РЕШЕНИЕ
№ 2953
Варна, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ |
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20237050702400 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по жалба от И. А. Д., [ЕГН], от гр. Варна, ж.к. Дружба, [адрес], против Отказ за издаване на документи за осигурителен стаж и удостоверение УП 3 от „Параходство Български морски флот“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес гр. Варна, [улица].
В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на отказа, поради противоречие с процесуалните правила. Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата и застъпва становище с искане за отмяна на атакувания отказ. Претендират се присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „П. Б. м. ф.“ АД чрез процесуалния представител оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Твърди, че дружеството не е имало трудови правоотношения с Д., като последния никога не е бил техен служител. В условията на евентуалност се счита, че дори да се приеме, че оспорващия е бил служител на дружеството, няма задължение да му бъде представен искания документ, тъй като съгласно чл. 5, ал. 7, т. 2 КСО, по искане на осигурено лице или негов представител се издават документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Варна, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по делото административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че оспорващият е поискал издаване на документ за осигурителен стаж УП-3 за натрупан трудов стаж от 6 месеца и 21 дни на м/к „Витоша“, 5 месеца и 29 дни на м/к „С.“ и 3 месеца и 20 дни – на м/к „Л.“, съгласно три броя моряшки договори. Ответникът чрез изпълнителния директор с писмо изх. № 811/13.10.2023 г. отказал на Д. да му издаде искания документ.
Според ответника не може да бъде издадено удостоверение за посочения период, тъй като между „Параходство Български морски флот“ АД и оспорващия няма сключени договори за работата му м/к „В.“, м/к „С.“ и м/к „Л.“.
Производстното по делото е допустимо, тъй като в хипотезите на чл. 5, ал. 7 КСО, осигурителят действа като административен орган, съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на АПК, който като носител на административни правомощия по силата на законово овластяване извършва административни услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията. Административният орган дължи исканата административна услуга, което съгласно § 8 от ПЗР на АПК мотивира правния интерес от оспорването на отказа за извършването й. В този смисъл са: Определение № 4440 от 26.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1139/2019 г. и Определение № 7502 от 03.06.2014 г., постановено по адм. дело № 6092/2014 г. – и двете по описа на Върховния административен съд.
Доколкото в искането на оспорващия се претендира издаване на УП-3 за периода от 6 месеца и 21 дни на м/к „В.“, 5 месеца и 29 дни на м/к „С.“ и 3 месеца и 20 дни – на м/к „Л.“, съотнесен към момента на възникване на правото му на зачитане на положения труд, предмет на преценка по съществото на спора е компетентността на сезирания с искането орган, при съобразяване на относимата редакция на нормата на чл. 5, ал. 7 КСО.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, на което е отказано издаване на справка за осигурителен стаж, натрупан в резултат на положен труд. Жалбата е подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото се спори, че оспорващия Даскалов е бил в трудови правоотношения с ответника по силата на сключени три броя моряшки договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че искането за издаване на документ УП-3 е за период след 1 януари 2000 г.
Съгласно чл. 5, ал. 7, т. 2 КСО осигурителят е длъжен по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г. По делото няма спор, че оспорващият желае от ответника да му бъде издадена справка за положен труд за периода от 6 месеца и 21 дни на м/к „В.“, 5 месеца и 29 дни на м/к „С.“ и 3 месеца и 20 дни – на м/к „Л.“. Видно, че ответникът в качеството на осигурител няма задължение да издава подобна справка за периоди след 1 януари 2000 г. След като за него липсва подобно задължение, то отказът му да издаде подобна справка се явява законосъобразен. Още повече, че съгласно заключението на вещото лице жалбоподателят няма начислен и изплатен извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 28.06.2012 г. Що се касае до твърденията, че реално такъв труд е бил полаган от жалбоподателя в този период, то те следва да бъдат навеждани и евентуално изследвани в производство по отпускане на пенсия на жалбоподателя, а не в настоящото по обжалване на постановения отказ за издаване на удостоверение.
В тази насока съдът съобрази съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС), обективирана в Решение № 2567 от 13.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6161/2022 г., VI отделение, постановено по сходен казус.
По тези съображения, настоящият състав на съда счита, че жалбата е неоснователна, а оспореният с нея отказ, е правилен.
С оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева с оглед фактическа и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ответника, активната му процесуална позиция и ангажирането на доказателства. Сторените от оспорващия разноски остават за негова сметка.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Административен съд - Варна, XIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И. А. Д., [ЕГН], от гр. Варна, ж.к. Дружба, [адрес], против Отказ за издаване на документи за осигурителен стаж и удостоверение УП 3 от „П. Б. м.ф.“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес гр. Варна, [улица].
ОСЪЖДА И. А. Д., [ЕГН], да заплати на „П. Б. м. ф.“ АД разноски в размер на 100 (сто) лева –представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Варна пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
| Съдия: | |