Р Е
Ш Е Н
И Е №260001/ 10.2.2023 г.
гр.Ямбол........10.02........2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................шестнадесети...януари…….....................................
През две хиляди
двадесет и трета година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.............гр.д.№ 599
по описа за 2020 година…., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от П.Х.И. и М.Х.И.,***, с която се претендира да
бъде осъден ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД гр.София да заплати
на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 26 000 лв., като
частичен от по 120 000 лева за всеки един от ищците, ведно с дължимата законна
лихва, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на В.Х.И., ЕГН **********
при ПТП от 27.01.2019 г., виновно причинено при управлението на лек автомобил
марка „Фиат", модел „Ранч" с д.к.№ У **** АМ с валидно сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност", компенсаторна лихва в размер на законната такава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 405 от КЗ - 11.10.2019г., след изтичане на
тримесечния срок по чл.496 от КЗ, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Производството по гр.д.№ 132/2022
г. е образувано по искова молба на Й.Х. ***, с която се претендира да бъде
осъден ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД гр.София да му заплати
обезщетение в размер 26 000 лв. като частичен от 120 000 лв., ведно със
законната лихва за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
виновно причиняване смъртта на В.Х.И. при ПТП от 27.01.2019 г., виновно
причинено при управлението на лек автомобил марка „Фиат“, модел “Ранч“ с рег.№
У 8272 АМ с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“. Твърденията са за това, че на посочената дата на път III-7007 на км
3500 в посока от с.Зимница към гр.Стралджа водачът П.А.Я. виновно нарушил
правилата за движение по пътищата като ударил ППС с животинска тяга-каруца и нанесъл
тежки телесни увреждания на брата на ищеца - В.Х.И., който на ******** г. починал.
С определение № 447/4.08.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 132/2022 г. ЯОС съединява в едно производство за общо
разглеждане гр.д.№ 132/2022 г. и по гр.д.№ 599/2020 г., като занапред
производството по двете дела е продължило под номера на по-рано образуваното
гр.д.№ 599/2020 г. Двете производства имат един и същ предмет на делото –
претенция за обезщетение от претърпени от ищците неимуществени вреди вследствие
виновно причиняване смъртта на В.Х.И., ЕГН ********** при ПТП от 27.01.2019 г.,
виновно причинено при управлението на лек автомобил марка „Фиат", модел
„Ранч" с д.к.№ У ***** АМ с валидно сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност".
Твърденията са за това, че на
посочената дата водачът П.А.Я. на л.а. марка „Фиат", модел „Ранч" с
д.к.№ У ****
АМ виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение по
III-7007 на км 3500 в посока от с. Зимница към гр. Стралджа водачът е ударил
ППС с животинска тяга - каруца, вследствие на което били нанесени телесни
увреждания, а на 02.02.2019 г. е настъпила смъртта на В.Х.И., ЕГН ********** -
брат на М.Х.И., П.Х.И. и Й.Х.И.. Във връзка с ПТП е образувано НОХД № 392/2020
г. по описа на ЯОС, до приключване на което беше спряно настоящото
производство. Постановена е влязла в сила на 25.05.2022 г. присъда №
260007/4.04.2021 г., с която съдът е признал за виновен П.А.Я. за това, че е
нарушил правилата за движение по пътищата и при описаното по-горе ПТП е
причинил по непредпазливост смъртта на В. ***, починал на ********* г.
Смъртта на В. била внезапна и била
шок за неговите близки – братята му и сестра му – ищците по делото, тъй като
той бил изключително близки отношения с тях. Загубата на В. е била внезапна и
неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на
смъртта на близък след негово продължително боледуване. Внезапната му смърт е
причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще
продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима. Вследствие
на настъпилата смърт на на В., ищците са развили остра стресова реакция и
душевно разстройство.
Водачът на лек автомобил марка
„Фиат", модел „Ранч" има сключена застраховка „ГО" в „ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД - полица № BG/03/118000910407, която е
била валидна при настъпване на ПТП. Ищците са предявили пред застрахователя
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за всеки един от тях, но са
били уведомени, че няма основание да изплати обезщетение на ищците, не са
налице основания за определяне на сума, което е породило правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор от ответника е постъпил и с него се оспорват изцяло предявените искове
като неоснователни. Ответното дружество не оспорва твърденията на ищеца: за
съществуване на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер BG/03/118000910407,
сключен за лек автомобил „ Пежо", модел „Ранч" с регистрационен номер
У 8272 АМ; за това, че ищецът е уведомил застрахователя и че е предявил
претенция вх. № 2986/25.06.2019г. за изплащане на застрахователно обезщетение
във връзка с настъпилото на 27.01.2019г. събитие, като и че претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение не е приключена с изплащане на такова
поради непредставянето на доказателства свързани с изясняване на
основателността на предявените искове.
Оспорват се обстоятелствата, че
претърпените от ищеца вреди са резултат от виновно и противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Пежо", модел „Ранч" с регистрационен номер У
**** АМ; че
събитието е настъпило по начина описан в обстоятелствената част на исковата
молба и че лицето П.А.Я. с поведението си е станал причина за настъпване на
събитието; че водачът на застрахования автомобил е допуснал нарушение на
разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1; чл. 20 ал.1 и ал. 2 и чл. 63, ал.2, т.1 от
ЗДВП; че смъртта на В.И.Х., която е настъпила на 02.02.2019г. се намира в причинно-следствена
връзка с ПТП-то настъпило на дата 27.01.2019г.; че ищците П.Х.И. и М.Х.И. имат
право на обезщетение във връзка със смъртта на В.И.Х.; че ищците П.Х.И. и М.Х.И.
са търпели и търпят неимуществени вреди от смъртта на своят брат В.И.Х., както
и че евентуално търпените неимуществени вреди са с характер и обем предпоставящ
присъждане на обезщетение; че ищците са имали особено близка връзка с
пострадалия В.Х.; че между ищците и пострадалия е била налице дълбоко
емоционална връзка, както и че отношенията между тях са се характеризирали с
взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа; че ищците са изпаднали в стресово
съС.ие след смъртта на техния брат, както и че са изпитали неописуема мъка,
душевни болки и страдания в резултата на неговата загуба; че ответникът дължи
изплащане на лихва за забава от дата 11.10.2019 г. за първите двама ищци и от
от дата 12.01.2021 г. за третия ищец.
В съдебно заседание, ищците редовно
призовани не се явяват, а исковете се поддържат от техния пълномощник адв.Г.,
желае се уважаването им и присъждане на разноски съобразно чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА.
Ответното дружество също редовно
призовано чрез своя юрисконсулт поддържа възраженията по исковете, желае
отхвърлянето им или да се приеме, че е налице принос на вредоносния резултат от
страна на пострадалия в размер не по-нисък от 80 %, с което да се съобрази
размера на застрахователното обезщетение. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищците.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
С исковата молба е представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 06.02.2019 г. на РУ на МВР-Стралджа, че на
27.01.2019 г., около 22:25 часа е настъпило ПТП на път III-7007 в участъка
с.Зимница-гр.Стралджа между ППС с животинска тяга рег.№0108, собствено и
управлявано от водача В.Х.И. и ППС "Пежо", модел "Ранч" с рег.№У
8272 АМ, управлявано от водача П.А.Я., като при ПТП е пострадал В.Х.И., който е
починал на 02.02.2019 г.
По повод настъпилото ПТП от
27.01.2019 г. е било образувано ДП № 13/2019 г. по описа на РУ на МВР-Стралджа
(ДП №41/2020 г. по описа на ОСлО при ЯОП). По делото са представени материали
от досъдебното производство, които съдът не обсъжда, тъй като от приложеното
НОХД № 392/2020 г. по описа на ЯОС е установено, че същото е приключило с
влязлата в сила на 23.05.2022 г. Присъда № 260007/02.04.2021 г. на ЯОС, с която
подсъдимият по делото П.А.Я. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343, ал.1, б ."в", вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на
27.01.2019 г., около 22.30 ч., на път III-7007, между гр.Стралджа и с.Зимница,
общ.Тунджа, обл.Ямбол, при управление на МПС - товарен автомобил, марка и модел
„Пежо Ранч“, с ДК№ У 8272 АМ, с посока на движение от гр.Стралджа към
с.Зимница, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Baсил Х. ***,
починал на 02.02.2019 г., като на подсъдимия е наложено наказание една година
лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок
от три години.
От представените по делото
удостоверения за родствени връзки се установява, че ищците М.Х.И., П.Х.И. и Й.Х.И.
са съответно сестра и братя на починалия В.Х.И..
От заключението на вещото лице,
изготвило назначената авто-техническа експертиза е установено, че към момента
на удара автомобил Пежо е бил насочен наляво спрямо посоката му на движение,
около средата на платното за движение, като предно ляво колело е било в
насрещната лента, а предно дясно колело е било около прекъснатата разделителна
линия. Каруцата се е намирала изцяло в лентата за движение на автомобил Пежо
насочена надясно спрямо посоката й на движение. Деформациите за автомобил Пежо
са концентрирани в предната му дясна част, преминават през капака, челното
стъкло и достигат до началото на тавана, където са намерени конски косми. Пораженията
по каруцата са именно по животното (наранявания по четирите му крака,
наранявания по предна лява част на гърдите и дясната част на главата), преден
ляв ок на каруцата е деформиран по дължината си до около 1,4 м от общата
такава, изпаднали от позицията си без видими деформации са преден и заден савак
и страничните канати на каруцата. След удара автомобил Пежо продължава
движението си напред и надясно гледано отгоре, а каруцата се връща назад и
надясно гледано отгоре спрямо посока на движение на каруцата преди удара.
Първата точка на съприкосновение на
двете ППС е между предния десен край на Пежо и лявата част на гърдите на коня и
с левия ок на каруцата. Ударът между двете ППС е настъпил на около 23,7 м след
ориентира и на около 2,7 м вляво от десния край на платното за движение, в
средата около прекъснатата разделителна линия на лентите за движение. Към
момента на настъпване на произшествието автомобил Пежо частично е навлязъл с
предната си част в насрещната лента, а каруцата е била изцяло в лентата за
движение на автомобила. Скоростта на автомобил Пежо преди ПТП е около 88 km/h,
а към момента на удара - около 66 km/h. Опасна зона на движение около 82 м. Скоростта
на каруцата към момента на удара и преди ПТП е била около 6 km/h. Водачът на
автомобил Пежо е предприел аварийно спиране за време около 2,5 s преди момента
на удара. Автомобилът му в този момент е на около 61 м от мястото на удара и на
около 65 м от каруцата. Автомобилът към момента на настъпване на произшествието
е бил с включени къси светлини на фаровете, като осветеността пред левия фар е
около 40 до 50 м, а пред десния около 60 до 70 м. Скоростта, при която водачът
на Пежо има техническата възможност да спре в зоната на далечината на видимост
при къси светлини на фаровете е около 71 km/h и по-малка от нея. При движение
на Пежо с тази скорост, при аналогично възприемане на опасността от водача - в
същия момент, както това е направил в действителност, не би възникнало ПТП -
автомобил Пежо би спрял преди мястото на удара. По каруцата е нямало поставени
светлоотразителни елементи, както и фенер, които е задължителен при движение
през нощта. Косвеният анализ на произшествието показва, че при поставени
светлоотразителни елементи и/или запален фенер на каруцата, видимостта е
позволявала водачът на Пежо да възприеме каруцата в по-ранен момент и да
предприеме мерки за недопускане на ПТП. Водачът на Пежо е имал техническата
възможност да предотврати ПТП при дълги светлини на фаровете, но не и при къси
- скоростта на движение не е била съобразена с далечината на видимост при къси
светлини на фаровете. Водачът на каруцата е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като се движи в собствената си лента за движение или като
използва обособените банкети странично на платното за движение.
Според вещото лице основната
техническа причина, довела до възникване на ПТП е технически неправилното
поведение на водача на каруцата при предприето движение в насрещната лента през
тъмната част на денонощието, както и предприетото косо пресичане на платното за
движение по цялата му ширина (от лявата към дясната лента, спрямо посоката му
на движение). Технически правилно е при движение (особено през нощта), същото
да се осъществява само и единствено в собствената лента за движение, а ако това
е невъзможно или препятствано по някаква причина, движението може да се
извършва по обособените банкети, ако с това действие няма да попречи на други
участници в движението. В случая при движение на каруцата в собствената си
лента или по затревения банкет удар не би настъпил. Техническа причина, довела
до възникването на ПТП се явява още и движението на автомобил Пежо със скорост,
която е била технически несъобразена с далечината на видимост при движение на
къси светлини на фаровете на автомобила.
В допълнителното заключение вещото
лице автоексперт дава отговор за това, че за да бъде допуснато до движение по
пътищата отворени за обществено ползване на територията на Община Стралджа,
следва да бъде надлежно регистрирано, а липсват данни такава регистрация да е
била извършена на процесното ППС с животинска тяга. Ако не е било регистрирано
ППС не е имало право да се движи в участъка, където е станало ПТП-то, още
по-малко в тъмната част от денонощието. Според данните в материалите по делото (Протокол за оглед) ППС с животинска
тяга не е било оборудвано със светлоотразители - отпред и отзад, които са
задължително условие 3а извършване на регистрация на такова ППС. Ако е било регистрирано
процесното ППС с животинска тяга, то е имало право да се движи по пътния
участък, където е настъпило произшествието, но с поставени светлоотразители или
с поставен светещ фенер отзад вляво, което е задължително условие за движение
на такова ППС през тъмната част на денонощието, но такива данни не са налице.
Ако ППС с животинска тяга е имало поставени
задължителните светлоотразители, фенер и светлоотразителна жилетка на водача,
то обстоятелството дали е регистрирано или не това ППС с животинска тяга не би
оказало никакво влияние върху механизма на настъпилото произшествие. Влияние
върху механизма би могло да окаже само и единствено по-голямото разстояние, от
което водачът на автомобила би имал техническата възможност да възприеме така
движещото се ППС с животинска тяга.
Вещото лице е установило, че пътната
маркировка на местопроизшествието е единична прекъсната линия, която може да се
пресича от участниците в движението, но само при изпреварване или заобикаляне и
то само в случай, че с тези маневри водачът навлизащ в насрещната лента е
убеден, че няма да възпрепятства движещите се ППС по тази лента. В конкретния
случай според вещото лице пътната маркировка по никакъв начин не оказва влияние
върху посоката на движение на ППС с животинска тяга. От техническа гледна точка
няма никакво значение дали пътната маркировка е единична прекъсната линия или
единична непрекъсната линия поради обстоятелството, че ППС с животинска тяга се
е намирало (движело) така или иначе в насрещната лента за движение преди ПТП и
към момента на удара.
Разположението на ППС с животинска
тяга върху платното за движение преди ПТП и към момента на удара е технически
неправилно решение на водача, но същото няма общо с пътната маркировка. Технически
правилното разположение на ППС с животинска тяга при движение по пътищата
отворени за обществено ползване е движение в дясната част на собствената му
лента или по съответния банкет, ако същия не е препятстван по някакъв начин и
позволява такова движение.
По делото е изготвена и
съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че В.Х.И. е претърпял автомобилна травма - травма вследствие блъскане от движещ се лек
автомобил на каруцата теглена от един кон, която е била управлявана от пострадалия, при
което е изпаднал от каруцата, ударил се на повърхността на терена на
местопроизшествието и е получил тежка несъвместима с живота черепномозъчна
травма и гръдна травма, бързо изпаднал в състояние на дълбока мозъчна кома. Причината за настъпването на смъртта на
пострадалия е тежката несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на
главата, гръдния кош, корема и крайниците. Настъпването на смъртта на
пострадалият е било неизбежно и неминуемо. Животът му е бил неспасяем.
Установените увреждания са били тежки, съчетани, с обхващане на почти цялото
тяло и са били несъвместими с живота. Смъртта се дължи на получените травматични увреждания при възникналото
пътно-транспортно произшествие и настъпилите усложнения. Локализацията на уврежданията сочи, че
травматичният фактор е въздействал предимно в областта на главата и гръдния кош
на пострадалия отпред в челнотеменните области на главата и мозъчните
хемисфери, както и в областта на лявата половина на гръдния кош. Пострадалият
не е получил травматични увреждания вследствие директен удар от лекия
автомобил, който е блъснал каруцата. Всички увреждания са получени при
възникналото ПТП. Вещото лице е категорично, че настъпването на смъртта е пряка
и непосредствено последица на получените травматични увреждания при
възникналото пътно-транспортно произшествие.
На зададените допълнителни въпроси
вещото лице съдебен медик посочва, че наличието на етилов алкохол в кръвта на пострадалия с концентрация около 2,14
промили около времето на настъпването на ПТП, безспорно е оказало влияние върху
поведението му. Лицата с такава концентрация на етилов алкохол в кръвта са със
значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координацията на движенията. Те са със силно
забавени реакции, понякога изпадат в афекти, а понякога са сънливи, имат
сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително подтискане на ЦНС, с
понижение за чувствителността за болка. Пияното състояние на пострадалия е било видимо. Управлението на каруца
теглена от един кон, през това време на денонощието и на такъв път е било
високорисково начинание. Консумираният от пострадалия алкохол е повлиял
значително върху възможностите му да върви пеш по пътя в една линия, както и
върху възможностите му да управлява каруцата в неговата лента за движение с
определена скорост. Възможностите му да управлява каруцата правилно, са били
силно намалени. Като се има предвид
концентрацията на етиловия алкохол в кръвта на пострадалия и посоката на движение
на каруцата непосредствено преди катастрофата дават основание да се допусне и
възможността пострадалият по време на катастрофата да е бил заспал.
По делото са събрани и гласни
доказателства. Разпитан е като свидетел П.А.Я. – водачът управлявал процесното
МПС, участник в ПТП от м.януари 2019 г., вечерта. Свидетелят управлявал на къси
светлини и в един момент станал сблъсък с животно, което влязло между него и
приятелката му през предното стъкло, била предната част на коня. Като излязъл
от колата видял, че на пътя лежи и човек, който миришел на алкохол, а в
канавката имало каруца без светлоотразители.
За установяване отношенията между
ищците П., М. и Й. и загиналият им брат В., по делото са разпитани свидетелите С.Д. А. и Й. М. С.. Свидетелите не са роднини със
страните, близки приятели били и съседи, познават се от деца. Ищците и
починалия им брат живеели заедно, а като пораснали се оженили, след което били
в добри взаимоотношения. В. им бил като баща, той ги посещавал много често,
помагал им, включително и финансово. В.починал в болницата след като го
блъснала кола. След като починал, той много липсвал на сестра си М. и братята
си П. и Й.. Всяка седмица ходели на гробищата. Когато станала катастрофата В.
бил на 48 години, М. на 46 години, Й. на 45 години. Имат жива майка, баща им
починал отдавна. Живеели на различни адреси, поотделно, имат семейства.
Свидетелят Й.С. знае, че ищците и
брат им В. поддържали добри отношения помежду си, уважавали се, не са делили
нещо. В.им помагал много, бил най-големия брат. Къща строили, други неща са
правили, не се карали, помагали си. След смъртта на В., П., М. и Й. постоянно реват, погребали го, пак
реват и не били добре. Свидетелят ги виждал всяка седмица да ходят на
гробищата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове се квалифицират
по чл.432, ал.1 КЗ - искове на увредените лица срещу застрахователя на причинителя
на вредата, за обезщетяване на причинени от него на трети лица неимуществени
вреди.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по реда на чл.432,ал.1 КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договора за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени настъпилото ПТП и
неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач; претърпените
неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение следва да
отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
Ищците са предявили извънсъдебно
претенциите си към застрахователя - ответник, който в срока по чл. 496, ал.1 КЗ
не заплатил обезщетения. При тези установени факти, предявените искове са
допустими и следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество, съдът
намира предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което следва да
отхвърли същите. За уважаване на тези претенции приложение намира разрешението,
дадено от ОСНГТК на ВКС с ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016 г. С
посоченото тълкувателно решение са изяснени критериите за определяне на лицата,
които са активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №2/1984г. на
Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в
Постановление № 4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. Според т.1
от решението, "материално легитимирани" да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В
съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановления №4/61 г. и №5/69
на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри. В традиционните
за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците,
братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек - баба/дядо,
внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките
на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания.
В настоящия случай от събраните по
делото гласни доказателства относно отношенията между ищците и покойния им
брат, не се установява особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка и на
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Свидетелите заявяват, че е имало
добри взаимоотношение между братята и сестрата, помагали си в ежедневието и
финансово, както и ищците тъгували за своя починал брат, плачели и ходели на
гробища. От тези свидетелски показания, съдът намира, че не се установява
връзката между ищците и брат им да е различаваща се и извън обичайната и традиционна
за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между дядо и
внуци. Заедно с това, не се установява и страданията на ищците да са значително
по-големи от тези, които би изпитал всеки човек за обичан от него близък
родственик. Свидетелските показания по никакъв начин не установяват такъв
интензитет и продължителност на моралните болки и страдания, изпитвани от
ищците, да е настъпила някаква промяна в поведението или психиката им. В
обобщение, недоказано е по делото, че е била налице много по-силна, извън
обичайната трайна, емоционална връзка на ищците с починалото лице – техен брат,
чиято загуба да е била понесена много тежко от тях, засягайки сериозно
душевният им мир, причинявайки им болки и мъка, които надминават обичайното
страдание, свързано със смъртта на близък човек.
При този изход на делото, ищците
следва на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплатят на ответника направените по
делото разноски в размер 781 лв. /ДТ за издадени съдебни удостоверения е
внесена 15 лв., а не 30 лв. по представения списък по чл.80 от ГПК/, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Х.И.,
ЕГН ********** ***, М.Х.И., ЕГН ********** *** и Й.Х.И., ********** ***, със
съдебен адресат Адвокатско дружество "Ч., П. и И."***, представлявано от адв.С. Ч. против ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп"АД със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица,
ул."Позитано"№5, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я., искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки
от ищци сумата от по 26 000лв. - частични искове от общата сума 120 000 лв.
за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
техния брат В.Х.И., починал на 02.02.2019 г. при ПТП, причинено виновно от
водача на застраховано при ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД МПС "Пежо",
модел "Ранч", с ДК№ У **** АМ по застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от
11.10.2019 г. за първите двама ищци и от 12.01.2021 г. за третия ищец до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.Х.И., М.Х.И. и Й.Х.И.,
тримата с посочени данни да заплатят на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД
със седалище и адрес на управление гр.София на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените
по делото разноски в размер 781 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер 300 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: