№ 279
гр. Варна, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501936 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба от Р. Н. В., подадена чрез процесуален
представител адв. Г. Т., с която на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се иска допълване в
частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1537/30.11.2022 г. Сочи, се че
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е действително заплатено,
като извършването на разхода се доказва от приложената по делото квитанция.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна по следните съображения:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Технически
Университет - Варна, чрез процесуален представител адв. В. Т. въззивна жалба срещу
Решение № 1950/16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 12846/2021 по описа на ВРС, в
частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Р. Н. В. сумата от размер на 29
135.15 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г. след приспадане на получаваните от
ищеца трудови възнаграждения от „Булавто“ АД за периода от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата в
размер от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за периода от 15.11.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и съдебно- деловодни разноски в размер на 2 105 лева в
полза на ищеца, както и в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата от 1
643.06 лева.
Въззивникът излага становище за неправилност на съдебното решение, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
1
първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички представени в хода на делото
доказателства по-отделно и в тяхната съвкупност, а тези които са обсъждани са преценени
неправилно и превратно. Напълно игнорирана била и представената с отговора на исковата
молба Заповед № РД 09- 3271/13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науките, и
фактическите и правните основания на които тя е издадена обективирани в Доклад № 18-
710/02.11.2018 г. от комисията по академична етика към МОН за установено плагиатство от
Р. В.. По същество цитираната заповед отстранила В. от длъжността „Ректор“, като
установеното плагиатство правило недопустимо последващото заемане на същата съгласно
разпоредбите на ЗВО и ЗРАСРБ. От горното следвало, че В. е останал без работа като
"Ректор" не поради "незаконно уволнение", а по силата на гореизложените обстоятелства,
при което отговорностт на ТУ-Варна не можела да бъде ангажирана. На следващо място
сочи, че неправилно ВРС е приложил разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК по отношение на
решението по гр.д. 18698/2018 г. на ВРС, с което била отменена като незаконосъобразна
Заповед ЛC-413 от 14.11.2018 г.,издадена от ВРИД Ректор за прекратяване на ТПО на ищеца
от акад.длъжност "Професор" с код по НКПД 23107005, като същият бил възстановен на
длъжност „Ректор“ на университета. По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ
следвало да бъде съобразено единствено за "незаконно уволнение", но не и на каква
длъжност е възстановен на работа уволнения работник. Оспорва изводите на
първоинстанционния съд, че не е доказано между страните да е съществувало ТПО за
длъжността "Професор", и че ищецът не бил полагал труд като "Професор". Същото не
възниквало по силата на трудов договор, а въз основа на заповед на ректора на
университета, като не било съобразено, че В. е получавал трудово възнаграждение за
положен труд като "Професор", изплащано като част от заплатата му като "Ректор". В
същото време сочи, че липсата на трудов договор за длъжността професор е в резултат на
недобросъвестното поведение на последния. Жалбоподателят оспорва още извода на
първоинстанционния съд, че волята на работодателя била със Заповед ЛС-413 от 14.11.2018
г.,издадена от ВРИД Ректор на ТУ- Варна, да бъде прекратено и ТПО за длъжността
"Ректор", въз основа на представените по делото Уведомление по чл. 62, ал.5, КТ. В
заключение сочи, че поддържа всички свои твърдения и възражения, изложени с отговора на
исковата молба и писмените бележки. Формулира искане за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски. Отправя доказателствено искане за
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да дадат показания относно
фактическото отстраняване на ищеца от длъжността „Ректор“.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Р. Н. Георгиев, чрез адв. Г. Т.,
с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият сочи, че с цитираната заповед
на Министъра на образованието е без значение за правилното разрешаване на спора, тъй
като не е бил нито уволнен, нито отстранен от работа от нейния автор. С влязло в сила
решение на ВАС по адм. дело № 6995/2021 г. е отменена заповедта за назначаване на вр.и.д.
„Ректор“, тъй като с нея е нарушено академичното самоуправление на висшето учебно
заведение. По настоящото дело било доказано, че уволнението на въззиваемия е отменено
като незаконно, както и че в периода от 15.11.2018 г. е сключил трудов договорно за кратък
период и при значително по-ниско възнаграждение. Оспорва като невярно изложеното във
въззивната жалба твърдение, че не му е отказано заплащането на трудово възнаграждение,
като фактът, че такова не му е начислявано и не му е изплащано се установявал от
заключение по изготвената експертиза. Моли за потвърждаване на решението с присъждане
на разноски за въззивното производство.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1537/30.11.2022 г. по делото, с което
изцяло е потвърдил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Разноски в полза на
въззиваемия не са присъдени по съображения за недоказаност на претендирания разход от
600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобразно задължителните постановки на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан
2
вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
На гърба на л. 31 по делото е представен договор за правна помощ и съдействие от
2.11.2022 г. между Р. В. и адв. Г. Т., удостоверяващ, че възнаграждение в размер на 600 лева
е заплатено на адвоката. При словесното изписване на сумата е уточнено, че същата е
престирана в брой, поради което съобразно дадените с цитираното тълкувателно решение
разяснения, следва да се приеме, че договорът представлява разписка за действителното
извършване на разхода.
Съгласно изложените съображения извършването на претендираните разноски е
доказано по основание и размер, с оглед на което същите се явяват дължими в полза на
молителя, а молбата му за допълване на решението в частта за разноските е основателна и
следва да бъде уважена.
Воден от горното, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1537/30.11.2022г.,
постановено по в.гр. дело № 1936/2022 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските,
като:
ОСЪЖДА Технически университет – гр. Варна, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Студентска“ №1, представлявано от ректора Венцислав Вълчев, да заплати на
Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петра“, бл. 6, ет. 7, ап. 71 сумата от 600
/шестстотин/ лева, представлява дължимите разноски във въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3