Р Е Ш
Е Н И
Е № .......
гр.К., ……..2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х. К.……………………...……....................като разгледа
докладваното от съдията...........................гр.дело №1155 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на името на ответника с
аб.№*** е открита партида във „ВиК“ ЕООД гр.С., с №*** за имот, находящ се в с.Б.,
общ.С.. С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и
абоната, възникват договорни отношения, по силата на които „ВиК“ ЕООД се
задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава
до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и
отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това
свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред, както от длъжностните
лица на дружеството, така и са задължени с чл.33, ал.2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При
закъснения се начисляват лихви съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Процесният водоснабдяван имот
представлявал къща, където отчитането показанията на водомерите става по реда
на чл.23, ал.1, т.3 от Общите условия. За периода 01.10.2015 год. до 01.09.2016
год. ответникът дължала сумата от ***лв., представляваща изконсумираната от
домакинството му вода за горепосочения период от време, за което са издадени 6
бр. квитанции: №**********/01.10.2015 год. за периода 20.08.2015 г. до
23.09.2015 г. на стойност ***лева; №**********/01.12.2015 год. за периода
23.09.2015 г. до 20.11.2015 г. на стойност ***лева; №**********/01.01.2016 год.
за периода 20.11.2015 г. до 20.12.2015 г. на стойност ***лева;
№**********/01.02.2016 год. за периода 20.12.2015 г. до 23.12.2015 г. на
стойност ***лева; №**********/01.03.2016 год. за периода 23.12.2015 г. до
19.02.2016 г. на стойност ***лева и №**********/01.09.2016 год. за периода
19.02.2016 г. до 20.08.2016 г. на стойност ***лева. За закъснялото плащане на
задълженията ответникът дължал и лихви за забава за периода от 01.10.2015 год.
до 26.03.2018 год. в размер на ***лв. от който по: квитанция №**********/01.10.2015 год. за
периода 01.11.2015 г. до 26.03.2018 г. -***лв.; квитанция №**********
/01.12.2015г. за периода 01.01.2016 год. до 26.03.2018 г. -***лв.; квитанция
№1013 615692/01.01.2016 год. за периода 01.02.2016 г. до 26.03.2018 г. -***лв.;
квитанция №**********/01.02.2016 год. за периода 01.03.2016 г. до 26.03.2018 г.
-***лв.; квитанция №**********/01.03.2016 год. за периода 01.04.2016 г. до
26.03.2018 г. -***лв. и квитанция №**********/01.09.2016 год. за периода
01.10.2016 г. до 26.03.2018 г. -***лв. Поради обстоятелството, че в срока по
чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, ответникът не е заплатил задълженията си, дружеството подало
заявление по чл.410 от ГПК пред РС-С., изпратено по компетентност на РС-К.,
където е образувано ч.гр.д.№3608/2019 год. по описа на РС-К. и издадена Заповед
№2162/23.12.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. С оглед указанията на заповедния съд възникнал правен интерес от
предявяване на иска за установяване съществуването на вземанията му. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.Й.М., с ЕГН-**********
*** дължи на „В.и к.“ ЕООД с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от ***лв., представляваща цената на незаплатената доставена и
изконсумирана питейна вода по партида №*** за имот, находящ се в с.Б., общ.С. в
периода от 01.10.2015 год. до 01.09.2016 год., както и законната лихва, считано
от подаване на заявлението-29.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
да признае за установено, че Д.Й.М., с ЕГН-********** дължи на “В.и к.“ ЕООД с
ЕИК:******, сумата от ***лв. лихва за
забавено изпълнение на паричното задължение за периода от 01.10.2015 год. до 26.03.2018
г. Претендира съдебни разноски в заповедното и настоящото производства.
В отговор на исковата молба, подаден в
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника Д.Й.М. особен представител
оспорва иска по основание и размер. Заявява, че предявените от ищеца искове за
заплащане на посочените в исковата молба суми за главници и лихви са недължими,
поради изтекла погасителна давност. Процесните главни задължения, касаят период
на потребление на ВиК услуги от 20.08.2015 г. до 20.08.2016 г. за изконсумирана
от домакинството на ответницата вода. В чл.33 ал.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ С.,
заплащането на ползваните услуги следвало да бъде извършено в 30-дневен срок от
датата на фактурирането им, като при неизпълнение на което задължение според
чл.44 от ОУ се дължало обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86,
ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В случая от издадените
6 бр. квитанции, приложени към исковата молба падежът на всяко едно от
задълженията е: по квитанция №**********/01.10.2015 г. на стойност ***лв. с
падеж на задължението- 30.10.2015 г.; квитанция №**********/01.12.2015 г. на
стойност ***лв. с падеж на задължението- 30.12.2015 г.; квитанция
№**********/01.01.2016 г. на стойност ***лв. с падеж на задължението-
30.01.2016г.; квитанция №**********/01.02.2016 г. на стойност ***лв. с падеж на
задължението-01.03.2016 г.; квитанция №**********/01.03.2016 г. на стойност ***лв.
с падеж на задължението- 30.03.2016 г.; квитанция №********** /01.09.2016 г. на
стойност ***лв. с падеж на задължението- 30.09.2016 г. Сочи, че вземанията за
ВиК услуги са такива за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД,
защото касаят повтарящи се през определен период от време еднородни задължения,
без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите
зависят от консумацията на абоната /Тълкувателно решение №3/18.05.2012 год. на
ВКС, ОСГК/. Тези задължения съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, от деня в който вземането е станало
изискуемо- чл.114, ал.1 от ЗЗД. В случая
падежът на всяко едно от процесните задълженията бил 30 дни след датата на
фактуриране. След изтичането на срока по чл.33 ал.2 от Общите условия,
ответницата като абонат - потребител на ВиК услуги изпаднала в забава.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК било подадено на
29.11.2019 г. Като се имало предвид тригодишният давностен срок и падежа на
задължението, вземането на ищеца по приложените 6 бр. квитанции счита като
погасени по давност. Освен изложеното, неизяснен бил начинът на отчитане на
потребените количества доставени ВиК услуги през процесния период и дали е
извършвано съобразно изискванията на Общите условия. Не било ясно и по кой ред
е извършено отчитането на процесния водомер. Съгласно приложената към исковата
молба справка по лице от Службата по вписвания, Д.Й.М. била собственик на 1/2
ид.част от имота, в който са ползвани ВиК услуги като липсвали доказателства,
дали имотът се е ползвал само от нея, поради което на основание чл.59 ал.4 от
ОУ тя евентуално дължала сумите за доставените ВиК услуги пропорционално на
дела си. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3608/2019 г. по
описа на Районен съд-К., ведно с ч.гр.д.№6293/2019 г. по описа на РС-С. се
установява по подадено на 28.11.2019 г. „ВиК“ ЕООД гр.С., заявление е издадена Заповед
№2162/23.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Д.Й.М., с ЕГН-**********,***
и адрес по заявление: с.Б., общ.С., за сумите: ***лв. главница, ***лв.
лихва от 01.10.2015 г. до 26.03.2018 г. и законна лихва от 29.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и ** лв. разноски за държавна
такса, като задължение за консумирана и незаплатена питейна и отведена канална
вода за периода 01.10.2015 г. до
01.09.2016 г., за имот с партида №***, находящ се в с. Б., общ.С..
Безспорно ищецът „ВиК” ЕООД гр. С. е
търговско дружество, с предмет на дейност: в.и к. пречистване и инженерингови
услуги. От представеното заверено копие на лихвен лист за абонат №***-
Д.Й.М.,***, са описани всички издадените в периода 01.10.2015 г.- 01.09.2016 г.
квитанции по партидата, които са с общ размер на задължението -***лв.
Приети са и 6
бр. фактури за задълженията по партида №***, за имот с.Б., общ.С., за
абонат с аб.№***- Д.Й.М., издадени в
периода от 01.10.2015 г. до 01.09.2016 г., както следва: квитанция №**********/01.10.2015 год. за периода 20.08.2015 г. до 23.09.2015 г. на
стойност ***лева; квитанция №**********/01.12.2015 год. за периода 23.09.2015
г. до 20.11.2015 г. на стойност ***лева; квитанция №**********/01.01.2016 год.
за периода 20.11.2015 г. до 20.12.2015 г. на стойност ***лева; квитанция №**********/01.02.2016
год. за периода 20.12.2015 г. до 23.12.2015 г. на стойност ***лева; квитанция
№**********/01.03.2016 год. за периода 23.12.2015 г. до 19.02.2016 г. на
стойност ***лева и квитанция №**********/01.09.2016 год. за периода 19.02.2016
г. до 20.08.2016 г. на стойност ***лева, в
които квитанции са отразени количествата консумирана вода и начина на
начисляването й. По делото са приети
като доказателства извлечение от електронно досие на абоната с №*** на
името на Д.Й.М., Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на ищцовото дружество и справка по лице от Служба по вписванията –С. за
периода от 01.01.1992 г. до 26.11.2019 г. на Д.Й.М., с ЕГН-**********.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването
на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в
законоустановения месечен срок и е допустими. За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3395/2019г. по описа на РС-К.
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198о, ал.1 от Закона за водите и в това си качество е доставял и доставя
водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на
ВиК услуги. Недвижимият
имот, находящ се в с.Я., общ.М., ул.“П.“ №** е водоснабден и се намира в район,
за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Отношенията по ползване
на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и публично
оповестените Общи условия, одобрени от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от оператора - „ВиК”
ЕООД гр.С. са общоизвестни и публикувани на интернет сайта на дружеството,
поради което обвързват всички абонати съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. Според
§1, т.2, б.“а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги потребители на водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогични са: разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, предвиждаща, че потребители на услугите ВиК са:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение; както и чл.2,
ал.1, т.1 от Общите условия на дружеството- потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Следователно
„потребител“ по смисъла на цитираните нормативни актове и ОУ е носителя на вещно право върху имота. Не е оспорено, а и от справката на Служба по вписванията-С.
се установява, че ответникът Д.Й.М. е собственик на процесния водоснабден
недвижим имот, поради което с откриване на партидата на имота, между нея като
абонат с №*** и експлоатационното предприятие са възникнали договорни
отношения, по силата на които „ВиК“ ЕООД се е задължило да доставя питейна вода
до и от имота на абоната, а абонатът се задължава да заплаща консумираната и
отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането /чл.33,
ал.2 от Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите/. Основното възражение,
въведено с отговора на исковата молба е, че претендираните вземания са погасени по давност.
Задълженията на потребителите на ВиК
услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в
Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима кратката
тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В този смисъл са разясненията,
дадени с Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.33, ал.2 от действащите на
дружеството, срокът за плащане на отчетеното количество вода е 30 дни, от
датата на издаване на платежния документ. В случая задълженията по издадените 6
бр.квитанции са с настъпил падеж, както следва: квитанция №**********/01.10.2015 г. -31.10.2015 г.;
квитанция №**********/01.12.2015 г. - 31.12.2015 г.; квитанция
№**********/01.01.2016 г.- 31.01.2016г.; квитанция №**********/01.02.2016 г.
-02.03.2016 г.; квитанция №**********/01.03.2016 г. -31.03.2016 г. и квитанция
№**********/01.09.2016 г. - 01.10.2016 г. След изтичането на предвидения в Общите
условия срок, абонатът- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо
изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със
срок, поради което се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД. Следователно плащането на най-старото
задължение, а именно по квитанция №**********/01.10.2015 г./ е следвало да бъде
извършено до 31.10.2015 г. вкл., а задължението по шестата квитанция №**********/01.09.2016 г. е следвало да
бъде платено до 01.10.2016 г. вкл. Съгласно
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1, т.е. в случая от
28.11.2019 г. Поради това, към момента на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, вземанията по процесните квитанции
с №: №**********/01.10.2015
г., №**********/01.12.2015 г., №**********/01.01.2016 г.,
№**********/01.02.2016 г., №**********/01.03.2016 г. и №**********/01.09.2016
г., неплатените главници, явяващи се цената на доставена и консумирана питейна
вода в имота на ответника са били погасени по
давност. Възражението за изтекла погасителна давност се явява
основателно, поради което предявеният установителен иск за сумата ***лв., явяваща се цената на незаплатената
доставена и консумирана питейна и отведена канална вода по партида №*** за
имот, находящ се в с.Б., общ.С., по
издадените в периода от 01.10.2015 год. до 01.09.2016 год. квитанции, както и
законната лихва, считано от подаване на заявлението е неоснователен поради
изтекла погасителна давност.
Поради погасяване по
давност на главното вземане следва да
бъде отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на сумата ***лв. лихва за
забава за периода от
01.10.2015 год. до 26.03.2018 год. на задълженията по процесните 6 бр.
квитанции също като погасена по давност.
С оглед изхода
на спора, на ищеца не се дължат разноски, нито в заповедното, нито в исковото
производства.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.и
К.“ ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление *** срещу Д.Й.М. с ЕГН:**********, с настоящ и постоянен адрес ***, иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за сумата от ***лв. главница, представляваща цената на
доставена и консумирана питейна и отведена канална вода по издадените в периода
от 01.10.2015 г. до 01.09.2016 год. квитанции: №**********/01.10.2015 г.,
№**********/01.12.2015 г., №**********/01.01.2016 г., №**********/01.02.2016
г., №**********/01.03.2016 г. и №**********/01.09.2016 г., по партида №*** за
имот, находящ се в с.Б., общ.С., ведно със законната лихва от
29.11.2019 г., за
което вземане е издадена Заповед №2162/23.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3608/2019г. по
описа на Районен съд-К. като неоснователен поради изтекла погасителна
давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “В.и
К.“ ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление *** срещу Д.Й.М. с ЕГН:**********, с настоящ и
постоянен адрес ***, иск с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД, за сумата от ***лв., явяваща се лихва за забава за
периода от 01.10.2015 г. до 26.03.2018 г. на задълженията по квитанции:
№**********/01.10.2015 г., №**********/01.12.2015 г., №**********/01.01.2016
г., №**********/01.02.2016 г., №**********/01.03.2016 г. и
№**********/01.09.2016 г., по партида №*** за имот, находящ се в с.Б., общ.С., за което вземане е издадена Заповед
№2162/23.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№3608/2019г. по описа на Районен съд-К. като неоснователен поради
изтекла погасителна давност.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3608/2019
г. по описа на РС-К..
Районен съдия: