Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №3083 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 66,16 лв. и чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД
с цена на иска 273,94 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против И.Е.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, в която се твърди, че между И.Е.М. и „Т.Б.“ ЕАД (с
предишно наименование „***“ ЕАД) е сключен Договор за предоставяне на мобилни
услуги № ***от 12.04.2015 г. Твърди, че съгласно Договора на клиента е
предоставен предпочетен мобилен телефонен номер ***и мобилен телефонен апарат Telenor Smart Blue.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползвания от И.М. мобилен
номер ***се прилагат условията, договорени в Договор за предоставяне на мобилни
услуги № ***от 12.04.2015 г. Твърди, че длъжникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. май 2015г. - м.
септември 2015г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от горепосочения Договор, сключен между него и клиента.
Твърди, че Фактура № **********/15.05.2015 г. е издадена за отчетния период
15.04.2015 -14.05.2015 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ***-
месечна абонаментна такса 13,32 лв., еднократна такса за допълнителен пакет
Резерв минути 8,32 лв., както и потребени услуги
11,94 лв. (Кратки текстови съобщения (SMS) 1,08 лв.. Разговори към други
национални мобилни мрежи 10,10 лв., Разговори с Теленор 0,26 лв., Разговори с фиксирани мрежи 0,50 лв.),
които са в краен размер на 33,58 лв. без вкл. ДДС - 40,30 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, е 40,30 лв., като след приспадане на 6,10
лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 34.20 лв. Фактура №
**********/15.06.2015 г. е издадена за отчетния период 15.05.2015 -14.06.2015 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер ***- месечна абонаментна такса 13,32 лв.,
която е в краен размер на 15,98 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 15,98 лв. Фактура № **********/15.07.2015 г. е издадена за
отчетния период 15.06.2015 -14.07.2015 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: За мобилен номер ***- месечна абонаментна такса
13,32 лв., която е в краен размер на 15,98 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 15,98 лв. Твърди, че след предсрочното прекратяване
на Договора между „Т.Б.“ ЕАД и И.М. по нейна вина, поради изпадането ѝ в
забава, на потребителя е издадена Фактура № **********/15.09.2015г., която
включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги чрез номер ***в общ размер на 273,94 лв. Твърди, че
размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка са уредени в
т. 11 на Договор за мобилни услуги № ***от 12.04.2015 г., съгласно която клауза
в случай на предсрочно прекратяване на Договора по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на Договора до края на първоначално
предвидения му срок - 12.04.2017 г. Общата сума, начислена във фактурата, е
273,94 лв. Твърди, че изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ. Твърди, че за
вземането по частно гражданско дело №
6212/2017 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли да бъде признато за установено че ответника
дължи на ищеца следните суми по
издадената заповед за изпълнение 1.
340,10лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно Фактура № **********/15.05.2015
г., Фактура № **********/15.06.2015 г., Фактура № **********/15.07.2015 г. и
Фактура № **********/15.09.2015г.;, в която сума са включени 66,16 лв. потребени услуги, както и 273,94 лева неустойка, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, в който заявява, че е затруднен да вземе становище по така
извършените изчисления от ищеца по делото, тъй като са необходими специални
знания които са от компетенцията на вещо лице. Счита, че ищеца следва да докаже
иска по основание и размер като представи подробни данни за извършените
изчисления. По тази причина оспорва иска по основание и размер. На основание
чл.78, ал.5 оспорва размера на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство и в настоящото такова.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за предоставяне на мобилни услуги № ***от 12.04.2015 г., с предпочетен номер ***по абонаментен план Резерв с отстъпка за срок от 24 месеца, срещу заплащане на 15,99 лв. Съгласно т. 11 на Договор за мобилни услуги № ***от 12.04.2015 г., в случай на предсрочно прекратяване на Договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на Договора до края на първоначално предвидения му срок - 12.04.2017 г.
Съдът възприема заключението на приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза като обективна, обоснована, компетентна и безпристрастна. От нея се установява, че неплатените суми от ответника по делото са в размер на 66,16 лв. по представените по делото фактури катто следва: **********/15.05.2015г.-34,20 лв., **********/15.06.2015г.-15,98 лв. и **********/15.07.2015г.-15,98 лв. за предоставени далекосъобщителни услуги. Начислената от ищеца сума за неустойка поради виновно изпадане в забава на ответницата по делото за заплащане на описаните фактури е в размер на 273,94 лв., начислена във фактура № **********/15.09.2015г. Неустойката е начислена за периода от м.08.2015г. до 17.04.2017г. в размер на месечния абонаментен план до датата, на която изтича срока на процесния договор за мобилни услуги. Посочените фактури са осчетоводени в съответствие с нормативните изисквания в страната –ЗС и националните счетоводни стандарти. При изчисляване на неустойката не е начислявано ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
с цена на иска 66,16 лева:
Не се
спори по делото, а и от събраните по делото доказателства категорично се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за
предоставяне на мобилни услуги № ***от 12.04.2015 г., с предпочетен номер ***по
абонаментен план Резерв с отстъпка за срок от 24 месеца, срещу заплащане на
15,99 лв. Не е спорно по делото и обстоятелството,
че ответника по делото не е изпълнил
задължението за заплащане на сумата в размер на 66.16 лева по Фактура № **********/15.05.2015
г., Фактура № **********/15.06.2015 г., Фактура № **********/15.07.2015 г. и
Фактура № **********/15.09.2015г. за ползваните от ответника и предоставени от ищцовото дружество услуги. Липсват твърдения и ангажирани
доказателства от ответника по делото за заплащане на валидно възникналото
задължение по процесния договор за мобилни услуги.
Размерът на вземането на ищеца се установи и от приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза.
Предвид
изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен в целия си предявен размер от 66,16 лв.
По искът с правно основание чл.92 ЗЗД с цена на иска 273,94
лв.:
За
нарушение на императивни материалноправни норми,
които регулират правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е
нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране
на доказателства; е относимо е до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; е налице противоречие с
добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е
налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в
гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно т. 11 от
сключения Договор за предоставяне на мобилни услуги № ***от 12.04.2015 г. между
И.М. и „Т.Б.“ ЕАД– в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер посочени в него по вина или инициатива на Потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Договорът от 12.04.2015 г. е сключен за първоначален срок от 24 месеца, като е
предоставена СИМ карта за предпочетен телефонен номер ***с абонаментен план Резерв
с отстъпка с месечен абонамент 15.99 лв. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи
на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка предвиждаща
задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до
края на договора за предоставяне на процесния вид
услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия,
несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл
са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение №
193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на
чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес,
при който обезщетението няма компесаторен характер.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но
само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената в случая
компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно
решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази
уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява
към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване
/разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на договора
месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора спрямо
потребителя, който да получи престация в пълен обем
за срока на договора, без да престира насрещната
услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се
толерира от закона. Освен
това така уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. И.М. има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13,
т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички
месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по
вина на потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като
предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация
по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя. Не са
основателни исканията от ищеца при преценка, че неустойката е прекомерна, съдът
да присъди неустойка в размер на 3 месечни абонамента, какъвто размер бил приложим
към настоящите договори за мобилни услуги сключвани от него. В случая съдът не
обсъжда прекомерна ли е неустоечната клауза или не.
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на
договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да
било размер. Оттук следва, че съдът не следва да разглежда налице ли са били
основанията предвидени в договора за начисляване на неустойка – неизпълнение на
ответника на договорни задължения и прекратяване на договорното правоотношение. Само за пълнота на изложението може да бъде
посочено, че по делото липсват каквито и да е доказателства за наличието на
предпоставките, основанията за начисляване на посочената във фактура № **********/15.09.2015г.
неустойка. По делото няма дори твърдения, а и каквито и да било доказателства,
че договорът е прекратен към тази дата, още повече по вина на потребителя. От
приложените по делото договори, не става ясно при какви условия сключения между
страните договори се прекратява и дали неплащането на задължение за ползвани от
потребителя услуги е сред тези основания. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
неустойка в полза "Т.Б." ЕАД ***, респективно - наличието на
основания за начисляване на посочената във фактурата сума за неустойка.
С оглед всичко гореизложено, съдът
намира искът за неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 74,89 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, депозит за ВЛ и особен
представител в размер на 162,43 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по делото липсват
доказателства за направени разноски от ответника по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И.Е.М., ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.сумата 66,16 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги № ***от 12.04.2015 г., с предпочетен номер ***, за които са издадени фактури Фактура № **********/15.05.2015 г., Фактура № **********/15.06.2015 г., Фактура № **********/15.07.2015 г., в едно със законната лихва от 17.07.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4130/21.08.2017г. по ч.гр.д.№6212/2017 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против И.Е.М., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД да бъде приезнато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 273,94 лева, представляваща неустойка, начислена по Договор за предоставяне на мобилни услуги № ***от 12.04.2015 г., с предпочетен номер ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4130/21.08.2017г. по ч.гр.д.№6212/2017 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК И.Е.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш., сумата от 74,89 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.6212/2017 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Е.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш., сумата
от 162,43 лв. направени по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение,
депозит за ВЛ и особен представител.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: