Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 125
гр.Нови пазар,03.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НОВОПАЗАРСКИЯТ районен съд в публичното
съдебно заседание,проведено на седми април през две хиляди и единадесета година
в състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:Б. А.
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №454 по описа за 2009 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по предявени
субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД,от Н.М.Д. и Ю.М.Д.
*** против Р.Я.П.,***,понастоящем в Затвора гр.Б.,с цена на исковете в размер
на по 3 000.00лв.всеки от тях,представлящи претендирани обезщетения за причинени на ищците средни
телесни повреди ,ведно със законната лихва върху тях,начиная
от 16.09.1995г..
Ищците твърдят,че на 16.09.1995г.до
с.П.,при управление на л.а.”*** при
нарушаване правилата за движение ответникът Р.Я.П. им причинил по непредпазливост средни телесни
повреди,както следва: -на Н.М.Д. /фрактура на таза /счупване на вдлъбнатината
на тазова кост/,като е било затруднено движението на снагата му за срок от 12
месеца,охлузване на двата крака и разкъсно-контузно
рана на лявата пета, а на Ю.М.Д.
–контузия на главата с разкъсно-контузна рана на челото,ожулване по тялото и
крайниците.
Във връзка с извършеното от ответника
престъпно деяние,било образувано сл.дело №61/1996г.по описа на ОСС гр.Ш.,което
многократно било спирано,продължавано,прекратено.
От момента на причиняване на гореописаните
травматични увреждания до предявяване на иска ищците се нуждаели от
лечение,като по отношение на първата ищца били правени две операции на
очите,една на главата,останали осакатени за цял живот,с големи неблагоприятни
последици и увредено здраве.
Считат,че за тях е налице правен интерес от
предявяване на исковата претенция ,поради което молят да бъдат призовани на съд
с ответника Р.Я.П. и след доказване основателността на твърденията,изложени в
исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди ответника да им заплати
обезщетение за причинените им средни телесни повреди в размер на по
3 000.00лв.за всеки от тях, ,ведно със законната лихва върху тях,начиная от 16.09.1995г..Молят да им бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ответникът Р.Я.П. *** в депозирания от него
писмен отговор оспорва изцяло предявените искове,както по основание,така и по
размер.
Съдът като прецени писмените
доказателства,приложени към исковата молба,както и тези по сл.-дело
№61/1996г.по описа на ОСС гр.Ш., НОХД
№165/2010г.по описа на НПРС,прие за установено от фактическа страна
следното:
Следствено дело №61/1996г.по описа на ОСлО гр.Ш. е образувано на 16.09.1995г.с Постановление на
следовател Д.В. по повод на законен повод по чл.187 ал.1 от НПК за извършено
престъпление, срещу Неизвестен извършител затова,че на 16.09.1995г.до село П.
по пътя К.-И.,при управление на лек автомобил
***,нарушил правилата за движение по пътищата/чл.20 ал.2 от ЗДП/,вследствие на
което причинил по непредпазливост следна телесна повреда на лицата Н.Д. *** и е
избягал от местопроизшествието –престъпление по чл.343 ал.2 б”б” предложение
второ от НК.
Във връзка с воденото досъдебно
наказателно производство,на 17.03.2010г.в НПРС е внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура гр.Н. против Р.Я.П. /ответник по настоящето дело/ затова,че
на 16.09.1995г.до с.П. ,обл.Ш.,по пътя гр.К. за
гр.И.,при управление на л.а. *** нарушил правилата за движение по пътищата
–чл.20 ал.2 от ЗДвП,вследствие на което по непредпазливост причинил средна
телесна повреда- трайно затруднение в движението на долните крайници на Н.М.Д.
и средна телесна повреда/затруднение в движението на долния ляв крайник,разстройство на
здравето временно опасно за живота / на
Ю.М.Д./***/ ,като след извършване на
деянието П. е избягал от местопроизшествието и деянието представлява особено
тежък случай –престъпление по чл.343 ал.3 б”а” предл.ІІІ
във вр.чл.342 ал.1 от НК .
Образувано е НОХД №165/2010г.по описа на
НПРС което е прекратено с определение на съда от 06.10.2010г.,в законна сила от
22.10.2010г.поради изтичане на абсолютна давност на повдигнатото срещу Р.П.
обвинение.Независимо от това,че образуваното наказателно производство е
прекратено от съда поради изтекла абсолютна давност на повдигнатото
обвинение,по арг.на чл.307 от НПК ,доколкото
наказателният съд не е приел
гражданските искове за съвместно разглеждане в наказателното
производство,съдът констатира,че видно от материалите по ДНП е,че с молба с
вх..№1415/95 от 09.11.2009г. Н.М.Д. и Ю.М.Д. ,чрез процесуалният им представител
адв.Р.Н. са направили
искане за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители по
наказателното дело./която молба не носи подписа на подателя си./.
Граждански искове са депозирани от тях
,макар и в по-ниски размери и пред гражданския съд /с искова молба с
вх.№2700/10.07.2009г./,по повод на което е образувано гр.дело №454/2009г.по
описа на НПРС.
Времевите предели на погасителната давност
на гражданскоправните претенции на пострадалите се
определят от началният момент ,от който е възникнало вземането им/т.е.деликта/,респ.от откриване на автора на същия. По сл.дело №
61/1996г.по описа на ОСС гр.Ш. производството е продължило около 15 години,като
в различни периоди от време са действали нормите на стария и сега действуващ
НПК.Към момента в който пострадалите са депозирали молба пред органа на
разследването за конституирането им като граждански ищци е действувал НПК/обн.ДВ бр.50/2003г./съгласно която правна норма граждански
иск може да бъде предявен само в съдебната фаза на наказателното
производство-по арг.на чл.60 ал.1 ,чл.61 ал.4,чл.63
ал.1 и чл.64 ал.1 от НПК/отм/в този см.Решение
№412/17.10.2008г.на ВКС по н.д.№460/2008г.,ІІІ н.о./ .Т.е. към момента на
подаването й пред органа на досъдебното наказателно
производство молба за конституиране като граждански ищци ,макар и страдаща от
пороци/липса на подписи на подателите й/, се явява недопустима.
Възниква въпроса дали към момента на
предявяване на гражданските искове пред гражданския съд е изтекла погасителната
давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД ,като за целта се прецени кога е станал
известен/е открит/ извършителя на деликта ,което се
извежда от нормата на чл.114 предл.трето от ЗЗД.
При наличие на едно наказателно
производство,прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност ,следва ли
да се вмени в бездействие на ищеца по гражданското дело установяване на релевантния факт кога е открит извършителя на
деликта,чието поведение от гражданско-правна санкция
е било наказуемо съгласно действуващите законовите норми.Първото привличане на
Р.П. като обвиняем е било извършено на 18.11.1996г.,като след това делото е
било прекратявано ,до внасянето му с обвинителен акт в
съда/17.05.2010г./.Настоящият съдебен състав намира,че по-скоро се касае за
прекъсване на давността /ако се приеме,че привличането на П. като обвиняемо
лице е равнозначно на откриване на дееца по смисъла на чл.114 предл.трето от ЗЗД/,поради което така предявените искови
претенции пред гражданския съд се явяват процесуално-допустими.
Разгледани по същество исковете се явяват недоказани поради следните съображения:
От анализа на доказателствата,събрани в
хода на воденото ДНП се установява по безспорен начин,че на 16.09.1995г.водач
на л.а. *** ,при управление на същото,около 10.00часа по път от републиканската
мрежа между гр.К. и гр.И.,в близост до с.П.,блъснал съпрузите Н.Д. и Ю.Д.,които
пътували с каруца за с.Д../протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
на л.6-10 по ДНП/, протоколи за разпит на свидетелите Н.Д. /на л.22/,на Ф А. Н.
/на л.23/ ,на Е. М. М. /на л.24/,на
Ю.Д./на л.25/.От приложеният фотоалбум се установява по един категоричен
начин,че гореописаното МПС е навлязло в насрещната лента на движение,т.е. в
тази ,по която са се движели пострадалите лица.Преки очевидци на произшествието
станали св-Ф Н. и Е. М.,чиито показания кореспондират
помежду си и съдът ги цени с нужното доверие като безпристрастно дадени,които
сочат следното: св.Е. М.,който пасял на около 200 метра от ПТП овце се намирал
с гръб към пътя,но след като чул силен удар се обърнал в посока към пътното
платно и видял,че каруцата,в която пътували семейство Д. ,се намирала във
въздуха,ударена от лек автомобил,вишнав на
цвят.Свидетелят веднага се отправил към мястото на удара ,при което видял
жената на Н. да лежи извън пътното платно ,в блока,където пасял овцете,като той
даже я помислил за умряла.От автомобила слязъл човек,висок около 1.85 метра,с
риза бяма на цвят,с къс ръкав,лицето му било широко и
продълговато,косата му била кестенява,рядка,сресана назад и настрани.По лицето
му имало драскотини и струйки кръв.Той попитал св.М. дали в селото има лекар и
тръгнал в посока с.П.,уж с намерение да търси такъв,като повече не се върнал на
мястото.
Покрай мястото,около 11.00часа минал
свидетелят Ф А. Н./протокол за разпит на л.23 по ДП/,който разпознал
пострадалите лица,отишъл до жената-Ю.,която била в безсъзнание,той и спътникът
му качили в техния автомобил жената,а пътуващият и спрелият на същото място
свидетел Я.,натоварил в личния си автомобил
Н.,като и двамата били откарани в болницата.Свидетелят Н. сочи още в
показанията си,че точно когато спряли на
местопроизшествието,от лекия автомобил /причинил катастрофата/ излязъл мъж,на
видима възраст 35-40г.,пълен ,с набито тяло,по лицето му имало кръв.Бил с бяла
риза,тръгнал към село П.,като не казал нищо/вероятно след като вече е провел
разговора си със св.Е. М..Т.е.водачът е
напуснал местопроизшествието,като е избягал от него/въпреки вмененото
му от Закона за движение по пътищата и НК задължение да остане на мястото /.
В досъдебното
производство е извършен следствен експеримент ,свързан с разпознаване на лица
/протоколи от 08.11.1995г.на л.26-л.33 по делото/ ,като свидетелите Ф Н. и Е.
М. са разпознали водачът на лекия автомобил,причинил ПТП-то
в лицето на Р.Я.П..
На 24.04.207г.от органа на досъдебното производство
е извършено ново разпознаване с участието на свидетеля Е. М. М./на
л.(19-22/ ,който при показаните му четири броя фотографии на А.К.А. А.,Б. А.
С., Х. Х. М. и Ш. М. И. ,като св.М. е посочил снимката на Ш. М. със следното
обяснение: “изминаха дванадесет години от момента,в който видях шофьора на ***-то,който блъсна дядо Н. ***.Снимката на човека под
№4/ Ш./прилича на шофьора –със светла коса,леко плешив,къса
коса-не дълга както и по формата на лицето”.
По сл.(дело е приложен още един протокол за
разпознаване на лица и предмети без дата
и фотоалбум с дата 23.01.2008г./на л.58-61/ ,като на свидетеля Е. М. М. са
показани снимки на Б.А.С., Р.Я.П.,Р. Ю.
Х. ,А.К.А. А. и Н.й И. Н.в,като М. е заявил,че извършителят на ПТП-то липсва на показаните му снимки.
Свидетелят Е. М. М. в проведеното съдебно
заседание на 07.06.2010г. по НОХД №165/2010г.по описа на НПРС /на
л.104-105/твърди ,че шофьора на автомобила бил по-висок от него,на тила му
имало коса,а на челото му-нямало,косата му била светлокестенява,но
този човек,когото тогава разпознал като шофьор на колата не го виждал в залата/
съдебното заседание е проведено с участието на подсъдимия Р.П./.
Относно собствеността на процесния лек автомобил,с който е било предизвикано
пътно-транспортното произшествие ,съдът намира,че косвени доказателства относно това,че в
инкриминирания период от време процесният автомобил е
бил в държане на ответника Р.Я.П.,който го е управлявал ,без съответното
свидетелство за правоуправление са приобщените в ДНП АУАН с бланков
№№114385/01.12.1994г./на л.19 по ДП/,и АУАН бланков №074374/07.12.1994г./на
л.20 по делото/,както и показанията на свидетеля С.Т.Д..В показанията си пред съда/в с.з.проведено на
07.06.2010г./същият твърди,че е бил владелец ,но не и собственик на процесния лек автомобил и го е ползвувал
с пълномощно,не се подкрепя,но пък и не се опровергава от приложената по ДП/на
л.58/разписка ,с която органът на разследването му е предал и съответно той е
приел:свидетелство за регистрация на МПС марка “***” с *** , 2бр.нотариално заверени договори за
покупко-продажба на лек автомобил и знак за преминал технически преглед -1бр.
В разпита си от 18.11.1996г./на л.48 по сл.дело/,разпитан
като обвиняем,Р.П. е заявил,че на 15.09.1995г-този автомобил бил с него,даден
му за ползване от собственика С. и с
него П. *** и го паркирал пред дискотека “***”.Тази вечер той бил заедно с П.,Ц. и Д. –негови
приятелки.Около 01.00часа след полунощ
дошъл негов приятел Н. или А. от гр.Т.,като му поискал автомобила за
един ден с уговорката на другия ден да му го върне,тъй като неговият автомобил
“***”бил повреден.Дал му автомобила и той тръгнал,като на
другия ден вечерта трябвало да му го върне.На другия ден Н. не му върнал
автомобила и П. *** с влак.П. оспорва,че е управлявал въпросното МПС,с което е
причинено произшествието.
В съдебно заседание от 07.06.2010г.по НОХД
№165/2010г.по описа на НПРС /на л.(109-110/ П. лансира версията ,че Н. е взел
от него през въпросната вечер лекия автомобил с цел да го препродаде на турски
гражданин,гастарбайтер,с неустановена към момента
самоличност.Възможно било той да е от този район и той да е пътувал с
автомобила.
В подкрепа на защитната версия на П.,че не
той е управлявал автомобила на въпросната дата,свидетелствува в показанията си
П. А. Г. /от 21.11.1996г.на л.49 по
сл.дело/,а именно,че през месец септември 1995 година той,приятелката му Ц. и
нейната колежка Д. и Р.П. ***,след което са отишли с автомобила до една
дискотека ,в която вечерта дошло
момче,познат на Р. и непознат на св.Г./по-късно П. разбрал,че въпросното момче се казва Н./
и което му поискало П. да му преотстъпи автомобила за ползване.Момчето било
здраво,едро,с права коса,с широко лице ,с дънки и фанелка.В протокола си за разпит от 15.04.2005г.-на л.69
/свидетелят описва въпросното момче път така:.”мисля,че в дискотеката дойде
някакво момче с дълга коса”.,което пък останалите две свидетелки описват като
човек пълен,почти дебел,с плешива коса.След това компанията продължила престоя
си в дискотеката,прибрали се с такси,а на другия ден-за В. –с влак.Р. *** и
стоял доста в гр.В.,като за автомобила нищо не бил споменавал пред св.Г..През
последващите срещи на свидетеля с П.,не му
направило впечатление по лицето на П. да има някакви наранявания или белези от
наранявания./протокол на л.69/.
Св.Ц. И. А. в показанията си пред органа на
досъдебното наказателно производство /на
л.50/,предупредена за наказателната отговорност по чл.290 ал.1 от НК твърди,че
добре си спомня,че се е прибрала в гр.Р. на 14.09.1995г.,на следващият ден били
в дома на Р.,вечерта отишли на дискотека/за чието наименование в разпита си от
09.05.2007г.сочи,че е “***”/тъй като по
него време друга такава в града нямало/ заедно с Р.,Д. и П. и около
23.00-23.30часа при Р. дошъл човек пълен,плешив,среден на ръст,с дънки,на когото Р. викал
Н./ и за който Р. й казал,че е от Т./,който си тръгнал
след около 15-20 минути.От Р. Ц. научила,че той е дал на въпросния човек
автомобила с уговорката да му го върне на другия ден.Стояли в дискотеката окол 03.30-4.00часа,след което с такси се прибрали в дома
на Р./тя и той/,а другите двама –в дома на Д..На другия ден,по-точно на 16.09.1995г.след като чакали Н. да върне автомобила,но
той не го върнал,в 17.30часа хванали
влак и се прибрали в гр.В.,в т.ч. и Р..
В протокола
си за разпит от 09.05.2007г.св.Ц. А. твърди,че потвърждава показанията си
дадени по-рано,с допълнение,че след дискотеката се прибрали в домът на Р. ***,където
живеела и майка му,но на свидетелката не й било известно дали майката на П. ги
е видяла като са се прибрали ,не може да каже със сигурност дали са чакали
някого.Не се установява дали през отрязъка от време от прибирането им от
дискотеката в дома на Р. /около 03.30.-04.00 часа /до тръгването им вечерта с
влак за гр.В. /17.30часа/ тя и Р. са се
разделяли или са били непрекъснато заедно.Не се установява дали през тези около
12 часа те са се разделили, през което
време Р. да е взел автомобила от твърдяното лице Н.,да е предприел управлението му по
пътя гр.К. за гр.И.,преминавайки
през с.П. ,обл.Ш.
около 10.00часа и впоследствие предизвикал пътно-транспортното
произшествие,като всичко това да не й е станало достояние.
Аналогични са показанията и на св-.Д.П.Г. /на л.51 по сл.дело/,която твърди,че вечерта на
15.09.1995г.тя,Ц.,Р. и П. са били на дискотека в гр.Р.,когато при Р. дошъл
познат на Р.,който започнал да си говори с него-човекът бил пълен,почти дебел,с
рядка,почти плешива коса,казвал се Н..Поискал автомобила “***”от Р.,който му го дал,с уговорката на другия ден да
му го върне през деня.Поради това,че през деня Н. не бил върнал автомобила на
Р.,те четиримата се прибрали на следващият ден в гр.В. с влак.В протокола си за
разпит от 15.04.2005г./на л.68 по ДП/ вече сочи,че “на следващият ден след като
били на дискотека ,пътували за гр.В. тя,Ц. и П..Р. го видяла може би два-три
дни след като се прибрали в гр.В. и по лицето му не била видяла никакви
наранявания. Т.е.десет години по-късно тя изключва от показанията си твърдяния по-рано факт,че на 16.09.1995г.Р. е пътувал
заедно с нея,П. и Ц. с влак за град В..,но не се е отрекла и от първоначално
дадените от нея показания ,дадени няколко месеца след извършване на
престъплението.
Лицето Н. /А.А./ е починало на ***г.,за
което е съставен акт за смърт №***г.Като свидетел както в ДНП,така и по НОХД е
разпитана неговата съпруга Р. М.,която твърди,че не й е известно познанство
между ответника Р.П. и покойния й съпруг,както и за съществуваща помежду им договорка за продажба на
въпросното МПС,още повече,че А. бил любител на марките “***” и “***”.Нямала
представа съпругът й да е вземал кола от Р.П. ***- гр.К..В този период съпругът
й бил висок 175см.,висок,с права кестенява коса,поддържал я дълга до раменете,доста
пълен,с изявен корем,лицето му било продълговато.Не й било известно съпругът й
да е предизвиквал ПТП.На въпроса на подсъдимия П. ***10г.дали на св.М. е било
известно съпругът й да е искал да закупи някаква кола с цел да я продаде
веднага като посредник,свидетелката М. заяви,че такива сделки не са му били
чужди ,но за конкретна сделка с МПС-“***” не й е било известно.
Изискана е служебно справка за
задгранични пътувания на лицето А.К.А. А. през периода
15.09.1995г.-16.09.1995г.,като такива няма отразени в съответните масиви на
МВР,което е индиция,че през този период от време той
се е намирал на територията на Република България..Следва да се отбележи,че
неговата фотография е била сред предложените за разпознаване на 24.04.207г.от
свидетеля Е. М. М./на л.(19-22/,но той не е бил посочен като водачът на процесния лек автомобил,предизвикал пътно-транспортното
произшествие.Което в съвкупност с показанията на св.М. пък навежда на довода,че
вероятно А. не е бил водач на процесния лек
автомобил,предизвикал пътно-транспортното произшествие.
Следва да се отбележи,че на
12.03.1996г.спрямо Р.П. е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”
/на л.42 по сл.-дело/,в същия ден той е дал обяснения ,без конкретика,
като следващият му разпит е проведен на
18.11.1996г.,когато ,междувременно е починал соченият от него като евентуален ползвател на автомобила,предизвикало процесното
ПТП-А.К.А. А. ./починал на ***г./,поради която
причина разпит на същия,след проведения разпит на П. /на 18.11.1996г., в който
той е споменал неговото име/,е нямало как да бъде проведен.
Органът на разследването е изискал справка
от ЦСМП гр.К. /на л.55 по сл.дело/ дали на 16.09.1995г.Р.Я.П. *** и ако е-
каква медицинска помощ му е била оказана?
В
полученото удостоверение /на л.36/ е отразено,че след проверка в архива на
здравна служба ЦСМП гр.К. в амбулаторен
журнал се установило,че няма данни за постъпило лице Р.Я.П. *** и за оказване
на медицинска помощ на същото.
От заключенията на назначените в хода на
ДНП съдебно-медицински експертизи/съответно на л.35,38, л.71./се установява,че
след ПТП-то пострадалата Ю.Д. е била настанена за
лечение в КАРИЛ на 16.09.1995г./История на заболяване №18657/95г./_и изписана
от там на 21.11.1995г.Получила е следните травматични увреждания:контузия на
главата с разкъсно-контузна рана на
челото,травматичен субдурален хематом,счупване
с разместване на лявата на половина на таза.Ожулвания по тялото и крайниците.В
резултат на което й е било причинено :райзстройство
на здравето,временно опасно за живота.Затруднение в движението на долния ляв крайник и снагата за срок по-голям
от един месец или средно около 12 месеца,ако не настъпят
усложнения.Травматичните увреждания могат да се получат при удар/удари/ със
твърди тъпи предмети или при падане върху такива,по механизма на удар,натиск и
триене,отнасящо се до охлузванията.
След ПТП-пострадалият
Н.Д. е постъпил на лечение в ОТО при ОРБК гр.Ш./история на заболяването
№18693/566/ със следните травматични
увреждания:Счупване на вдлъбнатината на тазовата кост,водещо до затруднение
движението на снагата за срок от около 12 месеца.Охлузни
рани на двата крака и разкъсно-контузна рана на лява
пета ,причинили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
От анализа на доказателствата по делото
съдът направи следните правни изводи:
Лансираната от ответника по настоящето дело
Р.П. защитна версия,че не е автор на деликта,срещу
който са насочени гражданско-правните претенции на ищците се подкрепя най-вече
от показанията на свидетелката Ц. А. и отчасти от показанията на свидетелите
П.Г. и Д.Г./на моменти с някои разминавания помежду
си/.Като контратеза на тези доказателства е
направеното първоначално разпознаване на П. в досъдебното
производство от свидетелите Ф Н. и Е.
М./впоследствие разколебани/.,косвено подкрепящи се от показанията на св.М.а и
проведено процесуално-следствено действие разпознаване от св-Е.
М. /на което му е била показана фотографска снимка на А. А./.
И понеже ,както съдът прие за установено
по-горе очевидно А.А. не е управлявал процесното
МПС,с което е било предизвикано пътно-транспортното произшествие,то налице са
две хипотези за това кой го е управлявал на посочения ден,час и място: или
ответникът Р.П. или трето лице,с неустановена до момента самоличност ,на което
временно /само за 16.09.1995г./управлението на автомобила да е било
преотстъпено от А..
Липсват категорични данни за
местонахождението на ответника П. за
периода от време от 04.00часа до 17.00часа на 16.09.1995г./макар и без липса на
конкретика в темпорално измерение,алиби за тази част
от денонощието в негова полза се съдържа в показанията на св.Ц.А./.
Проведеното
първоначално разпознаване в негово лице
на водачът на лекия автомобил,осъществено от свидетелите Н. и М. – преки
очевидци на инцидента, в късен етап е разколебано и те посочват друго лице. В съдебното
заседание,проведено на 07.06.2010г. св.Е.АС. е категоричен,че е познал
човека,който е шофирал “БМВ”-то и поддържа направеното от него първоначално
разпознаване.,макар че не разпознава в съдебната зала подсъдимият Р.П.,когото
първоначално е посочил като лицето управлявало автомобила .
Следва да се отбележи за съществен пропуск
при извършване на едно от първоначалните процесуални-следствени действия
–Протокол за оглед на местопроизшествие,като от купето на катастрофиралия
автомобил не са били потърсени и иззети годни следи от кръв ,за да се
идентифицира притежателят й,а оттам –водача на автомобила.Това е било особено
необходимо с оглед показанията на свидетелите –очевидци Е.АС. и Ф Н. ,които
сочат,че са видяли по лицето на непознатия за тях мъж
да се стича кръв.
От мястото на произшествието са били иззети
веществени доказателства – 1бр.фас и 3бр.косъма ,по отношение на които съдът /с
определение от 14.07.2010г.по НОХД №165/2010г.по описа на НПРС/е назначил
съдебно-медицинска експертиза и ДНК експертиза .В заключението си вещите лица
Г.С. и М.Д. /на л.232-238/ сочат,че предоставените за изследване нишковидни
обекти са:един брой върхова част от животински косъм и два броя отмрели човешки
косми от глава.Човешките косми не са годни за ДНК анализ.Що се касае до
предоставеният за изследване биологичен материал –угарка-неговият ДНК профил се определил на неизвестно лице от
женски пол.
За да бъде уважен иска по чл.45 от ЗЗД
следва да се установят по безспорен начин следните кумулативно изискуеми се предпоставки: налице ли е непозволено
увреждане,кой е неговият автор,какви са причинените вреди на пострадалия и има
ли причинно-следствена връзка между извършеното деяние и твърдяния
вредоносен резултат
Безспорно е,че на посочената в исковата
молба дата,ищците са претърпяли деликт,в
резултат на който са им били причинени неимуществени
вреди,които следва да бъдат овъзмездени.
. От друга страна авторството на причинителя
на вредата не може да почива на предположения,а да се докаже по безспорен начин
,при липса на каквото и да е съмнение в полза на обратното.И тъй като такива
съмнения съществуват , съдът намира,че така насочените против Р.П.
гражданско-правни претенции , ,макар и вероятно основателни,не бяха доказани по
един категоричен начин,поради и което следва да бъдат отхвърлени от съда.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените обективно
съединени искове с пр.основание чл.45 от ЗЗД,от Н.М.Д. с ЕГН:********** и Ю.М.Д.
с ЕГН:**********,*** ,действуващи чрез процесуалният си представител адв.Р.Н.,вписана в АК гр.С. против Р.Я.П.,*** ,/понастоящем в Затвора гр.Б./,с цена на исковете
в размер на по 3 000.00лв.всеки от тях,/представлящи
претендирани обезщетения за причинени на ищците от
ответника средни телесни повреди ,в резултат на извършено престъпление на
16.09.1995г./,ведно със законната лихва върху тях,начиная
от 16.09.1995г..
ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на съдебни и деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: