№ 330
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора В. М.
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600777 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на редовно упълномощения защитник на осъдения Б. Д. Б. за
възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 2289/2014 г. на СРС, НО, 97
състав, във връзка с постановената присъда, потвърдена с решение №26/12.1.2022 г. по
в.н.о.х.д. № 2717/2021 г. на СГС, НО 8. въззивен наказателен състав. В искането се твърди,
че присъдата на СРС е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването й. Според защитника мотивите на първостепенния и
въззивния съд са незадълбочени, неясни и повърхностни, което се приравнява на липса на
мотиви; мотивите на присъдата не отговарят на минималните изисквания на чл. 305, ал. 3
НПК, като не е посочена установената фактическа обстановка, доказателствата, от които се
извлича, липсва анализ на доказателствата, особено при констатираната противоречивост на
част от доказателствения материал; въззивната инстанция вместо да отмени присъдата
поради липса на мотиви е направила опит за първи път да изложи съображения по фактите и
доказателствата, като така е лишила осъдения от възможността да се защити срещу акта на
първия съд в цялост; доколкото мотивите за осъждането са изложени за първи път от
въззивния съд, то осъденият е бил лишен от възможност да се защити срещу тях, поради
необжалваемостта на второинстанционния съдебен акт; липсва отговор и на правните
доводи на защитата за липса на обективна и субективна съставомерност на деянието.
1
В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по
н.о.х.д. № 2289/2014 г. на Софийския районен съд, във връзка с постановената присъда,
потвърдена с решение №26/12.1.2022 г. по в.н.о.х.д. № 2717/2021 г. на СГС, НО 8 въззивен
наказателен състав и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК да се посочи стадия, от който да
започне новото разглеждане на делото.
Осъденото лице Б. Б. се явява в съдебното заседание на САС, редовно призован, като
поддържа искането наред с упълномощения си защитник адвокат Ч.. Защитникът се
придържа към аргументите, подробно изложени в искането за възобновяване, като моли за
възобновяване на наказателното производство.
В лична защита и в предоставената последна дума осъденият Б. заявява, че се придържа към
казаното от защитника и моли за възобновяване на производството.
В съдебно заседание представителят на САП изразява становище за неоснователност на
искането за възобновяване на наказателното производство. Счита: че изложените в искането
възражения са свързани с необоснованост на съдебните актове на съдилищата по фактите,
но необосноваността не е сред основанията за възобновяване на производството; че
въззивната инстанция е осъществила изискуемия от процесуалния закон контрол, като е дала
отговор на възраженията във въззивната жалба; че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при събиране и проверка на доказателствата; че въззивният съд е коментирал
показанията на свидетелите Г. С., Б. С., Г. М., Г. З., В. А., Г. Б., като е обсъдил наличните
противоречия; че не са установени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правата на осъдения Б.. Моли да се приеме, че не са налице основания за
възобновяване на наказателното производство.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането на осъдения Б. Д. Б. е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна
по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт,
подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда от 10.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 2289/2014 г., Софийският районен съд,
НО, 97. наказателен състав се е произнесъл по обвинението на Б. Д. Б. за извършено от него
престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл.
54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил с
изпитателен срок от 3 години. С присъдата съдът се е произнесъл на основание чл. 189, ал. 3
НПК, като е осъдил подсъдимия Б. да заплати по сметка на СДВР направените разноски в
досъдебното производство – в размер на 160 лева, а по сметка на СРС – разноски в размер
на 100 лева.
Присъдата на СРС по н.о.х.д. № 2289/2014 г. по описа на същия съд била обжалвана от
2
защитника на подсъдимия Б. пред СГС, като с решение № 26 от 12.01.2022 г. по в.н.о.х.д. №
2717/2021 г. въззивният съд на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 от НПК я потвърдил.
САС намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване на
наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
На първо място, неправилно се иска възобновяване на наказателното производство по
първоинстанционното н.о.х.д. № 2289/2014 г. на СРС, НО, 97. наказателен състав, при
положение, че в случаите, когато в наказателното производство са постановени съдебни
актове от първата и въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от
НПК подлежи въззивният съдебен акт. Поради това релевираните основания за
възобновяване трябва да се изследват с оглед осъществената от втората инстанция дейност.
САС разгледа възраженията в искането, което обхваща само касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 НПК - обобщено искателят твърди, че първоинстанционният съд не е
изложил надлежни мотиви към присъдата, не е обсъдил доказателствата по делото,
включително противоречията в приобщените свидетелски показания, не е обсъдил
заключението на съдебно-графическата експертиза; че това нарушение не е било отстранено
от второинстанционния съд, който не е върнал делото за ново разглеждане, а е компенсирал
нарушението, излагайки свой анализ на доказателствата; че и двете инстанции по фактите
не са дали отговор на правните доводи на защитата, че Б. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 310, ал. 1 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26,
ал. 1 НК.
САС не установи наличието на процесуални нарушения при първоинстанционното
разглеждане на делото, които да са били пропуснати от въззивната инстанция при
постановяване на решението по в.н.о.х.д. № 2717/2021 г. по описа на СГС, НО, 8. въззивен
наказателен състав, нито такива, които да се били допуснати при въззивната проверка.
В решението на СГС, НО, 8. въззивен наказателен състав е осъществен пълен и съответен на
чл. 339 НПК анализ на доказателствата от първоинстанционното съдебно следствие, даден е
мотивиран отговор на възраженията на страните, обсъдени са противоречията в
доказателствения материал и най-вече противоречията в свидетелските показания.
Второинстанционният съд е обсъдил показанията на Е. А., Г. С., А. Ю., П. П., Г. Г. и М. С. –
всички тези свидетели били служители в „Авинер Телеком“ – дружеството, в което работел
и осъденият Б.. Съществените въпроси, които тези свидетели установяват са свързани пряко
с инкриминираните съставомерни факти, които обосновават наказателната отговорност на
осъдения – за процедурата за сключване на договорите с клиентите за предоставяне на
мобилни услуги; за регистрирането на договорите в системата; за служебните задължения
на осъдения и констатираните неизпълнения на договорите от страна на клиентите на
мобилните услуги.
В решението на Градския съд специално внимание е отделено на противоречията в
свидетелските показания, които касаят основно някои детайли от процедурата по сключване
3
на договорите за предоставяне на мобилни услуги – дали и по какъв начин служителите на
дружеството „Авинер Телеком“ са проверявали самоличността на клиентите – съдът
мотивирано е възприел за този факт показанията на свидетелите С., Г. и Ю.; дали всеки
служител на „Авинер Телеком“ е разполагал с персонален акаунт и парола до системата,
чрез която са регистрирани сключените договори – същественото от гледна точка на въпроса
за авторството на включените в продължаваното престъпление деяния, е обоснованото
становище на въззивния съд, че несъответствието в свидетелските показания по този факт,
не е затруднило установяването при проверка на регистрираните договори кой служител на
дружеството е сключил договора с конкретния клиент – независимо дали е ползвал свой или
на друг служител акаунт, доколкото в това отношение решаващ бил подписът на служителя
върху хартиеното копие на договора.
Обосновано и мотивирано въззивният съд е съпоставил показанията на свидетелите Ю. и П.
с писмените доказателства по делото – договорите за мобилни услуги, протоколите за
вземане на сравнителни образци и заключението на графическата експертиза, в резултат на
което е извел несъмнения извод за това осъденото лице да е автор на инкриминираните му
деяния.
При контрол върху доказателствената дейност на първата инстанция въззивният съд е
изложил обстойни аргументи защо споделя изводите на районния съд за възприемане на
показанията на свидетелите С., З., А., Б., М., както и в кои части приема за достоверни
обясненията на осъденото лице, в кои части ги игнорира като опровергана от останалите
доказателства защитна позиция.
В съдебния акт на втората инстанция се съдържа достатъчен по обем анализ на
доказателствата, с оглед отговора на въпроса за наличието на всички обективни и
субективни характеристики на обвинението по чл. 310, ал. 1 вр с чл. 309, ал. 1 вр с чл. 26, ал.
1 НК – съдът обосновано е приел, че осъденият е имал длъжностно качество, въз основа на
сключения трудов договор и длъжностна характеристика към него; че от изследваните
договори за мобилни услуги, свидетелските показания на клиентите, заключението на
графическата експертиза се установява, че именно Б. е лицето, което е придало вид на
съставените документи, че са подписани от „мнимите“ клиенти на мобилния оператор.
Специално следва да се обърне внимание на възражението на защитника за липса на мотиви
към първоинстанционната присъда, което съществено процесуално нарушение не е било
санкционирано от втората инстанция. Такова възражение не е правено във въззивната жалба,
но на основание чл. 314 НПК съдът следи служебно за наличието на съществени
процесуални нарушение в производството пред първата инстанция. Видно от мотивите към
присъдата на СРС на л. 241 от съдебното дело по н.о.х.д. № 2289/2014 г. районният съд
макар и пестеливо е коментирал свидетелските показания, обясненията на осъдения, както и
заключението на графическата експертиза; изложил е съображение и относно констатирани
противоречия в показанията на свидетеля С.. Въззивният съд на свой ред не е отправил
упреци към съдържанието на мотивите на първата инстанция – на л. 28 от съдебното дело по
в.н.о.х.д. № 2717/2021 г. се обсъжда в позитивен смисъл доказателствения анализ на първия
4
съд. Същевременно в съответствие с естеството на въззивната проверка съставът на
Градския съд, като втори съд по фактите, е допълнил доказателствения анализ на първия
съд, но без да го изменя съществено и без да променя съставомерната фактология на
деянията, включени в единното продължавано престъпление.
Поради това претенциите на искателя срещу осъществения от съдебните инстанции
доказателствен и правен анализ са неоснователни. СРС е оценил доказателствените
материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал.
5 НПК. В процесуалната му дейност липсват пороци, които да доведат до съмнителност на
приетата фактология. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл.
314 НПК, СГС е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда и то, след
собствен анализ на всички доказателствени материали, довел до пълноценно изясняване на
отправените от подсъдимия Б. и защитника му възражения за необоснованост на
фактическите констатации на първоинстанционния съд във връзка с обективната
съставомерност на деянието.
Градският съд е изложил самостоятелни констатации по релевантните факти, а не се е
доверил безкритично на първата инстанция и отразеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт от прокурора. Изложената във въззивното решение фактология на
деянието е пълна, задълбочена и е резултат от самостоятелната дейност на въззиввната
инстанция по оценка на надлежно събрания по делото доказателствен материал.
С оглед изложените съображения може да се обобщи, че при разкриването на фактическата
обстановка по делото не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират
основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Задълженията на СГС и
СРС по установяване на обективната истина са изпълнени отговорно, като картината на
деянието е разкрита в обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото.
Щом относимите към предмета на доказване обстоятелства са установени съобразно
процесуалните правила, вътрешното убеждение на предходните инстанции е правилно
формирано и САС не разполага с процесуална възможност да го променя или замества.
Неоснователно се поддържа от осъдения и неговия защитник, че нито районният съд, нито
състава на окръжния съд са отговорили на възраженията на защитата.
Вярно е, че мотивите на районния съд са пестеливи, но дават отговор на всички значими за
наказателната отговорност на осъденото лице въпроси. Същевременно втората инстанция в
допустима степен е заместила лаконичността на мотивите, като на л. 29 от съдебното дело
по в.н.о.х.д. № 2717/2021 г. са изложени съображения по повод възраженията на защитника,
включително по повод обективната и субективна съставомерност на извършеното от Б.
продължавано документно престъпление.
Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на осъдения Б. Б. за
възобновяване на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
5
По изложените съображения и на основание чл. 425 НПК Софийският апелативен съд,
наказателно отделение, ІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Д. Б. за възобновяване на в.н.о.х.д. №
2717/2021 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 8. въззивен наказателен състав, на
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а за изготвянето му да се
уведомят искателят Б., неговият защитник адвокат Ч. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6