Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 21.Х.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Харманли в открито заседание на двадесет
и първи септември, две хиляди двадесет и първа година в състав
Председател: Веселин
Коларов
при секретаря Е. Георгиева, с участието на прокурора
..........................., като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 332 по описа за съда за 2021г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявен е главен иск за прогласяване
нищожността на договор, намираш правно основание в чл. 26 ал.1 пр.1 от Закон за
задълженията и договорите и евентуален – за прогласяване нищожността на
договорни клаузи като противоречащи на закона , заобикалящи закона, накърняващи
добрите нрави и неравноправни по смисъла
на чл. 143 от Закон за защита на
потребителите с правно основание чл. 26 ал.1 пр.1, 2 и 3 от Закон за
задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ищцата
Е. М. А. ЕГН …… от гр. Харманли е страна по договор за потребителски кредит №
1157346, подписан с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД на 29.Х.2018г.,
съгласно който трябвало да върне сумата по кредита в общ размер на 999.96 лв.,
при ГПР 50.00%, годишен лихвен процент 41.24 % при срок на кредита от 13
месеца.
Твърди се, че на 29.Х.2018г. А. сключила
с ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство
във връзка със сключе-ния договор за потребителски кредит № 1157346. По силата
на Договора за предоставяне на поръчителство, А. трябвало да заплати на „Ай
Тръст“ ЕООД сумата от 762.58лв., платими разсрочено на вноски, всяка от която в
размер на 58.66лв., като общото задължение по договора за потребителски кредит
и по допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на
поръчителство била в размер на
1 762.54лв.
Проц. представител на ищцата
счита за нищожен, така сключеният договор за потребителски кредит №
1157346/29.Х.2018г. с „Кредисимо“ ЕАД на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност, счита за нищожна клаузата на чл.12, раздел трети от
общите условия към договор за потребителски кредит № 1157346/ 29.Х. 2018г.,
сключен с „Кредисимо“ ЕАД и на договор за предоставяне на поръчителство от
29.Х.2018г. сключен с „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради
следните съображения:
Сочи се, че съгласно чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочвали взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В договор за потребителски кредит
№ 1157346, бил посочен ГПР в размер на приложения в кредитното правоотношение
ГПР 50%, към този процент обаче не била включена сумата, която ищцата е
следвало да заплати по договор за предоставяне на поръчителство, като по този
начин процентът на ГПР, щял да се
увеличи двукратно и би бил различен от посочения размер от 50%. Това водило до
едно заблуждение у ищцата, като така използваната заблуждаваща търговска
практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и от там до нейната
нищожност по чл.22 от ЗПК - нищожност на кредита поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11 ал.1 т.10
от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирмата - поръчител бил разход по
кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за
общото оскъпяване на кредита - чл.19 ал.1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на
възнаграждението в посоченият от потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение.
Пълномощника на ищцата
счита, че посочването в кредитния
договор на раз-мер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д
ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Поради което счита, че договорът за кредит е нищожен
на основание чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД и чл.22 от ЗПК и поради неспазване на
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Според проц.представител счита че
към ГПР по договора за потребителски кредит е следвало да се включи и
стойността на договора за предоставяне на поръчителство, тъй като тази стойност
се обхващала от легално дадената дефиниция в §1 т.1 ДР от ЗПК за общ разход, съгласно която „Общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Сочи се ,че заплащане-то от
ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлявало допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
На следващо място пълномощника на
ищцата счита, че не ставало ясно в договора за потребителски кредит в графа
ГПР, какво точно се включва в тези 50%. Посочената годишна лихва от 41.24% не
било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По
този начин ищцата била поставена в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде
спазена разпоредбата на чл.11 ал.1т.10 от ЗПК, следвало в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на кредитополучателя
в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна
такса по договора за кредит, невключена в ГПР противоречало на изискването за
яснота, въведено в чл.11 ал.1т.10 от ЗПК, като сочи съдебна практика в тази
насока
Проц. представител на ищцата
счита че било налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал. 4 от ЗПК, като
с уговорката за заплащането на предоставено поръчителство в размер на
762.58лв., се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
опреде-лена на ПМС № 426/14г. С уговорката за заплащането на обезщетения и
други разходи се нарушавали добрите нрави и се целяло заобикаляне на императивната норма на чл.19
ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователното обогатяване, се калкулирало допълнителна /лихва/ печалба към
договорената възнаградителна лихва.
При условията на евентуалност ,
ако съда не приема доводите за за нищожност на договора за потребителски
кредит, процесуалния представител на ищцата моли съда да прогласи нищожността
на клаузата на чл.12, раздел трети от общите условия към договор за
потребителски кредит № 1157346/29.Х.2018г. и уговорката за заплащане на
възнаграждение за договор поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Счита , че уговорката за заплащане по договор
за предоставяне на поръчителство не е произвела правен ефект.
Сочи се, че съгласно действащите
общи условия към договора за потребителски кредит, потребителят може да сключи
договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението
или да представи банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението-
Раздел трети, чл.12. По силата на чл.4 от раздел 4 от общите условия,
кредиторът одобрявал заявлението в 14-дневен срок от получаването му в
случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок
от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на
чл.12 раздел 3. Договорът за
поръчителство бил съглашение между кредитора и поръчителя, а ищцата била трето лице за това правоотношение, чиято
воля не била право пораждащ елемент от фактическия състав, който следвал да се
осъществи за валидното му възникване.
Пълномощника счита договорът е
едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването
на поръчителство било кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото право-отношение. Сочи
се, че законодателят е уредил договора за поръчителство като съглаше-ние между
кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че
кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично
обезпечение. Длъжникът нямал такъв защитен от закона интерес, поради което
сключването на сделка между него и третото лице -поръчител била лишена от
правно основание. Договорът за поръчителство бил уреден от диспозитивни правни
норми, поради което страните можели да
договарят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се
транс-формирал в двустранен.
Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143 т.19 от ЗПК.
Сочи се, че съгласно трайната
съдебна практика, противоречи на добрите нрави съглашение, при което
престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между
длъжника и поръчителя, длъжникът не получавал никаква престация, поради което
нарушаването на принципа за справедливост било още по-драстично. Поставянето за
изискването за заплащане възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение
противоречило и на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, тъй като
кредиторът бил длъжен още преди сключването на договор да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. С оглед на това клауза, която предвижда, че
се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител била в пряко противоречие с
целта на Директивата. На практика такава
клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник
и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на длъжника се вменявало задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с
което дългът му нараства, т.е. опасността от свръх задлъжнялост на длъжника се
увеличавала.
Изложеното от процесуалния
представител на ищцата обосновавал извода за изпълнен общия фактически състав
на чл.143 от ЗЗП и тази договорка следвало да бъде квалифицирана като
неравноправна и не пораждаща правни последици за потребителя.
В исковата молба са изложени
твърденията на пълномощника, че при съобразяване съдържанието на процесния
договор за кредит и поетите с него права и задължения се формира извод, че
последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД,
следвало при преценка на валидността и последиците му да се съобразят
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на сключването
му редакция. Сочи се , че съгласно чл.26
ал.4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен.
Нищожността на отделни части от договора можело да доведе до нищожност на целия
договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни
правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен
без недействителната му част. В
конкретния случай според проц. представител - нищожните клаузи на договора
относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не можели
да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за
потребителски кредит бил възмезден, кредиторът не би го сключил без определено
възнаграждение за отпуснатия кредит.
Аргумент за недействителност на Договор за потребителски кредит, както и
на Договор за предоставяне на поръчителство на това основание можело да се
почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на
потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания
към договора за кредит, уредени в чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т. 7-12 и 20 и чл.12
ал.1 т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на въз-наградителната лихва
- чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен.
Моли съда да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №
1157346/29.Х.2018г. сключен с
„Кредисимо” ЕАД на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
При условията на евентуалност,
при неуважаването на главния иск, моли съда да прогласи нищожността на клаузата
на чл.12, раздел трети от общите условия към Договор за потребителски кредит №
1157346/29.Х.2018г., сключен с „Кредисимо” ЕАД и на Договор за предоставяне на
поръчителство от 29.Х.2018г. сключен с „Ай Тръст” ЕООД на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД.
Претендира се присъждане на
разноски
В срока по чл.131 от ГПК, е
депозиран Отговор на искова молба от
ответника ”Кредисимо” ЕАД чрез
юрисконсулт В. С., в който е изразено становището , че предявения иск е
неоснователен като подробно изложени мотиви в тази насока.
С отговора не се оспорва
сключването на Договор за потребителски кредит № 1157346/ 29.Х.2018 г. между
ищцата, като кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД- като кредитодател, за сумата
от 795.65лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 41.24 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер
на 50.00 %. Сочи с, че съгласно
приложения към исковата молба Договор за потребителски кредит, ищцата се е
задължила да върне сумата по кредита на 13 месечни вноски от 76.92лв. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е усвоила сумата
от 795.65лв.
С отговора са оспорени наведените
от ищцата доводи за нищожност на Договор № 1157346/29.Х.2018г. поради неспазване на изискванията на чл. 11
т. 10 от Закона за потребителския кредит. Не се споделят и изложените в тази
връзка доводи, че сключване-то на договор за предоставяне на поръчителство е
било изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му
трябвало да бъдат включени в ГПР. Сключването на договор с поръчител било избор
на потребителя и било предвидено като възможност, а не задължение, в
приложимите общи условия.
Изложени са твърдения , че при
сключването на договора за кредит за ответното дружество „ Кредисимо” ЕАД, не е била налице нито яснота дали длъжникът
действително ще сключи договор за предоставяне на поръчителство, нито при какви
финансови параметри.
Проц. представител на ответника
счита, че дружеството по никакъв начин не е подвело ищцата с заблуждаваща
информация , напротив тя била точно , като ищцата е взела самостоятелно и
информирано решение за сключването на Договора за потребителски кредит.
Твърди се, че сключеният от
ищцата договор за предоставяне на поръчителство е съвсем отделен договор,
сключен от нея с дружеството „Ай тръст" ЕООД и при параметри, уговорени от ищцата и дружеството „Ай тръст”
ЕООД. По силата на този договор срещу парична престация дружеството „Ай тръст”
ЕООД се съгласило да сключи договор с „Кредисимо” ЕАД и да стане солидарен
длъжник заедно с ищцата за изпълнението на всички нейни задължения спрямо
„Кредисимо” ЕАД, както и за всички последици от евентуално нейно неизпълнение.
Ищцата сама била сключила договора с „Ай
тръст" ЕООД като от страна на
„Кредисимо „ ЕАД, сключването на договор
за предоставяне на поръчителство, не
било поставяно като условие за сключване на договор за кредит.
С отговора на исковата молба, не се споделят наведените в исковата молба до-води за нарушаване на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК - кредиторът да включи в до-говорното съдържание условията за прилагане на лихвения процент. С преддоговорната информация до знанието на ищцата ясно било доведено съдържанието на всяка една от клаузите на договора за потребителски кредит както като процентно съдържание от главницата по кредита, така и като парични суми.
Проц. представител на ответника
счита изложеното твърдение в исковата молба
за нищожност на т. 12, раздел III от Общите условия за предоставяне на
кредити за несъстоятелно. Сочи се, че тази договорна клауза, създавала възможност за избор от страна на
кредитополучателят дали да предостави обезпечение, а не го задължавала да го
стори, нито въвеждала някаква санкция (неустойка или по-голям приложим размер
на лихва) при не предоставяне на
обезпечение.
С отговора не са оспорени
представените с исковата молба писмени доказа-телства.
Моли съда да остави без уважение
искането на ищцата за изслушване на зак-лючение на вещо лице - експерт
счетоводител, тъй като между страните не било спорно, че ищцата е сключила
договор за кредит в размер на 795.65лв. и не се спори, че в уговорения ГПР, не
е включена стойността на задълженията на ищцата към „Ай тръст” ЕООД. От друга
страна ищцата не твърдяла че ГПР по
процесния договор е над 50%.
Оспорва се искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 ЗА като неоснователно и
се прави изрично възражение в тази насока. Нямало представени доказателства и
наведени доводи за материалното състояние на ищцата.
Моли съда да постанови решение с което да остави без
уважение предявените от ищцата главен иск за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 1157346/29.Х.2018г. и предявеният в условията на евентуалност иск
за прогласяване на нищожност на чл. 12, раздел трети от общите условия към
Договор за потребителски кредит № 1157346/29.Х.2018г.
Претендира се присъждане на
разноски по делото включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00лв, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС № 4 от 06.І.2006г., във връзка с чл.78 ал. 8 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, е
депозиран Отговор на искова молба и от
ответника Ай Тръст” ЕООД , чрез
юрисконсулт В. Г., в който е изразено становището , че се оспорва предявените
от ищцата искове за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски
кредит № 1157346/29.Х.2018г.
С отговора не се оспорва
сключването на Договор за потребителски кредит № 1157346/29.Х.2018 г. между
ищцата, като кредитополучател и Кредисимо ЕАД, като кредитодател, за сумата от
795.65лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 41.24 % и годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 50.00% , съгласно който, ищцата се е
задължила да върне сумата по кредита на 13 месечни вноски от 76.92лв.
Проц. представител на ответника
твърди,(е между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 29.Х.2018г., по силата на който ответника Ай Тръст се е
задължил да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ такъв, какъвто е
уговорен от него по Договора за потребителски кредит № 1157346/ 29.Х. 2018г. -
съгласно чл.1 ал. 1 от Договора за предоставяне поръчителство.
За предоставяне на услугите по
Договора за предоставяне поръчителство Ай Тръст и ищецът са уговорили дължимата
от него престация - месечно възнаграждение съгласно Приложение № раздел II т. 1 в размер на 58.66лв. за
периода на действие на Договора за потребителски кредит. Това бил периодът, в
който Ай Тръст предоставял уговорените услуги. Съответно, при отказ от Договора
за потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването му, респективно при
предсрочно погасяване на задължението по кредитното правоотношение с „Кредисимо“,
ищецът не дължи възнаграждение на Ай Тръст за периода, в който не се
предоставят уговорените услуги.
Твърди се , че ищцата е имала
възможност да се запознае предварително и е сключила Договора за предоставяне
на поръчителство посредством размяна на електронни волеизявления, съгласно
изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Подписването на Договора за предоставяне на поръчителство от ищцата
било извършено чрез използването на индивидуално генерирания шестцифрен код за
достъп. Кодът бил получен от ищцата посредством кратко текстово съобщение на
посочения от нея мобилен номер и служел за попълване и подписване на Договора
за предоставяне на поръчителство.
Твърди се , че ищцата сама е
манифестирала воля към сключване на договор с ответното дружество посредством
попълване на полето за гарантиране на договора за кредит, отключване на
изпратените й по e-mail документи чрез въвеждане на ЕГН в по-лето за парола и в
последствие - чрез въвеждане на предоставения и код за подпис.
С отговора се оспорва предявения
от ищцата иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №
1157346/29.Х.2018г., както и твърдението за нищожност на договора за
поръчителство.
Изложени са съображения, че е
неоснователно твърдението в исковата молба, че уговореното възнаграждение по
услуги по Договора за предоставяне на поръчителство сключен между Ай Тръст и
ищцата следвало да бъде включено от „Кредисимо“ в ГПР като разход по кредита.
Неоснователно било и твърдението, че не включването на възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство било заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т. 1 ЗЗП.
Проц. представител е изложил
съображения, че сключеният между ищцата и ответника договор не е договор за
поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а е договор за поръчка по смисъла на
чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в
обхвата на общия разход по кредита- сочи съдебна практика в тази насока.
По изложените в отговора на
исковата молба съображения, процесуалния представител на ответника счита, че не
следва да бъдат споделяни твърденията на ищцовата страна за нищожност на
договора за поръчителство. Наведените доводи за липса на насрещна престация по
сключения договор между ищеца и „Ай тръст" ЕООД били несъстоятелни,
предвид наличието на задължаване от страна на „Ай тръст" ЕООД в качеството
си на поръчител спрямо „Кредисимо" ЕАД като кредитор на ищеца за изпълнение
на нейното задължение по процесния договор за кредит.
Сочи се, че съгласно чл. 29 и сл.
от ЗПК, ищцата е имала възможност в
14-дне-вен срок от сключване на Договора за потребителски кредит да се откаже
от него без да дължи обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за
отказа. При отказ от Договора за потребителски кредит, респективно при
предсрочно погасяване на задължението по кредитното правоотношение с „Кредисимо“,
ищцата не дължала възнаграждение на Ай Тръст за периода, в който не се
предоставят уговорените услуги. Ищцата не се била възползвал от това право, а
напротив- усвоила е заемната сума от „Кредисимо“.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от
ищеца иск за прогласяване за нищожността на Договор за потребителски кредит №
11573 46/29.Х.2018г., сключен между ищеца, като кредитополучател и
„Кредисимо" ЕАД, като кредитодател, както и иска в условията на
евентуалност за прогласяване на нищожност на сключения на 29.Х.2018г. договор
за предоставяне на поръчителство на задълженията по Договор за потребителски
кредит № 1157346/29.Х.2018 г. и клаузата на чл.12, раздел трети от общите
условия към Договор за потребителски кредит № 1157346/29.Х.2018г.
Претендира присъждане на
деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00лв., на основание чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС № 4 от 06.І.2006г., във връзка с чл.78 ал.8 ГПК.
Съдът, като съобрази изложените
твърдения и възражения и след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и
от представените по делото доказателства се установява, че на 29.Х.2018г. между
ищцата А. и „Кредисимо“ ЕАД, е сключен договор за потребителски кредит №1157346
от 29.Х.2018г. По силата на този договор „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да
предостави на ищцата потребителски кредит, в размер на 795.65лв. и при условия
посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя
заявление. В чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на
кредита. Посочено е това да стане в срок от 24, 00 часа след предоставяне на
обезпечението. В чл. 4 ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които
кредитоискателят следва да представи, в ал. 2 на чл. 4 санкция за потребителя
ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението
от „Кредисимо“ ЕАД и непораждане на действие на договора между кредитора и
кредитополучателя. В ал. 3 на чл. 4 е предвидено още, че когато
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14
дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда
действие.
В чл. 6 е посочен начин на
погасяване на задължението съгласно Приложение № 1 Условия на кредита,
представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по
Приложение № 1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит за срок от 13
месеца- 13на брой погасителни вноски, лихвен процент по кредита от 41.24%, ГПР
от 50% и общ размер на плащанията от 999,96лв. Съгласно приложения Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
данните от Приложение № 1 съвпадат с тези описани в СЕФ. Това се отнася до
общия размер на кредита, срока на договора, размер на месечната погасителна
вноска, общата сума която следва да се заплати, право на кредитополучателя да
предостави обезпечение банкова гаранция или поръчителство, ГЛП/годишен лихвен
процент/ и ГПР. В чл. 4.2. от Общите условия за предоставяне на кредита е
уговорено правото на кредитополучателя да се откаже от договора, срокът в който
може да стане това, както и последиците при упражняване на това право.
На същата дата е сключен и
договор за предоставяне на поръчителство между ищцата А.и „Ай Тръст“ ЕООД, в
който е посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да предостави сумата по
договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на
задълженията на потребителя под формата на поръчителство.
Според договора, поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря
пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови
задължения, както и за всички последици от неизпълнението му, а именно: връщане
на предоставената сума по кредита от 795,56лв., възнаградителна лихва, всички
дължими разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за
плащане на забава при просрочие на плащанията по договора. Предвидено е, че за
поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в
размер и при условия, съгласно Приложение 1, а именно в размер на 58.66лв. на
месец за периода на действие на договора за кредит.
Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел
IV „Възнаграждение“ е предвидено „Кредисимо“ да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по
този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в
случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на
потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с
приоритет задълженията към поръчителя, или най-обременителното и най-тежко
задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като вторично и
погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на поръчителя като
всички плащания се извършват в полза кредитодателя „Кредисим“ ЕАД.
Съдържанието на договорните
клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски
кредит. Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9 ал.2 от Закон за
потребителския кредит, а именно- физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност.
Относно наведеното от ищцата
твърдение, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора съдът
намира, че съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, където нормативно е предвидено
начина на формиране на годишният процент на разходите по кредита, в него следва
да се включат разходите по сключения от ищцата с ответника „Ай тръст“ ЕООД -
Договор за предоставяне на поръчителство от 29.Х.2018г. След като съгласно чл.
4 ал.1 от ЗПК усвояването на
сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищцата и „Ай Тръст“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение, то договореното възнаграждение е компонент на ГПР по кредита,
тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар.1 т.1 ДР ЗПК за общ
разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от
ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързано с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
Според вещото лице М. Ц. по
назначената ССЕ: „ При така формираната за погасяване месечна вноска от
135.58лв. за същия дълг и същия период на погасяване ГЛП възлиза в размер на
1166.83%, а ГПР – 376.91% - т.е.
нарастването му е с 326.91% - ще
надхвърли законоустановения такъв в чл. 19 ал.4 от ЗПК . В случая посоченият
размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал.2 т.4 от ЗЗП,
като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 999.96лв., без в същата да е включено възнаграждението, което ищцата
се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при
изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени
изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит,
кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е
предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя,
а потребителят е бил лишен от възможността д а разбере икономическите последици
от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези
условия.
Неоснователно се явява
възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ ЕАД, е било обективно невъзможно
да узнае за размера на договореното възнаграждение и да го включи в ГПР.
Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищцата договорената сума от 795.65лв.
Според съдържащите се в чл.1 и
чл.3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на
договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на
заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на
подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от
ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора
за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, като не може да
се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3 ал.1 от ЗКИ при
БНБ-с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. В чл.6 от процесния
Договор за потребителски кредит и чл. 8 ал.4 т.2 от Договор за предоставяне на
поръчителство е посочена една и съща банкова сметка *** възнаграждението на
поръчителя, а съгласно Договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ ЕАД
е овластен да получава плащане на възнаграждението по него.
Поради изложеното, съдът приема
за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищцата да
заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като както се посочи това
е определено като условие за отпускане и усвояване на кредита.
По изложените по-горе съображения
, че в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи съдът намира,
че процесния договор е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11
ал.1 т.10 от ЗПК. С оглед на това съдебния състав намира , че предявения иск е
основателен и следва да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 1157346/29.Х.2018г.
като противоречащ на чл. 22 вр. чл. 11 ал.1 т.10 от Закон за потребителския кредит.
С оглед уважаването на главния
иск , съдът намира че не следва да се произнася по предявения при условията на
евентуалност иск за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 29.Х.2018г. сключен между ищцата Е. М. А.и „Ай Тръст“ ЕООД гр.
София.
При този изход на делото, на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски за процесуално
представителство. Съгласно представения с исковата молба договор за правна
помощ, сключен между ищцата А. и адв. Д. М. АК Пловдив се установява че е
оказана безплатна правно помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закон за
адвокатурата. В настоящия случай, съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото и определените размери в Наредба № 1/09. VІІ.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения (чл. 7ал.2 т.2), намира че следва да определи
адвокатското възнаграждение в размер на 353.38лв. По делото е договорено
процесуално представителство на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, поради което,
възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на проц. представител на
ищцата - адв. Д.В. М. при ПАК.
На ищцата следва де се разноски по
делото в общ размер на 170лв. от които от
50лв. за държавна такса и 120лв. депозит за вещо лице.
При обсъждането на назначената по
делото съдебно счетоводна експертиза, съда е постановил да се изплати
възнаграждение на вещото лице в размер от 300лв, от които 120 лв. внесени от
ищцата и 180лв. от бюджета на съда. С оглед изхода на делото ответника „
Кредисимо „ЕАД следва да бъде осъден за
заплати в полза на съда сумата от 180лв. – изплатени като възнаграждение на
вещото лице.
По изложените по-горе съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26 ал.1 т.1 пр.1 от Закон за задълженията и договорите, сключения
между „Кредисимо“ ЕАД гр. София ЕИК …. и Е. М. А. ЕГН …. от гр. Харманли, Договор за потребителски кредит № 1157346
от 29.Х.2018г.
ОСЪЖДА „Кредисимо“
ЕАД гр. София ЕИК …., да заплати на адв.
Д.В. М. ЕГН …. при ПАК, сумата от
353.38лв.- представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38 ал.2 от Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Кредисимо“
ЕАД гр. София ЕИК …., да заплати на Е. М. А. ЕГН …… от гр. Харманли, сумата
от 170.00лв.- представляваща разноски по делото - държавна такса и депозит за
вещо лице.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД гр. София ЕИК …., да заплати в полза на
държавата по сметка на РС Харманли сумата от 180.00лв.- възнаграждение за вещото
лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му.
Районен съдия: ........................