Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
гр.Дряново, 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Емилия
Дишева
при секретаря Кремена Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 257 по описа за 2019 г.
на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба от
Ю. Г. П. ***
и Р. ***, чрез пълномощник адвокат Р.И., съдебен адрес ***, чрез адв.
Р.И., срещу М.М.Б.,*** и С.И.Б. ***, се излага, че ищците са собственици по
давностно владение на недвижим имот, находящ се в село Зая, община Дряново -
УПИ ***, с площ от 1000 кв.м., с
построените в него плевня от 35 кв. м., и навес от 32 кв. м., при
граници на имота: улица, ПИ ***, ПИ ***и терен за озеленяване.
Излага се,
че през 1996 г. с нотариален акт ***г. ищците купили от И. ***, който имот бил посочен в акта като *** по плана
на селото, с площ от 1045 кв. м., с постройките в имота - паянтова жилищна
сграда и две плевни (сайванти). Продавачът И.П. възложил на адв. К. Х. да
изготви документите, като продажбата трябвало да обхване имота с къщата и
процесния имот, който бил срещу къщата, като двата имота били един, а сега два,
разделени от улицата. Продавачът знаел, че сделката обхваща двата имота, тъй
като били на баща му. С продажбата продавачът предал владението на имотите на
ищците. Ищците не знаели, че имотът, който им е предаден през 1996 г. не
обхващал и процесния. Твърди се, че от 1996 г. до настоящия момент ищците
необезпокоявано владеели процесния имот с ясното съзнание, че владеят
собствения си имот, като никой, вкл. и ответницата М.Б., не е оспорвал и препятствал това
владение. Ищците поддържали имота, косели го, посадили овошки, направили ограда
от камъни, за която платили 3000 лв. Имотът бил затворен с ограда и врата и заключен.
Излага се,
че ответницата М.Б. е бивш собственик на имот ***по плана на с. Зая. През 1997 г. с нотариален акт № ***г., М.Б.
учредила на ищците право на строеж в нейния
имот на постройка от 10 кв. м., която постройка да е прилепена към къщата на
ищците. Твърди се, че М.Б. от много години живее извън с. Зая, никога не е
владяла процесния имот, включително и по това време и никога не е предявявала претенции
към него.
На
05.03.2019 г. с пълномощно, издадено от М.Б., синът ѝ Т.Д.Б. се снабдил с нотариален акт № ***г. по описа на
нотариус А.А., с който било признато правото на собственост по давност и
наследство на ответницата Б. върху процесния недвижим имот, въпреки че към този
момент ищците вече били собственици на имота. След това с нотариален акт № ***г.
по описа на нотариус А.А., Т.Б. от името на майка си продал процесния имот на
ответника С.И.Б. ***. След
продажбата С.Б.
посетил имота и се срещнал с ищците, които му обяснили, че имотът е техен. С.Б.
предприел действия за изменение на ЗРП по отношение на процесния имот, което
пряко засягало правото на собственост на ищците върху имота.
Направено искане да бъде
признато за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици по силата
на давностно владение на следния недвижим имот находящ се в село Зая, община
Дряново, а именно УПИ ***, с площ от 1000 кв.м., с построените в него плевня от
35 кв. м., и навес от 32 кв. м., при граници на имота: улица, ПИ ***, ПИ ***и терен за озеленяване,
както и да се отмени нотариален акт № ***г. по описа на нотариус А.А..
Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответницата М.Б. е депозирала отговор, с който оспорва
предявения иск. Оспорват се твърденията на ищците, че от 1996 г. до сега
необезпокоявано владеят процесния имот ***с площ от 1000 кв.м., ведно с
построените в него плевня и навес, находящ се в с. Зая, общ. Дряново, като се
твърди, че ищците никога не са били във владение на имота. Опорва се
твърдението, че ищците са правили подобрения в имота и са изграждали ограда.
Твърди се, че ищците не са упражнявали в продължение на предвидения в закона 10
годишен срок постоянно, явно и непрекъснато фактическа власт върху имота с
намерение за своене, никога не са го декларирали и не са заплащали местни
данъци и такси за него. Оспорва се твърдението, че ищците и към момента са във
владение на процесния имот- УПИ ***, тъй като владението на имота било предадено на С.И.Б.,
който извършвал подобрения в имота и осъществявал необезпокоявано всички
собственически правомощия.
На следващо
място се излага, че процесният имот - ***с площ от 1000 кв. м., ведно с
построените в него плевня и навес, находящ се в с. Зая, общ. Дряново, не
фигурира в нито един документ за собственост на ищците или на техните
праводатели, поради
което оспорва твърдението им, че не са знаели, че не придобиват и този имот.
Оспорва се
и твърдението, че имотът е бил един, а сега бил разделен на два отделни
самостоятелни обекта, разделени с улица. Твърди се, че УПИ ***и УПИ *** са два отделни
имота и между тях е минавала улица още от 1948 г., което било отразено и на
плана на с. Зая от 1948 г.
Ответницата
оспорва твърденията на ищците, че процесният имот не е бил неин, че не е имала
претенции спрямо него, както и че не живее отдавна в селото. Твърди, че е
живяла в с. Зая до лятото на 2017 г. и през това време не е разбрала ищците да
са имали някакви претенции спрямо имота, да са го владяли или да са извършвали
някакви подобрения в него. Ответницата учредила право право на строеж за
постройка от 10 кв. м. на ищеца Р.П., тъй като той бил собственик на съседния
имот УПИ ***, а не на долния имот УПИ ***. Счита, че ищците не са станали
собственици на имота по право, след изтичане на предвидения в закона давностен
срок, тъй като не са изразили намерението си за своене.
Искането е
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът С.И.Б., чрез пълномощник адв. В.Н.С. от САК, е
депозирал отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Оспорва твърденията на ищците, че от 1996 г. до сега необезпокоявано
владеят процесния имот ***с площ от 1000 кв.м., ведно с построените в него
плевня и навес, находящ се в с. Зая, общ. Дряново.
Излага, че
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус с peг. № *** на НК, придобил собствеността
върху поземлен имот с пл. ***, по плана на с. Зая, общ. Дряново, с площ от 2215 кв. м., при граници и съседи: улица,
ПИ ***, ПИ *** и ПИ за озеленяване,
заедно с построените в имота жилищни и стопански сгради, който имот, граничел с
улицата, за която ищците твърдели, че не е съществувала към 1996 г. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***г. на нотариус с peг. № *** на НК, ответникът придобил собствеността и върху
съседния имот, а именно - поземлен имот с пл. № ***, по плана на с. Зая, общ.
Дряново, с площ от 1600 кв. м.,
незастроен, при граници и съседи улица, ПИ ***, процесния имот ПИ *** и терен за озеленяване.
Ответникът владеел двата имота от закупуването им до настоящия момент. Тъй като
процесният имот УПИ ***
бил съседен на закупените от ответника и
описани по-горе имоти, на 07.03.2019 г. с нотариален акт за покупка-продажба на
недвижим имот ***г. на нотариус с peг. № ***на НК закупил от ответницата М.Б. процесния имот, който владеел от
изповядването на сделката до днес. Този имот не бил съседен на притежавания от
ищците имот. Няколко месеца след като влязъл във владение на имота, ищците му
казали, че преди време имали желание да закупят този имот. Твърди се, че от
2018 г. до този момент ищците не са имали претенции към процесния имот, никога
не са правили опит да влязат в него, да го владеят или своят по някакъв начин.
Опорва се
твърдението, че ищците са правили подобрения в имота и са изграждали ограда.
Имотът бил ограден със стара телена ограда, на места паднала, развалена или липсваща, като само от страната
на улицата имало малка, недълга каменна ограда, която била стара и в лошо
състояние. Имотът не бил заключен от ищците, тъй като нямало врата. Имотът не бил поддържан от ищците. Дворът не
бил косен, като тепърва ответникът имал намерение да разчисти имота.
Твърди се,
че ищците не са упражнявали в продължение на предвидения в закона 10 годишен
срок постоянно, явно и непрекъснато фактическа власт върху имота с намерение за
своене, никога не са го декларирали и не са заплащали местни данъци и такси за
него. Оспорва се твърдението, че ищците и към момента са във владение на имота,
тъй като същият се владеел от ответника. Процесният имот - УПИ *** не фигурирал в нито един
документ за собственост на ищците или на техните праводатели, поради което оспорва
твърдението им, че не са знаели, че при покупко –продажбата не придобиват и
този имот. В нотариалния акт ***г. бил ясно описан имотът, който ищците закупили от И.П.
С., а именно *** по плана на селото, с площ от 1045 кв. м., с постройките в
имота - паянтова жилищна сграда и две плевни. Ако е било налице неточно
описание на закупения имот, то тази грешка е следвало да бъде отстранена по
реда за поправка на натариалния акт. Твърди се, че закупеният от ищците имот
УПИ ***и процесният УПИ ***, са били два
самостоятелни имота, както към 1996 г., така и към настоящия момент. В случая ответникът бил трето
доросъвестно лице, тъй като придобил собствеността върху имота преди
завеждането на делото и вписването на исковата молба.
Искането е
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
С Определение № 22/22.01.2020
г. като страна по делото е заличена М.М.Б., починала на 21.12.2019 г., като на нейно място е
конституиран като ответник по делото Т.Д.Б., с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***г. ищците Ю. Г. П.
и Р.Г.П., по време на брака си, купили от И. ***, следния недвижим имот,
находящ се в с. Зая, а именно: парцел ***от кв. 15
по плана на с. Зая, целия от 1045 кв. м., от които *** кв. м.
собствено място, 263 кв. м. придаваемо по регулация от имот ***. общинска земя
при граници: от две страни улица, н-ци на К. П. и н-ци на Б.К., заедно с
построените в парцела: паянтова жилищна сграда и два сайванта.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот *** описаният недвижим
имот е бил дарен на И.П. С. от родителите му.
От показанията на св. И.П. С., се установява, че имотът,
който е продал на ищците, е бил на неговата баба. Според свидетеля имотът се
състои от две части, разделен от пътя за гр. В. Търново. В едната част, над
пътя, имало къща, а в другата част плевня. И двете части се ползвали от
неговата баба и от баща му, които сеели зеленчуци в долната част на имота. При
предявяване на извадка от регулационния план на с. Зая, св. С. заявява, че горната
част на имота, в която се намира къщата, е посочена като парцел ***, а долната част като парцел ***.
Преди продажбата се срещнал с ищците, за да огледат имота. Ищците искали да
закупят и двете части, тъй като гледали животни и им било необходимо място, в
което да складират сеното, а в долната част имало плевня.
От изслушването на ищеца Р.П. по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, става ясно,
че първоначалната уговорка била да закупят имота с къщата, като след около
седмица св. С. се съгласил да му продаде и другата част, в която се намирала плевнята,
срещу допълнително заплащане. Ищците се съгласили, заплатили исканата цена и
предали документите на адвокат за сключване на сделката пред нотариус. След
това св. С. им предал ключовете от къщата, като казал, че имотът, който им
продал стига до магистралата, т.е. включва и процесния парцел ***.
От показанията на свидетелките П.К.и Е.С., се установява, че след като
ищците закупили къщата, в нея заживели родителите на ищцата – Б. и Г.Г., като
започнали да обработват и мястото, което се намирало под улицата, процесния
парцел ***, като
сеели в него зеленчуци. Бащата на ищцата поставил метална врата в северната
част на имота, откъм улицата, тъй като там нямало ограда и в имота влизали
животни.
Първоначалната ответница М.Б. притежавала къща и живеела в съседен на
ищците имот (***), като често им била на гости.
Същата била приятелка с родителите на ищцата, често им гостувала и знаела, че
обработват мястото под улицата, но нямала никакви претенции за това.
В южната част на процесния парцел *** имало каменна плевня. Тъй като в течение на времето
покривните ѝ плочи започнали да се събарят ищецът изградил сеновал в
горната част на имота към пътя.
От отговорите на ищеца Р.П. по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, които съдът
цени, тъй като съдържат неизгодни за него факти, става ясно, че около 2002 г.
