О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
Гр.София,
…. юли 2019 година
Софийски градски съд, ТО,
6-6 състав, в публичното заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2743 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Положителен установителен иск по чл.694, ал.2 ТЗ.
В исковата си молба ищецът Н.А.ПО П.твърди, че с
Решение №2245 от 23.12.2016г. по т.д.№4595/2016г. по описа на СГС, ТО, е
открито производство по несъстоятелност по отношение на „И.Г.П.“ ЕООД, ***.
Ищецът твърди, че в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, с
молба от 16.05.2018 година НАП е предявила вземания в общ размер от
36 417,94лв, в това число държавни и общински вземания в общ размер от
26 187,94лв и парично вземане в общ размер на 10 000лв,
представляващо предплатени за възобновяване на производството по
несъстоятелност, разноски.
Ищецът твърди, че на 24.10.2018 година в ТРРЮЛНЦ
по партидата на „И.Г.П.“ ЕООД, ***, е обявен списък на неприети вземания,
предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, под № 20181024100818, в който е включено
вземане от 10 000лв, представляващо предплатени от Агенцията разноски за
възобновяване на производството по несъстоятелност.Срещу това НАП е подала
възражения под № 24 – 28 – 671/31.10.2018 година.С определение №6506 от
12.12.2018 година, постановено по т.д.№********* г. по описа на СГС, обявено в
ТРРЮЛНЦ под №20181213141257, съдът по несъстоятелността е разгледал
възражението и е оставил същото без уважение.С това определение съдът е одобрил
списък на приети и неприети вземания.
В законоустановения срок по чл.694, ал.2,т.1 ТЗ
НАП предявява този иск, с който моли съда да приеме за установено съществуване
и дължимост на вземания на Агенцията в размер на 10 000лв.Твърди, че тази сума
е преведена по сметка на СГС с платежно нареждане от 27.03.2018 година в
изпълнение на дадени от съда по несъстоятелността указания от 03.02.2017
година.Тези разноски подлежат на възстановяване, съгласно разпоредбата на
чл.632а ТЗ, на този който ги е
предплатил, тогава, когато масата на несъстоятелността се увеличи
достатъчно.Следователно няма нормативна пречка предявеното вземане са бъде
включено в списъка на приети вземания, защото тази сума е дължима.Включването
на тази сума в списъка на неприети вземания препятства възможността това
вземане на бъде платено на кредитор.Ето защо моли съда, след като се убеди в
основателността на изложеното, да постанови решение, с което уважи предявения
положителен установителен иск.
В срока за отговор ответникът „И.Г.П.“ ЕООД (н),
ЕИК *********, не дава отговор на претенцията.
Синдикът на това дружество – А.К. – депозира, на
02.07.2019 година, молба с вх.№85933, с която заема становище по претенцията,
твърдейки, че сумата от 10 000лв, предплатена от ищеца, не представлява
вземане по смисъла на чл.685 и чл.688 ТЗ и възстановяване на тази сума не се
осъществява чрез сметката за разпределение.Ето защо тази сума, съгласно
разпоредбата на чл.632аТЗ се възстановява на кредитора, когато масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Въз основа на справка, направена в ТРРЮЛНЦ съдът е
констатирал следното:
По партидата на „И.Г.П.“ ЕООД (н), ЕИК *********,
е вписано решение №2245/23.12.2016г., постановено по т.д.№4595/2013г. по описа
на СГС, ТО, постановено на основание чл.630, ал.2 ТЗ.Производството по делото е
спряно, на основание чл.632, ал.5 ТЗ с Решение№492/10.03.2017 година и
възобновено, на основание чл.632, ал.2 ТЗ с Решение №888/03.05.2018 година,
поради привнесени от НАП разноски в размер на 10 000лв.Вземането на НАП за
разноски е включено от синдика в списъка на неприети вземания, обявен в ТР на
24.10.2018 година.Няма спор, че срещу включване на това вземане в списък на
неприети вземания, изготвен от синдика, НАП подава възражение вх.№
141884/01.11.2018 година – в срока по чл.690 ТЗ.На 13.12.2018 година в ТРРЮЛНЦ
се вписва определение по чл.692, ал.3 и ал.4 ТЗ, № 6506/12.12.2018 година,
постановено по това дело от съда по несъстоятелността, с което възражението на
НАП с е оставя без уважение.Съдът по несъстоятелността е мотивирал отказа си да
уважи възражението на НАП с това, че нормата на чл.632аТЗ предвижда
възстановяване на предплатените разноски след като масата на несъстоятелността
се увеличи достатъчно и тази норма изключва приложението на общия ред за
удовлетворяване чрез разпределение.Липсва необходимост от предявяване на това
вземане.Позовал се е на т.9 от ТР №1 от 03.12.2018 година, постановено от ОСТК
на ВКС.
Исковата молба е изпратена по пощата на 27.1.2018
година – в срока по чл.694, ал.6 ТЗ.
С постановеното по реда на чл.374 във връзка с
чл.140, ал.3 ГПК определението, съдът е приел, че поради наличие на предпоставките в закона, претенцията е допустима.
След извършена служебно справка в счетоводството
на СГС е констатирал, че сумата от 10 000лв, с вносител настоящият ищец, е
постъпила по набирателната сметка на съда на 28.03.2019 година.
При така развилата се процесуална връзка
настоящият състав на съда намира, че отново следва да подложи на преценка
допустимостта на предявения положителен установителен иск от НАП, тъй като
предходната преценка е свързана само и единствено с това да се установи дали
процесуалните предпоставки на специалния установителен иск по чл.694 ТЗ са
налице.
Настоящият ищец е предявил вземания по
т.д.№4595/2013г. по описа на СГС, ТО, 6-14 състав с молба и в срока по чл.688,
ал.1 ТЗ.В тази молба е инкорпорирано искане за включване в списъка на приети
вземания от синдика на дружеството и на вземане от 10 000лв,
представляващо предплатени от НАП разноски в производството по
несъстоятелност.В подкрепа на това си твърдение за възникнало вземане, страната
е представила вносна бележка от 27.03.2018 година ( лист 9 от делото).
Това „вземане“ е сторена от
кредитора разноска по смисъла на чл.723, т.4 ТЗ – разходи за попълване,
управление, оценяване и разпределение на масата.Ето защо следва да се обсъди
въпросът дали тези разноски- начални или последващи, които кредитор на
несъстоятелността е направил, следва да бъдат предявени.
По виждане на състава не съществува необходимост от подобно
предявяване и това е така защото процедурата по предявяване на вземания е
процедура за установяване персоналния субстрат на лицата имащи качество на
кредитори на дружеството, по отношение на което е открито производство по
несъстоятелност, а оттам и за преценка на това как се формира събранието на
кредиторите като орган на несъстоятелността- кръг от кредитори с приети
вземания по смисъла на чл.693 ТЗ.Чрез предявяване на вземанията, процедура,
осъществяваща се пред съда по несъстоятелността, се формира и извод за размер
на дълга, който масата на несъстоятелността следва да удовлетвори .Вземанията
на кредиторите, подлежащи на установяване, впоследствие и удовлетворяване и
категория, различна от масата на несъстоятелността.Именно тези вземания на
кредиторите са предмет на установяване в производствата по чл.694 ТЗ, целта на
които е да се установи кому и в какъв размер несъстоятелното дружество следва
да плати.Предпоставка за развитие на исковите производство по чл.694 ТЗ е
наличие на спор относно вземанията – спор за основанието и техния размер.
Извършените от кредитор начални или последващи разноски не са предмет на
вземания, които следва да бъдат предявени в производството по несъстоятелността
по реда на чл.685-68 ТЗ; не са предмет
на възражения по чл.690 ТЗ, а оттам и провеждане на производство по чл.692,
ал.3 и 4 ТЗ.Тези норми, както и исковият процес въз основа на претенции по
чл.69 ТЗ се явяват неприложими по отношение на вземанията за разноски по
смисъла на чл.723 ТЗ, макар същите да се удовлетворяват от масата на
несъстоятелността. Сумите, с които кредиторът е авансирал производството
по несъстоятелност по реда на чл.629бТЗ се възстановяват без вземането за тях
да се предявява, но след съставяне на сметката, при спазване на привилегиите,
очертани с нормата на чл.722 ТЗ.
Съобразно т.9 на ТР№1/2017г. на ОСТК на ВКС
целта на нормите по чл.629бТЗ и чл.632, ал.5 ТЗ е да се осигури възможност
производството по несъстоятелност да се развие, независимо от липсата на
достатъчно налично имущество на длъжника, да се достигне до фаза на осребряване
на активите и до удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник чрез
разпределение на получените от осребряването на неговите активи парични
средства. Без да създава привилегия, но за да се стимулират кредиторите да
предплатят началните или последващи, при вече открито производство по
несъстоятелност, разноски, законодателят е предвидил в чл.632аТЗ предплатените
разноски да се възстановят на предплатилия ги кредитор тогава, когато масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно.Това увеличение предполага в нея да
постъпят парични средства в резултат на събрани вземания или от осребрено
имущество.
Във връзка с молбата на
настоящия ищец, с която страната е предявила вземането си за разноски,
неправилно синдикът е включил същото с списъка на неприети вземания, тъй като
това „вземане“ не е вземане, чрез което се формира кръга на
кредиторите на несъстоятелността и и същото не служи за база за определяне
общият размер на дълга на несъстоятелността дружество.Синдикът не е следвало да
включва вземането от 10 000лв в списъка на неприети вземания.По този начин
синдикът е “отворил“ пътя за развитие на производството по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ,
а оттам и на настоящето исково производство.Това вземане на кредитора за
предплатени от него разноски се явява безспорно.Същото не подлежи на
установяване, а единствено на
удовлетворяване при условието на чл.632а ТЗ, чрез сметката за
разпределение.Т.е. това вземане синдикът следва да включи в сметката за
разпределение без същото да бъде заявено от кредитора.С Решение №28 от
24.07.2019 година, постановено по т.д.№1795/2018г. по описа на Първо т.о. на
ВКС, е прието, че вземането на синдика за текущо възнаграждение не подлежи на
предявяване, защото това възнаграждение е разноска по смисъла на чл.723,т.2 ТЗ.Такава възможност има едва след като този синдик бъде освободен и получи
статут на кредитор на дружеството.
Ето защо настоящият
състав на съда намира, че предявеният положителен установителен иск от НАП,
намиращ основанието си в разпоредбата на чл.694, ал.2,т.1 ТЗ се явява
недопустим, защото е лишен от интерес.Вземането на ищеца за разноски се явява
безспорно, същото ще бъде удовлетворено, при наличие на предпоставките по
чл.632аТЗ, при спазване на императивната норма та чл.722 ТЗ.
При изложеното съдът
намира, че следва да прекрати производството по т.д.№2743/2018година е ето защо
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д.№2743/2018г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на
предявения от Н.А .А П., ГР.София, положителен установителен иск с правно
основание чл.694, ал.2,т.1 ТЗ, за установяване на съществуване на вземане на
ищеца спрямо несъстоятелния длъжник 4И.Г.П.“ ЕООД(н), ЕИК *********, в размер
на 10 000лв, представляващи предплатени от този кредитор разноски за
развитие на производството по несъстоятелност по т.д.№4595/2013г. по описа на
СГС, ТО, 6-14 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с частна
жалба.
СЪДИЯ: