№ 449
гр. Перник, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720105780 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, чрез адв. В., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, искове с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение на сумата 4852,28 лв. – главница по договор за банков кредит от 21.12.2010 г.,
сумата 1333,68 лв. – редовна лихва за периода 05.07.2011 г. – 22.04.2013 г. вкл., сумата
1190,15 лв. – наказателна лихва за периода 05.08.2011 г. – 30.01.2014 г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата от 4852,28 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски в размер на 147,52 лв. – държавна такса, и 361,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които суми в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 05.02.2014 г. по ч.гр.д. № 726 по
описа за 2014 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 629/2014 г. на ЧСИ СТ.Б., с
район на действие ОС-Перник, поради погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосоченото вземане на 05.02.2014 г. е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 726 по описа за 2014 г.
на Районен съд – Перник в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу ищеца и
солидарно задълженото лице СВ.К.М., въз основа на който е образувано изп. д. № 629/2014
г. по описа на ЧСИ СТ.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че
1
ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело въз основа на молба от
10.05.2016 г. и постановление на съдебния изпълнител от 12.05.2016 г. за конституирането
му. Счита, че изпълнителното дело е перемирано спрямо ищеца, тъй като взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия спрямо него в продължение на 2 години,
считано от 12.05.2016 г., а съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на
давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите
съдлъжници. С оглед изложеното, твърди, че не дължи принудително изпълнение на
вземанията, тъй като са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли
за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да заплати сторените разноски за
производството по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника му
адв. Й., е депозирал отговор на исковата молба, с който признава, че след молбата за
конституирането му като взискател от 10.05.2016 г. не са поисквани и предприемани
изпълнителни действия. Счита, че искът е допустим и основателен и моли на основание чл.
78, ал. 2 ГПК разноските за производството по делото да бъдат възложени в тежест на
ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че признава исковете. Съгласно
цитираната норма, когато ответникът признае иска по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Следователно искане за
постановяване на решение при признание на иска може да направи ищецът, а не ответникът.
В случая ищецът не е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното
признание, поради което съдът следва да постанови решението при преценка на събраните
по делото доказателства.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по заповед за незабавно
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи принудително поради изтекла погасителна
давност.
Съгласно писмо с изх. № 726/20.03.2024 г. от Служба „Архив“ при Районен съд –
Перник, ч.гр.д. № 726/2014 г. на Районен съд – Перник е унищожено и от него се пази само
заповед за изпълнение № 612/05.02.2014 г. Видно от представения препис от същата, че е
издадена на основание чл. 417 ГПК в полза на „Райфайзнбанк /България/ ЕАД против
СВ.К.М. и М. И. М., като е извършено отбелязване, че на 05.02.2014 г. е издаден и
изпълнителен лист за сумите по заповедта.
От постъпилия препис на изп.д. № 629/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че
е образувано по молба с вх. № 3668/18.03.2014 г. на взискателя „Райфайзнбанк /България/
ЕАД против СВ.К.М. и М. И. М. за вземанията по изпълнителен лист от 05.02.2014 г.,
2
издаден на основание заповед от 05.02.2014 г. по ч. гр.д. № 726/2014 г. на Районен съд –
Перник, като на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
С постановление от 19.03.2014 г. изп.д. № 629/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. е
присъединено към изп.д. № 627/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..
На 17.04.2014 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците и
запорно съобщение до длъжника М. М. и до управителя на „Брилянт-С.А.“-гр. Перник за
налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, без данни за получаването им.
Тъй като изпълнителният лист е издаден за вземания по заповед за изпълнение,
издадена по реда на чл. 417 ГПК, и липсват данни заповедта за изпълнение да е връчена на
длъжника, съдът приема, че в настоящия случай вземанията за главница и разноски се
погасяват с общата 5-годишна давност, а за лихва - с кратката тригодишна давност, на
основание чл. 111, б. “в” ЗЗД.
Съобразно постановките на ППВС № 3/1980 г., приложимо към момента на образуване
на № 629/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед
изложеното, съдът приема, че с молбата за образуване на изп. д. № 629/2014 г. по описа на
ЧСИ СТ.Б. от 18.03.2014 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е спряла да
тече.
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че ППВС №
3/1980 г. е изгубило смисъл в тази част, като е дадено друго разрешение, а именно – че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение. Съобразно задължителната практика, дадена с Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, според която отмяната на ППВС № 3/1980 г.
има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага от
момента на постановяването на новия тълкувателен акт, съдът приема, че новата давност е
започнала да тече от 26.06.2015 г.
С молба /от нечетлива дата/ взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че
вземанията са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, който на 10.05.2016 г. е направил
искане да бъде конституиран като взискател по делото и на основание чл. 18 ЗЧСИ му е
възложил извършването на всички необходими действия.
С постановление от 12.05.2016 г. на основание чл. 429 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е
конституиран като взискател по изп.д. № 629/2014 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., след което не
са поискани или извършени изпълнителни действия.
С оглед изложеното, съдът приема, че правото на принудително изпълнение на
ответника срещу ищеца за вземанията за лихви е погасено на 11.05.2019 г.
Тъй като давностният срок за вземанията за главница и разноски не е изтекъл към
13.03.2020 г., същият е спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да тече. Следователно към петгодишния срок,
който, считано от 10.05.2016 г. следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020
3
г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който давността е спряла, поради което е
изтекъл на 18.07.2021 г.
Представените към отговора на исковата молба споразумения за разсрочване на
плащанията, сключени със СВ.К.М., не следва да бъдат обсъждани, доколкото ответникът
не е навел възражения, че същите имат отношение към течението на погасителната давност
спрямо ищеца.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ответникът е направил искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските,
поради което следва да бъде извършена преценка дали са налице двете кумулативни
предпоставки: ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно Определение № 365/23.09.2022 по ч.гр.д. № 3019/2022 г. на III ГО ВКС,
Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС,
Определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС и Определение
№ 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК
относно отговорността за разноски се отнася и до случаите на предявен отрицателен
установителен иск на длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано
изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което
искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава
право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната
сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно тази
разпоредба ответникът не дължи разноски, тъй като е признал, че не се дължи принудително
изпълнение на вземането, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е
предприел никакви действия по принудително изпълнение.
В случая след изтичане на погасителната давност не са предприети действия по
принудително събиране на вземанията, поради което съдът приема, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и предвид обстоятелството, че е признал исковете, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да останат в тежест на ищеца.
По възражението на ищеца, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй
като изпълнителното дело не е прекратено, следва да се отбележи, че перемпцията на
изпълнителното дело е настъпила по силата на закона и акта на съдебния изпълнител
относно прекратяването му е без значение за отговорността на страните за разноски в
настоящото производство. Релевантни са обстоятелствата признал ли е ответникът иска
/каквото изявление се съдържа в отговора на исковата молба/ и дал ли е повод за
предявяването му /какъвто в случая не е налице/.
Относно твърденията на ищеца, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй
като е подал заявление за отписване на задълженията, но това не е сторено, следва да се
4
отбележи, че е ирелевантно дали задълженията са отписани от счетоводството на ответника.
За задълженията на ищеца е издадена заповед за изпълнение в полза на ответника и ищецът
може да ги плати доброволно. От значение за преценката дали ответникът е дал повод за
предявяване на иска е обстоятелството предприел ли е действия по принудителното им
събиране след изтичане на погасителната давност.
В случая такива действия не се твърдят, дори напротив – в исковата молба ищецът
изрично заявява, че такива не са извършвани. При това положение ищецът е могъл да
отправи искане за произнасяне с постановление от съдебния изпълнител относно
прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който случай
разноските за исковото производство нямаше да бъдат извършени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, принудително изпълнение на сумата
4852,28 лв. – главница по договор за банков кредит от 21.12.2010 г., сумата 1333,68 лв. –
редовна лихва за периода 05.07.2011 г. – 22.04.2013 г. вкл., сумата 1190,15 лв. – наказателна
лихва за периода 05.08.2011 г. – 30.01.2014 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от 4852,28 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2014
г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
147,52 лв. – държавна такса, и 361,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми
в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е издадена Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 05.02.2014 г. по ч.гр.д. № 726 по описа за 2014 г. на
Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 629/2014 г. на ЧСИ СТ.Б., с район на действие
ОС-Перник, поради погасяване на вземанията по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5