от съседи разбрал, че не е купил процесния имот ***. Било му обяснено, че може да го “узакони“ с трима
свидетели и да се снабди с нотариален акт, но ищецът решил да не прави това,
тъй като преценил, че няма кой да купи имота.
След смъртта на родителите на ищцата, съответно през 2009 г. и 2015 г.,
ищците продължили да ползват процесния имот ***,
като засадили в него овошки. През 2016 г. ищецът изградил нов дувар в северната
част на имота, откъм улицата, тъй като съществуващият стар дувар се съборил.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г., ответникът
С.И.Б. закупил поземлен имот с пл. ***, по плана на с.
Зая, общ. Дряново, с площ от 2215 кв. м., при
граници и съседи: улица, ПИ ***, ПИ *** и ПИ за озеленяване, заедно с
построените в имота жилищни и стопански сгради. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот ***г., ответникът С.И.Б. закупил поземлен имот с пл. № ***, по
плана на с. Зая, общ. Дряново, с площ от 1600 кв. м.,
незастроен, който граничи с вече закупения от него поземлен имот с пл. № ***,
както и с процесния поземлен имот ***.
От показанията на св. Е.С. става ясно, че след като ответникът С.Б. закупил
описаните по-горе имоти в с. Зая, започнал да оглежда и съседните им имоти с
цел да ги закупи. През пролетта на 2019 г. свидетелката и ищцата били на
улицата пред къщата ѝ, където срещнали ответникът Б.. Той ги попитал на
кого е и дали се продава процесния имот ***,
като го посочил, на което ищцата отговорила, че мястото е тяхно, те го
обработват и не го продават.
От показанията на св. Венелин Георгиев, се установява, че след като ответникът
С.Б. закупил имота с къщата, наел свидетеля да разчисти този имот и съседните,
които били буренясали. Свидетелят не е почиствал място, което да е оградено и с
поставена врата.
От отговорите на ответника Т.Б. по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, става
ясно, че според него процесния имот е бил на дядо му М. П., а след това на
майка му М.Б.. Родителите на ответника отглеждали животни в имота, в който се
намирала къщата им в с. Зая, като ползвали процесния имот, от който събирали
сено и складирали фураж – царевичак. След смъртта на баща му през 1994 г.,
майката на ответника продължила известно време да гледа животни, след което
престанала, тъй като ѝ било трудно. Ответникът не може да посочи докога
майка му е ползвала процесния имот. През 2016 г. къщата, в която живеела М.Б. в
с. Зая била продадена и тя заживяла в с. Д. при сина си Т.Б.. При продажбата Т.Б.
посетил с. Зая, като му направило впечатление, че липсвали плочите на плевнята
и навеса, които се намирали в процесния имот. Не видял да се градят дувари, не
обърнал внимание на това, тъй като и преди това там имало ограда. Не обръщал
внимание дали нещо ново е направено в процесния имот. Отпред имало врата, но тя
била от преди. През м. февруари и м. март 2019 г. завел ответника С.Б., за да
му покаже имота, но не видял ищците в него, не е виждал ищците в имота и преди
това, когато е минавал оттам.
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот ***г. по описа
на нотариус А.А., рег. № ***на НК, първоначалната ответница М.Б. е призната за
собственик на основание наследство и давностно владение на процесния имот: УПИ *** в
квартал ** по плана на с. Зая, с площ от 1000 кв. м., при граници на имота:
улица, ПИ ***, УПИ ***и терен за озеленяване, заедно с
построените в него стопанска сграда с площ от 35 кв. м. и навес от
32 кв. м.
По делото бяха разпитани свидетелите К.Л. Х. и Т.М.Т., свидетели по
нотариално дело ***г. по описа на нотариус А.А.. Свидетелят К.Л. Х. заяви, че последно
е бил в имота, за който е казал, че е на М.Б., през 1985 г. и няма представа
кой го е обработвал през последните десет години. Свидетелят Т.М.Т. заявява, че
преди често е бил на гости в къщата на М.Б. в с. Зая, тъй като е приятел на
сина ѝ Т.. Свидетелят им помагал да събират плодове от друго място, което
било под къщата, през улицата. Откъм улицата имало изградена ограда и поставена
дървена врата. Веднага като се влезе в имота от дървената врата, в ляво имало
стара плевня, чиито гръб граничел с улицата. Свидетелят не знае на кого е било
това място, но предполага, че е било на Т., тъй като е виждал родителите му
там, а освен това Т. му казал, че мястото било на дядо му. Свидетелят е бил в
имота последно преди десет, дванадесет години.
С нотариален акт за покупка-продажба на недвижим имот ***г. на нотариус А.А.,
рег. № ***на НК, ответникът С.Б. закупил
от първоначалната ответницата М.Б., действаща чрез пълномощник сина ѝ –
ответникът Т.Б., процесния имот: УПИ ***
в квартал 18 по плана на с. Зая, с площ от 1000 кв. м., при граници на имота:
улица, ПИ ***, УПИ ***и терен за озеленяване, заедно с
построените в него стопанска сграда с площ от 35 кв. м. и навес от
32 кв. м.
Ищецът Р.П. разбрал от бившата собственичка на къщата в с. Зая, която
ответникът С.Б. закупил, че същият е купил и процесното място. Ищецът се
срещнал лично с ответника Б., който му казал че е закупил мястото, като мисли,
че това е станало през 2018 г.
След като разбрала за продажбата на имота ищцата заключила с катинар
металната врата към него, което се установява и от показанията на св. Е.С..
Ищцата извършила справка в община Дряново, при която се установило, че не е
декларирала процесния имот на свое име и не е плащала данъци за него. Поискала
да се снабди със скица на имота, но такава не ѝ е била издадена, тъй като
не представила документ за собственост.
От заключението на
назначената съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. И.С.И., се установява, че процесният имот се намира в с. Зая, общ.
Дряново. Населеното място има одобрен кадастрален и регулационен план от 1948
година. Процесния имот съществува в този план с кадастрален номер *** и за него
е отреден парцел ***от кв. ** по плана. В имота, преди изработването на плана,
са построени едноетажна стопанска сграда (плевня) със застроена площ 35 кв. м.
и навес със застроена площ 32 кв. м. Към момента на експертизата тези постройки
са останали на зидове за основи, поради срутване от неподдържане. Целия имот е
с площ 1000 кв. м. при граници: изток -УПИ ***, юг - озеленяване,
запад - ПИ пл. №*** и север - улица с о.т. ** и о.т. **. Кадастралните граници
съществуват и към настоящия момент. По разписния лист към плана имотът е
записан на М. П..
В плана съществува и имот № ***, който ищците са закупили с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот ***г., за който имот е отреден
парцел ** от кв. ** по плана. Този имот е с граници: изток-УПИ ***юг - улица с о.т. ** и о.т. ** запад - УПИ ***и север
УПИ ***. В него са построени паянтова жилищна сграда на 60
кв.м. и два сайванта - на 58 кв.м. и на 20 кв.м. По разписния лист към плана
имотът е записан на М. П..
Единственото общо между горните два имота е, че имат лице към една и съща
улица и са записани в разписния лист на едно и също лице М. П.. Но и по
кадастър и по регулация това са два отделни имота, в два различни квартала.
Съгласно заключението на вещото лице, посоченият в исковата молба имот
с описаните в него постройки, за който се твърди, че е владян от ищците, е
идентичен с ***на с. Зая, посочен в констативен нотариален акт ***г. и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***г. Идентичността е
определена от вещото лице след оглед на място, по кадастрален и регулационен
номер, граници и застрояване.
Към 1996 г. процесният имот не е бил
част от описания в нотариален акт за покупко-продажба ***г. имот, а именно:
парцел ***, който ищците са закупили от И.П. С..
От изслушването на вещото лице в съдебно заседание, става ясно, че при огледа
на имота вещото лице е установило, че в имота, към улицата, на източната
граница е изграден нов навес – сеновал, както и нов дувар в северната част на
имота, откъм улицата. Приложен е ѝ снимков материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, установителен иск за собственост - да се признае за установено по
отношение на ответниците Т.Д.Б. и С.И.Б., че ищците Ю. Г. П. и Р.Г.П. са
собственици по силата на давностно владение на недвижим имот, находящ се в село
Зая, община Дряново, а именно УПИ ***, с площ от 1000 кв. м., с построените в него плевня от
35 кв. м. и навес от 32 кв. м., при граници на имота: улица, ПИ ***, ПИ ***и терен за озеленяване.
Безспорно
по делото се установи, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
***г. ищците Ю. Г. П. и Р.Г.П., по време на брака си, за купили от И. ***, единствено
недвижим имот,
находящ се в с. Зая, а именно: парцел ***от кв. 15 по плана на с. Зая, целия от 1045 кв. м., но не
и процесния недвижим имот, находящ се в с. Зая, а именно УПИ ***, с площ от 1000 кв. м., с
построените в него плевня от 35 кв. м. и навес от 32 кв. м., при
граници: улица, ПИ ***,
ПИ ***и терен за озеленяване.
От заключението на вещото лице става ясно, че процесният УПИ *** никога не е бил част от
закупения от ищците парцел ***и това са
различни имоти.
В
конкретния случай по делото не се установи кой е бил собственик на процесния
имот УПИ *** към 07.06.1996
г.
Спорен е въпросът дали
ищците са придобили процесния имот по давност, преди М.Б. да го продаде на ответника С.Б..
По силата на
разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ЗС правото на собственост по давностно владение се придобива с
непрекъснато владение, продължило 10 години. Съгласно чл. 83 от ЗС,
който е владял в различни времена се счита, че е владял и в промеждутъка. В
тази връзка на първо място подлежи на доказване факта на установяване на
фактическата власт и наличието й към последващ момент, т. е. начален и краен
момент.
В случая от доказателствата по
делото се установява, че след 07.06.1996 г., когато за
закупили парцел ***, ищците са започнали да владеят и
процесния
имот УПИ ***,
като са садили в него зеленчуци, отглеждали са овошки, изградили са сеновал,
нов дувар и са поставили врата на имота откъм улицата. Владението им не е било
смущавано от никого, включително и от първоначалната ответница М.Б., за която
се установи, че е знаела, че ищците владеят процесното място, но не е
възразила, нито оспорвала това владение. Установи се, че ищците не са губили
владението на имота и след закупуването му от ответника. Показанията на
посочения от ответника С.Б. свидетел - Венелин Георгиев, също не оборват този
извод, тъй като свидетелят не посочва да е разчиствал имот, отговарящ на
процесния, с изградени в него постройки, с ограда и врата. Не са ангажирани
каквито и да било други доказателства в подкрепа на твърденията та ответника,
че владее процесния имот от закупуването му.
От показанията на свидетелите К.Л.
Х. и Т.М.Т., свидетели по нотариално дело ***г. по описа на нотариус А.А., при
издаването на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот ***г.,
с който първоначалната ответница М.Б. е призната за собственик на основание
наследство и давностно владение на процесния имот УПИ ***, по никакъв начин не се
установява, че М.Б. е била собственик и е владяла имота последните десет
години. И двамата свидетели заявяват, че не са били в процесния имот през
последните десет години и не знаят кой го е владял. Освен това св. Т.Т.описва,
че в имота имало стара плевня, чиито гръб граничел с улицата, т. е. в северната
част, каквато постройка никога не е съществувала в този имот.
По изложените съображения, с оглед установената фактическа обстановка, съдът
счита, че по делото се доказа по
безспорен и категоричен начин, че от 07.06.1996 г. ищците са осъществявали непрекъснато владение върху процесния имот
явно и необезпокоявано, само за себе си в продължение на над
10 години
до завеждане на исковата молба, поради което са го придобили въз основа на давностно владение.
Доколкото ищците са придобили имота на това основание преди 2019 г., като по
делото не се доказа първоначалната
ответница М.Б. да е владяла същия имот десет години преди издаването на нотариаления
акт по обстоятелствена
проверка ***г., не може да се приеме, че е
придобила процесния имот по силата на давностно владение и наследство.
Следователно към 07.03.2019 г. когато ответникът С.Б. е закупил от първоначалната ответницата М.Б.
процесния недвижим имот, последната не е бил собственик на имота. Тук
намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от
тези, които притежава. Съдебната практика трайно приема, че на действителния
собственик, в случая ищците, са непротивопоставими правата, които трето лице –
ответникът е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от
несобственик.
Неоснователно е
възражението на ответника Б.,
че е бил трето лице - добросъвестен приобретател на имота, тъй като е придобил
собствеността върху имота преди завеждане на делото и вписването на исковата
молба. От показанията на св. Е.С.
става ясно, че преди да закупи процесния имот, ответникът Б. се срещнал със
свидетелката и ищцата, като ги попитал на кого е и дали се продава процесния
имот ***, като го посочил, на което ищцата отговорила, че
мястото е тяхно, те го обработват и не го продават. В случая обаче е без значение
добросъвестността на приобретателя, тъй като той не може да придобие по силата
на сделка собственост, която прехвърлителят не притежава. Вещнопрехвърлителното
действие на сделката ще настъпи само тогава, когато праводателят е бил титуляр
на вещното право. Ако той не го е притежавал, то не настъпва и
вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица,
в случая на ищците, не могат да бъдата
засегнати от нейните последици.
Следователно искът да се
признае за установено по отношение на ответниците Т.Д.Б. и С.И.Б., че ищците Ю. Г. П. и Р.Г.П. са
собственици по силата на давностно владение на недвижим имот, находящ се в село
Зая, община Дряново, а именно УПИ ***, с
площ от 1000 кв. м., с построените в него плевня от 35 кв. м. и навес
от 32 кв. м., при граници на имота: улица, ПИ ***, ПИ
***и терен за озеленяване, следва
да бъде уважен.
Тъй
като главният иск се явява основателен и доказан, това обуславя основателността
и на акцесорния иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение ***г. по описа на нотариус А.А., с рег. № ***на НК, с район на действие – района на РС – гр. Дряново да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на
делото и направеното от ищците искане, следва в тяхна полза да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 903,23 лв., от които 500 лв. адв. възнаграждение,
което видно от представения договор за правна защита и съдействие от 31.07.2019
г. е изплатено изцяло и в брой, 83,23 лв. внесена държавна такса, 20 лв. внесена
държавна такса за обезпечаване на доказателства и 300 лв. депозит за изготвяне
на експертиза, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.Б., с ЕГН **********,*** и настоящ
адрес *** и С.И.Б., с ЕГН **********,***, че
Ю. Г.
П., с ЕГН **********,*** и Р.Г.П., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***,
чрез адв. Р.И., са собственици на основание давностно владение на следния
недвижим имот, находящ се в село Зая, община Дряново, а именно УПИ *** по плана на с. Зая, с площ от
1000 кв. м., при граници и съседи: улица, ПИ ***, УПИ ***и терен за озеленяване, заедно с
построените в него стопанска сграда с площ от 35 кв. м. и навес от
32 кв. м., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
***, дело ***г. на нотариус А.А.,
рег. № ***на НК, с район на действие – района на РС – гр.
Дряново, с който М.М.Б., с ЕГН **********,***,
е призната
за собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот, а именно УПИ *** по плана на с. Зая, с
площ от 1000 кв. м., при граници и съседи: улица, ПИ ***, УПИ ***и терен за озеленяване,
заедно с построените в него стопанска сграда с площ от 35 кв. м. и навес
от 32 кв. м., на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ДАВА на
Ю. Г. П., с
ЕГН **********,*** и Р.Г.П., с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв.
Р.И., шестмесечен
срок от влизане в сила на настоящото решение за отбелязване му по реда на чл. 115 от ЗС.
ОСЪЖДА Т.Д.Б., с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес *** и С.И.Б., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Ю. Г. П., с ЕГН **********,*** и Р.Г.П., с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, чрез адв. Р.И., сумата от 903,23 лв. (деветстотин и три лева и двадесет
и три стотинки), представляваща направени по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: