Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2023г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, IІ-ри
тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело № 2737/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от „С.“ ЕООД, с.Д. против Решение № 1245/20.09.2022г.,
постановено по НАХД № 2875/2021г. по описа за на Районен съд - Варна, с което е
потвърдено НП № 23-0001191/18.12.2020г. на Директор на РД „АА“ Варна, с което
на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 200лв., на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП за нарушение на чл.38 ал.1
т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ. Жалбоподателят счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; отказът да
са получи АУАН не е оформен правилно от АНО; НП е издадено при неправилно
приложение на материалния закон и при липса на мотиви; решението е неправилно и
в частта, с която се приема, че не следва да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В
съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят не се явява, не се
представлява. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна
редовно призована не изпраща преддставител в съдебно заседание. В депозиран
отговор по касационната жалба, счита същата за неоснователна.Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд –
Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна
проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно
основание и правомощията по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред
настоящия съд.
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на „С.“ ЕООД против Наказателно постановление /НП/ №
23-0001191/18.12.2020г. на Директор на РД“ АА“ – Варна, с което за нарушение на
чл.38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ, на основание чл.105 ал.1 от
ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 200лв. Наказаното дружество като притежател на лиценз за превоз на
товари не е извлякъл /архивирал/ информацията, записана в паметта на дигитален
тахограф марка „Continental Atm.“, тип 1381.15623, сер. № **********, монтиран
в товарен автомобил марка „Волво“, от кат. N3G, с рег. № В****НР, с който са
извършвани обществени превози за собствена сметка на товари, преди изтичане на
законоустановения 90-дневен срок от предходно извличане, извършено на дата
12.12.2019г., като последващо извличането е следвало да бъде извършено
най-късно до 11.03.2020г., а е направено със 187 дни закъснение на 14.09.2020г.
С това си деяние е нарушил изискването на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г.
на МТ. За нарушението е санкциониран с предвидената в чл. 105, ал. 1 ЗАвП
имуществена санкция.
При преценката за
законосъобразност на НП районният съд приема, че същото е издадено от
компетентен орган, а в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. РС – Варна приема, че
нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, като са посочени
нарушените материалноправни норми.
Въззивният съд не
споделя доводите на наказаното лице за неспазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН,
като съдът се позовава на показанията на свид. Калоянчев и констатирането на
нарушението на датата на съставяне на АУАН и издаването на НП след по-малко от
три месеца след съставяне на АУАН.
Като неоснователно е
оценено и възражението на наказаното лице за опорочена процедура по връчване на
АУАН. Същият е съставен в присъствието на упълномощето от управителя на
дружеството лице. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на
материалния закон и правилно е ангажирана отговорността на дружеството на
основание чл. 105, ал. 1 ЗАвП за процесното нарушение. РС – Варна посочва, че
чл. 93г, ал. 2 ЗАвП е неотносима към конкретното деяние, тъй като в случая е
извършено извличане на данните от тахографа със забава, а не е налице изобщо
неизвличане на данните. Изложени са и мотиви за това, че в случая не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение
на РС – Варна е правилно.
Изводите на районния
съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото,
които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи
се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни
норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определената
имуществена санкция като вид и размер.
Касационната инстанция
напълно споделя мотивите на въззивния съд и препраща към тях на основание чл.
221, ал. 2 от АПК.
Съдържащите се в
касационната жалба оплаквания повтарят релевираните във въззивната жалба
твърдения за незаконосъобразност на НП, поради което са били предмет на
обсъждане и в мотивите на оспореното решение, като решаващият състав подробно е
аргументирал изводите си за тяхната неоснователност.
Правилно РС – Варна
възприема като неоснователно и възражението, че съставеният АУАН не е връчен по
надлежния ред на дружеството. В настоящия случай АУАН е съставен в хипотезата
на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, тъй като представляващият дружеството е отказал да
подпише АУАН, което обстоятелство изрично е отбелязано в акта и е надлежно
удостоверено с подписа на свидетеля Богдан Василев Иванов, името и точният
адрес на когото са отбелязани в акта съгласно изискването на цитираната
процесуалноправна норма на ЗАНН. Съдържащата се в АУАН разписка е оформена по
надлежния ред. Видно от нея препис от акта за установяване на административно
нарушение е връчен на Д. В. Д. - пълномощник. Тези факти се установяват и от
събраните във въззивното производство свидетелски показания на актосъставителя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че целите на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2
на чл. 43 от ЗАНН да бъде известен нарушителя за предприетите действия и да
бъде гарантирано правото му на защита, са постигнати. Предвид предприетото
съдебно оспорване на издаденото НП е реализирано правото на защита на
дружеството.
Правилен е и изводът
на РС – Варна по отношение неприложимостта в случая на чл. 28 ЗАНН. Не са
налице данни за наличие на смекчаващи обстоятелства, които да влияят на
обществената опасност на деянието и да отличават конкретното нарушение от
останалите случаи на нарушения на същата разпоредба.
Неоснователно е и
оплакването на касатора за издаване на НП при неправилно приложение на
материалния закон. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на
дружеството въз основа на общата разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП е
правилно, а приложимата според касатора специална разпоредба на чл. 93г, ал. 2от
ЗАвП правилно РС – Варна посочва, че е
неотносима към конкретно извършеното деяние. Последната норма предвижда
налагане на административнонаказателна санкция на превозвач или на лице по чл.
12б, ал. 1 ЗАвП, извършващо превози за собствена cметка, които не са осигурили
извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, тоест
нормата обхваща всички случаи, в които извличане на данните не е извършено
изобщо. В процесния случай нарушението е за това, че извличането на данните от
тахографа е извършено със забава, тоест, че те не са извлечени преди изтичането
на законоустановения деветдесетдневен срок от предходното, а не че такова
изобщо няма. В този смисъл, нарушението, за което е санкциониран превозвачът,
не е за това, че не е извлякъл /архивирал/ изобщо, а че не е извлякъл
/архивирал/ в законоустановения според нарушената разпоредба срок „най-малко
един път на 90 дни“ данните от паметта на дигиталния тахограф.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.
218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Решението на РС -
Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде
осъден да заплати на РД „Автомобилна администрация“ – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв., определено съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ, доколкото
ответникът е представил по делото писмен отговор, изготвен от служител с
юридическо образование и правоспособност.
На основание чл. 221
ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1245/20.09.2022г. по АНД № 2875/2021г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.Д., ул.“Л.“ № **, представлявано
от Ж.К.Ж.да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна
сумата 80лв./осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.