Р Е Ш Е Н И Е №260225
Гр. София, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 893 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„Р./.” ЕАД е предявило срещу Х.Н.Й. и Ц.Д.Й. обективно
и субективно съединени искове, както следва: главни установителни искове за
установяване по отношение на ответниците като солидарни длъжници по договор за
потребителски кредит от 24.04.2015 г.
съществуването на вземанията на ищеца за следните суми, за които е издадена
заповед от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 714/2019 г. по описа на РС – Самоков за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК: общата сума от 27420.99 лв.,
представляваща дължима главница по договора, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, от която обща сума
сумата от 4266.20 лв. представлява редовно падежирала главница за периода от
05.01.2018 г. до 05.05.2019 г. /вкл./, а сумата от 23154.79 лв. представлява
предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на предсрочната изискуемост
20.05.2019 г.; сумата от 2365.43 лв., представляваща дължима възнаградителна
лихва по договора за периода от 05.12.2017 г. до 19.05.2019 г.; сумата от
1157.90 лв., представляваща дължима наказателна лихва за периода от 05.01.2018
г. до 11.07.2019 г. /вкл./; сумата от 108 лв., представляваща такси по ЗЧСИ за
връчване на писма, съдържащи волеизявление за обявяване на предсрочната
изискуемост на целия кредит; предявени при условията на евентуално обективно
съединяване осъдителни искове за плащане на следните суми /съгласно уточняваща
молба от 26.03.2021 г./: сумата от 4972.52 лв., представляваща редовно
падежирала главница за периода от 05.06.2019 г. до 05.11.2020 г.; сумата от
18182.27 лв., представляваща предсрочно изискуема главница с дата на настъпване
на предсрочната изискуемост 01.12.2020 г. Твърди се в исковата молба, че ищецът
сключил с първия ответник като кредитополучател и втория ответник като
солидарен длъжник горепосочения договор, като условията на договора са подробно
описани в исковата молба. Поради изпадане на длъжниците в забава за изпълнение
на задълженията им по договора с начална дата 05.01.2018 г. банката упражнила
правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, като съобщила това на
длъжниците чрез ЧСИ и на 20.05.2019 г. осчетоводила предсрочната изискуемост на
кредита. Тъй като не последвало изпълнение, било подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено, но с оглед
връчване на заповедта за изпълнение на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането
си, поради което се предявяват настоящите искове.
Главните искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, евентуалните искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците чрез назначените особени представители са
депозирали отговори на исковата молба, в които оспорват исковете. В отговора,
постъпил от особения представител на ответницата Х.Н.Й., са изложени доводи за
неоснователност на предявените исковете, основани единствено на възражение относно доказателствената стойност
на представените от ищеца писмени доказателства, предвид, че същите са частни
документи и че не установяват надлежно кога и каква сума е постъпила по
сметката на кредитополучателя, както и каква част от кредита е погасена. В
отговора, постъпил от особения представител на ответника Ц.Д.Й., са изложени доводи
за неоснователност на предявените искове поради това, че договорът съдържа
неравноправни по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета, съответно
нищожни, клаузи /възражението е бланково, доколкото има частична конкретизация,
тя се състои единствено в твърдението, че клаузата, предвиждаща възможност на
банката да се позове на предсрочна изискуемост на целия кредит, сама по себе си
е неравноправна, тъй като засяга и обслужената част от дълга/ и поради това, че
е налице е недобросъвестност от страна на банката, тъй като е упражнила правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем много след предвидения в договора
срок за това и с това е задължила кредитополучателя с допълнителни лихви и
такси. От особения представител на ответника Ц.Д.Й. е наведено и възражение, че
не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като до
длъжника не е надлежно достигнало уведомление от банката за волята ѝ да
обяви кредита за предсрочно изискуем, както и възражение за липса на изискуеми
реквизити на представеното по делото извлечение от сметка, съответно е оспорена
доказателствената му стойност предвид, че е частен документ, съответно е
изложен извод за непълнота на доказателствата.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането
им по същество съдът намира следното:
Главните обективно
и субективно съединени установителни искове досежно общата сума от 27420.99
лв., представляваща дължима главница по договора /от която обща сума сумата
от 4266.20 лв. представлява редовно падежирала главница за периода от
05.01.2018 г. до 05.05.2019 г. /вкл./, а сумата от 23154.79 лв. представлява
предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на предсрочната изискуемост
20.05.2019 г./, сумата от 2365.43 лв.,
представляваща дължима възнаградителна лихва по договора за периода от
05.12.2017 г. до 19.05.2019 г. и сумата
от 1157.90 лв., представляваща дължима наказателна лихва за периода от
05.01.2018 г. до 11.07.2019 г. /вкл./, са
основателни и следва да бъдат уважени по следните съображения:
Не се спори по
делото относно сключването на описания в исковата молба договор за банков кредит
при описаните условия. Не са наведени и възражения относно характера на поетата от ответника Ц.Д.Й.
солидарна отговорност за изпълнението на задълженията по договора, поради което
съдът не коментира това обстоятелство.
Видно от
договора, ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 34089
лв., задълженията по който е следвало да бъдат погасявани на месечни анюитетни
вноски с падеж 5-то число на съответния месец. Уговорена е годишна възнаградителна лихва, която за
първите 12 месеца, считано от първата падежна дата, е фиксирана – 7.50 %
годишно, след което е в размер на 6-месечния Sofibor + 6.379 пункта надбавка. Уговорено е и обезщетение за
забава – надбавка в размер на 10 пункта годишно към възнаградителната лихва.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на 27.04.2015 г. сумата от 34089 лв. е постъпила
по банковата сметка на Х.Н.Й.. Към 20.05.2019 г. - датата на осчетоводяване от банката
на целия кредит като предсрочно изискуем, съответно и към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК непогасените задълженията по договора са следните:
сумата от 4266.20 лв., представляваща просрочена главница за периода 05.01.2018
г. – 05.05.2019 г.; сумата от 23154.79 лв., представляваща предсрочно изискуема
главница; сумата от 2302.64 лв., представляваща просрочена редовна лихва за
периода 05.12.2017 г. – 05.05.2019 г.; сумата от 62.79 лв., представляваща
редовна лихва за периода 05.05.2019 г. – 19.05.2019 г.; сумата от 595.13 лв.,
представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода
05.01.2018 г. – 11.07.2019 г.; сумата от 562.77 лв., представляваща наказателна
лихва за периода 20.05.2019 г. – 11.07.2019 г. върху предсрочно изискуемата
главница. След датата 12.07.2019 г. /погрешно посочена от ищеца като дата на
подаване на заявлението вместо действителната такава - 16.07.2019 г./ няма постъпили плащания от
длъжниците.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС /т. 18/, обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно
изискуем, вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на това
изявление не са били изискуеми, поради което предсрочната изискуемост има
действие от момента на узнаване от длъжника за волеизявлението на кредитора
/ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ/.
Установява се от представените от ищеца писмени
доказателства, че до ответниците са изпратени уведомления, съдържащи волеизявлението
на кредитодателя за превръщане на целия непогасен остатък от кредита в
предсрочно изискуем. Уведомленията са изпратени за връчване чрез ЧСИ на
основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ и по реда на чл. 47 ГПК, като на 20.05.2019 г. е
съставен протокол от ЧСИ за извършените действия по връчването. В протокола е
отразено, че адресатите са търсени на 08.03.2019 г., 16.03.2019 г. и 08.04.2019
г., но не са намерени, поради което на основание чл. 47, ал. 1 ГПК на
10.04.2019 г. са залепени уведомления на входната врата на адреса на двамата
адресати, но в указания срок по чл. 47, ал. 2 ГПК те не са се явили в кантората
на ЧСИ, за да получат книжата, съответно на основание чл. 47, ал. 3 ГПК е
извършена справка за адресната им регистрация, установяваща съвпадение между
посочения от банката адрес и постоянния и настоящ такъв на адресатите. На 20.05.2019 г. ищецът е осчетоводил целия кредит
като предсрочно изискуем. Следва да се отбележи, че по делото не са представени
разписките за поставените уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК, но доколкото от
ответниците не е оспорена удостоверителната сила на съставения от ЧСИ протокол
/наведено е само общо, без каквато и да било конкретизация, възражение от особения
представител на ответника Ц.Д.Й., че до длъжника не е надлежно достигнало
уведомление от банката за волята ѝ да обяви кредита за предсрочно
изискуем/ съдът приема, че е установено надлежното връчване на длъжниците на
волеизявлението на банката за обявяване на целия непогасен остатък от кредита
за предсрочно изискуем /същото съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК е връчено с
изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 24.04.2019 г., т.
е. предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди датата 20.05.2019 г.,
но с оглед диспозитивното начало в процеса и наведените от ищеца твърдения
съдът преценява дали към датата 20.05.2019 г. са били налице обективните факти,
обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост/. В случая съобразно
гореизложеното се установи, че към
горната дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, длъжниците
са били надлежно уведомени за волята на кредитора да счита целия непогасен остатък от кредита за предсрочно
изискуем /уведомленията са връчени на адреса за кореспонденция на длъжниците
съгласно чл. 12.8 и чл. 6.2 от договора, като не се твърди промяна в посочения
адрес на длъжниците след сключване на договора/, съответно към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е настъпила предсрочната изискуемост на
целия непогасен остатък от кредита, като задълженията са именно в претендирания
размер /съгласно заключението на вещото лице/.
Неоснователен е доводът на ответниците за непълнота на
доказателствата, основан на възражението относно доказателствената стойност и
реквизитите на представеното извлечение от сметка. Същото съдържа необходимата
информация относно основанието и размера на задължението, а доколкото същото е
частен документ – установените с него факти се подкрепят от останалите
доказателства по делото /заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, като се отчете също, че не е оспорена редовността на счетоводните записвания
на ищеца/.
Неоснователно е
и възражението, че договорът съдържа
неравноправни по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета, съответно
нищожни, клаузи. Както се посочи
по-горе, възражението е бланково, а доколкото има частична конкретизация, тя се
състои единствено в твърдението, че клаузата, предвиждаща възможност на банката
да се позове на предсрочна изискуемост на целия кредит, сама по себе си е
неравноправна, тъй като засяга и обслужената част от дълга. С оглед обаче
задължението на съда да следи служебно за наличие в потребителските договори
/какъвто е процесният/ на неравноправни, съответно нищожни, клаузи следва да се
изложат доводи в тази връзка.
Безспорно в отношенията с банката по договора за
кредит ответниците се ползват от защитата на потребителите, предвидена в Закона
за защита на потребителите, който в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. Тази директива и решенията на
Съда на ЕС по тълкуването ѝ предвиждат засилена защита на правата на
потребителите. В рамките именно на тази защита съдът следи за наличието на
неравноправни /съответно като такива – нищожни/ клаузи в потребителския договор
за кредит. Клаузите обаче, чиято нищожност се преценява поради неравноправния
им характер, следва да са обуславящи за процесното вземане, т. е. то да
произтича именно от тях. В случая не се установява наличие на такива клаузи. На
първо място следва да се отбележи, че не е неравноправна клаузата относно възможността
за настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит. Възможността да се
уговорят условия, при които би настъпила предсрочна изискуемост на целия непогасен
остатък от кредита, произтича от принципа за свобода на договарянето.
Същевременно тя не поставя длъжниците в неравноправно положение, тъй като в
случай на точно изпълнение на техните задължения до такава не би се стигнало.
Т. е. настъпването на предсрочната изискуемост не е обусловено единствено от
волята и субективната преценка на кредитодателя, а произтича от неизпълнение от
страна на длъжниците, като изрично е посочено в договора какво се разбира под
неизпълнение и би довело до настъпване на предсрочната изискуемост. Тази клауза
брани интереса на кредитора, което е в съответствие с целта на всеки договор и
с принципа за свобода на договарянето, но не самоцелно, а само в случай на
неизпълнение на задълженията, поети от кредитополучателя и солидарния длъжник
/поведение, което е отклонение от нормалното развитие на правоотношението/.
Същевременно самото вземане не произтича от клаузата за настъпване на
предсрочна изискуемост. Размерът на дължимата главница е определен при
сключването на договора и не е обусловен от настъпването на предсрочната
изискуемост, единствено разсроченото /като по-облекчаващо/ плащане на тази
главница отпада с настъпване на предсрочната изискуемост, но, както се посочи
по-горе, поради неизпълнение от страна на длъжника. Доколкото настъпването на
предсрочната изискуемост е обуславяща за някои от задълженията по договора, то
тя касае възнаградителната и наказателната лихва, тъй като с настъпване на
предсрочната изискуемост същите вече не се дължат, а е дължимо обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Същото обаче е в по-малък размер, поради
което това не поставя длъжниците в по-неизгодно положение. В тази връзка следва
да се отбележи относно възражението на ответника Ц.Д.Й. за недобросъвестност от страна на банката, тъй
като е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем много след
предвидения в договора срок за това и с това е задължила кредитополучателя с
допълнителни лихви и такси, че същото е неоснователно. Съгласно уговореното
банката има право в случай на неизпълнение от страна на длъжниците да обяви
целия непогасен остатък от кредита за предсрочно изискуем. Във всеки конкретен
случай на неизпълнение преценката на банката относно необходимостта от
упражняването на това нейно право се основава на съпоставяне на размера на
неизпълнението със собствения ѝ /на банката/ интерес от изпълнението на
договора /което не е укоримо поведение/ и със значително по-обременителното за
длъжника погасяване на цялото задължение наведнъж /което би могло да бъде
избегнато в случай, че дължимите възнаградителна и наказателна лихва мотивират
длъжниците да преустановят неизпълнението/. Поради това изчакването на по-дълъг
период от предвидения в договора преди да бъде обявена предсрочната
изискуемост на целия кредит съдът не намира за недобросъвестно поведение от
страна на банката. Клаузите относно договорените възнаградителна и наказателна
лихва не поставят в неравноправно положение длъжниците /и също са в
съответствие с принципа за свобода на договарянето/. Възнаградителната лихва е
уговорена /чл. 4.1/ като фиксирана за първите 12 месеца, а впоследствие /чл.
4.2/ е в размер на 6-месечен Sofibor плюс
надбавка, като тази лихва /по чл. 4.2/ е определена при преференциални условия
/съгласно чл. 4.8/ – с отстъпка от стандартния размер на надбавката към
6-месечния Sofibor. Действително индексът Sofibor може да търпи промяна съобразно условията на пазара,
при което може да се увеличи и това е риск за длъжниците, но може и да се
намали и това е риск за банката. Същевременно са уговорени и условия /които
съдът намира за обективни/ за определяне на лихвената база при пазарен срив. От
друга страна не се установи по делото лихвата да е увеличавана спрямо
първоначално определения размер според промени в индекса Sofibor, поради което
от тази клауза не е повлиян размера на дълга. Същото се отнася и до
наказателната лихва, доколкото същата е уговорена /чл. 4.5/ като надбавка към
възнаградителната лихва върху забавената главница в размер на 10 пункта
годишно. Не са налице други клаузи, от които да произтича задължението, които
да поставят в неравноправно положение длъжниците и за които да има данни, че са
били приложени. Отделно от това всички клаузи са били предмет на индивидуално
договаряне, като длъжниците изрично са декларирали /чл. 12.1/, че са получили
предварително в достатъчен срок преддоговорна информация.
С оглед изводите за основателност на главните
установителни искове досежно главницата акцесорните
установителни искове досежно обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане също са основателни
и следва да бъдат уважени.
Главните субективно
съединени установителни искове досежно сумата от 108 лв., представляваща такси,
платени от ищеца по ЗЧСИ за връчване
на писма, съдържащи волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на
целия кредит, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по следните
съображения:
За да се уважат субективно съединените установителни
искове за тази сума, следва да се установят основанието и размера на
претендираното вземане. Основание обаче в случая не е налице. Таксата от 108
лв. се претендира като дължима от ответниците поради това, че ищецът я е платил
на ЧСИ за връчване на писма, съдържащи волеизявление за обявяване на
предсрочната изискуемост на целия кредит. Следва да се отбележи за пълнота на
мотивите, че по делото не са представени доказателства, че тази такса е реално
платена – представено е само уведомление до банката от ЧСИ за дължимост на
такса в общ размер от 108 лв., а за да възникне вземане на банката към ответниците
за тази сума следва, освен останалите предпоставки, установяващи вземането, таксата
да е реално платена /което, както се посочи, не се установява по делото/. В
случая обаче същественото е, че плащането на тази такса не се дължи от ответниците
/независимо дали е платена реално от ищеца или не/. В договора липсва клауза,
предвиждаща поемането на такива разходи от страна на длъжниците. Същевременно
изрично е уговорено /чл. 12.8 от договора/, че всички уведомления и изявления
във връзка с договора следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или чрез куриерска фирма с обратна разписка достигнат до
адреса за кореспонденция на кредитополучателя. Доколкото изпращането по факс,
по пощата или с куриерска фирма също може да доведе до лично доставяне /освен
когато адресатът не е намерен лично и е извършено връчване на друго лице/,
съдът приема, че /с оглед формулировката на клаузата/ в случая под „лично
доставяне“ страните не са имали предвид всички технически възможни и допустими
от закона начини и средства за връчване и в този смисъл връчване чрез ЧСИ
изобщо не е предвидено. Дори обаче да се приеме, че възможността за връчване
чрез ЧСИ е уговорена /доколкото няма причина начините за връчване да се
ограничават до изрично посочените в чл. 12.8 от договора/, никъде в договора –
нито в цитираната клауза, нито в друга такава, не е предвидено разходите за това
връчване да са за сметка на длъжниците. Следва да се отбележи, че в случая не е
налице плащане на такса за изпълнение, т. е. не се касае за разноски по
изпълнението, които по силата на закона са за сметка на длъжника, а е платена
такса за друго действие на ЧСИ по смисъла на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, която, по
изложените съображения, е в тежест на ищеца.
С оглед
изводите за основателност на главните обективно и субективно съединени
установителни искове досежно сумите
на главниците /редовно падежирала и с настъпила предсрочна изискуемост на
20.05.2019 г./ съдът не следва да се
произнася по предявените при условията на евентуално обективно съединяване спрямо
тях осъдителни искове за плащане на сумата от 4972.52 лв., представляваща
редовно падежирала главница за периода от 05.06.2019 г. до 05.11.2020 г., и сумата
от 18182.27 лв., представляваща предсрочно изискуема главница с дата на
настъпване на предсрочната изискуемост 01.12.2020 г.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по отношение
на разноските по делото:
В исковата молба ищецът е направил искане за
присъждане на разноските в настоящото
производство. В о. с. з. на 21.05.2021 г. искането се поддържа и е
представен списък по чл. 80 ГПК, в който са включени и разноските в заповедното
производство /надлежно искане за присъждане на такива обаче не е направено,
допълнено е само, че съдът следва да отчете и определеното в същото о. с. з.
допълнително възнаграждение за вещото лице, след като същото бъде внесено/. От
представените по делото доказателства се установява, че ответникът е направил
всички, включени в списъка, разноски, допълнително е внесена и дължимата сума
за допълнително възнаграждение на вещото лице. Не всички разноски обаче следва
да се присъдят на ответника. На първо място не следва да се присъждат
разноските в заповедното производство поради липса на надлежно искане в тази
насока. Безспорно заповедното производство предхожда настоящото и е свързано с
него, а настоящото производство се явява продължение на заповедното. Двете
производства обаче са самостоятелни, развили се по различен ред и пред различни
родови съдилища, поради което съобразно диспозитивното начало в процеса, за да
се присъдят разноските в заповедното производство, същите следва да са надлежно
поискани. Няма пречка тези разноски да бъдат поискани и в по-късен етап, но
доколкото искане досежно разноските е направено повторно единствено в о. с. з.,
а същото отново не е включвало
разноските в заповедното производство, не е налице основание за присъждане на
такива. Обстоятелството, че е представен списък по чл. 80 ГПК, в който
разноските в заповедното производство са включени, не променя горния извод, тъй
като представянето на такъв списък не може да замени задължението на страната
за надлежно изразяване на волята ѝ, след като желае произнасяне по
искането си. Списъкът служи като улеснение на съда при определяне на разноските
и е условие за допустимост на евентуално искане за изменение на решението в частта за разноските, но представянето
му само по себе си не замества надлежното искане за присъждане на разноските и в
заповедното производство. Съдът намира, че не следва да се присъждат и разноски
в размер на 38.40 лв., представляващи нотариална такса за заверка на преписи на
представени по делото доказателства, тъй като същите не са били необходими.
Действително страната е задължена да представи по делото оригинали или
официално заверени преписи от представените към исковата молба писмени
доказателства /какъвто е и текстът на закона – чл. 183, ал. 1 ГПК/, но след
като страната е разполагала с оригиналите, а вместо да ги представи пред съда е
избрала по-сложната и съответно не безплатна процедура по нотариалната им
заверка, разноските за този неин избор не следва да са в тежест на ответниците,
тъй като това би било в противоречие с принципите за добросъвестно упражняване
на процесуалните права. Съобразно изложеното разноските, които съдът отчита,
определяйки дължимите такива на ищеца, са в общ размер от 4171.05 лв. /държавна
такса за производството по делото в размер на 621.05 лв., възнаграждения на
особени представители в общ размер от 2400 лв., възнаграждение на вещо лице в
общ размер от 700 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,
определено в този размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ/ и съразмерно с
уважената част от исковете следва да се присъдят такива в размер на 4156.54 лв.
Ответниците не са направили разноски по делото,
съответно не следва да им се присъждат такива.
На разноски на ищеца на двамата ответници са назначени
особени представители и е определено възнаграждение за всеки от тях в размер на
по 1200 лв. С оглед изхода на делото на всеки от назначените особени
представители следва да се присъди възнаграждение в размер на по 4.17 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на солидарните
длъжници Х.Н.Й. с ЕГН ********** и Ц.Д.Й. с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** съществуването на вземанията на „Р./.” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор А. А. и прокуриста М. П., за следните суми, за които е издадена
заповед от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 714/2019 г. по описа на РС – Самоков за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК: общата сума от 27420.99 лв. /двадесет и седем хиляди четиристотин и
двадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит от 24.04.2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2019 г., до окончателното плащане, от
която обща сума сумата от 4266.20 лв. /четири хиляди двеста шестдесет и шест
лева и двадесет стотинки/ представлява редовно падежирала главница за периода
от 05.01.2018 г. до 05.05.2019 г. /вкл./, а сумата от 23154.79 лв. /двадесет и
три хиляди сто петдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/
представлява предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на предсрочната
изискуемост 20.05.2019 г.; сумата от
2365.43 лв. /две хиляди триста шестдесет и пет лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща дължима възнаградителна лихва по договора за
периода от 05.12.2017 г. до 19.05.2019 г.; сумата
от 1157.90 лв. /хиляда сто петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/,
представляваща дължима наказателна лихва за периода от 05.01.2018 г. до
11.07.2019 г. /вкл./.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Р./.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор А. А.и прокуриста М. П., срещу Х.Н.Й.
с ЕГН ********** и Ц.Д.Й. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** субективно
съединени искове за установяване по отношение на Х.Н.Й. и Ц.Д.Й. като солидарни
длъжници по договор за потребителски кредит от 24.04.2015 г. съществуването на
вземането на „Р./.” ЕАД за следната сума, за която е издадена заповед от
17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 714/2019 г. по описа на РС – Самоков за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК: сумата от 108 лв. /сто и осем лева/, представляваща
такси по ЗЧСИ за връчване на писма, съдържащи волеизявление за обявяване на предсрочната
изискуемост на целия кредит.
ОСЪЖДА Х.Н.Й. с ЕГН ********** и Ц.Д.Й. с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да платят по равно на „Р./.” ЕАД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.
А. и прокуриста М. П., общата сума от 4156.54 лв. /четири хиляди сто петдесет и
шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото
разноски /за държавна такса за производството по делото, за възнаграждения на
особени представители и на вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно
с уважената част от исковете.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 4.17
лв. /четири лева и седемнадесет стотинки/ на всеки от назначените особени
представители, а именно адв. С.Л.С. от САК, назначена за особен представител
на Х.Н.Й., и адв. И.Д.Г. от САК,
назначена за особен представител на Ц.Д.Й.,
за оказаната адвокатска защита по делото на Х.Н.Й. и на Ц.Д.Й. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: