№ 531
гр. К., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М.А Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100361
по описа за 2022 година
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Т. заявява, че на
*** г. около 11:45 ч. управлявал собствения си лек автомобил марка „А.",
модел „А.", с рег. № *** по път ПП-1-6. На км. 301+300 община гр. К., обл.
С., претърпял ПТП със следния лек автомобил: марка „М.", модел „А.", с рег.
номер ***, управляван на С.П.М., с ЕГН **********.
Механизмът на ПТП-то бил следния: движейки се по въпросния пътен
участък, с разрешената от ЗДвП скорост, достигнал разклона за село Дунавци,
леко натиснал спирачката и плавно намалил скоростта, за да спази въведеното
ограничение на скоростта от 60 км/ч. В този момент изведнъж усетил силен
удар в задната част на автомобила си, който бил предизвикан от сблъсък с
предната част на намиращото се зад него МПС марка „М.", модел „А.", с рег.
номер ***, управляван от С.П.М., с ЕГН **********.
Сочи, че причината за възникването на ПТП-то била виновното
поведение от страна на водача на МПС-то с рег. № *** и се изразява в
неспазване на необходимата дистанция между автомобилите, вследствие на
което ответникът не успял да установи необходимия контрол над
управляваното от него МПС.
След като се уверили, че няма пострадали сигнализирали органите на
Отдел Пътна полиция – ОДМВР, гр. С., които посетили своевременно
процесното място и в изпълнение на служебните си задължения съставили
протокол за ПТП от *** г. с № ***, в който бил описан подробно механизма
на ПТП-то, вината за неговото настъпване, както и видимите имуществени
вреди по МПС-тата, участвали в него, посочвайки по безспорен, категоричен
и несъмнен начин фактите, които е визирал в обстоятелствената част на
настоящата искова молба.
1
Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност" към ответното Застрахователно Дружество „Б."
АД, с ЕИК ***, с полица № ***, още на същия ден от настъпването на
застрахователното събитие - *** г. позвънил до офис на техен представител,
за да ги уведоми за всички обстоятелства и факта свързани с настъпилото
ПТП. В тази връзка, били извършени два огледа на собствения му лек
автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички
настигали вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното
причиняване. С оглед на това от представител на ответника - вещо лице - Г.З.,
били съставени два броя описи на щети от *** г., и *** г. Във въпросните
документа се установили конкретните имуществени вреди по отношение на
собствения му лек автомобил, както и тяхната степен на увреда. Неговата
щета била заведена под № *** и бил уведомен, че в законоустановения срок,
ще му бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо
застрахователно обезщетение.
Видно от изготвените от страна на представителите на ответника два
броя описи на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на
собствения му лек автомобил, са както следва:
1. Греда заден мост - със степен на увреждане - смяна;
2. Амортисьор заден ляв - със степен на увреждане - смяна;
3. Пневморесьор заден ляв (въздушна възглавница на амортисьор заден
ляв) - със степен на увреждане - смяна;
4. Носач заден ляв грн- със степен на увреждане - смяна;
5. Носач заден ляв длн - със степен на увреждане - смяна;
6. Шенкел заден ляв - със степен на увреждане - смяна;
7. Стабилизираща щанга задна - със степен на увреждане - смяна;
8. Основа заден ляв калник- със втора степен на увреждане -ремонт +
боя;
9. Панел заден ляв (калник) 5 врата - със степен на увреждане - смяна +
боя;
10. Стоп ляв - със степен на увреждане - смяна;
11. Облицовка задна броня - със степен на увреждане - смяна;
12. Лайсна задна лява калник длн - с първа степен на увреждане - МАТ;
13. Гума задна лява (245/45/R18-firestone DOT /1919/ 50%) – със степен
на увреждане - смяна;
14. Джанта лята задна лява -18" - с първа степен на увреждане + боя;
Вследствие на гореизложеното получил обезщетение, сумата в размер
на 2 057.07 лева от ответника – Застрахователно Дружество „Б." АД, с ЕИК
***.
Тъй като счита, че горепосочената сума не отговаря на реално
претърпените от него имуществени вреди на 13.12.2021 г. подал жалба на
основание чл. 108, ал. 6 от КЗ, като поискал да му бъде доплатена реално
дължимата му сума. За съжаление ответникът не счел исканията му за
доплащането на реално дължимото му застрахователно обезщетение за
основателни и не се произнесъл в срок.
2
Счита, че при определяне размера на дължимото обезщетение
застрахователят следва да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая
следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и
това е сумата от 2 357.07 лева. Това е така, защото принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято
отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението
да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото
по вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество.
Предвид гореизложеното, моли съда да осъди на основание чл. 386, ал. 1
и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД Застрахователна Компания „Б. " АД, с ЕИК
***, гр. С., р-н Л., Джеймс Ваучер № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.,
да заплати в негова полза сумата в размер на 300 лева, представляваща
неизплатените му имуществени вреди по отношение на собственото му МПС
- лек автомобил марка „А.", модел „А.", с рег. № *** и законна лихва върху
сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на
настоящата искова претенция - 09.01.2022г. до датата на окончателното
изплащане на задължението.
Счита, че сумата представляваща претърпените от него имуществени
вреди, определени, съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, са както
следва:
1. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на гредата на
задния мост подлежаща на замяна в размер на 100 лева с такава от същия вид
и цената на труда необходим за нейната замяна в размер на 70 лева;
2. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задния ляв
амортисьор подлежащ на замяна в размер на 100 лева с такъв от същия вид,
цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 70 лева,;
3. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задния ляв
пневморесьор (въздушна възглавница на амортисьор заден ляв) подлежащ на
замяна в размер на 100 лева с такъв от същия вид, цената на труда необходим
за неговата замяна в размер на 70 лева;
4. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задния ляв
носач грн подлежащ на замяна в размер на 100 лева с такъв от същия вид,
цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 70 лева;
3
5. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задния ляв
носач длн подлежащ на замяна в размер на 100 лева с такъв от същия вид,
цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 70 лева, ;
6. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задния ляв
шенкел подлежащ на замяна в размер на 100 лева с такъв от същия вид,
цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 70 лева;
7. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на
стабилизиращата задна щанга подлежаща на замяна в размер на 100 лева с
такава от същия вид, и цената на труда необходим за нейната замяна в размер
на 70 лева;
8. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на основата на
задния ляв калник подлежащ на поправка със степен на повреда втора в
размер на 100 лева, цената на боята в размер на 40 лева и цената за труда
необходим за нейното нанасяне в размер на 30 лева;
9. 170 /сто и седемдесет/ лева, представляващи сбора от сумите на
цената на задния ляв панел (калник) 5вр. подлежащ на замяна в размер на 100
лева с такъв от същия вид, цената на труда необходим за неговата замяна в
размер на 20 лева, цената на боята в размер на 20 лева и цената за труда
необходим за нейното нанасяне в размер на 30 лева;
10. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на левия стоп
подлежащ на замяна в размер на 100 /сто/ лева с такъв от същия вид, и цената
на труда необходим за неговата замяна в размер на 70 лева;
11. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на облицовката
на задната броня подлежаща на замяна в размер на 100 лева с такава от същия
вид, и цената на труда необходим за нейната замяна в размер на 70 лева;
12. 170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на лайсната на
задния ляв калник длн подлежаща на поправка със степен на повреда първа в
размер на 100 /сто/ лева, цената на боята в размер на 40 лева и цената за труда
необходим за нейното нанасяне в размер на 30 лева;
13.170 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задната лява
гума (245/45/R18-firestone DOT /1919/ 50%) подлежаща на замяна в размер на
100 лева с такава от същия вид, и цената на труда необходим за нейната
замяна в размер на 70 лева;
14. 147.07 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задната
лява лята джанта -18" подлежаща на поправка със степен на повреда първа в
размер на 107.07 лева, цената на боята в размер на 20 лева и цената за труда
необходим за нейното нанасяне в размер на 20 лева;
Заявява, че общата сума на претърпените имуществени вреди от него са
в размер на 2 357.07 лева, представляващи претърпените имуществени щети
по отношение на собственото ми МПС - лек автомобил марка „А.", модел
„А.", с рег. № ***, като от нея следва да се извади сумата от 2 057.07 лева,
която му е безспорно платена от ответника и по този начин се формира цената
на настоящия иск - 300 лева.
Моли обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение
на собствения му лек автомобил, ведно с законната лихва от датата на
завеждането на настоящата искова претенция - 09.02.2022 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението, както и направените от него
съдебно-деловодни разноски, в това число и заплатения адвокатски хонорар,
4
да бъде преведено по следната банкова сметка: *** в Р. ЕАД, собственост на
адв. М. Т..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез адвокат М. Г., с който изразява следното становище:
Не отрича, че между представляваното от него ЗД „Б." АД и С.П.М. е
била сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност" за
автомобил „М. А.", с рег. № ***. В тази връзка е и издадена полица № ***. В
срока на действие на цитираната полица в дружеството има заведена щета по
ГО под № *** от ищеца - А. М. Д..
След предявяване на преписката и преглед на документите, съдържащи
се в нея, е съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Доверителят му е одобрил погасяването чрез плащане за сумите от 1
526.13 лв. и 530.94лв. (общо 2 057.07лв.)., които са изплатени съответно на
датите 06.12.2021 г. и 04.01.2022 г.
Заявява, че към момента доверителят му е изплатил изцяло на ищеца
сумата, определена като обезщетение. Счита, че с това плащане са се
издължили изцяло на ищеца.
Твърди, че определеното от ЗД „Б." АД обезщетение е съобразено с
Наредба 24, като е взето предвид, че към датата на ПТП-то (***г.) МПС „А.
А6", с рег. № *** е било в процес на експлоатация над 20 години и същото не
е било в гаранция (годината на производство е 2000г.), за да бъде
отремонтирано в оторизиран сервиз на марката и да му бъде заплатена сумата
съобразно извършения ремонт там. Поради тази причина и сумата
претендирана от ищеца е силно завишена и не отговаря на реалния размер на
претърпените вреди.
С оглед изложеното моли съда да отхвърли изцяло предявения иск и да
присъди на доверителя му разноските за производството.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за
процесуален представител на ищеца и моли на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да
намали същото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол за ПТП *** от *** г. съставен от
автоконтрольор при РУ на МВР – К.. От същия се установява, че ***г. в
11.45 часа по ПП I – 6, км.301 + 300 настъпва пътно – транспортно
произшествие /ПТП/ между лек автомобил марка „М.“ модел „А.“, с рег. №
***, управляван от С.П.М. /участник 1/ и лек автомобил марка „А.“ модел „А.
К.“, с рег. № *** /участник 2/. Посочено е, че участник 1 /лек автомобил
марка „М.“ модел „А.“, с рег. № ***, управляван от С.М. не спазва
дистанция и блъска намалилият скоростта се участник 2 /лек автомобил
марка „А.“ модел „А. К.“, с рег. № ***, управляван от А. Д./. В резултат на
настъпилото пътно – транспортно произшествие са нанесени материални
щети по двете моторни превозни средства.
От представеното удостоверение за регистрация част І за лек автомобил
5
марка „А.“ модел „А. К.“, с рег. № *** се установява, че ищеца А. М. Д. е
собственик на пострадалото МПС и затова се явява лице, активно
легитимирано по предявения иск.
Не е спорно, че лек автомобил марка „М.“ модел „А.“, с рег. № ***
бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество.
По делото са представени два броя описа на щети за нанесените
имуществени вреди на лек автомобил марка „А.“ модел „А. К.“, с рег. № ***,
собственост на А. М. Д..
Страните по делото не спорят, че ответникът е съставил опис -
заключение по образувана щета № ***/*** г. за причинени увреждания по
автомобила на ищеца, като на последния е изплатена сумата от 1 526.13 лева
от ответното дружество.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
която е депозирала заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че механизма на настъпилото на
***г. в 11.45 часа по ПП I – 6, км.301 + 300 е следният : лек автомобил марка
„А.“ модел „А. К.“, с рег. № ***, управляван от А. Д. преди сблъсъка се е
движил по описания път в посока от запад на изток. В района на
бензиностанция „Делта“ село Дунавци, водача на л.а. „А.“ А6 е намалил
скоростта си на движение. Зад него се е движил лек автомобил марка „М.“,
модел „А.“, с рег. № ***, управляван от С.М.. Поради неспазване на
необходимата дистанция спрямо предно движещия се последният е достигнал
и блъснал предно движещият се лек автомобил марка „А.“ модел „А. К.“, с
рег. № ***. Посочено е, че от техническа гледна описаното в протокол за
ПТП от ***г. и описаните щети по лек автомобил марка „А.“ модел „А. К.“, с
рег. № *** в приложените описи №2 и №3 по щета №***/***г., които са в
задната лява част на автомобила, е налице причинно-следствена връзка между
механизма/настъпване на ПТП и щетите. От заключението се установява, че
в резултат на ПТП са настъпили уврежданията на лек автомобил марка „А.“
модел „А. К.“, с рег. № *** са: панел заден ляв (калник) 5 вр., степен на
увреждане - смяна + боя ; стоп ляв , степен на увреждане – смяна; облицовка
задна броня, степен на увреждане - смяна; лайсна заден ляв калник долна,
степан на увреждане, ремонт 1 + боя мат; гума задна лява (245/45/R18-
firestone DOT /1919/ 50% годност) – със степен на увреждане - смяна; джанта
лята задна лява -18" , със степен на увреждане – ремонт 1 + боя, заден мост
степен на увреждане – смяна; амортисьор заден ляв, степен на увреждане -
смяна; пневморесьор заден ляв (въздушна възглавница на амортисьор заден
ляв), степан на увреждане - смяна, носач заден ляв горен, степен на
увреждане - смяна ; носач заден ляв долен, степен на увреждане - смяна;
шенкел заден ляв - степен на увреждане - смяна; стабилизираща щанга задна,
степен на увреждане - смяна; основа заден ляв калник, степен на увреждане -
ремонт 2 + боя. От заключението се установява, че пазарната стойност на
щетите по лек автомобил марка „А.“ модел „А. К.“, с рег. № *** по средни
пазарни цени вследствие на ПТП настъпило на ***г. е равна на 2 385 лева в
т.ч. труд, материали и стойност на резервните части. Съдът счита, че следва
да кредитира заключението на съдебно-автотехническата и оценителна
6
експертиза, тъй като същото е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените му
въпроси, като по делото не се установява, че експертът е заинтересован от
изхода на правния спор или е недобросъвестен.
Гореописаната фактическа обстановка не е оспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
нормата на чл. 432 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ
увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380
КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне
на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може
да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска
отговорност свързана с притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е
ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие,
в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените
имуществени вреди и съответно техния размер.
Безспорно по делото се установи, че увреждащия автомобил лек
автомобил марка „М.“, модел „А.“, с рег. № *** РМ е имал валидно
сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, в ответното дружество. Застрахователното събитие е
настъпило в срока на действие на застрахователното правоотношение. Не е
спорно, а това се установява и от заключението на съдебно - автотехническа
експертиза, че е налице пряка причинно-следствена връзка между механизма
на настъпилото ПТП на *** и вредите на лек автомобил марка „А.“ модел „А.
К.“, с рег. № ***. Не е спорно, че виновен за настъпване на пътно –
транспортното произшествие е водача на лек автомобил марка „М.“, модел
„А.“, с рег. № ***, както и, че ответникът е извършил плащане в размер на
2 057.07 лева на ищеца.
При така установените по делото безспорно факти, спорният между
страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите
необходими за възстановяване на увреждането и съответно следва ли то се
определя при съобразяване възрастта на автомобила и действителната му
стойност. Съдът намира, че с оглед извършеното от застрахователя плащане
същият е признал ангажиране на отговорността му като застраховател по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач.
Според вещото лице средствата необходими за отстраняване на причинените
щети по автомобила вследствие на ПТП възлизат в размер на сумата 2 385
7
лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането и това е сумата от 2 385 лева. Това е така, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност
на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този
смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК,
която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като
принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в
новия закон / решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II
ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО,
определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и
други/. Не се спори между страните, че ответното дружество във връзка
настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в
размер на общо 999.60 лева, стойността на което следва да бъде приспадната
от приетата като меродавна от съда стойност на увредената вещ от 2 057.07
лева.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че са изцяло
неоснователни оспорванията на ответника във връзка с определянето на
размера на дължимата сума. След като страната е платила, макар и частично,
същата е признала извънсъдебно по смисъла на чл. 175 ГПК, че всички
материални предпоставки на претенцията, респ. на основанието за плащане са
налице, като спора досежно дължимата сума, практически се разрешава по
експертен път, доколкото са необходими специални знания (арг. чл. 195, ал. 1
ГПК). А извънсъдебното признание на факти е едно от доказателствени
средства в гражданския процес, което преценено съобразно останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен в
претендирания от ищеца размер 300 лева и като такъв следва да бъде уважен.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждането на иска – 09.02.2022 г.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
8
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
Направено е възражение от ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски
възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11. 2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата,
при защита по дела с определен материален интерес до 1000 лева, каквото е
настоящото, размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 300 лева.
Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева. При определяне размера на
адвокатското възнаграждение съдът взе предвид, че настоящото дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, същото е разгледано и обявено за
решаване в едно съдебно заседание, както и обема на извършените от
пълномощника процесуални действия. По изложените съображения съдът,
счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и следва да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева, като се отхвърли искането му за разноски за разликата
до 400.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да
заплати на ищеца сумата от 450 лева, представляващи внесена държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 423 от КЗ Застрахователно дружество „Б.“
9
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район „Л.“,
булевард „***, представлявано заедно от изпълнителните директори С.С.П. и
К.Д.К. да заплати на А. М. Д., ЕГН **********, с адрес град К., улица „М.“
*** сумата от 300 лева представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение след приспадане платено в размер на 2 057.07 лева, за
претърпените имуществени вреди на лек автомобил марка „А.“, модел „А.
К.“, с рег. № ***, вследствие на ПТП настъпило на *** г. в град К. по вина на
водача на лек автомобил марка „М.“, модел „А.“, с рег. № ***, застрахован
при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица
рег. № ***, със срок на валидност до *** г., вкл. за следните увреждания:
панел заден ляв (калник) 5 вр., степен на увреждане - смяна + боя ; стоп ляв,
степен на увреждане – смяна; облицовка задна броня, степен на увреждане -
смяна; лайсна заден ляв калник долна, степан на увреждане, ремонт 1 + боя
мат; гума задна лява (245/45/R18-firestone DOT /1919/ 50% годност) – със
степен на увреждане - смяна; джанта лята задна лява -18", със степен на
увреждане – ремонт 1 + боя, заден мост степен на увреждане – смяна;
амортисьор заден ляв, степен на увреждане - смяна; пневморесьор заден ляв
(въздушна възглавница на амортисьор заден ляв), степан на увреждане -
смяна, носач заден ляв горен, степен на увреждане - смяна ; носач заден ляв
долен, степен на увреждане - смяна; шенкел заден ляв - степен на увреждане -
смяна; стабилизираща щанга задна, степен на увреждане - смяна; основа
заден ляв калник, степен на увреждане - ремонт 2 + боя, както и присъщите
разноски за тяхното поправяне, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждането на исковата молба – 09.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град С., район „Л.“, булевард „***, представлявано
заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати на А. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес град К., улица „М.“ ***, сумата от 450 лева,
представляваща направени по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника Застрахователно дружество „Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: град С., район „Л.“, булевард „***,
представлявано заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. по
следната банкова сметка: *** в Р. ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10