№ 423
гр. Пазарджик , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и П.
година в следния състав:
Председател:Росица Василева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело №
20205220103079 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ
(отм.) във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) от Гаранционен фонд
против Х. А. К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 831.62 лв., представляваща изплатено от ищеца Гаранционен фонд
в полза на третото пострадало лице И.Д.М. – собственик на увредения лек
автомобил, марка и модел „О.В.“, с рег. № ..., застрахователно обезщетение
по щета № 110212/26.02.2016 г., дължимо от ответника – делинквент Х. А. К.,
който към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие –
31.10.2015 г. в гр. Ихтиман е управлявал лек автомобил, марка и модел
„Ф.Е.“, с рег. № ..., без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на 31.10.2015 г. в гр. Ихтиман е
настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил
„Ф.Е.“, с рег. № ..., собственост на Б.И.Г., управляван от ответника Х. А. К. и
лек автомобил „О.В.“, с рег. № ..., собственост на И.Д.М.. Вина за
реализираното пътнотранспортно произшествие имал ответникът Х. А. К.,
тъй като при управление на лекия автомобил „Ф.Е.“, с рег. № ..., в гр.
Ихтиман, на кръстовището между ул. „Й. Ц.“ и ул. „Ал. С.“, не спрял на знак
„Б2 - Стоп“, навлязъл в кръстовището и ударил правомерно движещия се лек
автомобил „О.В.“, с рег. № .... В резултат на произшествието били причинени
1
материални щети на „О.В.“, с рег. № .... Била съставена щета №
110212/26.02.2016 г., по която в полза на собственика на увредения автомобил
била заплатена сумата в размер на 831.62 лв. Ищецът твърди, че ответникът е
управлявал лекия автомобил „Ф.Е.“, с рег. № ..., без за същия да е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че с регресна покана е поканил
ответника да възстанови на Гаранционен фонд изплатеното на пострадалото
лице обезщетение, но ответникът не погасил задължението си.
Ето защо, моли съда да уважи исковата претенция. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Х. А. К.
не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. С нарочно писмено становище с вх. № 5979/06.04.2021 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик поддържа исковата претенция и излага
подробни съображения по съществото на спора. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. С молба с вх. № 6394/13.04.2021 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик ищецът прави искане за постановяване на решение
при признание на иска срещу ответника. С молба с вх. № 6836/19.04.2021 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик оттегля исковата молба, а със
становище с вх. № 7533/28.04.2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик
моли, в случай на неуважаване на молбата за оттегляне на исковата молба, да
бъде постановено решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК и да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът Х. А. К., редовно призован, се явява лично в открито
съдебно заседание и прави изявление, че признава иска.
Препис от молбата на ищеца за оттегляне на исковата молба,
депозирана след приключване на първото заседание по делото, е надлежно
връчен лично на ответника с указание да заяви дали дава съгласие за
оттегляне на исковата молба. Ответникът не е дал съгласие за оттегляне на
исковата молба, поради което съдът е оставил молбата за оттегляне на
исковата молба без уважение.
С протоколно определение от 27.05.2021 г. съдът, след като е
констатирал наличието на кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1-3 от
ГПК за постановяване на решение при признание на иска, е прекратил
съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на
иска.
Съдът, като взе предвид направеното от ищеца искане за постановяване
на решение при признание на иска, изявлението на ответника, че признава
исковата претенция и изявлението на ищеца, че ответникът е погасил
2
процесното задължение, намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника,
което е неоттегляемо на основание чл. 237, ал. 4 от ГПК. Направено е и
искане от ищеца да бъде постановено решение при признание на иска. Не са
налице ограниченията по чл. 237, ал. 3 от ГПК – признатото право да
противоречи на закона или добрите нрави, или да е признато право, с което
страната не може да се разпорежда. Представените от ответника платежни
документи - разписки от 18.02.2021 г. и 23.03.2021 г., издадени от „Изипей“
АД удостоверяват извършено от него плащане след предявяване на иска за
сумата в общ размер на исковата сума, но не в полза на кредитора – ищеца
Гаранционен фонд, а в полза на лицето И.Д.М.. Поради това тези извършени
плащания не освобождават ответника от задължението да заплати на ищеца
изплатеното от последния обезщетение по процесната щета на собственика на
увредения автомобил.
В хода на производството по делото, след приключване на първото
съдебно заседание, обаче ищецът е депозирал молба, в която заявява, че
ответникът Х. А. К. е погасил задължението си към Гаранционен фонд. На
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът следва да съобрази настъпилия факт на
цялостното заплащане след образуване на делото на исковата сума, в какъвто
смисъл е изричното изявление на ищеца. Плащането, като факт от значение за
спорното вземане, съобразен съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, обуславя извода,
че към момента на приключване на устните състезания по делото вземането
на ищеца към ответника, на твърдяното основание, е погасено, поради
плащане и не съществува. Ето защо, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, поради извършено след образуване на делото
погасяване на задължението от страна на ответника Х.К..
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото
разноски в размер на 50.00 лв. за държавна такса, за заплащането на която е
представил писмени доказателства по делото. Съдът намира, че искането е
основателно и следва да бъде уважено, тъй като от данните по делото не се
установява да са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която разноските се възлагат върху ищеца по
делото когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод
за неговото завеждане и ако признае иска. В процесния случай, независимо от
отхвърлянето на предявения иск, с несвоевременното заплащане на
задълженията си към ищеца, а именно едва след подаване на исковата молба,
3
ответникът е дал повод за завеждане на делото. По аргумент на противното от
чл. 78, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените от ищеца
разноски по делото следва да се възложат в тежест на ответника. С оглед
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски за държавна такса в размер на 50.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г.И.” № 2, ет. 4, срещу Х. А. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Я., общ. Самоков, обл. С., ул. „П.” № 21, осъдителен иск с правно
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
(отм.), за осъждане на ответника Х. А. К. да заплати на ищеца Гаранционен
фонд сумата в размер на 831.62 лв., представляваща изплатено от ищеца
Гаранционен фонд в полза на третото пострадало лице И.Д.М. – собственик
на увредения лек автомобил, марка и модел „О.В.“, с рег. № ...,
застрахователно обезщетение по щета № 110212/26.02.2016 г., дължимо от
ответника – делинквент Х. А. К., който към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие – 31.10.2015 г. в гр. Ихтиман е управлявал
лек автомобил, марка и модел „Ф.Е.“, с рег. № ..., без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.11.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, поради изплащането на процесната
сума от ответника на ищеца след предявяване на иска.
ОСЪЖДА Х. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. Самоков, обл.
С., ул. „П.” № 21, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г.И.” № 2, ет. 4, сумата в размер на 50 лв. (петдесет
лева) - разноски за държавна такса в настоящото производство, по аргумент
на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4