Решение по дело №1124/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 403
Дата: 10 август 2022 г.
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20211210201124
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Б., 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210201124 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ш. К. от с.Л., Община-Г. Д., против
НП№244а-1169/15.07.2021г., издадено от Директора на ОДМВР-Б., с което й
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв., във
връзка с вменено й административно нарушение по чл. 8, ал.8 от Закона за
закрила на детето.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като
при издаването му са допуснати редица нарушения на процесуалните
правила, в това число и при материално некомпетентен издател.
Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното
нарушение.Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказаващият орган, чрез писмени бележки на своят
процесуален представител изразява позиция за неоснователност на жалбата и
за законосъобразност и правилност на обжалваното НП.
РП- Б. , редовно призовани не ангажират свой представител по делото и
становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.
1
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения
различни от изложените в жалбата.Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства по
категоричен и безспорен начин се установи, че жалбоподателката е майка на
детето Е. Е. Б., родено на 02.07.2018г. , от съвместното й съжителство с Е. Б.
Б. . След раждането на детето обаче родителите му се разделили и
жалбоподателката започнала да отглежда сама детето Е., като първоначално
живеела при родителите си в Л., Община-Г. Д.. С Решение
№2355/25.07.2019г., постановено по гр.д.№91/2019г., Районен съд –Г. Д. е
предоставил родителските права по отношение на детето Е. именно на
неговата майка- С. К., а Е. Б. е осъден да заплаща издръжка ежемесечно за
отглеждане на детето си, чрез неговата майка и законен представител . През
2021г. жалбоподателката се преместила да живее с детето си в Б., съвместно
с приятеля си –И. И. П., в жилище на адрес: ул.“Ш. пл.“№26, ет.3, ап.2.
На 20.05.2021г. , жалбоподателката и приятелят й П. решили да отидат
на нощно заведение /дискотека „Д. М.“ в Б. /, като за целта, помолила
приятелката си –св.Ю. да дойде и да пази детето Е., докато К. и П.а са навън
късно вечерта. Св.Ю., която се познавала от дълго време с К. , били семейни
приятели и общувала и с детето Е., се съгласила да отиде и останала в дома на
жалбоподателката на тази дата за да пази детето й, след излизането на П. и К.
късно вечерта. Около 04.30-05.00 часа на 20.05.2021г., жалбоподателката и
приятелят й П., които вече били употребили алкохол, решили да се приберат
в жилището си, но вместо да се приберат пеша /предвид не дългото
разстояние от нощното заведение, в което били до домът им/ или да вземат
такси за да се придвижат до дома си, двамата решили да ги прибере св.Ю. с
автомобила си. Позвънили по телефон на св.Ю., тя видяла, че детето Е. спи и
отишла да прибере жалбоподателката и приятелят й с автомобила си около
05.00 часа на 20.05.2021г. На излизане заключила апартамента на К.. Детето
Е. обаче точно тогава се събудило, успяло да се придвижи до коридора на
жилището и започнало да плаче силно и да тропа по входната врата. По
същото време съпругата на св.М. , който живеел в същата жилищна сграда и
бил съсед на К. / живеел на ет.3 над нейното жилище/, се събудила от този
детски плач , след което събудила и него за да провери от къде идва този
плач и дали детето има нужда от помощ. Св.М. изчакал известно време като
си мислел, че вероятно родителите на детето ще го успокоят и приспят, но
тъй като плачът и тропането по врата продължил, излязъл от жилището си и
се насочил към мястото на плача, а то се оказало съседен на неговият
апартамент на втория етаж от жилищната сграда. Позвънил на входната врата
на това жилище, но никой не му отворил . Забелязал също, че при отиване до
входната врата детският плач спирал, а при отдалечаването му от вратата
отново продължавал. Заради последното, св.М. позвънил на телефонен
оператор 112 и съобщил за случая. Това станало около 15.15 часа на
20.05.2021г. По това време обаче нямало свободен полицейски патрулен
автомобил и за това дежурният в полицейското управление св.З. позвънил за
2
помощ и съдействие на РЗПБЗН. След това подаване на сигнала, св.М.
установява, че на място пристигнали трима пожарникари около 05.20 часа .
Заедно с тях отново позвънял на вратата на жилището, от където идвал плача
на детето и тъй като никой не отварял, пожарникарите решили да разбият
входната врата. В този момент обаче по стълбите на жилищната сграда
дошли две жени и един мъж и се отправили именно към жилището с
плачещото дете, като отключили входната врата и си влезли вътре без да
разговарят с никого от присъстващите на мястото лица , в това число тримата
пожарникари и св.М. . При отваряне на вратата от трите лица, които влезли в
жилището с плачещото дете, се видяло , че там действително има дете на
около 3 години, което очевидно било оставено само в жилището. След като
двете жени и мъжа си влезли в жилището при детето, пожарникарите и
св.М. си тръгнали.
На 30.06.2021г. св.К. /полицейски служител при 01 РУП-Б./, в
присъствието на свидетелите А. и Х., е съставил срещу жалбоподателката
АУАН№ 244а-1169/06.07.2021г. за това, че на 20.05.2021г., около 05.15 часа
в Б., на ул.“Ш. пл.“№26, вх.Б, ет.3 /апартамент в ляво на стълбищната
клетка/, като родител на детето Е. Е. Б. , роден през 2018г., за което полага
грижи в това си качество, оставила детето без надзор и грижа и с това
създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие.
Деянието е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.8,
ал.8 от Закона за закрила на детето. АУАН е връчен лично на
жалбоподателката на 30.06.2021г., без отразяване на възражения.
Въз основа на АУАН, на 15.07.2021г., Директорът на ОДМВР-Б. е издал
обжалваното НП№244а-116-9, с което на основание чл. 46, ал.1, вр. с чл. 45,
ал.4, във вр. к чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, е наложил на
жалбоподателката административно наказание „Глоба“ в размер на
1000.00лв., което е минимума за нарушение като процесното , определен от
законодателя. В НП обаче е променена датата на нарушението и вместо
посочената дата 20.05.2021г., в постановлението като дата на деянието е
отразена датата на съставяне на АУАН-30.06.2021г. НП е връчено също
лично и срещу подпис на жалбоподателката на 19.07.2021г.
При разпита на актосъставителя св.К. се установява, че е съставил
процесният акт по материали от изготвената за случая преписка . Акта бил
съставен в присъствието на свидетелите А. и Х. и връчен лично на
жалбоподателката срещу подпис . Св.К. установява, че служебно до този
момент не е констатирал поведение на К., свързано с неполагане на грижи за
детето й, в противен случай би сигнализирал за това по съответния ред .
При разпита на св.А., се установи, че тя лично е извършила проверката по
случая, след подаденият за него сигнал от страна на св.М.. Според сигнала,
детето плачело силно от заключено жилище, където било само и тропало по
вратата.На място пристигнала жалбоподателката, нейният приятел П. и св.Ю.
и те обяснили на св.А., че К. и П. били на дискотека, а св.Ю. пазела и гледала
3
детето на К. . Около 05.00 часа на 20.05.2021г., св.Ю. била извикана от К. да
ги прибере с П. с автомобил от дискотеката и именно тогава, детето на К. се
събудило и започнало да плаче, а последното било възприето от св.М. и той
подал сигнал за случая. За грижите на майката към детето бил изискан
социален Доклад от съответната общинска служба.
Видно от телефонограма на л.28-л.29 от делото, сигналът на св.М. за случая
е подаден на 20.05.2021г. в 05.17 часа. Отразено е също така, че при отиване
на място от страна на изпратените служители се чувало плач на дете, като
пристигнали две жени и един мъж, които отворили вратата на апартамента,
от където идвал плачът на детето. След като всички материали по този
случай, ведно с докладни записки на полицейските служители са изпратени
на РП-Б. по компетентност, с Постановление от 11.06.2021г., представител на
тази прокуратура е приел, че не са налице основания за образуване и е
отказал образуване на досъдебно производство за разследване на
престъпление по чл. 182, ал.1 от НК, като е приел, че е налице
малозначителност на деянието на жалбоподателката по смисъла на чл.9, ал.2
от НК, заради краткият период от време, в който детето е оставено само в
къщи и без родителски надзор и грижа, както и като е отчетено, че през
останалата част от нощта, за детето се грижела св.Ю., извикана от
жалбоподателката именно за това в дома й, докато самата К. била излязла
заедно с приятеля си на нощно заведение.
По делото е приложен изготвен след случая социален Доклад от
представител на Агенция за социално подпомагане при Община-Б.. От него
се установява, че жалбоподателката като майка на детето Е. се грижи добре за
него и му е обезпечила спокойна, уютна и добра битова обстановка и семейна
среда за отглеждане и живеене в жилището си в Б. . Приятелят, с когото
жалбоподателката живее в момента има добро и мило отношение към детето,
а самата К. създала силна психо-емоционална връзка с детето си. Социалните
работници при проверката по случая не са констатирали, че за детето не се
полагат грижи от неговата майка , нито пък данни за негови здравословни
проблеми а детето е имало добър и спретнат вид и за това те са счели, че с
грижите си жалбоподателката задоволява потребностите на детето и не се
налага предприемане на мерки за закрила спрямо детето Е. Б., поради което
е предложено и преписката по случая да се затвори.
При тези фактически дадености, съдът счита, че с атакуваното НП
незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката за нарушение по чл.8, ал.8 от Закона за
закрила на детето.
Атакуваното НП и обосноващият го АУАН са издадени от компетентен
за това орган по чл.46, вр. с чл. 45 , ал.4, вр. с чл.8, ал.8 от Закона за закрила
на детето, а именно от полицейските органи/ св.К. за акта/ и от директора на
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи/ за НП/,
поради което възраженията на защитата в обратна насока съдът приема за
4
неоснователни.
НП и АУАН са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и те са връчени
надлежно на жалбоподателката /лично и срещу неин подпис/.
Формално в двата акта се съдържат и всички задължителни реквизити за
такива документи по чл. 42 и респ. чл.57 от ЗАНН , като конкретно са
посочени : дата и място на съставянето им, съставител, дата и място на
твърдяното нарушение, фактическо описание на извършването му, посочени
са доказателства за установяването му, направена е правна квалификация на
нарушението по чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, като между
фактическото описание на деянието и посочената за него правна
квалификация не е налице противоречие. Ето защо възраженията на
защитата за допуснато процесуално нарушение поради липса на основни
реквизити в НП , съдът също приема за неоснователни.
При съставянето на НП обаче съдът констатира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като с него е направена
съществена промяна в датата на вменяваното нарушение, като вместо
посочената и констатирана такава с АУАН /20.05.2021г./, с НП е
посочена като дата на твърдяното нарушение -30.06.2021г./датата на
съставяне на самият акт/, за която няма наведени никакви фактически
констатации и твърдения в акта за нарушение и не са събрани и
никакви доказателства по случая, както и в рамките на настоящото
съдебно производство. Това съществено противоречие между съдържанието
на АУАН и НП и то касателно основен реквизит на постановлението по
чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН и респ. основен елемент от фактическият състав на
твърдяното нарушение, несъмнено е засегнало в значима степен правото
на защита на жалбоподателката, защото последната на практика не е
могла да разбере за каква дата следва да изгради своята защита /за тази в
акта или тази в НП/. В такава хипотеза и съгласно практика на БлАС,
допуснатото противоречие между АУАН и НП в основен реквизит от рамката
на твърдяното нарушение /дата на нарушението/, винаги обуславя
процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП и е самостоятелно
основание за неговата отмяна.
При съобразяване на крайният резултат на постановеното решение по
делото и 2-кратното участие на адв.З. в заседания в качеството си на
процесуален представител, съдът счита, че по аргумент на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, на жалбоподателката следва да се присъди заплащането на сторените
от нея съдебни разноски за адвокатско възнаграждение /хонорар/ на адв.З.,
възлизащи на сумата от 300.00лв., след като същите не са в завишен размер
за извършеното процесуално представителство и защита съгласно чл.18 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а наред
с това заплащането им от жалбоподателката е удостоверено в представени по
делото договор за правна помощ, сключени между К. и адв.П.З. при започване
и по време на процеса /л.41/.
5


Мотивиран от горното и предвид процесуалната незаконосъобразност на
обжалваният акт, на основание чл.63 ал.2, т.1, вр. с ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№244а-1169/15.07.2021г., издадено от Директора на ОД на МВР- Б., с което
на С.Ш. К. с адрес :с.Л., ул.“Н. В. „№66, Община- Г. Д., е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв./хиляда лева/, във
връзка с нарушение по чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Б. , представлявано то Директора , да заплати на
С.Ш. К. с адрес : с.Л. , ул.“Н. В. „№66, Община- Г. Д., с ЕГН **********,
сумата от 300.00лв./триста лева/, представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение на адв.П.З..
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен
съд– Б., считано от съобщаването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6