
размер кореспондира с интереса на детето.
От събраните по делото доказателства
се установява от фактическа страна
следното:
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане родители на детето Вивиан Валентинова Пейчева, ЕГН********** са
В.И.А., ЕГН********** и В.Г.П., ЕГН**********.
Видно
от представеното удостоверение от ДСП майката В.А.
за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. е
получила семейни помощи за деца в размер на 148.00 лева.
От представената
справка от НАП за регистрираните трудови договори се установява, че В.Г.П. понастоящем не полага труд по
трудово правоотношение. Последният регистриран трудов договор е прекратен на
04.04.2016г. Последните данни за внесени осигурителни плащания за лицето са от
12.2015 година.
От писмо изх.№
49387-2/22.11.2016г. от Националната агенция по приходите се установява, че за
лицето В.И.А. няма данни за осигуряване през 2014 и
2015 година.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По предявените искове
с правно основание чл. 143 и
чл. 149 от СК ищецът носи тежест
да докаже нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите
на двамата родители да поемат
издръжката му.
Родителят, който не упражнява родителските права спрямо детето, дължи издръжка в пари. При определяне размера на издръжката, съдът съобразява нуждите на детето и материалните възможности на двамата родители. Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ издръжка
е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация,
имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен
да се грижи, отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно
дете е задължение и за двамата родители, съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно, като релевантно е и кой от тях полага непосредствените грижи за
детето.
Задължението на
родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи
сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за
баланс в интересите на задължения и правоимащия за
издръжка, като въвежда изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а
от друга възможностите на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК.
Нуждите на детето пък се предпоставят от обективните
условия на живот, като се отчитат възрастта, индивидуални потребности на
детето, здравословното му състояние и други конкретни обстоятелства.
В случая детето е навършило 3г. възраст. Няма данни
за детето да са необходими
разходи извън обичайните за облекло,
храна, отопление, транспорт. Не са налице твърдения за нуждата
от такива разноски.
Същевременно няма
данни родителите да получават доходи от трудови договори или от други
източници, извън получаваните от майката социални плащания в минимален размер.
Не се налице данни, че някой от двамата родители има задължение за издръжка към
други лица от кръга по
чл. 141 СК. Доколкото обаче двамата родители са в трудоспособна възраст и предвид
липсата на доказателства за влошено здравословно състояние,
следва да се приеме, че при желание от тяхна страна могат да реализират
известни доходи, още повече, че видно от приложената справка бащата е получавал
доходи около средните за страната, когато е полагал труд по трудово
правоотношение.
Като съобрази
горното съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена издръжка в размер на
130 лева. За разликата до претендираните 150 лева
месечно искът по чл. 143 СК подлежи на отхвърляне.
По отношение на
иска за издръжка за минал период, доколкото се претендира минималния
размер на гарантираната от закона издръжка за периода, за които
се сочи нуждата от издръжка, то искът се явява основателен в цялост или за 1315
лева.
По разноските:
На ищеца се следват
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата по делото държавна такса върху определения размер на
издръжката за бъдещ и минал период или 240.20 лева.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН********** *** ДА
ЗАПЛАЩА на детето В.В. П.,
ЕГН**********, чрез майка й В.И.А., ЕГН********** ***0 (сто и тридесет ) лева месечно,
платима с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи считано от
подаване на исковата молба в съда – 11.08.2016г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, на осн.чл. 143 СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над 130,00 лева до пълния
претендиран размер от 150 лева.
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на детето В. В. П.,
ЕГН**********, чрез майка й В.И.А., ЕГН********** ***15.00 (хиляда триста и петнадесет) лева. – издръжка за минало време за периода 11.08.2015г. – 11.08.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
11.08.2015г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.
149 СК.
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на детето В. В. П.,
ЕГН**********, чрез майка й В.И.А., ЕГН********** *** сумата 100 (сто) лева, представляваща сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН********** *** ДА
ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата, по сметка на
Варненски районен съд, сумата от 240.20
(двеста и четиридесет и 20 ст.) лева, представляваща държавна такса по
исковете за издръжка, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок считано от
8.02.2017г., на осн. чл. 315, ал. 2 вр. чл. 316 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да
се връчи на страните.
Районен съдия: