Решение по дело №276/2023 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано e по жалба на С.П.Р.,***, чрез адвокат М. Х. от ЯАК, против ЗПАМ № 23-0813-000292 от 22.08.2023г. на Началник сектор „ПП“, при ОД на МВР, Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т.2а, б“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна, издадена при липса на какъвто и да е умисъл за действията по управление на личния автомобил на жалбоподателя. Заявява, че не е предоставял ключове за автомобила на друго лице. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Х., редовно упълномощена. Освен изложените в жалбата основания, моли да бъдат кредитирани свидетелските показания.

Заявява, че оспорващият не е знаел, че М.Р. е взел ключовете на автомобила. Намира, че липсва какъвто и да умисъл и знание на жалбоподателя за действията, извършени от лицето, на което е съставен Акта за установяване на административно нарушение.

Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което изразява съображения за законосъобразността на оспорената заповед и неоснователност на депозираната жалба.

Ямболският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената в настоящото съдебно производство ЗПАМ № 23-0813-000292 от 22.08.2023г. на Началник сектор „ПП“, при ОД на МВР, Ямбол, на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т.2а, б“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са два броя регистрационни табели № *****.

От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че С.П.Р. е собственик на лек автомобил * с рег. № *****, чието МПС е управлявано от Л.Н.Н., роден на ***г., който не притежава свидетелство за управление на МПС-неправоспособен водач. Нарушението е установено с АУАН серия GA873768.

Преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ на оспорващия е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA 873768 от 21.08.2023г., в който описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП. Видно от АУАН посочения за нарушител Л.Н.Н. е подписал АУАН без възражения.

По делото е представена адм. преписка по издаване на оспорената заповед. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е връчена на оспорващия на 12.09.2023г., а жалбата до съда против заповедта е подадена на 26.09.2023г., директно в ЯАС.

В съдебно заседание по искане на оспорващата страна и с цел пълното изясняване на фактическата обстановка по делото, беше допуснат свидетелят Й.Н.Р. съпруга на оспорващия, която заяви, че със съпруга си лягат рано около 21 часа. На сутринта, към 6-6.30 като разхождала кучето, забелязала, че колата не е на обичайното си място пред блока, а е преместена на друго място на паркинга и регистрационните й табели са свалени. Впоследствие разбрала, че синът й М., който е неправоспособен водач взел ключовете на колата, преместили колата, тъй като негов приятел го накарал да слушат музика в колата.

Към преписката е представена докладна записка с рег. № 1679р-20953 от 22.08.2023г., видно от която служители на РУ, Ямбол са спрели за проверка лек автомобил * рег. № ***** и установили, че се управлява от неправоспособен водач. В колата е бил сина на собственика на колата, който е заявил, че е взел ключовете на автомобила без баща му да знае.Приложени са сведения от М.С.Р., син на оспорващия и от Л.Н.Н., който е управлявал колата на 21.08.2023г. в 22.47 часа. М.посочва, че е взел ключовете от баща си, дал ги е на Л., който е карал на паркинга пред блока. За последното обстоятелство потвърждава и Л..

При тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи предвид разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП.

В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП, със заповед № 326з-99 от 01.02.2022г. директорът на ОДМВР-Ямбол, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР-Ямбол, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които и началник сектор „Пътна полиция“ за територията на ОД на МВР, Ямбол. С оглед изложеното оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити. Обратно на твърденията в жалбата, тя е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната законосъобразност. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление на МПС. Изрично е посочено в заповедта, че се издава на основание акт за установяване на административно нарушение серия GA № 873768 и е описано конкретното противоправно поведение, послужило като основание за издаването й - извършеното от Л.Н.Н. нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е съставен този АУАН. Следователно, изпълнени са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК за издаване на фактически и правно обоснован административен акт.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Според чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая съставеният акт отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН за форма и съдържание. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не обориха фактическите констатации в АУАН. Следва да се има предвид още, че за налагането на административно наказание законодателят е създал специалното производство по чл.36 и сл. от ЗАНН, докато прилагането на ПАМ не съставлява административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. В този смисъл в адм. производство по издаване на ПАМ не се търси форма на вина- умисъл или непредпазливост.

Ето защо, не е налице твърдяния от жалбоподателя порок, който да прави атакуваната заповед незаконосъобразна и да налага отмяната й като незаконосъобразна.

Спазени са и приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Видно от цитираната правна норма, налагането на тази мярка е обусловено от установяването на едно от алтернативно посочените в нея деяния, което съставлява административно нарушение.

В случая административният орган е приел наличието на последната хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП., съгласно който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От доказателствата по делото се установява, че собствения автомобил на оспорващия е управляван от водач, който не е правоспособен.

Тези констатации не се отричат и не са оборени по делото с ангажиране на допустими и относими доказателства. При тези данни съдът приема за безспорно установено, че е нарушена забраната по чл.150 ал. 1 от ЗДвП. Това нарушение е юридическият факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи на собственика на моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а б“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща законосъобразност на приложената ПАМ. В този смисъл е правилна и правната квалификация на последната.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката към момента на издаването на заповедта е установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач. Законът не предвижда възможността ПАМ по чл.171, т.2а да се прилага по отношение на друго лице, различно от собственика на автомобила. Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на забраната да се управлява ППС от неправоспособен водач и така да се осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от закона граници.

За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, т.е. административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.

В заключение, ЗДвП предвижда налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.а) и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач без да отчита като релевантно наличието или липсата на субективен елемент – знание, вина, по отношение собственика на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон /чл. 23 от ЗАНН/. ПАМ няма санкционен характер, за това се касае за административно производство с различна природа от административнонаказателното производство по издаване на АУАН и НП. В този смисъл е неоснователен доводът, че е следвало да е налице предоставяне на автомобила от собственика му на неправоспособен водач и със знание за това обстоятелство. Законът изисква единствено автомобилът да е управляван от такова лице. Мярката е наложена в съответствие с целта на закона, която е да се лишат от възможност неправоспособни лица да управляват МПС, в защита на по-значимия обществен интерес – охрана на безопасното движение по пътищата. Чрез временно прекратяване на регистрацията се цели предвиденото в чл. 1, ал.2 от ЗДвП: да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица и т.н.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – Ямбол, втори състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Р.,***, чрез адвокат М. Х. от ЯАК, против ЗПАМ № 23-0813-000292 от 22.08.2023г. на Началник сектор „ПП“, при ОД на МВР, Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т.2а, б“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Решението е окончателно.

Съдия:	/п/ не се чете