№ 1224
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500368 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответника ЗК „ Бул инс“ АД, подадена чрез
пълномощника му адвокат Я. Д. срещу Решение № 266483/10.11.2021г. по
гр.д.№ 16429/19г. по описа на СГС, I- 19 състав, в частта, в която е уважен
предявения иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ над размера от 5 000лв.
до 15 000лв. за причинени неимуществени вреди на ищцата М. Л. Л..
Счита решенето в тази му част за незаконосъобразно и необосновано,
както и несъответстващо на събраните доказателства и на принципа на чл. 52
от ЗЗД, както и на трайната съдебна практика при определянето на
обезщетение по този вид дела. Твърди, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е необосновано завишено. При определяното му съдът
не бил съобразил конкретните обстоятелства от значение за размера на
претърпените вреди, а именно: вида и характера на страданията на ищцата,
нейната възраст и години, социална ангажираност и заетост, социално-
икономическата обстановка в страната, доходите на по-голяма част от
населението, като съдът следвало да пречупи всички тези обстоятелства през
собствения си критерий за справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 от
1
ЗЗД.
Моли за отмяна на решението на СГС в обжалваната част над 5 000лв.
до 15 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и присъждане на разноски
за двете инстанции.
Въззиваемата страна е депозирала в срок отговор по жалбата, в който
твърди, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в
обжалваната част. При определяне на това обезщетението
първоинстанционният съд правилно бил определил застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, като е взел предвид характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните
увреди, нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя.
Видно от приетата по делото СМЕ се установявало, че от процесното ПТП на
ищцата М. Л. са причинени следните травматични увреждания: навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отделна гръбначния стълб
/дисторзио коли/ без рентгенови данни за счупване на тела, израстъци на
прешлени и разместване /луксация/.
Вещото лице по приетата СМЕ установило, че по време на лечебния
период ищцата е носила мека шийна яка за период от 6 дни за ограничаване
движенията в отдела, предписана била и медикаментозна терапия, както и
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Общо лечебният и
възстановителен период на ищцата бил шест месеца по отношение навяхване
и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел, а навяхването и
разтягането на свързващия апарат на шийния отдел причинявало болкови
усещания с най-голяма интензивност в първите десет - петнадесет дни.
С оглед на изложеното счита, че обжалвания съдебен акт е правилен и
законосъобразен в обжалваната част и моли да бъде потвърден. Претендира
разноски пред настоящата инстанция.
В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован се представлява от
адв. Д., редовно упълномощен, който поддържа изцяло жалбата. Претендира
разноски по представен списък. Прави възражение, че на пълномощника на
ищцата не се дължи възнаграждение по чл. 38 от ЗА, тъй като вече й е
заплатено обезщетение в размера, в който решението е влязло в сила и тя не
отговаря на условията за оказване на безплатна адвокатска защита. Представя
2
списък на разноските.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. О.,
оспорва жалбата. Претендира разноски за тази инстанция. Признава, че
сумата по влязлото в сила частично решение е заплатена на доверителката му.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от въззивника.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
Производството по гр.д.№ 16409/19 по описа на СГС е образувано по
исковата молба на М. Л. Л. срещу ЗД „Бул инс“ АД , в която твърди, че е
претърпяла неимуществени вреди от ПТП на 30.03.2017г., като пътник в лек
автомобил Нисан модел Примера, рег. № ***. Гражданската отговорност на
водача на лек автомобил марка Фолксваген модел Пасат, рег. № ***, който
виновно причинил ПТП била застрахована при ответното дружество поради
което то отговаряло за вредите, които са й причинени. Твърди, че претърпяла
неимуществени вреди болки и страдания от получената травма навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отделна гръбначния стълб
/дисторзио коли/ без рентгенови данни за счупване на тела, израстъци на
прешлени и разместване /луксация/, които следва да бъдат възмездени в
размер на 26 000лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от 01.08.2019г.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер и е направил
възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е била без поставен
обезопасителен колан.
След като са събрани допуснатите доказателства е установено от
фактическа страна следното:
На 30.03.2017 около 8.45 часа лека автомобил Нисан модел Примера,
рег. № ***, управляван от К. Ч. Л. се движи в град София по бул.
„Симеоновско шосе“ в посока от Симеоново към околовръстен път. В същия
момент водачът на лек автомобил марка Фолксваген модел Пасат, рег. №
***, Н. Е. К. в района на № 115, предприема маневра включване в движението
по бел. „Симеоновско шосе“ . Траекториите на автомобилите се пресичат и е
настъпил удар с инициален контакт за лек автомобил Нисан в предната дясна
част и за лек автомобил Фолксваген – в страничната лява част, в областта на
3
предната лява врата. Ударът е кос, челен за лек автомобил Нисан модел
Примера, рег. № *** и страничен за лек автомобил марка Фолксваген модел
Пасат, рег. № ***. Автомобилите с ротация около вертикалната си ос са
продължили движението си и след изразходване на пълната кинетична
енергия са се установил в покай на терена.
В резултат на удара, ищцата М. Л. Л., която е седяла на задната седалка
на автомобила е получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отделна гръбначния стълб /дисторзио коли/ без рентгенови данни за
счупване на тела, израстъци на прешлени и разместване /луксация/, видно от
изслушаната пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза.
Според заключението на вещото лице възстановителният период при М. Л.
Л., предвид травматичните увреди е индивидуален, като 70% от пострадалите
се възстановяват за период от шест месеца по отношение навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел, а навяхването и разтягането
на свързващия апарат на шийния отдел причинява болкови усещания с на-
голяма интензивност в първите десет – петнадесет дни. Според вещото лице
следва да се носи мека шийна яка за период от около пет-шест дни. В
момента при движение в крайна фаза на главата ищцата усеща болка , но
оплакваният са характерни за измененията в шийния отдел, съответни на
нейната възраст. Според събраните гласни доказателства тя е била с шина на
врата около месец, изтръпвали й ръцете, имала главоболия. Лежала в
болницата два пъти, като около три месеца се налагало да й се помага вкъщи.
Вземал болнични, полазвала болкоуспокояващи медикаменти. Била
уплашена от преживяното.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване поради липса
на поставен колан на ищцата е недоказано от събраните доказателства.
По навадените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира
следното:
Във въззивната жалба е наведен единствено довод за неправилно
определен размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като
се твърди, че то не е съобразено с принципа на чл. 52 от ЗЗД вредите да се
определят по справедливост и се иска отмяната на решението над размера от
5 000лв. и отхвърлянето на иска над този размер.
Изложеното в жалбата е отчасти основателно. Безспорно е, че ищцата
4
М. Л. Л. е претърпяла неимуществени вреди от описаното непозволено
увреждане. В жалбата не се поддържа, а и от събраните доказателства се
установява, че възражението за съпричиняване от страна на тази ищца е
неоснователно и недоказано, тъй като от събраните доказателства може да се
направи извод, че тя е била пътник с поставен обезопасителен колан в лекия
автомобил.
Що се отнася до определянето на справедливия размер на
обезщетението, настоящата инстанция намира, че същото следва да бъде в
общ размер от 8 000лв. При фиксирането на този размер, съдът взе предвид
следните обстоятелства от значение за определянето на размера му: ищцата е
получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отделна
гръбначния стълб /дисторзио коли/ без рентгенови данни за счупване на тела,
израстъци на прешлени и разместване /луксация/, което увреждане реализира,
според вещото лице медико-биологичния признак на разстройство на
здравето временно неопасно за живота. Възстановителният период се
осъществява за около шест месеца, по отношение навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел, а навяхването и разтягането на
свързващия апарат на шийния отдел причинява болкови усещания с на-
голяма интензивност в първите десет – петнадесет дни. Според вещото лице
следва да се носи мека шийна яка за период от около пет-шест дни, поради
което съдът не кредитира показанията на свидетеля, че ищцата е носила яката
около месец, които противоречат на заключеното. За възстановителния
период ищцата е търпяла болки при движени на шията, главоболие, имала е
изтръпване на ръцете, а също така е имала ограничение на движенията на
шията. Поради неотшумели оплаквания е била приета за лечение в
неврологична клиника за пет дни на осемнадесетия ден от травмата, като
била изписана в подобрено състояние. За около три месеца се налагало да й
се помага вкъщи. Вземала болнични, полазвала болкоуспокояващи
медикаменти. Била уплашена от преживяното.
Към настоящия момент травмата е преодоляна, като при движение в
крайна фаза на главата ищцата усеща болка, според вещото лице, но
оплакваният са характерни за измененията в шийния отдел, съответни на
нейната възраст.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат изцяло
5
с тези на СГС, следва решението да бъде отменено в частта, в която е осъдена
ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за причинените
неимуществени вреди над размера от 8 000лв. до 15 000лв., като вместо това
искът бъде отхвърлен за този размер.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която е обжалвано за
обезщетението над 5 000лв. до 8 000лв.
При този изход на производството на жалбоподателя се дължат
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска за двете инстанции, както
следва: за първата инстанция – сумата 92,23 лв. , съразмерно на отхвърлената
част от иска с настоящото решение.
За направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция, ищцата е направила възражение за прекомерност. Възражението е
основателно. Обжалваемият интерес е 10 000лв., като за този интерес са
дължи минимално възнаграждение в размер на 830лв. Към него следва да се
добави и ДДС в размер на 166лв. или общо 996лв. Тъй като делото не се
отличава с правна и фактическа сложност следва то да се намали до
минималния размер. Съответно на уважената част от жалбата на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 60лв. за държавна
такса и 697,20лв. за адвокатско възнаграждение през въззивната инстанция
или общо 757,20лв.
Пълномощникът на ищцата е претендирал присъждане на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.
Насрещната страна оспорва, че такова му се дължи, тъй като ищцата вече е
получила част от дължимото обезщетение в размер на 5 000лв., за което не
спори и с това е подобрила материалното си състояние. Съобразно
практиката на ВКС(Определение № 60488 от 22.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2391/2021 г., II т. о., ТК и др. цитирани в същото) при оказана безплатна
адвокатска помощ, страната не е длъжна да доказва пред съда наличието на
обстоятелствата по чл. 38 ал.1 от ЗА и на адвоката се дължи възнаграждение.
В случая съобразно изхода на спора пред въззивния съд на адв. О. се дължи
сумата 298,80лв. с ДДС.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 266483/10.11.2021г. по гр.д.№ 16429/19г. по
описа на СГС, I- 19 състав, с което е уважен предявения иск с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ за осъждането на ЗК „Бул инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на М. Л. Л. ЕГН ********** обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане –
претърпяно ПТП на 30.03.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано
от 01.08.2019г. над размера от 8 000лв.(осем хиляди лева) до 15 000лв.
(петнадесет хиляди лева), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. Л. ЕГН ********** срещу ЗК „Бул
инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ за
осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпяно
ПТП на 30.03.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от
01.08.2019г. над размера от 8 000лв. до 15 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Л. Л. ЕГН ********** да заплати на ЗК „Бул инс“ АД,
ЕИК ********* направените разноски пред първата инстанция в размер на
92,23 лв. и пред въззивната инстанция размер на 757,20лв.
ОСЪЖДА ЗК „Бул инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 38 ал.2 от ЗА на адвокат В. О. сумата 298,80лв. за адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7