Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 10.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря В. Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 457 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 във
връзка с чл. 197, ал. 2
и чл. 267, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 217, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от К.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
срещу срещу Решение №245/05.11.2021 г. на Директор ТД на НАП – Варна, с което е
оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане изх. № С
210027-105-0365639/27.10.2021 г. по изп. д. № 27110002918/2011 г. по описа на
ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
В
жалбата се изразява несъгласие с така издаденото разпореждане, както
потвърдителното Решение № 245 от 05.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, като
оспорващият е изложил подробни съображения, досежно формата на адвокатското
дружество, а именно, че същото е юридическо
лице и това противоречи на приетото от административния орган, както и са
изложени допълнителни съображения, досежно изтекла погасителна давност и
фактически несъответствие при констатациите на органа. В заключение е отправено
искане за отмяна на процесното разпореждане, потвърдено с Решение № 245 от
05.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Варна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия.
Ответникът, Директор на ТД на НАП – Варна, редовно призован не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Административен съд – Шумен, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че срещу оспорващия К.В.С. е било образувано изпълнително дело ИД № 27110002918/ 2011 г. по описа на ТД
на НАП Варна, офис Шумен, по което не са извършвани плащания. Видно от Справка
за актуални публични задължения на К.В.С. *** към 03.11.2021 г., общият размер на публичните задължения са в размер на
19 752,11 лева - главница,
лихви към 27.10.2021г. - 12 743,08 лева, или общо - 32 495, 19 лева.
Оспорващият К.В.С. е съдружник в
Адвокатско дружество „И. и С.“***, Булстат **********, вписано в Регистъра към
ШОС, с 42.86 процента участие, с управител Г. И. И. с 57.14 процента участие. Дружеството осъществява дейност от 15.04.2019г. /Справка
в Регистър по Булстат към Агенция по вписванията стр. 124 от делото/.
С Протокол изх. № С
210027 - 026 - 0052043 / 28.09.2021 г., издаден на основание чл.50 от ДОПК от старши публичен
изпълнител при дирекция „ Събиране“ на ТД на НАП Варна офис Шумен Г.Й., се
установяват публични задължения на адвокатско дружество „И. и С.“*** към 28.09.2021г., както следва - главница в размер на 19 752,09 лева и лихви в размер на 12 584.02
лева.
Видно от Протокол №
П - 03002720005645 - 073 - 001/ 06.04.2020г., издаден от Д.Д.Н.-
главен инспектор по приходите и Я.Г.Д. - главен инспектор по приходите за
извършена насрещна проверка на Адвокатско дружество „ И. и С.“ с анализ на
данните от проверката за периода от 14.01.2020г. до 03.04.2020г. Проверката е във връзка
с приложение на чл.19 от ДОПК по отношение на Г. И. И. като управител на АД „ И.
и С.“***, с цел установяване имущественото състояние на дружеството и
недобросъвестност на управителя поради неплащане на данъци и осигурителни
вноски. Проверяващите приели, че чл.19 от ДОПК е неприложим относно отговорността
на управителя и други членове на проверяваното дружество, тъй като адвокатското
дружество не е капиталово и имуществото му не е различно от имуществото на
всеки от неговите членове/ съдружници – адвокати, което съгласно чл.52 от съшия
закон не е ЮЛ, а вид неперсонифицирано дружество, като печалбите и загубите от
дейността му се разпределят между съдружниците му съобразно притежаваните от
тях дялове при възникване на членственото им правоотношение с него.
Във връзка с образуваното ИД № 27110002918/ 2011 г. по описа на ТД на НАП Варна,
офис Шумен, на 27.10.2021 г., на
основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК е издадено Разпореждане за присъединяване с
изх. № С 210027 - 105 - 0365639 / 27.10.2021 г. от публичен изпълнител при ТД
на НАП Варна / офис Шумен, с което е
допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за
задължения на адвокатско
дружество „И. и С.“***, установени с
декларации по ЗДДС, по ЗКПО и декларации обр. 6, в общ размер на 32495.19 лв.,
от които главница 19752.11 лв. и лихва към 27.10.2021 г. в размер на 12743.08
лв. Така, общият размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в това
число и присъединените с разпореждането, е определен на главница 33589.43 и
лихва 20139.38 лв. (към дата 27.10.2021 г.).
Разпореждането е съобщено на оспорващия на
същата дата-27.10.2021 г., който недоволен го обжалвал пред директора на ТД ан
НАП-Варна с жалба вх. № 10309/02.11.2021 г.
С Решение №245/05.11.2021 г. на Директор ТД на НАП
– Варна, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане изх. № С
210027-105-0365639/27.10.2021 г. по изп. д. № 27110002918/2011 г. по описа на
ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
Решаващият орган е
приел, че разпоредбата на чл.19 от ДОПК за непогасени задължения на ЮЛ, към
каквото не би следвало да е приравнено и АД „ И. и С.“*** е неприложима в
случая, доколкото отговорност се носи от: „Управител, член н а орган на
управление, прокурист, търговски представител и др. на задълженото ЮЛ по чл.14
т.1 и т.2....“ Възприети са констатациите от Протокол № П - 03002720005645 / 06.04.2020г., че адвокатското
дружество не капиталово и имуществото му не е различно от имуществото на всеки
от неговите членове/ съдружници - адвокати. Адвокатското дружество възниква по
Закона за адвокатурата и съгласно чл.52 от съшия закон не е ЮЛ, а вид
неперсонифицирано дружество, като печалбите и загубите от дейността му се
разпределят между съдружниците му съобразно притежаваните от тях дялове при
възникване на членственото им правоотношение с него. С оглед разликата във вида
на дружеството е направен извод, че чл.19 от ДОПК е неприложим относно
отговорността на управителя и други членове на проверяваното дружество.
По отношение възражението
за изтекъл давносген срок, административно решаващия орган се позовава на чл.171,
ал.1 от ДОПК, съгласно който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от I -ви януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение...“
С изтичане на
10-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати
публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността,
освен в случаи, когато задължението е отсрочено или разсрочено / т.нар.
абсолютна давност/ съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, се погасяват всички публични
задължения и принудителното изпълнително производство срещу длъжника се
прекратява с отписване на погасените му задължения по реда на чл. 173 от ДОПК.
Спирането на
давността се регламентира в чл.172, ал.1 от ДОПК, а прекъсването и - в чл.172,
ал.2 от ДОПК. Давността спира с налагането на обезпечителни мерки съгласно чл.
172,л. 1, т.5 от с.к. Спирането е за
срока, в който ОМ са в сила.
С административната
преписка се прилагат следните Постановления за налагане на ОМ, чието действие
не е прекратено и продължава по отношение на целия предмет на принудително
събиране т.е. и по отношение на присъединени изпълнителни основания:
ПНОМ изх. № 2918 / 2011/ 000026 / 16.01.2014г., с което се налага запор върху движими вещи - МПС.
Разписка за връчването в му не се намира по делото.
ПНОМ изх. № С 170027 -022 - 0000987 / 19.01.2017г. за налагане запор на МПС, получено лично от лицето на
19.01.2017г.
ПНОМ изх. № С 190027 - 022 - 0021506 / 22.03.2019г. за налагане на запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, находяши се в Първа инвестиционна банка -
клон Шумен за сумата от 13 806,98 лева.
Преценено е, че горепосочените
обезпечителни мерки в тяхната съвкупност продължават и към момента, поради
което не следва да се приема, че е налице изтекъл погасителен давностен срок по
отношение на което и да е изпълнително основание, посочено в табличната част на
обжалваното разпореждане.За задълженията, възникнали през 2013-та , 2014-та
година, не е изтекъл 5-годишен давностен срок съгласно чл.171. ал. I от ДОПК,
тъй като с налагането на ОМ с постановлението на публичния изпълнител от 16.01.2014г. срокът е спрял да тече.
Решението било съобщено на оспорващия на
30.11.2021 г., който недоволен го оспорил с жалба до ШАС вх. №
49918-2/07.12.2021 г.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се
обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако
лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите
случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на
действието. Според чл. 267, ал. 2 от ДОПК, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на
редовна жалба се произнася с решение, като следва да се приеме, че сред
подлежащите на обжалване действия попадат и тези по издаване на разпореждания
за присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство.
Предвид цитираните разпоредби, съдът
приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – Директор на ТД
на НАП – Варна, част от чиято структура е и главният публичен изпълнител от ИРМ
- Шумен, издал оспореното пред директора Разпореждане за присъединяване изх. № С
210027-105-0365639/27.10.2021 г. по изп. д. № 27110002918/2011 г. по описа на
ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
Разпореждането за присъединяване също е
издадено от оправомощен за това орган – публичен изпълнител, в изпълнение на
правомощията му по чл. 217, ал. 2 от ДОПК.
Оспореното решение на директора на ТД на НАП
- Варна е издадено в писмена форма и съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК реквизити, включително фактическите и правните основания за
постановяването му.
В Разпореждането за присъединяване главния
публичен изпълнител се е позовал на чл. 217, ал. 2 от ДОПК и е посочил фактическите основания за присъединяване
на публичен взискател, изброявайки в таблична форма вида на задълженията, вида
на документа, с които са били установени, периодите, за които се дължи,
главницата и лихвата на всяко от задълженията. С разпореждането за
присъединяване към вече образувано изпълнително дело Националната агенция за
приходите е била присъединена като взискател по вземания по ЗДДС, ЗКПО установени
с декларации по ЗДДС, декларации обр. 6, данъчни декларации по ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от ДОПК, в производствата по този дял могат да се
присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено
с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на
задържане. Според ал. 2 на чл. 217 от ДОПК, присъединяването се допуска с разпореждане на
публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми.
В настоящото производство няма спор
относно факта, че срещу К.В.С. е било
образувано изпълнително дело ИД № 27110002918/ 2011 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Шумен, по което не
са извършвани плащания. Видно от Справка за актуални публични задължения на К.В.С. *** към 03.11.2021 г., общият размер
на публичните задължения са в размер на 19 752,11 лева - главница, лихви към 27.10.2021г. - 12 743,08
лева, или общо - 32 495, 19 лева.
Не е спорно и, че С. е съдружник в адвокатско дружество „И. и С.“***, за което са установени с декларации по ЗДДС, по ЗКПО
и декларации обр. 6 задължения в общ размер на 32495.19 лв., от които главница
19752.11 лв. и лихва към 27.10.2021 г. в размер на 12743.08 лв. Така, общият
размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в това число и
присъединените с разпореждането, е определен на главница 33589.43 и лихва
20139.38 лв. (към дата 27.10.2021 г.).
Адвокатско дружество „И. и С.“*** с
Булстат ********** е вписано в Регистъра към ШОС, с управител Г. И. И. с 57.14
процента участие и съдружник К.В.С.
с 42.86 процента участие.
В издаденото разпореждане липсват каквито и
да било мотиви защо към задълженията на оспорващия като физическо лице по ИД № 27110002918/ 2011 г. по описа на ТД на НАП Варна,
офис Шумен, е допуснато присъединяване на публичен взискател и за всички
задължения на АД „ И. и С.“***. Липсва позоваване и на съответната правна норма,
по силата на която всички задължения на едно юридическо лице, каквото е АД „ И.
и С.“*** се присъединяват към изпълнително дело, образувано срещу физическо
лице, който е и съдружник в дружеството.
Едва от оспореното решение, което не е в
състояние да преодолее коментираните пороци на разпореждането, става ясно, че К.В.С. е съдружник в
Адвокатско дружество „И. и С.“***, Булстат **********, вписано в Регистъра към
ШОС, с 42.86 процента участие, с управител Г. И. И. с 57.14 процента участие,
както и, че задълженията на дружеството са констатирани с Протокол изх. № С 210027 - 026 - 0052043 / 28.09.2021 г., издаден на основание чл.50 от ДОПК от старши публичен
изпълнител при дирекция „Събиране“ на ТД на НАП Варна офис Шумен Г.Й., за установяване
на публични задължения на адвокатско дружество „И. и С.“*** към 28.09.2021г., както следва - главница в размер на 19 752,09 лева и лихви в размер на 12 584.02
лева.
Неизяснен в пълнота е въпросът по
отношение обвързването им с лицето К.В.С., доколкото липсва позоваване на правна
норма, по силата на която съществува правна възможност задълженията на
юридическото лице – адвокатстско дружество да бъдат присъединени изцяло към
задълженията на единият от съдружниците, като физическо лице, за което както
вече беше посочено, че е налице висящо изпълнително производство.
Този порок във формата на разпореждането
и на решението, което го потвърждава,
представлява отделно и съществено процесуално нарушение, довело до накърняване
правото на защита на лицето, тъй като същото е било поставено в затруднение да
узнае защо му се вменяват всички задължения на адвокатското дружество,
установени с Протокол изх. № С 210027 - 026 - 0052043 / 28.09.2021 г.
Освен това, тези нарушения препятстват
съда да извърши пълна проверка относно материалната законосъобразност и
съответствието с целта на закона, вкл. на времевия период на възникване на
задълженията, нормативното и фактическото им основание, обвързаността на лицето
с въпросните задължения.
Изложеното
съставлява основание за отмяната на разпореждането за присъединяване на главен
публичния изпълнител и на решението на Директора на ТД на НАП – Варна, с което
е потвърдено разпореждането.
Горецитираният порок обуславя
незаконосъобразност на акта, но с цел пълнота на изложението, следва да бъдат
обсъдени и съдържащите се правни и фактически основания в потвърдителното
решение. Решаващия административен орган е приел, че адвокатското дружество не капиталово и имуществото му не е различно от
имуществото на всеки от неговите членове/ съдружници - адвокати. Възприето е,
че адвокатското дружество възниква по Закона за адвокатурата и съгласно чл.52
от съшия закон не е ЮЛ, а вид неперсонифицирано дружество, като печалбите и
загубите от дейността му се разпределят между съдружниците му съобразно
притежаваните от тях дялове при възникване на членственото им правоотношение с
него. С оглед разликата във вида на дружеството е направен извод, че чл.19 от ДОПК е неприложим относно отговорността на управителя и други членове на
проверяваното дружество. Не са изложени мотиви защо според решаващият орган е
възприето, че адвокатското дружество покрива белезите на сдружение по смисъла
на чл.52 ал.1 от ЗА, независимо, че е с наименование „Адвокатско дружество“, че
е вписано в регистъра към ШОС – д.803/2004 г.и съгл.чл.62 ал.4 от същият закон
от датата на вписването в регистъра на решението на съда за учредяване на
дружеството възниква ЮЛ, чийто правен статут е регламентиран в Раздел втори,
чл.57 и сл. От ЗА.
Дори да се приеме застъпената теза от
административният орган, следва да се има предвид, че договорът за гражданско
дружество е уреден нормативно в чл. 357 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Неперсонифицираното дружество се създава с договор
между две или повече лица, които обединяват своята дейност за постигане на една
обща стопанска цел. Съгласно гражданското законодателство неперсонифицираното
дружество няма отделна правосубектност, като носители на правата и задълженията
са участващите в него лица, съобразно своето участие. Следователно, според
общия закон, неперсонифицираното дружество няма материална, нито процесуална
правосубектност. За целите на данъчно-осигурителното производство е предвидена
специална законова регламентация, съобразно която, за разлика от гражданския
процес, гражданското дружество се счита за отделен правен субект, надлежно
легитимиран да участва в данъчния процес. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ДОПК, неперсонифицираните дружества и осигурителните каси за производствата
по кодекса се приравняват на юридически лица. По силата на тази норма, за
данъчни цели неперсонифицираните дружества следва да се разглеждат като
самостоятелни правни субекти, които са носители на данъчни права и задължения.
Участващите в гражданското дружество лица отговарят за установените данъчни
задължения до размера на участието си. Участващите в гражданското дружество
лица не отговарят за цялото установено задължение, тъй като партньорите в ДЗЗД
не са солидарни длъжници. По отношение на принудителното изпълнение срещу тях
за публични задължения на дружеството, следва да бъде съобразена разпоредбата
на чл. 9, ал. 2, изр. второ от ДОПК, съгласно която принудителното събиране се извършва
срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица,
съобразно тяхното участие.
В заключение следва да се посочи, че в производството
по издаване на разпореждане за присъединяване, оспорване на факта на наличие
или липса на задълженията е недопустимо. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ДОПК, която регламентира, че определеният размер на
публичното задължение не подлежи на обжалване. В тези производства същите са
приети от законодателя за установени и що се отнася до обекта на задължението.
В процесният случай обаче, органът е следвало да определи и посочи, точния
размер на дължимото от данъчния субект с оглед процентното дялово участие, без
да се подлага на съмнение фигурата на задълженото лице и факта на установените
задължения като цяло.
Предвид липсата на позоваване на конкретна
правна норма, ясно и точно посочване дължимата част, от общото за дружеството
задължение, по отношение на конкретния длъжник, с оглед дяловото му участие в
същото, както и обстоятелствата от които произхожда така определеното
задължение, за да е възможен съдебен контрол върху тези изводи, съдът намира
издаденото разпореждане за незаконосъобразно. Съответно, като е потвърдил това разпореждане,
ответникът е издал незаконосъобразно решение, което следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 268 от ДОПК,
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№245/05.11.2021 г. на Директор ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено
Разпореждане за присъединяване изх. № С 210027-105-0365639/27.10.2021 г. по
изп. д. № 27110002918/2011 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: