РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Пловдив, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300500273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ***, чрез адвокат Н. М. от АК Шумен срещу решение №
4339/30.10.2023г. по гр.д. № 5736/2022г. по описа на РС Пловдив, с което се
отхвърлят предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***против
А. О. Л., ЕГН: **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. с чл.79, вр. чл.240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.82 ЗЗД,
за признаване за установено, че същият дължи на Банката следните вземания,
за които е издадена Заповед по чл.417 ГПК №2245/26.02.2021г. по ч.гр.д.
№3778/2021г. на ПРС, а именно: 2000лв. – главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ***/26.01.2012г.; 6037,70 лв. –
договорна лихва на основание т.8 от Договора за кредит, за периода
06.08.2012г. – 07.02.2021г.; 257,78 лв. – наказателна лихва на основание т.9 от
Договора за кредит, за периода 06.08.2012г. – 12.03.2020г.; 27 лв. –
наказателна лихва на основание т.9 от Договора за кредит, за периода
14.05.2020г. – 07.02.2021г.; 9,51 лв. – обезщетение за забава в размер на
1
законната лихва върху главницата за периода 08.02.2021г. – 24.02.2021г.; 24
лв. – вреди от неизпълнение на договора за кредит - разноски по връчване на
покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 25.02.2021г., до окончателното
плащане.
Решението се обжалва като неправилно. Сочи се, че неправилно и в
противоречие с чл.162 от ГПК съдът е приел, че когато искът е установен в
своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът го
определя по своя преценка или след служебно взето заключение на вещо
лице. Сочи се, че неправилно съдът не е отчел нормата на чл.3 от Договора и
приложените общи условия, че срокът на договора се удължава автоматично
всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е
уведомила другата за прекратяване. Сочи се, че не се касае за разсрочено
плащане, тъй като нито договорът, нито общите условия предвиждат
разсрочено плащане. Сочи се, че след многократно удължаване на договора,
банката е обявила предсрочна изискуемост на задълженията на договора за
кредитна карта, с редовно връчено на 11.11.2020 година съобщение лично на
длъжника. Сочи се, че ЗПК, уреждащ материята, изисква като задължителен
реквизит от минималното договорно съдържание такъв срок за ползване на
кредита да бъде заложен /чл.11, ал.1, т.6 от ЗПК/, като в казуса падежът за
връщане на главницата и лихвата е единствен - с настъпването на края на
срока на договора. Затова преди тази дата давностният срок не тече. Не са
изминали пет години от обявяването на предсрочната изискуемост на и до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените
искове. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от А. Л., чрез адв.П. с който решението се
намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.
Претенидрат се разноски по делото по реда на чл.38 от ЗА.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
2
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Първата инстанция е установила като безспорни факти, че между
ответника А. О. Л. и ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен на
26.01.2012г. договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставен кредитен лимит, с който на ответника била
предоставена сумата от 2000 лв. при условията на овърдрафт. Срокът бил до
26.01.2014 г., като се подновявал автоматично и към момента на подаване на
исковата молба договорът бил действащ.
ПРС приема на база на съдебно-счетоводна експертиза, че ответникът
Л. е усвоил реално по кредита чрез изтегляне сумата от 1965,38 лв., като към
главницата са добавени още 4 такси по 7 лв. и още една по 6,50 лв., като сбора
от всички тези вземания пак не е равен на 2000 лв. Поради изложеното не се
доказа вземането за главница в пълен размер, а само до размер от 1965,38 лв.,
доколкото ищецът не е въвел основание на иска си за главница, свързано с
правото му да начислява към главницата такси, които се събират от банката за
извършени услуги. Установява се също, че страните уговорили в договора, че
при неплащане на сумите по дебитното салдо в 45-дневен гратисен период, се
начислявала възнаградителна лихва, а в случай на неплащане на падежа на
месечната минимална погасителна вноска, се начислявала наказателна лихва,
която по своята правна природа съставлява неустойка за забава на основание
чл.92 ЗЗД. Следователно, установи се, че ответникът е усвоил сума в размер
на 1965,38 лв., за която е възникнало задължение да я върне по посочения
погоре начин. Доколкото той не наведе доказателства да е върнал цялата
сума, извън частичните плащания по договора в размер на 329 лв., нито
оспорва твърдението на банката, че на 06.08.2012г. е била налице забава
повече от 5 дни на дължимо по договора плащане, както и с оглед факта, че са
изминали много повече от 45 календарни дни от последното теглене, което
според експертизата е на 08.08.2012г., възникнало е основанието да му бъде
начислена както възнаградителна лихва, така и наказателна лихва. ПРС
приема, че ищецът обаче не е доказал техния размер.
ПРС приема, че към датата на сключване на процесния договор за
3
потребителски кредит от 26.01.2012г., приложими към договора са правилата
на общите условия, актуални към 2010г., доколкото ищецът не е представил
други общи условия, които да уреждат процесния договор до общите условия,
актуални към 2020г. В цитираните ОУ, актуални към 2010г., съгласно чл.13.2.
ползваният овърдрафт става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, като
не се уведомява длъжникът, нито се дава срок за изпълнение, при забава в
плащанията на кое да е изискуемо задължение към банката за срок по-дълъг
от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължени е станало
изискуемо. Ищецът признава с исковата молба, че на 06.08.2012г. длъжникът
е просрочил изискуемо плащане с повече от 5 работни дни, т.е. към тази дата
може да се направи категоричен извод за наличие на изискуемо плащане.
ПРС приема съгласно признанията на банката, че последното плащане
на ответника по кредита е от 07.11.2012г., а минималните погасителни вноски
били с падеж 5- то число на месеца, следователно, най-късната дата, на която
длъжникът със сигурност е имал просрочено изискуемо плащане, което не е
платено до момента е 6.12.2012г. Това е денят, следващ падежа на
минималната вноска от 5.12.2012г., след която няма постъпили плащания. От
5.12.2012г. до момента са изминали много повече от 150 календарни дни,
като 150 календарни дни изтичат на 04.04.2013г. и от следващия ден –
05.04.2013г. и по силата на договора, кредитът е станал предсрочно изискуем.
ПРС приема, че от 05.04.2013г. е започнала да тече 3-годишната погасителна
давност за лихвите и 5-годишната погасителна давност за главницата
съгласно чл.110 от ЗЗД. Давността за всички вземания е окончателно изтекла
на 05.04.2018г. – преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК на
25.02.2021г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Първа инвестиционна
банка“ АД, че неправилно и в противоречие с чл.162 от ГПК съдът е приел, че
когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът го определя по своя преценка или след служебно взето
заключение на вещо лице. В казуса РС Пловдив, макар и в мотивите си да е
сочил, че ищецът не е доказал размера на вземанията си, то не поради тази
причина исковете са отхвърлени. Причината за отхвърляне на исковете е
доказано възражение за погасяване по давност на всички вземания по
исковата молба. Тоест дори и исковете да бяха доказани по размер, то на това
основание – погасителна давност те пак щяха да се отхвърлят от първата
4
инстанция.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят „Първа
инвестиционна банка“ АД, че съдът не е разтълкувал и приложил правилно
клаузите на договора, чл.3 от Договора и приложените общи условия, че
срокът на договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен
период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за
прекратяване. Нормата на чл.3 от договора за кредитна карта предвижда
срока за ползване на кредитния лимит да се подновява автоматично, съгласно
общите условия на банката. Нормата на чл.10 от договора предвижда, че
наличието на просрочени плащания и други неизпълнения може да доведе до
сериозни неблагоприятни последици, включително предсрочна изискуемост и
повишаване на лихвения процент и надбавката. От своя страна чл.19.1 от
общите условия на банката сочи, че е налице автоматично удължаване на
срока за ползване на овърдрафта за 1 година, ако до 60 дни предварително не
е уведомена банката от потребителя, че не желае това удължаване.
Според въззивният съд тези клаузи на договора с нищо не променят
началния срок на давността и теченето на нейния срок. Давността по договора
за кредитна карта е започнала да тече при настъпване на изискуемостта на
дължимия усвоен от потребителя кредит по нормата на чл.114 от ЗЗД.
Съгласно чл.1.1 буква.“н“ от ОУ към договора - падеж е датата до която
титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-
малко от минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита
всяко 5-число от месеца. Този принцип за настъпване на изискуемостта 5-дни
след просрочване на всяко едно плащане по овърдрафта е потвърдено и в
чл.11.3, който предвижда след този срок да могат да се блокират всички
издадени към сметката карти. Съгласно чл.13.2. и чл.13.2.1 на ОУ ползваният
овърдрафт става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, като не се
уведомява длъжникът, нито се дава срок за изпълнение, при забава в
плащанията на кое да е изискуемо задължение към банката за срок по-дълъг
от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало
изискуемо. Следователно в казуса изискуемостта на всички вземания по
ползвания овърдрафт е настъпил възможно най-късно на 05.04.2013г.
Заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 25.02.2021г. Тоест изтекъл е
срока от 5 години за настъпване на погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
5
Възможността за автоматично продължаване на срока за ползване на
кредитния лимит по чл.3 от договора и чл.19.1 от ОУ на банката, не попада в
нито една от хипотезите по чл. 115 или 116 от ЗЗД и не води до спиране или
прекъсване на теченето на погасителната давност. Давността започва да тече с
настъпване на изискуемостта и може да бъде прекъсната или спряна само от
законово определените обстоятелства по чл.115 и чл.116 от ЗЗД, които в
казуса не се твърдят да са настъпили. Ето защо въззивният съд намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. На адв.А. П. за адвокатски
хонорар за безплатна правна помощ предоставена по реда на чл.38 ал.1 т.2 и
т.3 от ЗА на въззиваемия А. Л. /договор на л.30 от въззивното дело/. Съдът
намира, че на защитника следва да се присъдят 400 лева за оказаната
безплатна правна помощ на ответника Л. по въззивното дело.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4339/30.10.2023г. по гр.д. № 5736/2022г.
по описа на РС Пловдив
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** да плати на адв. А. Д. П., Булстат: ***, вписан в АК
Пловдив, с адрес на кантората: *** сумата от 400 лева за разноски за
адвокатски хонорар направени пред въззивния съд за безплатна правна
помощ оказана на А. О. Л..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6