РЕШЕНИЕ

 

№356/27.05.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова..................……………………………..и в присъствието на прокурор……….......……………………………...........……………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1275 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба от П.А.Х. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № 272з-3501 от 30.11.2021г. , издадена от  Директора на ОДМВР-Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване длъжност за срок от една година“.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, поради несъобразяването й с изискванията за форма и съдържание, установени в чл.210 от ЗМВР, издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В заповедта липсвала конкретика, а изложените мотиви създавали объркване относно действително осъществената фактическа обстановка. Липсвало описание на дължимото  от негова страна поведение, чието неизпълнение било квалифицирано като бездействие. В заповедта били визирани пет периода от време с различна начална дата и продължителност, квалифицирани като системни нарушения на служебната дисциплина, като било прието, че са извършени в продължение на една година.  Непонятно било как поведение, осъществено през 2017г. , 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., било извършено  „в продължение на една година“ и то при положение, че всеки от периодите включвал повече от една година, което сочело, че се твърдян за извършени няколко на брой дисциплинарни нарушения. Наред с това, заповедта съдържала и противоречиви твърдения. Твърдяло се, че от 2017г. нататък са осъществени няколко бездействия от жалбоподателя във връзка с работата му със сътрудници на МВР, а същевременно се сочело, че със задълженията си по повод тази работа той е запознат едва на 09.01.2020г. – датата на запознаването му с Инструкция №8-Iз-100/27.11.2019г. и Инструкция №8-Iз-98/15.11.2019г. Според жалбоподателя тези две инструкции се различават от цитираната в петте нарушения като не ставало ясно дали във връзка с нея му било провеждано обучение, респ. дали въобще е бил запознаван с нея. Освен това, необяснимо било как е нарушил през 2017г., 2018г. и 2019г. вътрешноведомствени актове, приети в края на 2019г.  Жалбоподателят твърди също, че при издаване на заповедта не е приложен чл.197, ал.3 от ЗМВР, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразността й. В заповедта липсвало и пояснение относно формата на вината. Не били спазени сроковете  по чл.195, ал.1 от ЗМВР. На следващо място оспорващият твърди, че не му била връчена нарочна заповед, от която да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, за твърдяните нарушения и доказателствата, които го уличават. Изисканите му обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно. Съдържанието на заповедта не отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като било непълно, неясно и  давало поводи за различни тълкувания. Твърдението за противоречие на заповедта с материалния закон се обосновава с довода, че не са налице фактически и правни основания за издаването ѝ. През посочените в заповедта периоди жалбоподателят изпълнявал задълженията си, вменени му от закона, длъжностна характеристика и заповедите на началниците, без да допусне небрежно или  умишлено неизпълнение на всички или на част от тях. Твърденията в заповедта бил неверни и неподкрепени с конкретни факти и доказателства. Същата била несправедлива и не съответствала на целта на закона. Налагането на наказание за неясни и неизвършени нарушения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказване.

По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски по делото.

Жалбата се поддържа от процесуален представител на оспорващия чрез депозиране на нарочна молба. 

Ответникът – Директора на ОДМВР-Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №272з-2633/17.09.2021г. Директорът на ОДМВР – Хасково е разпоредил да се извърши проверка за изясняване на постъпили с Докладна записка рег.№271р-25976/08.09.20221г. данни за извършено дисциплинарно нарушение от мл. експерт П.А.Х. – мл. разузнавач в група „Криминална полиция“ към РУ-Харманли.  

На 23.09.2021г. жалбоподателят  се е запознал със заповедта, както и с правата по 205, ал.3 и ал.5 , и чл.207, ал.8 от ЗМВР, и със задължението по чл.21, ал.1 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. На същата дата от последния са депозирани писмени обяснения, регистрирани с №272р-22463/04.10.2021г. , в които е изложил причините, поради които по водените от него дела на сътрудници не е осъществявал ежемесечни срещи с последните.

Проверката по случая е завършила с изготвянето на Справка рег.№272р-23209/12.10.2021г. Видно от справката, Комисията, назначена със Заповед №272з-2633/17.09.2021г. на Директора на ОДМВР – Хасково е извършила проверка на водените от мл.експерт П.А.Х. дела на оперативен отчет, а именно „Дела на сътрудници“. Комисията е констатирала, че в периода от м.март на 2017г. до 23.09.2021г.,  в периода от м. май на 2017г. до 23.09.2021г. , в периода от м.юли на 2018г. до 23.09.2021г. и в периода от м.октомври на 2019г. до 23.09.2021г. служителят не е провеждал срещи с общо петима ръководени от него доброволни сътрудници категория „Доверено лице“ с конкретно посочени номера и псевдоними в съответствие с чл.46, ал.1 от Инструкция рег. № RB202000-001-10/8-Iз-100/2019г., както и не е изготвял ежегодно справка оценка на сътрудниците в съответствие с т.13.4 от Приложение №3 към чл.41 от същата инструкция. В справката е отразено, че видно от Списък рег.№271р-8837 от 30.03.2020г. на служителите от група КП при РУ-Харманли мл.експерт П.А.Х. е участвал в проведено на същите професионално обучение  като на 09.01.2020г. е положил подпис за обучението му по тема №1 /Запознаване с инструкции №8-Iз-100/27.11.2019г. и №8-Iз-98/15.11.2019г./ от План рег.№271р-490-07.01.2020г. по описа на РУ-Харманли за провеждане на специалната и практическа подготовка, без откъсване от работа, за първото тримесечие  01.01.2020г. – 31.03.2020г.

При така констатираното, комисията е приела, че мл.експерт П.А.Х. е извършил общо пет нарушения на служебната дисциплина съгласно чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови  нормативни актове, а именно Инструкция рег. № RB202000-001-10/8-Iз-100/2019г. за дейността на оперативно-издирвателните органи на МВР с доброволни сътрудници, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.13, ал.2 от ЗМВР. При съобразяване, че извършените нарушения са в едногодишен срок, комисията е приела, че на основание т.22 от пар.1 към ДР на ЗМВР същите се явяват системни. В тази връзка е предложила на служителя да бъде наложено  на основание чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР дисциплинарно наказание „забрана за повишаване длъжност „  . Относно срока на наказанието, предвид липсата на настъпили вредоносни последици и на причинени имуществени вреди , както и с оглед липсата на наказания на служителя, комисията е предложила да е от една година.

Дисциплинарнонаказващият орган се е запознал със Справката на 13.10.2021г.

Служителят се е запознал със съдържанието на Справка рег.№272р-23209/12.10.2021г. , както и с материалите по преписката на 13.10.2021г., като е удостоверил това с подписа си. Изрично е отразил при запознаването, че не желае да се извършва допълнителна проверка , както и да дава допълнителни обяснения.

С оспорената Заповед № 272з-3501 от 30.11.2021г.  на Директора на ОДМВР-Хасково, при цялостно възприемане на констатациите и изводите на проверяващата комисия, на основание чл.201, ал.1, т.2 вр. чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.4 и чл.204, т.3 от ЗМВР на мл.експерт П.А.Х. – мл. разузнавач /издирване/ в група Криминална полиция при РУ - Харманли, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване длъжност „  за срок от една година. В заповедта, след възпроизвеждане на констатациите на проверяващата комисия  е посочено, че служителят е извършил пет нарушения на служебната дисциплина, за всяко от които на основание чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ , но съгласно т.22 от пар.1 към ДР на ЗМВР същите са системни, тъй като са извършени в едногодишен срок. Посочено още, че наказанието се налага след запознаване с материалите от проверката, приключила със Справка рег.№272р-23209/12.10.2021г. и оценка на събраните доказателства , приложени към преписката, след като са взети предвид на тежестта на нарушението – от същото не са настъпили вредни последици и не са причинени имуществени вреди, обстоятелствата, при които било извършено нарушението, дадените от служителя обяснения, цялостното му поведение по време на службата, и след предоставена на служителя възможност да упражни правото си на защита , от когото след запознаване с изготвената справка не са представени допълнителни обяснения и възражения.

П.А.Х. се е запознал със заповедта на 10.12.2021г., удостоверено с подпис.

Към дисциплинарната преписка е приобщен Протокол с рег.№5131/20.02.2019г.,   за запознаване на служители от РУ-Харманли с Инструкция I-3 -100/18г. за оперативния отчет в МВР. От протокола е видно, че мл. експерт Х. е запознат с инструкцията на 25.02.2019г. Приложени са също  План рег.№271р-490 от 07.01.2020г. по описа на РУ-Харманли за провеждане на специалната и практическа подготовка, без откъсване от работа на служителите от ГКП при РУ-Харманли, за първо планово тримесечие  01.01.2020г. до 31.03.2020г., както и Списък рег.№271р-8837 от 30.03.2020г. на служителите от група КП при РУ-Харманли, участвали в провеждането на професионално обучение без откъсване от работа съгласно утвърден план за I-во планово тримесечие на 2020г.  

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, доколкото в правомощията на Директора на ОДМВР като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя.

Съдът счита, че при издаването на заповедта формално са спазени изискванията за необходимото съдържание, регламентирани от императивната норма на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

В случая дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за общо пет нарушения на служебната дисциплина, всяко от които е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.1 вр. чл.200, ал.1 т.15 от ЗМВР - в хипотезата на неизпълнение на разпоредбите издаден въз основа на МВР подзаконов нормативен акт, а именно Инструкция рег. № RB202000-001-10/8-Iз-100/2019г. за дейността на оперативно-издирвателните органи на МВР с доброволни сътрудници, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.13, ал.2 от ЗМВР / за краткост – Инструкцията/.

В заповедта за всяко от възприетите за извършени пет нарушения са посочени неизпълнените разпоредби от горевизираната Инструкция, които са идентични, а именно чл.46, ал.1 и т.13.4 от Приложение №3 към чл.41 от същата. Посочен е и периодът на неизпълнение на тези разпоредби , респ.  периодът на бездействие от страна на жалбоподателя. В заповедта действително не е визирано и конкретното дължимо поведение на служителя във връзка с работата му с доброволни сътрудници. Независимо от последното, този пропуск съдът не намира за съществен, доколкото изискващото се от служителя поведение е разписано в посочените за нарушени разпоредби на чл.46, ал.1 и т.13.4 от Приложение №3 към чл.41 от Инструкцията. 

В заповедта са визирани са също видът и срокът, за който се налага наказанието.

При преценка относно наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарната процедура и съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Не се споделя оплакването за невръчване на нарочна заповед на жалбоподателя  за образуване на дисциплинарно производство. В случая дисциплинарното производство е започнало с издаването на Заповед №272з-2633/17.09.2021г. от директора на ОДМВР – Хасково, разпореждаща проверка за изясняване на данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и тази заповед, противно на твърденията на последния, му е  връчена на 23.09.2021г.

Не се установи от съда наказващият орган да не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая след запознаване със Справка рег.№272р-23209/12.10.2021г. и преди налагане на дисциплинарното наказание, служителят изрично и заявил, че не желае да дава допълнителни обяснения.

Относно спазването на преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР съдът намира следното:

Нарушенията, за които е ангажирана отговорността на оспорващия, са "открити" по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР при получаване на Справка рег.№272р-23209/12.10.2021г. Видно от поставената върху същата резолюция, същата е получена от дисциплинарнонаказващия орган на 13.10.2021г. , а оспорената заповед е издадена на 30.11.2021г. При така установеното, следва да се приеме, че е спазен двумесечният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР.

Относно едногодишният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР съдът е в невъзможност да извърши адекватна преценка за спазването му и в тази връзка е необходимо да се посочи следното:

Според наказващия орган, жалбоподателят е осъществил пет отделни нарушения като всяко от тях е извършено за определен период от време с посочен начален и краен момент.

Тезата за осъществени пет дисциплинарни нарушения съдът не споделя. От посочените за нарушени разпоредби от Инструкцията, става ясно, че на служителя е вменено задължение периодично да извършва действията, които е прието да не са изпълнени. С оглед изискващата се периодичност на същите и предвид неизвършването им, се налага извод, че служителят е извършил множество отделни нарушения, но в рамките на всеки от визираните в заповедта общо пет периода т.е. непровежданото на срещи с ръководените от него доброволни сътрудници, респ. неизготвянето ежегодно на справки - оценки на същите, в рамките на визираните периоди, не съставлява едно нарушение на служебната дисциплина. Времево разграничение на множеството нарушения, извършени в обхвата на всеки посочените в заповедта периоди не е направено в хода на дисциплинарното производство, поради което съдът е в невъзможност да прецени  спазен ли е едногодишният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР.

Същевременно този срок не следва да се преценява спрямо датата, посочена като крайна такава за всеки от визираните пет периода  - 23.09.2021г. Доколкото в случая се ангажира отговорност за продължаващо бездействие , не става ясно дали ответникът счита, че именно на тази дата са довършени нарушенията. От друга страна следва да се посочи, че продължавано дисциплинарно нарушение не се предвижда нито ЗМВР, нито в Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. Нещо повече – прави впечатление, че визираната крайна дата на периодите, за които е прието, че е осъществено всяко от петте според органа нарушения , следва момента на разпоредената на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР проверка.

 Допуснатите съществени нарушения в дисциплинарната процедура са рефлектирали и върху съответствието на оспорената заповед с материалния закон. Преценката в тази насока е възпрепятствана, поради неправилното възприемане на бездействието на служителя за всеки от визираните периоди като едно дисциплинарно нарушение. Освен това, липсва яснота под каква форма на вината е прието да са извършени дисциплинарните нарушения, а съгласно чл.206, ал.2 от ЗМВР тя е от значение при определяне на вида и размера на наказанието. В тази връзка следва да се отбележи, че по никакъв начин в хода на дисциплинарната процедура не са подложени на проверка причините за бездействието на жалбоподателя, изложени в писмените му обяснения, с което е нарушено изискването по чл.207, ал.3 от ЗМВР за пълно, обективно и всестранно разследване.    

Отделно от изложеното, съгласно § 1, т 22 от ДР на ЗМВР, "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Системността предполага извършването на отделни деяния, всяко от които самостоятелно осъществява състав на дисциплинарно нарушение, а това означава да е различно по време, място или начин на извършване. Такава системност съдът счита, че е налице по отношение на множеството нарушения, извършени в рамките на всеки от петте периода, респ. във връзка с работата на служителя по всяко от петте, водени от него на оперативен отчет дела. В случая обаче е прието всяко от нарушенията да е  осъществено за период значително надвишаващ една година, поради което няма как да се счете, че е налице „системност“ по смисъла горецитираната разпоредба. В тази връзка няма как да се обоснове ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото от органа основание – чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

По изложените съображения оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

С оглед изхода на производството основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски в размер 810.00 лв., представляващи внесена държавна такса и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 272з-3501 от 30.11.2021г. , издадена от  Директора на ОДМВР-Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на П.А.Х. ***, с посочен съдебен адрес ***,, разноски по делото в размер на 810.00 (осемстотин и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                     Съдия: