Присъда по дело №5300/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 5300/21г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
ХХVІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Съдебното производство е образувано въз основа на частна тъжба на Г.
АС. С. срещу ЕЛ. М. СТ. за престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК
за деяния, извършени в периода 03.12.21г. – 19.12.21г.
В частната тъжба, преценена и с оглед уточняващата такава, от
фактическа страна се описва, че на 03.12.21г. преди определения ден за
режим на срещи Е.С. казала на Г. С., че не иска от него пари за издръжка и да
даде съгласие за осиновяване. Твърди се, че на 18 декември 2021, което също
било също в деня преди този, определен за личен контакт, Г.С. се обадил за
да попита къде е жилището, където живеят, а получил отговор, че не е баща
на детето.
В съдебно заседание частният тъжител лично и с адв.П. и адв. Г.
поддържа обвинението. По същество адв. Г. пледира подс.М.С. да бъде
призната за виновна. Престъплението било осъществено от обективна и
субективна страна. Доказвало се от показанията на родителите на частния
обвинител. От медицинската документация било видно, че детето не е
пребивавало непрекъснато в болницата. Случаят не бил маловажен, тъй като
обществената опасност била типична за този вид престъпления. Деянието
било виновно извършено, а подсъдимата не показала, че се разкайва. Пледира
за наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено.
Прави искане за присъждане на разноски.
Подс. С. не се признава за виновна. Твърди, че детето не е било
лишавано от контакти, но от него се интересували единствено бабата и
дядото. При дадената й последна дума моли да бъде оправдана.
Защитникът, адв. Д., пледира подс. С. да бъде призната за невинна.
Според съдебното решение срещите с бащата следвало да се осъществяват
всяка първа и трета седмица, а упоменатите в тъжбата дати не отговаряли на
това. Освен това на процесните дати частният тъжител не бил извършил нито
едно действие, с което дори да направи опит да види детето си. При
положение, че в дълъг период от време бащата не се бил интересувал от
детето си, то описаното в тъжбата нямало как да бъде съставомерно. Адресът
на майката бил посочен в съдебното решение и бил известен на тъжителя.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 29.09.2009 г. Е.С. и Г.С. сключили граждански брак, като по време на
брака им на 10.09.12г. се родило детето Б. С.а. След като родителите се
разделили, със съдебно решение от 18.03.2016.г., влязло в сила на същата
1

дата, постановено по гр.дело № 1779/2016г. по описа на Районен съд – Варна,
бракът бил прекратен и упражняването на родителските права било
предоставено на майката Е.С.. Местоживеенето на детето било определено
при майката в гр. Варна, кв.“Вл.Варненчик бл.34 вх.1, ет.8, ап. 30. Бил
определен режим на лични контакти на детето Б. с бащата Г.С. всяка първа и
трета събота и неделя от месеца - от 10.00 часа в събота до 20.00часа в неделя
с право на преспиване на детето, както и 30 дни през лятото, които не
съвпадат с платения отпуск на майката.
След развода ч.тъжител Г.С. не поддържал контакт с бившата си
съпруга. Срещи с детето осъществявали бабата и дядото, които продължили
до м. септември 2019 г., когато св. А. С. получила от майката съобщение да не
й се обажда повече и че в противен случай щяла да подаде „жалба за
психически тормоз“. Съобразно това желание на майката, бащата на детето и
неговите родители не направили опит за осъществяване на среща до
03.12.2021г. На посочената дата Г.С. се обадил на Е.С. за да му предостави
документи, необходими във връзка с възможността да ползва данъчно
облекчение като родител на детето. С. му отговорила, че не е иска нищо от
него, вкл. издръжка, че баща на детето е новият й съпруг и да не я безпокои
повече. Поискала от него съгласие детето да бъде осиновено от съпруга й.
Същото се повторило и на 17.12.21г., когато Г. С. отново се обадил с искане
да види детето. Г.С. споделил с баща си, че от него се търси съгласие за
осиновяване. Св.А. С. го посъветвал да не дава отговор преди да се
консултират с адвокат. На 21.12.21г. била подадена тъжбата, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
През цялото това време Е.С. продължавала да живее на адреса на майка
си в бл. 34 на кв.“Вл. Варненчик“. Макар и към 2021г. детето да е било вече
навършило девет годишна възраст, то все още не говорило. Съгласно решение
на ТЕЛК от 10.04.20г. била освидетелствана с оценка на нетрудоспособността
„95% с чужда помощ“, а с последващо решение от 30.05.22г. – 75%. Според
анамнезата от първото решение става въпрос за момиче на 7 год .възраст с
дебют на заболяването от м. септември 2019 г. Диагнозата е В-клетъчен
лимфообластен лимфом. Във връзка със заболяването в периода м.декември
2019 г. до м. август 21 год. последвали множество хоспитализации. Именно
от началото на заболяването били преустановени и контактите с бащата и
неговите родители.
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства.
Като логични и непротиворечиви съдът кредитира гласните
доказателства - показанията на св. А. С., П. Ю. и И. К.. Известно
противоречие има само между показанията на св.А. С. и на останалите
свидетели, като той твърди, че когато е взимал детето, синът му е бил с него.
Съдът кредитира показанията на св. С., но не и в тази им част. Тези твърдения
са лишени от конкретика и са повърхностни. Съпоставени с показанията на
св. Ю. и К., те звучат по- скоро като защита в полза на сина му. Съдът ги
преценява като защитни и с оглед показанията на св.С., която също
2

уклончиво казва „ ние със сина ми сме едно“ . Житейски логични, искрени и
подкрепящи се от останалите доказателства по делото са и обясненията на
подс. С., поради което съдът ги кредитира изцяло, включително в частта им ,в
която твърди, че бащата не се е интересувал от детето.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства – съдебно решение по гр. дело, удостоверение за раждане,
искова молба, решения на ТЕЛК, епикризи, служебна бележка.
Доказателствата са непротиворечиви. Те потвърждават обстоятелствата,
описани в тъжбата, вкл. в уточняващата такава, но чрез тях се установяват и
нови правнозначими факти.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Между страните по делото не се спори по въпроса, че на процесните
дати не се е осъществила среща между бащата и детето.
В хода на съдебното производство обаче не се установиха факти, от
които да се на прави извод, че в периода 03.12.-19.12.21г. Е.С. е осуетила
изпълнението на съдебното решение.
Според календара за 2021 г. почивните дни на първата седмица от м.
декември са 04.12.21 и 05.12.21 , а почивните дни на третата седмица са
18.12.21 и 19.12.21г. Действително, извод за осъществяване на деянието
осуетяване на изпълнението на съдебното решение може да се направи едва
след като контактът с детето не бъде осъществен, но самото изпълнително
деяние би могло да бъде извършено и в предходна дата. По тази причина
съдът приема, че няма противоречие в това, че датите за срещи са 4, 5, 18 и
19 декември, а в тъжбата се описва деяние от 03.12 и от 18.19.21г.
Съдът обаче намира, че на посочените дати в периода 03.12.-
19.12.2021г. подс. С. не е извършила действия, с които да осуети
изпълнението на съдебното решение. Такива действия не са описани в
тъжбата, като там единствено се сочи, че тя отказала да приеме издръжката,
казала, че иска бащата да даде съгласие за осиновяване. Това съдът приема за
установено от фактическа страна, но тези действия по никакъв начин не
осуетяват изпълнението на съдебното решение. Описва се изрично в тъжбата,
че Е.С. осуетила изпълнението, като не посочила адреса на който живее
детето. Доказателствата сочат обратното. Адресът на майката и детето са
описани в процесното съдебно решение. Видно от показанията на
свидетелите, подс. С. винаги е живяла и продължава да живее на този адрес. И
това винаги е било известно и на Г.С., и на неговите родители.
Предвид горното, съдът намира, че подс.Е.С. не е осъществила състав
на престъпление по чл. 182 от НК, и я призна за невинна в това, че в периода
03-19.12.21г. в гр. Варна не е изпълнила и не е осуетила изпълнението на
съдебно решение по гр. дело № 1779/2016 г. в частта му относно личните
контакти на бащата с детето Б. С.а.
Съгласно това решение подс.С. няма какво да изпълнява чрез активни
3

действия, така че обвинението в това, че е извършила престъплението чрез
бездействие, т.е. чрез изпълнителното деяние „не изпълнила“, е
несъстоятелно.
Както е изложено по-горе, адресът на майката и детето са били известни
на бащата Г. С., така че описаните в тъжбата действия не осъществяват
изпълнителното деяние „осуетила“ изпълнението на съдебното решение.
Репликите, че не иска нищо от Г. С., че се отказва от издръжката, той не
е баща на детето и че следва да даде съгласие за осиновяване, по никакъв
начин не осуетяват изпълнението на решението, нито могат да се считат за
неизпълнение на същото.
Съдът споделя изцяло становището на адв. Д., че на датите на които е
следвало да вземе детето, Г. С. не е предприел каквито и да било действия,
независимо от това, че е знаел къде живее то.
Предвид горното, съдът намира, че съставът на престъплението не е
осъществен от обективна страна.
При тези обстоятелства, тъй като не е налице осъществен състав на
престъпление, не е необходимо да се излагат аргументи за маловажност на
случая. Но за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че дори да
беше осъществен състава на престъплението, то са налице такива
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха
обосновали извод за явно незначителна обществена опасност на
извършеното. Видно е от доказателствата, че бащата на детето не се е
интересувал от него в твърде продължителен период от време, в който
контактите се осъществявали с бабата и дядото. Срещите с последните са
били преустановени през м.септември 2019 г. от когато и датира
онкологичното заболяване на Б.. В продължение на две години детето е било
многократно хоспитализирано и грижите за детето са се полагали единствено
от майката и нейните роднини. Детето е с констатирани проблеми в
общуването, като макар и на девет години, през 2021г. то все още не било
проговорило. Последното допълнително затруднява провеждането на
срещите с бащата по начина, по който са регламентирани в съдебното
решение, предвид факта, че той лично не се е интересувал от него в периода
от раздялата с майката през 2015 г. до края на 2019 г.
В своята съвкупност описаните смекчаващи отговорността
обстоятелства обосновават извод за явно незначителна обществена опасност
на деянието. Такъв извод се налага и с оглед личността на подсъдимата, която
не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, работи като педагог, живее при майка си и
съвестно се грижи за детето си.

Предвид изложеното, съдът оправда подс. Е.С. по предявеното й
обвинение по чл. 182 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК и осъди частния тъжител Г.С.
да й заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева.

4

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	261
Дата:	8 декември 2022 г. (в сила от 23 декември 2022 г.)
Съдия:	Силвия Обрешкова

Дело:	20213110205300
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 декември 2021 г.

Присъда по дело №5300/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите