№ 685
гр. Варна, 04.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Митев
Съдия:Даниела Михайлова
СъдебниБиляна Кр. Добрева
заседатели:Татяна К. З.а
Христинка Д. Калчева
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора А. Д. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Наказателно дело от
общ характер № 20243100200175 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ В. Н. Х., редовно призован, явява се лично и с адв.
И. Т., от преди.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ. Б. П. Б. – уведомен от предходно с.з. не се явява.
Представлява се от служебния защитник адв. Д..
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ. Н. Д. Б. - уведомена от предходно с.з. не се явява.
Представлява от служебния защитник адв. Д..
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.Т. Б. Б. - уведомен от предходно с.з. явява се
лично.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ. Б. К. Б. - уведомен от предходно с.з. не се явява.
Представлява се от адв. А., от преди.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
П. П. П. - редовно призована, явява се лично.
З. З. Р. - нередовно призован, не се явява. Призовката върната в цялост с
отразяване, че е направен опит за призоваване по мобилния телефон. Връзка с
лицето не е осъществена, тъй като телефонът на абоната е изключен или извън
обхват.
1
С. Е. Х. - нередовно призован, не се явява. Призовката върната в цялост
с отразяване, че адреса е посетен 2 пъти. Лицето не е открито. Направен е
опит за призоваване по телефона, като на посочения номер никой не е
отговорил.
К. А. С. - редовно призован, явява се лично.
А. Б. С. - редовно призован, явява се лично.
М. Г. С. - редовно призован, явява се лично.
В. П. П. - нередовно призован, не се явява. Призовката върната в цялост.
По данни на колега от Второ РУ, В. П. е в болнични поради здравословен
проблем.
В. Ю. А. – нередовно призована, не се явява. Към момента няма върната
призовка.
Г. З. П. - редовно призован, явява се лично.
Б. П. Т. - редовно призована, явява се лично.
С. Н. С. – редовно призован, явява се лично.
Н. В. К. - редовно призован, явява се лично.
И. В. А. – преводач, уведомена по телефона, не се явява. Същата е
заявила, че поради служебен ангажимент ще се яви в 10.30 ч.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
ГР. ИЩЕЦ и Ч.ОБВ. Т. Б.: Да бъде даден ход на делото.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната
зала.
На основание чл. 274 от НПК Председателят разяснява на страните
2
правото им на отводи. Искания в тази насока не постъпиха.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК Председателят разяснява на страните
правата им, предвидени в НПК.
На основание чл. 275 от НПК нови искания не се направиха.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ.Д.: Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ.А.: Да се даде ход на съдебното следствие.
ГР. ИЩЕЦ и Ч. ОБВ.Т. Б.: Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ.Т.: Да се даде ход на съдебното следствие.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
съдебното следствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 276 ал. 1 от НПК Председателят на състава докладва
основанията за образуване на съдебното производство.
На основание чл. 276 ал. 2 от НПК Председателят предоставя
възможност на прокурора и на гражданските ищци да изложат
обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове.
ПРОКУРОРЪТ: Варненски окръжен прокурор повдига обвинение на
В. Н. Х., ЕГН **********, за това, че на 18.09.2022 г., в гр. Варна, умишлено
умъртвил Кр. Б. Б., като убийството е извършено по особено мъчителен начин
за убития и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 116 ал.1, т.6 и т. 11,
вр. чл.115 от НК.
АДВ. Д.: Поддържам предявените граждански искове.
АДВ. А.: Поддържам предявения граждански иск.
ГР. ИЩЕЦ И Ч.ОБВ. Т. Б.: Поддържам предявения граждански иск.
ПОДС. Х.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам обяснения на края.
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността и разпит на свид. П. П.
П. - 29 год., бълг. гражданка, родена в гр. Търговище, неомъжена, висше
образование, неосъждана, без родство със страните, ЕГН **********.
Предупредена за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да говори
3
истината. Съдът разясни на свидетелката разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. П.: Аз съм лекар към Центъра за Спешна медицинска помощ -
Варна. Бях нощна смяна. Бил е получен сигнал от Второ РУ, които искат наш
екип, понеже са намерили мъж и имат съмнение, че е починал. Подава се
адреса, след което се подава мисията на моя екип. Екипът е шофьор и лекар.
Отивайки на място вече имаше екип на полицията. Там видях мъж, който
лежи на земята. Той беше с окървавени дрехи и кръв по откритите части на
тялото. От огледа изказах съмнение за прободни рани. След което проверих за
пулсации по каротидните артерии и установих, че няма пулсации. Зениците не
реагираха на светлоотразител. Моето заключение е, че смъртта е настъпила
преди пристигане на екипа. Изказала съм мнение за съдебномедицинска
експертиза. Не помня точно местото. По фиша за медицинската помощ, койт
съм попълнила и съм оставила 1 екземпляр, е написано кръговото над ул.
„Мир“. Бяхме нощна смяна, тъмно беше. Не мога да кажа дали имаше
осветление. Не помня с какво беше облечен пострадалия. Не си спомням
уврежданията от коя страна са били. Не мога да кажа колко време след
получаване на сигнала от Второ районно сме отишли на място. Нямам спомен
дали веднага сме тръгнали. Във фиша са описани часовете на подаване на
сигнала, тръгване, пристигане. Не мога да кажа кога е настъпила смъртта и за
това беше моето мнение за СМЕ. Според фиша знам, че съм проверявала
каротидните артерии, с ръкавици.
На въпроси на прокурора:
Не си спомням какви са били атмосферните условия, даже и датата не си
спомням като сезон. Особености на мястото, където лежеше мъжа, не си
спомням. Това, което е описано в документите, това е което съм видяла и
което сега ви казвам. Не си спомням. Написала съм, че има кръв по откритите
части на тялото. Рани не съм описвала. Това е, което съм видяла. Не си
спомням да съм забелязала някакви предмети около трупа. Смятам, че ако бях
забелязала, щеше да бъде описано. Не си спомням дали в района е имало в
непосредствена близост жилищни сгради. Не си спомням конкретното място и
околността. Не си спомням подробности и дали лесно сме стигнахме до
мястото, където лежеше трупа. Не помня дали около него имаше кръв. Не
помня дали е имало някакви МПС наоколо.
На въпроси на адв. Д.:
4
Аз мога само да предполагам от какво е починал. Дали от кръвозагуба,
дали просто е наранен важен орган, това са просто хипотетични
предположения, няма как да кажа.
На въпроси на адв. Т.:
Не мога да си спомня кой беше шофьор на линейката. По принцип се
сменяме. Екипа на полицията, който беше там, ни посочи къде е лицето. На
място имаше няколко мъже в полицейски униформи от Второ РУ. Още при
подаване на сигнала казаха от кое районно е подаден. Те ни посочиха мястото,
къде е трупа. М. П. го познавам, преди съм работила с него. Към м. септември
2022 г. е възможно да сме работили заедно. Не мога да си спомня дали е
слизал от линейката. Нямам спомен с него да сме коментирали нещо за
ситуацията. С всички шофьори комуникирам, ние сме екип реално, но всяка
ситуация е различна. За този случай нямам спомен.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане. Доколкото свидетелката заяви, че няма
спомен, моля да бъдат прочетени нейните показания от ДП, на 2-ра стр., в
частта относно атмосферните и уличните условия на място, когато е посетила
произшествието. Считам, че е от съществено значение за изясняване на
делото.
АДВ.Д.: Да се прочетат.
АДВ. А.: Предоставям на съда и не се противопоставяме.
ГР. ИЩЕЦ И Ч. ОБВ. Т. Б.: Да се прочетат.
АДВ. Т.: Не се противопоставяме.
На основание чл. 281, ал. 7 от НПК СЪДЪТ разяснява на подсъдимия,
че прочетените показания на свид. П. П. П. могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
ПОДС. Х.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетелката.
СЪДЪТ намира, че са налице условията на чл. 281, ал.5 вр. ал.1 т. 2 от
НПК за прочитане показанията на свид. П. П. П., дадени в хода на ДП в частта,
когато е пристигнала на мястото на инцидента, доколкото днес в съдебно
заседание заяви, че няма спомен, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. П. П. П., намиращи се на л. 78
5
/гръб/, том 1 от ДП.
Прочетоха се!
СВИД. П.: Да така е, както ми го прочетохте.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и с
тяхно съгласие беше освободена.
СВИД.Г. З. П. - 51 год., бълг. гражданин, със средно образование,
разведен, работи във Второ РУ, неосъждан, без родство със страните, ЕГН
**********.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава
да говори истината.Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от
НПК.
СВИД. П.: По това време работех към младши полицейски инспектор в
сектор Териториална полиция към Второ РУ. Въпросната вечер бях
командировка в Елхово. Около 11 ч. ми се обади сестрата на З. З. да ми каже,
че брат й намерил някакъв човек в безпомощно съС.ие на една от уличките
във вилна зона. Било го страх да ми звънне и затова ми звънна тя. Познавам З.
и сестра му, защото съм от 15 години квартален там. Всички ми имат
телефона. Обади се да каже, че брат й намерил труп. Брат й бил с едно момче.
След това аз направих връзка с брат й, да ми обясни точно за къде става
въпрос. Звъннах в дежурната и пратиха колеги. Аз насочих патрула по
обясненията, които ми даде З.. От там нататък патрула намериха автомобила и
лицето. Повече не съм комуникирал с тях. Казаха ми, че има тяло в
безжизнено съС.ие, цялото в кръв и автомобил с отворен капак.
На въпроси на прокурора:
Когато комуникирах със З. каза само, че е бил в кръв. Това се сещам и че
на автомобила капака е отворен. За други вещи и предмети наоколо не се
сещам дали е споменал. Колегите от автопатрула бяха Светослав, не му знам
фамилията. Мисля, че Светльо Василев беше единият от колегите. Аз с него
комуникирах и го насочвах. Няма как да знам към него момент каква е била
обстановката в района. Там има изоставени вили, общо взето е запустяло. Има
постройки. Пътят не е асфалтиран. Мисля, че на тази улица няма изградено
улично осветление. Говоря за местност „Сотира“, трудно мога да ви отговоря
кой номер е там. Те нямат номера. То го няма вече в кадастъра. Там в близост
6
има дере. Де-факто З. е вървял по една пътечка, от там минават по принцип.
Преди време беше намерил друг труп на клошар, заради това долу-горе са
ориентирах къде е, защото той ми каза, че е минал по същата пътечка, излязъл
на улицата и е видял трупа. Бил е с някакво момче и са вървели по тая пътечка
да се прибира в тях. Там не може да се отиде с автомобил по тая пътечка. Каза
ми, че видял някакъв мъж да лежи на земята целия в кръв и че има кола до
него с отворен капак.
На въпроси на адв. Т.:
Принципно лицето, което е починало, не го познавам. Няма как да знам
всички хора, които живеят там. Не познавам лицето Кр. Б.. Не познавам
родителите му. Познавам ги впоследствие, защото имаше жалби. Бяха се
скарали нещо със съсед за кола срещу тях. Не мога да ви кажа с кой съсед. В
годините назад не съм ги познавал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие същият беше освободен.
СВИД. К. А. С. - 28 год., род. в гр. Варна, бълг. гражданка, неомъжена, с
висше образование, неосъждана, племенничка на подсъдимия, ЕГН
**********.
Съдът разясни на свидетелката разпоредбите на чл. 119 и чл. 121 от
НПК.
СВИД. С.: Ще свидетелствам.
Съдът предупреди свидетелката за отговорността по чл.290 ал.1 НК.
Обещава да говори истината.
СВИД. С.: Подсъдимият ми е вуйчо. Аз съм му племенничка. Живея на
ул. „Мир“, във вилната зона. Живеем заедно в една къща. Баща ми е А. Б. С..
Предния ден майка ми имаше рожден ден. Празнувахме вкъщи всички заедно,
вуйчо ми, баща ми. Бяхме се събрали. Беше и приятелката на вуйчо ми – В..
Това беше на 17.09., тогава празнувахме рождения ден. Следващата вечер,
доколкото си спомням, е станало нещо. Не мога да си спомня за следващия
ден точно. Бяхме се видели вечерта. След това, доколкото знам, приятелката
на вуйчо ми трябваше да пътува за София. Оттам нататък не сме се виждали.
Ние стояхме вкъщи, вечеряхме и не знам какво се е случило. Чак в районното
разбрах за какво ни задържат, че е за убийство. Нямам идея как се е случило.
7
Аз бях излязла на обяд, имах работа. Когато се прибирах полицай ме спря по
пътя за вкъщи. Попита ме къде отивам, при кого. Казах, че живея в тази къща
при родители ми. Каза ми да отбия колата. После видях вуйчо ми и баща ми
да им слагат белезници. След това дойдоха да претърсват вкъщи. Но никой не
ни даде информация какво се случва. Към 7 часа ни казаха да си приготвим
нещата и да тръгнем с тях в районното. Когато вече ни дадоха да подписваме,
може би за адвокат дали имаме нужда, тогава ни казаха за какво става въпрос
и защо ни задържат.
Къщата е на 3 етажа. На 1-я етаж живее баща ми и вуйчо ми. На втория
етаж е майка ми. На 3-я етаж съм аз с приятеля ми, който се казва Г. Киров.
Мисля че в понеделник се случваше това нещо, той беше на работа. Аз съм в
добри отношения с баща ми и вуйчо ми. Приятелката на вуйчо ми се казва В..
Доколкото знам е украинка. Аз не съм контактувала много с нея, поради
езикова бариера.
Пътят в района вече добре. Беше в ремонт, трябваше да го беТ.рат.
Главният път, който ползваме по принцип, беше затворен и трябваше да
използваме алтернативен.
На въпроси на прокурора:
От живущите на адреса, където живея, аз имам автомобил, приятеля ми,
баща ми и вуйчо ми. Моята е „Сузуки SX4“, В 9534 РС. На баща ми не мога
да кажа номера на колата и за марката не съм сигурна. Моята и неговата са
цвят сив металик. Приятелят ми има „Тойота“ А4, цЕ. на цвят. Номера не мога
да кажа. На вуйчо ми е „Шевролет“, сив металик. Номера не го знам.
На въпроси на адв. Д.:
Когато полицаите ме спряха с колата видях вуйчо ми целия насинен, с
подпухнало лице. Окото му беше насинено, ръката му беше доста подута. Не
беше в нормално съС.ие. Последно преди това го бях видяла предната вечер
към 5,6,7 часа, в него диапазон. Беше си в нормално съС.ие, говорихме.
На въпроси на гр. ищец и ч.обв. Т. Б.:
Главният път беше в ремонт. Ние минавахме, не знам как се казва
улицата, но като слизаме от нашата къща завиваме в дясна страна. Пътят може
би беше затворен за 3-4 дни, не си спомням точно. В събота мисля, че беше
рождения ден на майка ми. Тогава излизахме да купим торта и да подготвим
8
рождения ден. От тогава не съм излизала. Не съм следила вуйчо ми кога е
излизал и дали е излизал.
На въпроси на съда:
Не знам предната вечер кога е излизал вуйчо ми. Не знам дали някой
друг е излизал. Ние бяхме вкъщи, вечеряхме. На майка ми й стана лошо. Даже
мислихме да викаме Бърза помощ, нещо като натравяне получи, беше
вдигнала и кръвно. С нея се занимавахме вечерта. Не знам дали баща ми е
излизал. Те са си на първия етаж. Беше студено времето тогава, със затворени
прозорци, врати и не съм чула нищо. Като се занимавах с майка ми беше
някъде 10.30 - 11 часа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и с
тяхно съгласие беше освободена.
СВИД. А. Б. С. - 57 г., роден в гр. Варна, женен, с основно образование,
работи в собствена фирма, неосъждан, бълг. гражданин, без родство със
страните, ЕГН **********.
Предупреден за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да говори
истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. С.: Подсъдимият ми е шурей, тоест брат на съпругата ми.
Малко ми е трудно, защото не помня много неща. Живея със съпругата
ми и дъщеря ми. Шурето беше вкъщи поради негови затруднения. Може да се
каже, че живеехме заедно с него на етажа, който аз обитавам. Няма как да
знам защо дойде да живее при нас, това са си негови проблеми. Обитаваме
първия етаж. Той има самостоятелна стая, аз имам самостоятелна стая. Ние
живеехме на 1-я етаж, на втория етаж съпругата ми, на третия етаж дъщеря
ми. По принцип не съм се месил какви лекарства е употребявал. Не съм го
следил, не ми е това работата да гледам кой какво пие. По принцип почти
всяка вечер сме били заедно, когато аз не съм излизал. По принцип нищо не се
е случило, защото аз през повечето време употребявам алкохол. Доколкото си
спомням приятелката му беше на гости. По-късно, почти си бях легнал вече,
когато тя ми се обади разплакана. Не разбирам руски, само единственото,
което разбрах, е кръв. Запалих колата и тръгнах. Може би на 100-тина метра
от вкъщи тя бягаше и ме посрещна. След това продължихме малко по-напред
и срещнахме и него с колата. Отворих вратата. Попитах го какво – „Какво
9
става? Добре ли си? Каза – „Добре съм. Закарай я на гарата.“ Взех куфара и я
закарах на гарата. След това, както всяка вечер излизам, излязох и тая вечер.
Не съм се виждал с него. Чак на другия ден на обяд се срещнахме и аз се
уплаших - беше целият черен. Попитах го какво става. Той каза, че не помни и
за повече не съм настоявал. Само му казах, че е хубаво да отиде на лекар. Чак
вече на другия ден разбрах за какво става въпрос.
Въпросния ден през деня той беше с приятелката си, аз не съм бил с тях.
Мисля, че към 9 часа и нещо й беше влака, значи може би в 9 часа са тръгнали.
Нямам представа за времето. Те тръгнаха с колата. Не мога да кажа след колко
време ми се обади. Щом е била толкова близо до вкъщи, може би след 5-10
минути, нямам представа. Обади ми се през месинджър. Много работи каза,
но аз само чух кръв и много силно викаше. Аз тръгнах веднага по пътя, защото
имаше само 1 път отворен. Може да е казала, че идва или аз така да съм
разбрал. Тръгнах с колата си. На 100-200 метра я срещнах по пътя, когато тя
бягаше. Там друга кола нямаше. Чак, когато я качих в колата се пресрещнахме
един срещу друг. Тогава взех куфара. Тя бягаше към вкъщи, определено.
Качих я, оттам куфара и към гарата. Преди да я кача абсолютно нищо не съм
видял. Не го видях шурея ми. Видях го чак, когато се пресрещнахме.
Единственото, което говорих, е дали е добре. Той каза – „Добре съм. Закарай я
на гарата.“ В тъмното не съм го видял. Срещнахме се кола срещу кола на пътя.
Аз му направих път. Той се прибра вкъщи и това е. Казах ви, че не разбирам
руски. Разбрах само, че някой го е удрял. На следващия ден, като го видях, се
уплаших. Беше целият обезобразен в лицето. Шуреят го видях, ако примерно
това е вилата ми, да кажем на 100-200 метра пътя прави завой, точно на завоя
беше. В съседство има много къщи. По физиономии повечето хора ги
познавам.Абсолютно нищо не съм видял. Единственото, когато го срещнах,
взех куфара. Това е, което съм видял.
На въпроси на прокурора:
В района улично осветление няма. Улиците, за съжаление, не са
асфалтирани, а са беТ.рани. По принцип се извършват ремонтни дейности.
Имаме няколко пътя, които успявахме да използваме, когато се правят
ремонти. Ремонтът вече беше приключил, просто не бяха махнати 2-3 камъка
от другия път. Така че по избор, който иска може да мине по единия, който
иска може да мине по другия. Трудно ми е по имена да кажа улиците, защото
10
са някакви нови. Моята улица е „Мир“. В района няма инфраструктура, която
да има улично осветление и каквото и да е друго.
На Вальо автомобила мисля, че беше някакъв светъл цвят, бяло, сиво,
нямам идея. Като марка ми е трудно да посоча, малко ми е трудно с марките.
Моята е сива „Ланчия“, рег. № В **** ТН. Към този момент не помня дали е
била с тази регистрация. Само знам, че я бях взел скоро.
Когато Вика ме извика и видях Вальо, само го попитах как е. Той каза –
„Закарай я на гарата, вземи куфара.“ Той беше в неговата кола. Седеше на
шофьорското място. Няма как да следя някой как се облича, така че не мога да
кажа с какво е бил облечен. Когато взех Вика, абсолютно нищо не съм
забелязал в района. Върнах се приблизително след 15-20 минути. Закарах я до
ЖП гарата. Аз де-факто не я познавам, какво да правя да я чакам да се качи.
След като се върнах не съм се виждал с Вальо. Аз влязох в моята стая,
приготвих си някои неща и пак излязох. Колата му беше в двора. След като се
прибрах не съм го търсил. Не съм забелязал нищо нередно. Най-вероятно съм
употребил доста алкохол, не ми е било да гледам някакви неща, каквито и да
било.
ПРОКУРОРЪТ: Ще имам искания за прочитане на протокола на
свидетеля, даден на ДП.
На въпроси на адв. Д.:
Когато видях Вальо в колата, седеше си напълно нормално. Точно затова
го попитах как е. Единствено говорихме, аз лично не успях да го видя в
тъмнината. След като се прибрах, най-вероятно съм се обаждал на Вика да я
питам дали е хванала влака.
АДВ. Д.: Присъединявам се към доказателственото искане за прочитане
показанията на свидетеля.
На въпроси на съда:
Никак не се разбирахме с В.. Аз я познавах от няколко дни. Почти не сме
комуникирали. Аз ви казах, че не разбирам руски. Едно запознанство, някакви
събирания, изобщо почти не съм говорил. Освен, здравейте, примерно. Нещо,
което се разбира. Това беше, което разказах.
На въпроси на адв. А.:
Не съм говорил с подсъдимия на какво се дължи това обаждане на В.,
11
защо е притеснена и защо плачеше. В колата, когато го попитах, изглеждаше
абсолютно адекватен. Не съм видял да има кръв по него, защото в тъмното
няма как да видя. Докато карах В. до гарата разбрах, че е станало някакво
сбИ.е, някой го е удрял. Тя може да е дала обяснения, но аз не я разбирах. Не
съм видял автомобил с вдигнат капак. Като се върнах не съм разговарял с
него. Аз почти през целия ден пия. Снощи употребих алкохол.
На въпроси на адв. Т.:
Преди тази дата много пъти съм управлявал автомобила на В.. Мисля, че
не съм виждал наличието на ножове, пръчки, бухалки. Той почти беше празен.
Бях си купил колата съвсем наскоро и преди да имам собствена кола, почти
всеки ден в зависимост как са паркирани колите, ако тя е първа кола просто
взимам нея и отивам до магазина. Така че може да се каже, че почти всеки ден
съм я карал. Багажа на В. мисля, че беше някакъв малък куфар. Беше на
задната седалка. Освен багажа имаше някакви дрехи. Попитах В. нейни ли са,
той каза, че са негови. На другия ден почти сутринта се прибрах. Легнах да
спя. Когато видях В., видях травми по цялата глава. Вече не помня дали по
ръцете е имал травми или някакви следи. Отпред на главата имаше около 2 см.
вдлъбнатина. Имаше кръвоизливи, нещо от този род. Просто посинял,
почернял от раните. Попитах го какво е станало. Каза, че не помни, че няма
идея. Предложих му да идем да лекар, обаче той отказа. Това беше на обяд. Аз
почнах да си пия отново водката. Предложих му за облекчение да опита, обаче
той отказа. Имаше бутилка вино, половинка примерно. Той пи 1-2 чаши. След
това аз си легнах и след това ме задържаха.
С В. по принцип никога не сме влизали в конфликт, при положение че
ядем на една маса. Нито той е конфликтна личност, нито аз. Специално пред
мен не съм го виждал да избухва, да агресира. Познавам го повече от 30
години.
На въпроси на съда:
Като малък сигурно е употребявал наркотици. Впоследствие знам, че не
е. Не знам дали употребява някакви хапчета. Не сме говорили на тази тема.
На въпроси на А.:
Автомобилът на В. е някаква японска марка. По принцип, когато карам,
не употребявам алкохол. Когато знам, че няма да карам, тогава употребявам.
12
Не съм правил претърсване в автомобила му, абсурд.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането си за прочитане показанията на
свидетеля, дадени на ДП, поради липса на спомен и съществени
противоречия.
АДВ. Д.: Съгласни сме.
АДВ. А.: Не се противопоставяме. Даваме съгласие.
ГР.ИЩЕЦ и Ч. ОБВ. Т. Б.: Давам съгласие да се прочетат показанията
на свидетеля.
АДВ. Т.: Даваме съгласие.
На основание чл. 281, ал. 7 от НПК СЪДЪТ разяснява на подсъдимия,
че прочетените показания на свид. А. Б. С. могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
ПОДС. Х.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
СЪДЪТ намира, че са налице условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал.1 т. 2 от
НПК за прочитане показанията на свид. А. Б. С., дадени на ДП, поради липса
на спомен, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. А. Б. С., дадени в протокол за
разпит от 20.09.2022 г. /л. 84, том 1 от ДП/
Прочетоха се!
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свид. С. протокол за разпит от 20.09.2022 г. /л.
84, том 1 от ДП/
СВИД. С.: Подписите са мои. Чух, това което ми прочетохте. Спомнял
съм си тогава за какво става въпрос. Специално за лекарствата не знам как е
станало. Тук има доста объркани неща. Въпросите, които са ми задавали и
отговорите, няма как да го кажа това нещо. Просто въпроса е бил зададен по
един начин, а е записан по друг. Не съм го прочел и затова съм го подписал ей
така.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие беше освободен.
СВИД. М. Г. С. – 62 год., род. в гр. Варна, бълг.гражданка,омъжена, с
основно образование, пенсионер по болест, неосъждана, ЕГН **********,
13
сестра на подсъдимия.
Съдът разясни на свидетелката разпоредбата на чл. 119 от НПК.
СВИД. С.: Ще свидетелствам.
Съдът предупреждава свидетелката за отговорността по чл.290 ал.1 НК.
Обещава да говори истината. Съдът разясни на свидетелката разпоредбата на
чл. 121 от НПК.
СВИД. С.: Подсъдимият ми е брат. Аз съм съпруга на А. С. и майка на
К.. Всички живеем в една къща. А. живее на 1-я етаж, защото сме разделени.
К. живее на 3-я етаж с приятеля си. Той се казва Г.. Аз живея на 2-я етаж.
Предния ден, на 17 септември, аз имах рожден ден. На другия ден си бяхме
вкъщи. Брат ми гледаше мач. Приятелката му беше вкъщи. Купиха пица. На
долния етаж са яли пицата, аз си бях на моя етаж. Имах високо кръвно, не се
чувствах добре и си легнах към 9 - 9.30 часа. Не знам какво се е случило.
Нищо не съм чула. Преди да си легна всичко беше спокойно. Никакъв шум не
е имало. Не съм чула да има нещо притеснително. Аз живея на 2-я етаж. На
долния етаж видях В., брат ми и А.. Не съм виждала какво са правили.
На другия ден аз простирах на терасата и видях полиция. Излязох, даже
се учудих видях ги двамата - брат ми и А. с белезници. Нищо никой не ми е
казал какво се е случило. Правиха обиск. Нищо не знам, никой не ми е давал
обяснения. Видях брат ми, че беше обезобразен. Целият беше подут. Мисля,
че едната му ръка, не знам точно коя, беше много подута и мислех, че беше
счупена. Имаше доста удари по главата, защото беше кървава. Окото му беше
почти извадено, синьо. Не мога да кажа кое око точно. Беше доста
обезобразен и аз доста се притесних, защото не знаех какво се е случило.
Същия ден слязох на 1-я етаж. Той беше седнал на масата и беше се обърнал
към прозореца. Попитах го какво му има. Той каза, че нещо си изкълчил врата,
и аз излязох. Бяха двамата с А.. А. нищо не ми каза. След това дойдоха
полицаите.
Понеже не знам руски, не мога да говоря с В.. Хубаво момиче, добро.
Така ми се вижда. Не я познавам лично. Два-три пъти са идвали вкъщи на
гости. Тя трябваше вечерта да си тръгне за София. Като слязох на следващия
ден нея я нямаше.
В добри отношения са съпруга ми и В.. Разбират се. Не е имало никога
14
скандали, конфликти. Не мога да кажа дали В. употребява наркотици. Не съм
го виждала. Никога не е бил агресивен към нас. Към други не мога да кажа.
На въпроси на прокурора:
Всички, които живеят в къщата притежават автомобили, обаче аз не
познавам марките. Дъщеря ми кара „Сузуки“. На зет ми някакъв джип беше.
Съпруга ми има някаква бежова. В. няма автомобил.
По принцип В. към мен е много добър. С другите хора не съм го
виждала как се държи. Нямаме никакви проблеми. Винаги ме е уважавал. Той
живееше с бившата си съпруга. Някъде от март месец до септември е при мен,
същата година, когато това се случи. По принцип за заболяване на брат ми не
знам. Взема някакви успокоителни може би. Той ми е казал, аз няма откъде да
знам.
На въпроси на адв. Т.:
В. нямаше кола. Не ме е возил в кола. В., като излизаше, носеше само
една малка чантичка с личната си карта. Не съм виждала съдържанието на
тази чанта. По принцип в такава малка чантичка се носи лична карта. Никога
не съм го виждала, като излиза от вкъщи да носи нож. Никога не съм го
виждала да носи сопа или пръчка.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и с
тяхно съгласие беше освободена.
СВИД. Б. П. Т. – 50 год., род. в гр. Варна, българска гражданка, жив. в
гр. Варна, ул. „Карамфил“, бл.16, ет.1, ап. 12, неомъжена, със средно
образование, работи, неосъждана, без родство със страните. ЕГН **********
Предупредена за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да говори
истината. Съдът на свидетелката разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. Т.: Към 2022 г. бях охранител в СОТ 161. Имах няколко смени с
пострадалия Б.. Той не беше общителен. Седеше на една страна. Ако мръдне
някъде нещо за обход, не се обаждаше. Не мога да кажа кога сме работили с
него. Нищо не е споделял с мен. Охранявахме един строителен обект.
Работехме по двама на смяна. Проверявахме багажници и багажи на колите и
т.н. някой да не изнесе нещо от обекта. Аз не давах нощни смени. Имам само 1
нощна смяна, дадена на 31.12. с друг колега, М.. Повечето давахме дневни
смени, по 4, по 5. Не мога да се сетя с Б. колко смени съм дала. Той идваше на
15
работа с някакво джипче, но не знам марката. Не познавам колите. Някакъв
тъмен цвят, но …. Вътре в автомобила не съм влизала. Ние нямахме оръжие.
Имахме някакви настрани, но не сме ги ползвали. В него не съм видяла нищо.
Той си седеше с един таблет, отстрани имахме пейка. Не общуваше много.
Ние вътре стоим в стаичката, имахме камера. Не сме влизали в разпри. Само
един ден малко. За нещо ставаше дума и аз му се скарах, но той не ме отрази.
Имаше някакви телевизори счупени отзад, които преди гледахме. Така ги
заварих. Имахме една стаичка на стари колеги, които са носили телевизори,
микровълнови и т.н. Микровълновата и един телевизор, мисля, че за това го
нахоках, че не е добре стари работи да взема. Това беше. Той въобще не ме
отрази. Някой беше казал, че той е взел някакъв телевизор. Не знам какво е
станало. Аз му казах, че това не е окей, не може да взема, все пак не е наше.
Не беше общителен, не споделяше. Тих беше. През работно време не е
употребявал алкохол. В тях какво е правил не знам. Не сме имали колегиални
събирания.
На въпроси на прокурора:
В задълженията ми влизаше график само един обект. Лятото ме пращаха
в Мола в HМ. Горе-долу добре изпълняваше служебните си задължения. Не
беше общителен. Не се обаждаше, като отиваше на обход. Всеки ден беше
редовен на работа, даже преди мен беше там. Не е закъснявал, не е бягал от
работа. Освен този случай за телевизора, иначе аз не съм чула да са
постъпвали оплаквания спрямо него.
На въпроси на адв. Д.:
Когато е изпълнявал задълженията си, не съм го виждала да носи палка
или сопа. Не знам в автомобила си какво е имал. Той спираше отстрани.
На въпроси на адв. Т.:
Три години съм работила в СОТ 161. Не помня коя година започнах
работа и кога той е започнал. Не знам колко смени имахме с него, не съм ги
броила. Пламен Г.ев ни беше шеф, на мен и на г-н Б.. Правеше графици. Не
знам дали някой е подавал оплакване до Пламен Г.ев по отношение на г-н Б..
Не знам дали Г-н Г.ев му е правил забележки по повод на работата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и с
тяхно съгласие беше освободена.
16
В залата влиза преводача И. А..
С оглед неявяването на свид. В. А. и отпадане на необходимостта от
извършване на устен превод, съдът ОСВОБОЖДАВА преводача от съдебната
зала.
СВИД. С. Н. С. – 55 год., род. в гр. Варна, бълг. гражданин, разведен,
със средно специално образование, работи, неосъждан, без родство със
страните, ЕГН **********
Предупреден за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да говори
истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. С.: По едно време се занимавах с охрана и работех в СОТ 161.
Пострадалият Б. ми беше колега там. Нищо съществено не мога да кажа,
защото той си беше затворен човек, не споделяше. Настрани стоеше. Не мога
да кажа нещо конкретно. С него съм дал не повече от 2-3 смени.
Впоследствие, като се случи този проблем, разбрахме, че е бил бивш полицай.
Никаква информация нямахме за него. Не е споделял нищо, беше затворен
човек. Като характер, малко единак беше, не споделяше. Даже да му кажеш
нещо, не отреагираше. Не е влизал в конфликти, нямаше как да стане такова
нещо. Агресия не съм забелязал. За справяне с работата, някакво средно мога
да кажа. Имаше някакво служебно оръжие, но ние бяхме на такъв обект, че не
сме ползвали. Той идваше на работа с лична кола. Имаше някаква джипка, но
не знам точно каква. Не съм влизал вътре. Свидетелката, която излезе преди
малко, Б. работеше там. Знам, че фамилията на шефа ни беше Г.ев. Трябва него
да питате дали е изпълнявал някакъв контрол относно кой как си изпълнява
задълженията. Аз специално не съм отправял оплаквания срещу Б.. Спрямо
мен не е имало оплаквания. Спрямо пострадалия може да е имало нещо, не
знам. Спрямо Б. не мога да кажа.
Не бих казал, че успях да го опозная. Той беше малко настрани. Явно
такъв си му беше характера. Не беше от тоя тип хора да седнем да си говорим
за семейство, за приятели, за хоби. На мен са ми хоби моторите, на някой
риболов. Не сме подхващали такива теми въобще. Не знам дали е имало 1
година да е работил. Извън служебните задължения не сме се събирали по
поводи. Не съм в тоя диапазон хора, аз не се вписвам.
На въпроси на прокурора:
17
Не мога да кажа дали е бил по-близък с някой от колегите ми. По
принцип към мен имаха уважение повечето хора и не съм имал проблеми с
никой. С него също не съм имал проблеми. Не съм видял с някой от колегите
да е бил по-близък. Те там са на смени и ги въртяха на 12 часа. Няма как да
направиш наблюдение кой с кого дружи, поне аз не съм видял. Обекта е
затворен комплекс. Задължението беше да обхождаш комплекса. Комплекса
беше горе на Виница. Аз вече не работя в тая фирма. Договорът ми изтече, аз
даже напуснах преди да изтече договора ми. Може да е имало някакви
оплаквания спрямо Б., трябва да питате началниците.
На въпроси на адв Д.:
Давал съм 2 или 3 смени заедно с него, но не мога да кажа нищо. Докато
сме работили заедно, не съм забелязал да е влизал в пререкание с някой или да
е избухвал нещо. Специално пък за него, не мога да кажа такова нещо. Аз не
съм видял нищо. С мен също не е влизал в пререкание, защо да влиза.
На въпроси на адв. Т.:
Чуваше се нещо за изчезнал телевизор, но не съм бил на работа и не
мога нищо да кажа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие беше освободен.
СВИД.Н. В. К. - 52 год., род. в гр. Добрич, бълг. гражданин, женен, с
висше образование, работи, неосъждан, без родство със страните, ЕГН
**********.
Предупреден за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да говори
истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. К.: В местността „Сотира“ строя къща от 4 години. Мисля, че се
води УПИ 12167. Ползвам камерите на съседа от неговата къща да
наблюдавам моя обект. Сутринта, в деня, в който е станало събитието, ми се
обадиха полицаите. Строителите са им казали, че имам достъп до камерите и
затова ме помолиха да им предоставя записите. Предоставих им записите.
Гледал съм записа частично. Имам слаби нерви за съжаление. Гледах го на
компютър преди да го предоставя на полицаите, трябваше да знам какъв
отрязък да дам. Чува се как двама човека се карат нещо за паркиране. Аз съм
гледал дотам. След това прехвърлих на случаен принцип, 2 коли бяха пред
18
къщата на съседа и си разменяха някакви неща на фарове. От камерите чак
детайли не се виждат, те не са с добра резолюция. Две коли една срещу друга
бяха на фарове и си разменяха някакви дрехи или нещо, не мога да кажа. Има
звук, за това казвам, че се караха двама души на ъгълчето на кръстовището.
Викове някакви бяха, но какво точно си разменяха като думи не помня. Не
съм си поставям за цел да ги помня. Може би съм бил през деня на обекта,
нямам спомен. Аз ходя всеки ден, така че сигурно съм бил. Съседа, който ми
даде достъп до камерите, се казва Хр.. Доколкото знам в момента е тук, но
следващата седмица заминава на плаване. Той е капитан. Аз имам достъп до 4
камери, но те са повече. Едната е насочена към ъгъла, другата към другия
ъгъл, третата към съседния имот и четвъртата е към моята къща отзад. Към
морето има насочена камера. Към ул. „Д. Мишев“ има 2 камери. Мисля, че
предоставих само една камера, където се виждаше ъгъла и точно пред къщата
на Хр.. Аз гледах може би 15-20 секунди, не съм гледал цялата. Имаше
времево разминаване. Преди беше около половин час, а сега е около час и
половина разлика. Няма логика. Не знам защо и как има разлика между
часвете.
На въпроси на прокурора:
Асфалтирани улици няма, има беТ.рани. Улично осветление няма. Има
осветление от съседите, които са си сложили, където живеят хората.
Водопровод на кооперацията, канал няма. В моя имот нямам лампа. В имота
на съседа, който ми даде достъп до камерите, има лампи. Някои са соларни
лампи, някои са на таймер, доколкото знам. Не са автоматични, а на определен
период се включват. Има такава, която се включва от задвижване на някакъв
предмет на ъгъла, на друг съсед.
На въпроси на адв. Т.:
Имам достъп до камерите на съседа ми Хр., които са поставени на
неговата къща. Не знам от кого и кога са монтирани. Къщата е много стара,
така че …. На моята къща няма монтирана табела, че се извършва
видоенаблюдение на обекта. Не знам дали на къщата на Хр. има такива
табели.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие беше освободен.
Съдът пристъпва към разпит в качеството на свидетел на гр. ищец и ч.
19
обвинител Т. Б. Б. – роден в гр. Варна, бълг. гражданин, с висше образование,
вдовец, неосъждан, ЕГН **********, брат на пострадалия.
Предупреден за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да говори
истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. Т. Б.: Аз живея заедно с жена си и детето си в кв. Аспарухово.
Там, където стана убийството, живеят майка ми и баща ми, на вилата. Работя
в Агенция Митници, като старши митнически инспектор. Брат ми се казваше
Кр. Б. Б.. Вартбург имаше баща ми, после имах аз.
Брат ми в казармата беше гвардеец. Това беше голяма чест, човек да
бъде гвардеец. След това много искаше да постъпи в специалните части и
постъпи в СПООР, специални части за борба с организираната престъпност.
Там служи мисля 2 или 3 години, след което стана охранител. Сменя работите
доста. Не мога да кажа причините, поради които е напуснал. И да е имал
някакви произшествия не мога да кажа. Той имаше няколко коли. За ПТП не
знам. Той претърпя много тежка катастрофа в нощта преди моята сватба на
Аспарухов мост и оцеля по някакво чудо. Тогава да е имал някакво лечение,
което е било, тогава е било. За алкохол, абсолютно никога не си е позволявал
да ходи на работа пил. Вкъщи, доколкото знам, горе на вилата, си е пийвал
някакво количеството, което той може да понася, без да се отразява нещо в
някакви чак толкова тежки взаимоотношения. Пушеше много. Може би точно
от тази катастрофа стана по-затворен, впоследствие като характер.
Преди развода, като всяко семейство, сигурно са имали конфликти със
съпругата си. Често ходеха на почивка, вземаха бунгало на „Ветеран“. Какви
конфликти са имали не знам и не мога да кажа. Често сменяше работата си, не
знам кое го е налагало. Той беше човек на честа. Това категорично го казвам,
защото така беше възпитан. Не можеше да търпи нечестности, не можеше да
търпи несправедливости. Понякога навярно това се е оказало повод, причина
да напусне.
Освен във Варна, живя в Шумен десетина години с жена, с която нямаха
граждански брак. Казва се Д.. Живееше при нея до последно преди да се върне
февруари, март месец да живее горе на вилата при майка ми и баща ми.
Последно се видях с брат ми на рождения ден на баща ми, на 30 август.
Рождения ден може би беше на 31. Тогава вечерта седнахме, даже брат ми пое
разноските за рождения ден, да купим хапване, пийване. Бяхме четиримата, аз
20
майка ми, баща ми и той. Категорично не ми е споделил за някакви
пререкания, спречквания. Знам от майка ми, че е споделял, че много му
тежало на работа, че са се отнасяли неприятно някои с него. Той, за да го
сподели това, значи наистина е било доста тежко. Не знам какво точно е имал
предвид, но за да го каже, не е било така …. Вероятно и за това е тръгнал да
сменя работа. На новата работа е трябвало да почне в понеделник, на
следващия ден след убийството.
Моите отношения с брат ми бяха нормални. Той беше едно време
спортист, шампион, вдигаше щанги. Много добро момче беше, като дете.
Впоследствие ви казах, като стана гвардеец, и в СПООР-а като работеше,
мъжкар момче. Винаги сме се разбирали много добре. Но впоследствие
ставаше все повече затворен. Вероятно от това, че му тежи работата. Чак
толкова близки не сме били. Но е нормално. Аз съм ангажиран с моите задачи
по цял ден, а и той си имаше. Особено като беше в Шумен, последните години
се чувахме от време на време. По рождените дни задължително.
На 17.09 е Вяра, Н. и Любов, наборите от казармата се събираме всяка
година, с жените си на банкетче, вече повече от 10 години. На 17-ти бяхме в
Шкорпиловци с преспИ.е. За тази цел извикахме майка ми от вилата да стои
при детето ми и баща ми остана сам на вилата. Тя пожела да остане и в неделя
вечерта, защото в понеделник искаше да си вземе пенсията. Така стана, че
бяхме вкъщи в Аспарухово, когато всичко се е случило. Баща ми е бил там, но
той 90 % има глухота. Пуснал е много силно телевизора и така и на следващия
ден не беше разбрал, че има убийство. Беше пълно с полиция, той още не
знаеше за какво става дума и аз му се обадих, че брат ми е убит. Той излизал
навънка, вижда, че не пускат, нито е питал… До следващата сутрин не знаеше
какво се е случило. Мен ме взеха в 7 часа от вкъщи от Второ РУ да давам
показания. Там ми казаха, аз не знаех. Оттам отидохме горе на вилата и тогава
казах на баща ми.
Знам, че като стана тая тежка катастрофа брат ми беше приет в Окръжна
болница. Там беше една нощ или два дни. Тогава баща ми беше останал при
него. Знам, че имаше сътресение на мозъка и доколкото знам трябваше да води
по-спокоен живот без цигари и без алкохол, но все пак употребяваше алкохол.
Към мен никога не е отключвал агресия. Към майка ми и баща ми не мога да
кажа. Не знам, към едната жена, към другата жена, там те могат да кажат.
21
Агресия, ако е имало, по-скоро е като изключение.
На въпроси на прокурора:
Често с жената от Шумен ходеха при родителите ни. Оставаха със
седмици, по 10-тина дни горе на вилата. Д. помагаше на нашите. Напълно
нормални семейни отношения. Десет години не е живял при нас, но февруари,
март, когато дойде, отново отиде да живее на вилата. Там с майка ми, с на
баща ми. Помагал е на майка ми много често и на баща ми.
Баща ми има глухота. Старчески болести, високо кръвно и т.н. Майка ми
има язва, има астма, доста болести.
Отношенията на брат ми с неговото дете са може би на приливи и
отливи. Имало е моменти, след като се разделиха с първата си жена, по-малко
грижа да кажем към сина си. Но последните години, както разбирам от майка
ми, е искал доста неща да подари, да даде на сина си.
Района, в който живеят родителите ми, едно време бяха лозарски
пътища. Там, където е нашата улица „Д-р Д. Мишев“ започва беТ.рана и стига
до къщата, която архитекта Н. строи. Оттам нататък е чакъл и там е уширена
улицата. На последното място има една виличка, която е купена, там е уширен
пътя. Там има място 2 коли да се разминават. Там където е станало цялото
събитие, убийството, там е уширено и е с чакъл. Има ламарина между горния
имот, оградата е с ламарина и пътя се разклонява на две до нас. Когато се
погледне от нас нагоре, една част от пътя се отбива надясно и отива в нищото.
По другата част се заобикаля и оттам се слиза към града. Вечер е много тъмно.
Осветление има в долната част на улицата, където има 3 големи къщи, които
имат свое осветление. Оттам нагоре няма осветление. На това разклонение,
където е ъгъла и където става убийството, там има една лампа, която е
сензорна. Докато има движение свети и угасва. Това е цялото осветление.
Иначе е тъмен космически мрак там. Вечер целия град осветява, светлините са
вляво и тези светлини показват пътя, по който се слиза до града. Пътят вдясно,
който не води до никъде е тъмен и няма причина да бъде хванат за някъде.
Там е глуха улица, ако говорим за улица. Там е задънено място. Светлина там
нагоре няма. Единствената светлина е на ъгъла на съседа. Ние се падаме долу
под пътя. Така че този път, който идва отдолу и минава покрай нас, минава от
другата страна и слиза пак надолу на бившия хлебозавод. Друг път няма. Пред
вилата на родителите ми нямаме осветително тяло.
22
На въпроси на адв. Д.:
Това е такава трагедия, че това убийство сега скъсява дните на майка ми,
която наистина не може да даде показания. Тя просто не може да диша, когато
види убиеца отзад. Членовете на уважаемия съд видяха какво става. Тя
припада и е на косъм да я загубя и нея. Абсолютно, невъзможно е, ако искам
да я пощадя още малко. На косъм е, това е второ убийство. Тя всеки ден плаче.
Всеки ден се чудя как да я успокоя. Баща ми също го изживява тежко, но
майка ми както го изживява ... Майка да загуби така детето си, не се
препоръчва и на най-големия враг. При мен също, пред очите ми е как е
умирал, губейки кръв и когато е било възможно да бъде спасен, нищо да не
бъде направено. Което за мен е предумишлено убийство, защото всички тия
обстоятелства водят към такъв извод.
На въпроси на съда:
След рождения ден, някъде в началото на септември, отидох за нещо на
вилата. От стария вход, който се слиза по стълбището надолу, слязох долу, а
брат ми беше в новопостроената част, то е като тераса там. Беше нещо гол до
кръста и беше нещо много ядосан. Не знам на кого. Не знам кой го е
предизвикал чак толкова много. Чух като каза „боклук“, обаче за кого и за
какво ставаше дума така и не разбрах. Само това чух. Беше много афектиран.
На въпроси на адв. Т.:
Мисля някъде през 1991-1992 г. брат ми постъпи в МВР, някъде до 1994
г. В СПООР беше полицай. Да, и шофьор е бил. Не знам каква е била
причината да напусне системата на МВР. Не сме говорили с него на тази тема.
Брат ми сключи брак 1999 г. Племенникът ми се роди същата година.
Жена му се казва А., разведоха се може би след 5 години. Тогава живееха в
Аспарухово. Имаше един апартамент, който беше построен за него, не далеч
от моя дом.
Аз не съм сядал да пия с него никога. Само знам, че понякога ей така си
сяда, сам си пие. Колко пие не мога да кажа. Знам го от баща ми и от майка
ми. Може и А. да ми е казвала. Ако имам назад във времето някакъв спомен,
не мога да кажа чак колко, вероятно може да е имал случаи да е ставал
агресивен, да е избухвал. След консумация на алкохол към мен не е ставал
физически агресивен. Възможно е да са имали караници с жена си. Чувал съм
23
А. да казва, че са имали пререкания с нея, как се е отнасял. Чак да я бие след
употреба на алкохол не знам. Може и да са се влошавали отношенията им
вследствие злоупотребата на алкохол от страна на брат ми. Не си спомням А.
да се е оплаквала, че след употреба на алкохол е агресирал физически към
детето си.
АДВ. Т.: Ако страните нямат други въпроси, аз правя искане да бъдат
прочетени показанията на свидетеля, дадени на 5.10.2022 г., на основание чл.
281, ал.3, вр. ал.1, т.1 от НПК. Считам, че са налице противоречия във връзка с
показанията му, дадени в хода на досъдебното производство в частта за
обстоятелствата по отношение на злоупотребата с алкохол и агресията от
страна на брата на свидетеля и гр.ищец и ч. обвинител. Моля да бъдат
прочетени и показанията на свидетеля, дадени и на 19.09.2022 в частта отново
за агресията при консумацията на алкохол.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям. Давам съгласие.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
АДВ. А.: Предоставям на съда.
ПОДС. Х.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.
СЪДЪТ счита, че са налице основанията за прочитане показанията на
свидетеля, депозирани пред орган на ДП и обективирани в протоколи за
разпит от 5.10.2022 г. и от 19.09.2022 г. в посочените от защитата части,
поради което и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. Т. Б. Б., дадени в протокол за
разпит от 5.10.2022 г., на л. 118, последния абзац, том. 1 от ДП.
Прочетоха се!
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля протокол за разпит на л. 116-118,
том 1.
СВИД. Т. Б.: Подписите са мои. Вярно е това, което съм казал.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. Т. Б. Б., дадени в протокол за
разпит от 19.09.2022 г. на л. 79, том 1 от ДП /втори абзац/.
24
Прочетоха се!
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля протокол за разпит на л. 79, т.1 от
ДП.
СВИД. Т. Б.: Подписите са мои. Чух прочетеното. Аз общо взето не съм
казал нещо по-различно. Искам само да вметна, че по-голямо количество
алкохол е много относително понятие. За мен нормално количество е до 50
грама. Обаче за други хора, с които много съм общувал, 200 грама е нормално.
За мен това е много. Тук виждам отношението адвоката, че той е алкохолик и
не знам си какъв.
СЪДЪТ предупреждава страните да спазват реда в съдебната зала.
АДВ. Т.: Искам свидетелят да каже кое е вярното. Това, което днес
заявява в съдебно заседание или това, което му беше прочетено от съда.
Противоречията са в количеството алкохол, характера на брат му, избухването
и агресията, както и в частта за отношенията и контактите им. В днешно
съдебно заседание заяви, че са поддържали много добри контакти и
отношения през годините, дори когато е бил в Шумен. В протоколите е
записано, че въобще нямат никакви контакти и отношения. Показанията на
свидетеля в частта с агресията, която е била заявена в семейните отношения,
която е депозирана в показанията му като свидетел на 19.09, не са тези, които
заявява в днешно съдебно заседание. Моля свидетеля да отговори кое е вярно.
СВИД. Т. Б.: Аз не виждам противоречия. Няма никакви противоречия.
Каквото съм казал и е записано, това потвърждавам и сега.
На въпроси на адв. Т.:
Към 2022 г. брат ми управляваше джип „Ленд роувър“, може би. Тъмен
на цвят, тъмно целен или нещо такова. Не знам регистрационен номер.
Виждал съм джипа само спрял. Не мога да знам какво има вътре в джипа, не
съм влизал. Брат ми се прибра от Шумен февруари или март 2022 г. Половин
година долу-горе преди убийството. Когато е живеел с Д., не мога да кажа
подробности. Под наем е живял по някое време, не мога да кажа къде. Аз не
казах, че имаме много близки отношения. Никъде не съм го казал преди това.
Отговорих вече кога последно се видях с брат ми. Не съм казал, че псува. Той
не е псувал. „Боклук“ не е псувня. Казал е „боклук“ и аз не съм обсъждал
нищо с него в този момент. Кога сме говорили с него вече отговорих на този
25
въпрос. Преди този разговор не мога да ви кажа кога сме говорили с брат ми и
на каква тема.
На въпроси на съда:
Когато го чух да вика „боклук“ не го питах на кого вика, защото беше
много ядосан и много афектиран. На вънка нямаше никой, не мога да кажа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът дава възможност на подсъдимия, ако желае, да даде обяснения.
ПОДС. Х.: Желая да дам последен обяснения.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.
ГР. ИЩЕЦ И Ч. ОБВ. Т. Б.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Т.: На този етап също нямам доказателствени искания, нека да
изчерпим свидетелите и списъка с приложението. Ще направя искане за
следващото съдебно заседание да бъдат призовани и гражданските ищци и
частни обвинители, защото аз държа на техния непосредствен разпит в хода на
съдебното заседание. Имам допълнителни въпроси, които да задаваме към
тях.
АДВ. Д.: Аз се противопоставям да бъдат разпитвани моите доверители.
СъС.ието им е такова, че е трудно да бъдат разпитани.
Съдът намира, че следва да отложи производството по делото за
събиране на гласни и писмени доказателства, като за следващото съдебно
заседание следва да се призоват неявилите се свидетели и част от вещите лица
от списъка на лицата за призоваване, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 03.09.2024 г. от
09:00 часа, за която дата и час, ВОП, явилите се гр. ищци и частни
обвинители, техните повереници и защитата са уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ подс. Х. от Затвора Варна.
26
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за съдебното заседание от 09.00 часа като
свидетели гр.ищци и частните обвинители, както и неявилите се свидетели З.
Р., С. Х., В. П. и В. А..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ преводач от руски език, във връзка с разпита на свид.
А..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за съдебното заседание от 13.30 часа вещите лица
д-р Р. Б., Р. Г., д-р Д. Д., д-р Е. Д., д-р В. С., д-р Д. Г., доц.Г. Б., П. М., д-р К. К.,
А. Ц..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
27