РЕШЕНИЕ
Номер 548 25.03.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На четвърти март две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 1113 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 484187-F513356 от 12.12.2019г. на Заместник директора
на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на „ДРОНОМИ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 92Г, ет.5, ап.13,
представлявано от В.М.М., ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста / лева за извършено
административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА „ДРОНОМИ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Христо
Ботев“ № 92Г, ет.5, ап.13, представлявано от В.М.М., ЕГН **********, да заплати
на ТД на Национална агенция за приходите –Пловдив сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 484187-F513356 от 12.12.2019г. на Заместник директора на ТД на
НАП – гр.Пловдив, с което на „ДРОНОМИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 92Г, ет.5, ап.13, представлявано
от В.М.М., ЕГН **********, на основание
чл.74, ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Имуществена санкция“
в размер на 200 /двеста / лева за извършено административно нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч.
Жалбоподателят, „Дрономи“ ООД обжалва издаденото наказателно постановление и
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно с твърдение за
нарушение на чл.34 от ЗАНН и наличие на предпоставки за маловажност на случая. В
съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата и прави
същото искане. Претендира
присъждане на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
гр. Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален представител, който пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено, като излага съображения в тази
насока. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени материалите
по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно
постановление е издадено против „Дрономи“ ООД за това, че като предприятие по
смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, като е било
длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2018 г., като не го
е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър /ТР/ при
Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата
година, т.е. до 01.07.2019 г. /30.06.2019 г. е неприсъствен ден/.
„Дрономи“ ООД е извършвало дейност
през отчетния период 2018 г., видно от подадената в ТД на НАП гр.Пловдив
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И0697429/03.02.2019 г.,
и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V
от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2018 г. са в размер на 2800,00
лв.
ГФО на дружеството за 2018 г. е заявен
за вписване и представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията на 27.09.2019
г. с вх.№ 20190927214650.
Наказващият орган е приел, че е
нарушен състава на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, като нарушението е извършено на 02.07.2019
г. в гр.Пловдив.
Посочено е, че нарушението е
установено на 21.08.2019 г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по
вписванията, във връзка с писмо изх.№ 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП,
получено в ТД на НАП гр.Пловдив с вх.№ 04-01-1768/05.09.2019 г.
Наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № F513356 от 04.10.2019г., съставен
от Т.Г.К. - с.и.по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в който по идентичен начин е
описана, посочената по-горе фактическа обстановка.
Така изложените фактически
положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът
намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван
самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на
актосъставителя Т.К., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй
като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност,
която не се оспорва от жалбоподателя и с оглед събрания доказателствен материал
съдът приема, че от страна на „Дрономи“ ООД е осъществен по безспорен и
категоричен начин състава на вмененото административно нарушение. Разпоредбата
на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч задължава всички търговци по смисъла на Търговския
закон да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС на съдружниците или
акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
По делото дружеството-жалбоподател
се явява годен субект на нарушението в качеството му на търговец по смисъла на
Търговския закон. В това му качество дружеството е било обвързано от посоченото
задължение и е следвало да подаде заявление за обявяване на ГФО за 2018 г. в
рамките на регламентирания в чл. 38,
ал.1, т.1 от ЗСч срок, а именно - до 30 юни на следващата година /в случая до
01.07.2019 г., тъй като 30.06.2019 г. е неприсъствен ден/, което не е сторил.
ГФО на дружеството за 2018 г. е бил заявен за вписване и представен за
обявяване в ТР към Агенцията по вписванията едва на 27.09.2019 г., явяващо се
повече от два месеца след законоустановения срок, което е в нарушение на
изискването на цитираната разпоредба от ЗСч. Правилно наказващият орган е
определил за дата на нарушението датата
02.07.2019г., предвид, че това е първият ден, следващ 01 юли 2019г.,
който от своя страна е последният работен ден, в който дружеството е могло да
изпълни задължението си.
Неспазване на законоустановения
срок е довело до съставомерността на нарушението, поради което за
административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази
противоправна деятелност съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1, пр.2 от ЗСч,
която сочи, че който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по
чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се
налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет,
но не по-малко от 200 лв. Административнонаказващият орган е наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 200 лв., която е в минимално предвидения
от законодателя размер, като е отчел, че нарушението е извършено за първи път.
Събраните по делото доказателства
не налагат извода за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от
същия вид. Задължението за своевременно публикуване на ГФО е вменено от
законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци,
доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за финансовото
състояние на търговеца, като е предвиден достатъчно дълъг срок за неговото
изпълнение. В случая липсват изключителни или многобройни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на
административно нарушение. Напротив, прави впечатление, че закъснението за
публикуването на ГФО на дружеството не е в рамките на няколко дни след
законоустановения срок, а повече от два месеца след изтичане на крайния срок.
Не може да се игнорира и обстоятелството, че жалбоподателят е предприел
действия за изпълнение на задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч не по своя инициатива, а едва след като е бил
уведомен за инициираното административнонаказателно производство, извод за
което се прави от депозираното от управителя на дружеството писмено възражение,
приложено по административната преписка. Нарушението е било отстранено едва на
27.09.2019 г. и то след като на същата дата дружеството е получило по
електронната си поща покана от компетентния орган за съставяне на АУАН. Именно
на тази дата жалбоподателят за пръв път е бил информиран за предприетите спрямо
него административнонаказателни действия, а не както твърди неговия процесуален
представител, че това се е случило на 04.10.2019 г. с получаване на покана за
съставяне на АУАН на хартиен носител. Предприетите от жалбоподателя действия са
последващи, доколкото информацията от
списъка на лицата, които са извършили нарушение, е станала достояние на
компетентните органи на 21.08.2019 г., т.е. преди последиците на извършеното
нарушение са били отстранени. Липсва и още едно от обстоятелствата, които
практиката е извела като признак за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието, а именно - липса на извършена дейност за годината, за която не е
подаден ГФО. В конкретния случай стопанска дейност от наказания субект не само,
че е развивана, но същият е реализирал и нетни приходи, както е видно от
представената като доказателство по делото данъчна декларация. Отделно от това,
обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, само по себе си не
обосновава извод за наличие на маловажност на процесния случай. Както бе
посочено и по- горе, това обстоятелство е отчетено при индивидуализиране на
наказанието и е наложена имуществена санкция в минимален размер. Предвид на
изложеното съдът намира за правилен извода на наказващия орган за липса на
предпоставки разглеждания казус да бъде квалифициран като маловажен случай.
При служебна проверка на НП и
АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на
защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите
съдържат изискуемите от закона реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени
от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 04.10.2019г., а НП - на 12.12.2019 г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че
нарушението следвало да се счита за открито на по ранна дата - още на датата на
извършване на нарушението, считано от когато бил изтекъл тримесечния срок за
издаване на АУАН. По принцип бездействието на администрацията, която е
оправомощена да контролира даден кръг обществени отношения не бива да води до
накърняване правата на гражданите, за да не се достига до административен
произвол. С жалбата обаче не е отчетена спецификата на конкретната нарушена
норма на чл. 38 от Закона за счетоводството. Тази специфика се състои в това,
че ГФО следва да бъде представен за обявяване пред една държавна агенция -
Агенция по вписванията, а съвсем друга агенция следи за изпълнение на това
задължение в срок и за санкциониране на нарушителите и това е НАП. Вярно е, че
Търговският регистър е публичен и съществува презумпция за знание на обявените
в него обстоятелства. Тази презумпция обаче е насочена към участниците в граждански
оборот. За НАП не съществува служебно задължение да следи обявленията или
липсата на такива в търговския регистър. Това е така, доколкото за
откриване на нарушителя в Закона за счетоводството с нарочна норма
е предвидена специална процедура. Така
съгласно чл. 38, ал.1 от ЗСч в срок до 31 юли на текущата година Агенцията по
вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите
списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети
за предходната година в срока по ал. 1 и 2. Списъкът трябва да съдържа
наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на
текущата година Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки
за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал.1-10. Съгласно
трайната съдебна практика нарушителят се счита открит, когато компетентният да
състави АУАН орган разполага с достатъчно данни за извършено нарушение и
самоличността на нарушителя. Доколкото, както вече се посочи компетентни да издадат
АУАН за нарушение по чл.38 от ЗСч са органите на НАП, и доколкото по делото не
са изложени твърдения и приложени доказателства
за извършване на последващи проверки по установяване на нарушението, то
нарушението ще се счита открито от датата на получаване от НАП на писмото
изпратено от Агенцията по вписванията, съдържащо данните за лицата, които не са
подали ГФО в срок.
С оглед изхода на делото и
разпоредбата на чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН жалбоподателят следва да понесе и
сторените по настоящото производство разноски. Предвид защитата на въззиваемата
страна от юрисконсулт и заявена искова претенция за заплащане на разноски,
жалбоподателят следва да заплати разноските за юрисконсулт. Предвид
обстоятелството , че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
размерът следва да бъде определен в минимален такъв, предвиден в чл.27е от
Наредбата за правна помощ, а именно 80 лв.
Претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява неоснователна, предвид потвърждаването на
обжалваното НП.
С оглед на всичко гореизложено
настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление №
484187-F513356 от 12.12.2019г. на Заместник директора на ТД на НАП –
гр.Пловдив, с което на „ДРОНОМИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 92Г, ет.5, ап.13, представлявано от В.М.М.,
ЕГН **********, на основание чл.74,
ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 200 /двеста / лева за извършено административно нарушение по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът
съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.