Решение по дело №516/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 4
Дата: 6 януари 2020 г.
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20195000000516
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

№ 4

 

         гр. Пловдив, 06.01.2020 година

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА                                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА                                                                                                                               ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

         при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУМЕН БОЕВ, като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова НОХД /В/ № 516 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.             Образувано е във връзка с постъпило искане от  Б.С.Х., депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Релевират се такива по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от НПК – на процесуалните правила, на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Поискано е възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт – решение на въззивна инстанция, отмяна на постановената от първия съд присъда, потвърдена от окръжния съд и връщане на делото за ново разглеждане с указания за правилно приложение на материалния закон. Алтернативно се иска изменение на актовете на инстанциите и замяна на наложеното наказание лишаване от свобода с пробация. Искането е било прието за изхождащо от надлежно легитимирана страна спрямо съдебен акт от визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.

         В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на осъдения Б.С.Х. – адв. С.Л. поддържа искането и моли същото да бъде уважено.

         Представителят на Апелативна прокуратура, в съдебно заседание, не възприема доводите на защитата досежно изложените от нея в искането и в съдебно заседание съображения. Намира същите за неоснователни и моли искането за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение.

         Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с релевираните в искането доводи, с влезлия в сила и атакуван по реда на възобновяването съдебен акт, както и с доказателствата по делото, като съобрази и становищата на страните и извърши цялостна проверка на материалите, прие за установено следното:

         С присъда № 4 от 01.03.2019 г. по НОХД № 22/2018 г., Районен съд – З. е признал подсъдимия Б.С.Х., за виновен за това, че на 16.08.2015 г. в З., обл. С. под формата на посредствено извършителство, чрез Ф.В.К., С.С.Х. и Ф.М.М., противозаконно повредил чужди недвижими вещи – метална ограда на газ станция, покривна конструкция на зареждане на битова и автомобилна газ и цистерна за газ, чрез срязването им, собственост на А.С.Е., като причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 14 076,09 лева - престъпление по чл. 216, ал. 5, предл. 1 вр. ал. 1 от НК. За така извършеното от подсъдимия престъпление, му е било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК -  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на Х. наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, след влизане на присъдата в законна сила.  

         С решение № 266 от 25.06.2019 г., постановено по ВНОХД № 19/2019 г., Смолянският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда.

         Настоящата инстанция, както посочи и по-горе, прие искането  за възобновяване на делото за процесуално допустимо, поради което го разгледа по същество, при което счете същото за неоснователно по следните съображения:

         Доводите на защитата на осъдения за наличие на касационни основания по т. т. 1-3 на чл. 348, ал. 1 от НПК не са нови, тъй като са били поставяни пред двете инстанции, които са разгледали делата. Ето защо, те са били адресирани подробно в техните мотиви и са получили правилно разрешение.  

         По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:

         Релевира се оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон - по т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК, което следва да се разгледа първо, тъй като в случай че бъде прието за налично, ще обезсмисли проверката и по т. т. 1 и 3 на чл. 348, ал. 1 от НПК.

         Претенцията за допуснато нарушение на процесуалния закон, която е бланкетна без да се посочат кнокретни доводи, не намира опора в данните по делото, поради което е неоснователна. Настоящият съд намира, че при събирането, проверката и оценката на доказателствения материал не са налице нарушения на процесуалните правила. Инстанциите са изпълнили процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към предмета на доказване. При извършената проверка, въззивната инстанция е извършила е собствен прочит и анализ на  материалите по делото, като не е възприела превратно доказателства и не е допуснала нарушение на правилата на формалната логика.

         При установяване на решаващите факти за това извършено ли е престъпление от осъдения, доказателствената съвкупност е била подробно изследвана, при което значение е било отдадено на данните от гласните доказателствени средства, изброени в мотивите към присъдата на първата инстанция и решението на въззивния съд, приложените писмени и експертни заключения, чрез които е било прието за установено извършеното от осъдения престъпление. Възприемайки констатациите и правните изводи на първата инстанция, въззивната инстанция е изпълнила процесуалните си задължения, като е обсъдила подробно всички направени от страните възражения и е обосновала отказа си да приеме, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Твърдението на защитника на осъдения за липсата на доказателства за извършената реституция на имот ведно с приращенията върху същия, включая и съоръженията на газ-станция и неконкретизиране на имуществото, е несъстоятелно, тъй като за установяването на предмета на престъплението и неговата оценка, както на досъдебното, така и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, са били назначени и изготвени технически експертизи, както и допълнителни такива, които са били приети за правилни и обосновани от инстанциите.  

         При извършената проверка не се констатират нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на осъдените. Правилността на присъдата на първата инстанция е била проверена изцяло по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, съобразно предмета и пределите на въззивната проверка. В тази връзка са били изписани подробни съображения. Всички възражения на въззивния  жалбоподател-подсъдим са били подробно обсъдени от втората инстанция, като са били отхвърлени мотивирано. На страните е била осигурена възможност да правят искания и да изложат доводи си, Изразеното несъгласие пред настоящия съд с начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, не подлежи на последващ контрол, тъй като според правилата на НПК, е  суверенно право на инстанциите по същество и не подлежи на последваща проверка по извънреден способ, защото касае обосноваността на акта, която не е касационно основание. Вътрешното убеждение на решаващия съд да прецени достоверността и пълнотата на доказателствените източници при формиране на фактическите си изводи не подлежи на контрол, освен ако не е налице порок при извеждането му.. Процесът на постигане на вътрешно убеждение от инстанциите по същество подлежи на проверка само доколкото то трябва да се основава на закона и доказателствата по делото, като въпросът дали е основано на тях, може да бъде установен. На контрол по реда на възобновяването може да се поставя въпросът, дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали същите са оценени поотделно и в логическата им връзка, съобразно действителното си съдържание, без превратното им тълкуване, както и дали евентуалните противоречия между тях са обсъдени и кои от противоречивите доказателствени материали се кредитират. Нарушаването на тези правила ограничава правото на осъдения да бъде признати за виновен и осъден само по доказано срещу него обвинение съобразно изискванията на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

         Във връзка с горното, ПАС установи, че възраженията на осъдения, изложени в искането за възобновяване, са били разгледани от първостепенния и от въззивния съд и са получили мотивиран и подробен отговор. При изграждане на фактическите си изводи, първият съд се е позовал на доказателства и доказателствени средства, събрани при стриктно спазване на нормите на НПК. Авторството на деянието е било несъмнено установено, като инстанциите подробно са описали въз основа на кои доказателства са изградили своите изводи. Подробно са изложили съображения кои доказателства кредитира и кои не, включително и са обсъдили обясненията на осъдения, частично подкрепени от показанията на свидетеля П., като е било посочено, че те остават изолирани от показанията на частния съдебен изпълнител – свидетелят М., който дал консултация кои вещи могат да бъдат взети от газ-станцията, за които свидетелят Е. не е бил признат за собственик по повод на съдебния акт, който реализирал по принудителен ред. При извършената оценъчна дейност не са били допуснати нарушения, т. е. установените факти не са били тълкувани превратно. Събраните доказателства са били анализирани и въз основа на тях е направен извод за  авторството на деянието. Съдилищата са разгледали доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност, ясно са посочили на кои дават вяра и защо, отговорили са на всички възражения на страните в процеса. В това число, в мотивите към присъдата си, първата инстанция е е подложила на оценка обясненията на осъдения и показанията на свидетеля П. във връзка с хронологията на събитията и показанията на свидетеля М.. Първостепенния съд е кредитирал показанията на последния като обективни и корелиращи с останалия доказателствен материал. Районният съд е изложил съображения, като е обсъдил доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност. Изводите на решаващия съд за несъмнената доказаност на обвинението почиват на пълен и законосъобразен анализ на доказателствените материали, при стриктно спазване на процесуалните изисквания за допускане, приемане и оценка на доказателствата.

         Възприетият от втората инстанция подход при обсъждане на възраженията в жалбата покриват стандартите на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК за съдържанието на въззивния съдебен акт. Окръжният съд е подложил на самостоятелен анализ доказателствените материали, събрани в първоинстанционното съдебно следствие. Въззивният съд недвусмислено е изразил позицията си относно законосъобразността на доказателствената дейност, извършена от решаващия районен съд. Съставът на окръжния съд подробно и  ясно е изразил становището си за неоснователност на възражението в жалбата на осъдения относно доказателствената дейност на районния съд, като е отговорил на всички релевирани възражения. В посочения вече по-горе смисъл въззивната инстанция, чието решение настоящия съд преди всичко контролира по реда на възобновяването, е обсъдила подробно основните доводи на защитата, като е отбелязала просторно в мотивите си своя отговор на всички доводи на защитата, като е адресирала оплакванията за основните спорни въпроси дали процесните вещи представляват недвижими или движими вещи, т. е. дали са приращения и дали са били прикрепени трайно /л. 49 гръб – л. 50 от мотивите на въззивната инстанция/. Подробен отговор в мотивите на въззивната инстанция е намерил и доводът на защитата, че по делото не било установено, че подсъдимият е действал с умисъл за повреждане на вещите, като подробно е мотивирал доводите си за неговото знание, че вещите са били собственост на свид. А. Е. поради участието на подсъдимия във водените граждански дела и във връзка с документите по насрочения за 20.08.2015 г. въвод във владение по изпълнителното дело на ЧСИ М., като последният изрично е указал на подсъдимия като заинтересована страна, че доколкото има спорни въпроси, същите ще бъдат решени по законоустановения ред, като на място ще бъде преценено кои вещи може да вземе дружеството на подсъдимия. От своя страна „преценката“ на подсъдимия, че процесните вещи са собственост на ООД, в което има участие, обуславя умисълът последните да бъдат изнесени от недвижимия имот преди въвода /л. 50 от делото на въззвния съд/ независимо от проведените справки и консултации. Не намират опора в материалите по делото и претенциите за лиса на посочване в обвинителния акт на решенията по гражданските дела, на които се позовавали инстанциите, за да мотивират изводите си за умисъла на подсъдимия. При справка с обвинителния инструмент /л. л. 3-5 от делото на районния съд/ се установява, че ползваните в мотивите на инстанциите граждански дела са били изрично цитирани с номерата си и процесуалния си развой и в самия обвинителен акт.  

         Най-накрая не може да бъде споделена и претенцията на защитата за липса на осъждане на обясненията на подсъдимия, което не намира опора в материалите по делото. Видно от същите, те са били приети за изцяло защитни след анализ на всички данни по делото.  

         В заключение следва да се каже, че всички възражения на защитата, са намерили законосъобразен отговор в мотивите на първоинстанционната присъда и решението на въззивната инстанция.

         С горното оплакванията за нарушения при преценката и проверката на доказателствените източници, довело до неправилно осъждане, не могат да бъдат споделени.

         По довода за допуснато нарушение на закона:

         И основанието по т. 1 на чл. 348, ал. 1 от НПК не се подкрепя от данните по делото, поради което е неоснователно. При приетите за установени от първата инстанция и от въззивния съд фактически положения, материалният закон е бил приложен правилно. Описаното в съдебния акт неправомерно поведение на осъдения правилно е било квалифицирано по чл. 216, ал. 5, предл. 1 вр. ал. 1 от НК. Правните съображения на инстанциите изразяват съгласие с предложената от обвинението правна квалификация на инкриминираното деяние. Изводите за виновността на молителя в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от подробно изброените в мотивите и решението материали. С оглед така установените от инстанциите по същество факти и обстоятелства, изводите за виновността на осъдения и за правната квалификация са напълно законосъобразни, споделят се от настоящия съд и няма да бъдат преповтаряни. Правилно е било отчетено, че подсъдимият без правно осноание е повредил чужд имот какъвто се явява процесния обект. Последният бил реституиран като собственост на пострадалия А. Е. след като договорът да попукпо-продажба на същия бил развален поради неплащане на договорената цена за имота. Обективно по делото било установено, че след като правоимащият Е. следвало да бъде въведен в имота си по принудителен ред от ЧСИ, подсъдимият разпоредил демонтажа на инсталирани в обекта вещи на свои работници, съзнателно мотивирайки ги да повредят чуждите вещи, действайки със съзнанието да предаде на собственика само сградата при предстоящия въвод. Въздействието върху процесните вещи не е било осъществено лично от подсъдимия, но именно той е причинил виновно и противоправно престъпния резултат, използвайки действията на други лица, на които е разпоредил осъществяването на физическото въздействие, чрез което са били отделени много от съставните части на съоръжения и инсталации в обекта, което довело до неговото частично увреждане. Елементите, върху които е въздействано, са били трайно прикрепени към обекта структурно и функционално свързани със сградата и терена и като такива са били част от недвижимия имот. В следствие на това обектът е станал негоден за ползване по предназначението си /в този смисъл решението на въззивния съд – л. 49 гръб – л. 50 от делото на окръжен съд/. Правилно е било отчетено, че в случая е налице и квалифициращото обстоятелство по ал. 5 на чл. 216 от НК като на пострадалия са били причинени значителни вреди. Правилно е било посочено, че от  субективна страна е налице пряк умисъл за осъществяване на престъплението, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на поведението си и е целял осъществяване на престъплението.

         Подробен отговор в решението на окръжния съд е намерил и довода да изпълнението на противоправна заповед /л. 284 от делото на първия съд, мотиви към присъдата/, като правилно е било отбелязано, че деянието, което се осъществява в изпълнение на неправомерна служебна заповед не е виновно, извършено, ако заповедта не налага очевидно за дееца престъпление. Когато обаче, служебната заповед, макар и издадена по установения ред, очевидно налага извършване на престъпление и същата бъде изпълнена, то деянието е виновно и наказуемо /в този смисъл решение № 622 от 1975 г. на ВС, н. о./. Ето защо правилно е било прието, че чл. 16 от НК няма приложение в случая.     

         В обобщение следва да се посочи, че настоящата инстанция  напълно споделя изводите на решаващия и въззивния съд относно постановената осъдителна присъда. Мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства и излагат ясни и правни съображения по инкриминираните факти. Те не навеждат на вменените с исканията пороци на проведеното спрямо осъдения наказателно производство.        

         По същество оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не се поставя за първи път, поради което въззивният съд е излагал подробни съображения и за реализацията на наказателната отговорност на молителя при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като и двете инстанции по фактите са излагали съображения защо намират определеното наказание за справедливо и съобразено с чл. 36 от НК. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или на изключително такова, тъй като чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на осъдения са били отчетени в достатъчна степен от инстанциите, а и сами по себе си не обуславят нито многобройност, нито изключителност. 

         По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните от защитата на осъдения основания за възобновяване на делото, поради което Пловдивският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б.С.Х. за възобновяване на НОХД № 22/2018 г. по описа на Златотрадския районен съд чрез отмяната на решението по ВНОХД № 19/2019 г. на Смолянския окръжен съд, с което е била потвърдена осъдителната присъда на първата инстанция.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: