Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ....................
гр. София, 26.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на четвърти април, две хиляди двадесет втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Кр. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3876 по
описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 20005399/08.01.2021 г.
по гр.д. № 3570 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 157-ми
състав е признато за установено на
основание на чл. 439, ал.1 от ГПК,
че И.К.С.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Р.Н., гр. София, ул. ******не дължи чрез принудително
изпълнение на „И.С.К.”ООД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:***, офис 11 заплащане на сумата от 2548 лв. , за която на 21.01.2014г.
е издаден изпълнителен лист по заповедно
дело № 53733 по описа за 2013г. на Софийски районен съд , 66-ти състав, като „И.С.К.”ООД, ЕИК ******е осъдено да
заплати на И.К.С., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 602 лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 25015704/29.01.2021г.
по регистъра на СРС изпратена по пощата на 26.01.2021г. от ответника по
исковете И.С.К.”ООД, ЕИК ******в
частта, в която иск е уважен. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980г. сочещо че по време на изпълнителния процес погасителната
давност не тече, има действие за напред считано от 26.06.2015г., когато е
прието ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Погасителната давност започнала да
тече отново на 26.06.2015г., като след този момент регулярно били извършвани
действия по изпълнителното дело, вадещи до прекъсване на същата, срок на която
била 5 години, не били изтекли и 2 години между две действия , което да доведе
до прекратяване на изпълнителното дело.
Образуването на изпълнителното дело от 2019г. също прекъсвало
погасителната давност. Изпратени били преди това запорно съобщение на
21.06.2016г., запор бил наложен на 07.11.2017г., опис бил насрочен на
10.05.2018г. за 13.06.2018г., пренасрочен за 25.10.2018г., опис бил насрочен и
за 21.03.2019г., напомнително писмо за което имало от 21.09.2019г. Изпълнително действие, което е поискано дори
след прекратяване на изпълнително дело поради перемпция водело до прекъсване на
погасителната давност. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият - ищец И.К.С., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Към момента на приемането на ТР от
26.06.2015г. имало висящо изпълнително дело и правилно това тълкувателно
решение било приложено от СРС . Последното изпълнително действие било от
31.01.2014г. , две години след това нямало валидни изпълнителни действия и
изпълнителното производство било прекратено по силата на закона, извършените
след това действия били незаконосъобразни и не водели до прекъсване на
погасителната давност. Срокът от 5 години за погасителната давност изтекъл на
31.01.2019г. Посочените от въззивника съдебни решения били изолирана съдебна
практика. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2001464/23.01.2020г.
на И.К.С., ЕГН ********** срещу „И.С.К.”ООД, ЕИК ******, с която е
поискала от съда на основание на чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК да признае за установено, че И.К.С., ЕГН ********** не
дължи чрез принудително изпълнение на „И.С.К.”ООД, ЕИК ******заплащане на сумата от 2548 лв. , за която на 21.01.2014г. е издаден изпълнителен лист
по заповедно дело № 53733 по описа за
2013г. на Софийски районен съд , 60-ти състав поради погасяване на задълженията по давност. Посочила е, че изпълнителния лист бил от 21.01.2014г.,
а изпълнителното дело било от 2019г., поканата била от 14.01.2020г.,
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД била изтекла. Претендирал е разноски.
Ответникът „И.С.К.”ООД, ЕИК ******в предоставения му срок за отговор е оспорило
исковете. Навело е твърдения, че по издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 296/2014г. по описа на ЧСИ А., наложен бил
запор върху трудови възнаграждения на ищеца, на 20.11.2015г. взискателят поискал
работодателят да уточни каква е оставаща сума по предходен запор, на
18.01.2016г. поискал от ЧСИ да прехвърли делото на ЧСИ Н.М.и така било
образувано дело № 1944/2016г. по описа на ЧСИ Н.М., по което на 21.06.2016г. бил наложен запор върху
трудово възнаграждение на ищеца, на 07.11.2017г. бил наложен запор върху
банкови сметки на ищеца, на 10.05.2018г. бил насрочен опис на движими вещи за
13.06.2018г., пренасрочен за 13.06.2018г., на 22.01.2019г-. бил насрочен нов
опис за 21.03.2019г., това изпълнително дело
било прекратено поради перемция на 03.10.2019г., ново изпълнително дело било
образувано на 06.11.2019г. Така извършени действие прекъсвали погасителната
давност и тя не била изтекла., срок на същата била 5 години, заповедта за
изпълнение била влязла в сила и формирала сила на пресъдено нещо. Приложимо
било Постановление № 3/1980г. на Пленума
на ВС, защото отмяната му с ТР № 3/26.06.2015г. била занапред, а и то било
постановено по време на висящо изпълнително дело. Претендирало е разноски.
Приети са неоспорени от страните
заповед за изпълнение от 21.01.2014г. и изпълнителен лист от 21.01.2014г.,
издадени по гр.д. № 53733/2013г. по описа на Софийски районен съд, 66-ти
състав, съгласно които е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, с които И.К.С.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на Бързи
кредити” ООД, ЕИК ******сумата от 2548
лв. представляваща задължение по запис
на заповед, издаден на 14.03.2013г. На гърба на изпълнителния лист е
направено отбелязване, че постъпила сума по изпълнително дело е 329,75лв. на
31.012020г.; 45,79лв. на 03.02.2010г.; 307,47лв. на 28.02.2020г.; 322,14лв. на
31.03.2020г. , като на взискателя са изплатени съответно: 299лв; 45,49лв; 277лв.;
291,89лв. а останалото е останало за ЧСИ за такса по т. 26 от Тарифа .
Приети са заверени преписи от
книжа по изпълнително дело № 20168410401944 по описа на ЧСИ Н.М., съгласно които
същото е образувано по искане на
взискателя за изпращането му за продължаване на изпълнителни действия по
изпълнително дело № 296/2014г. по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, което
е образувано по молба вх. № 368/29.01.2014г. на Бързи кредити” ООД, ЕИК ******срещу И.К.С., ЕГН ********** за събиране на суми по заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, издадени по дело 53733/2013г. на СРС, като изпълнение се
насочи към движими и недвижими имоти на длъжника, ЧСИ е оправомощен по реда на
чл. 18 от ЗЧСИ за определяне на начина за изпълнение, със запорно съобщение от 31.01.2014г. връчено на 03.02.2014г.
е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника при работодателя й „М.Б.”ЕООД,
покана за доброволно изпълнение е връчена на 03.02.2014г. чрез
работодателя й, на 25.11.2015г. взискателят е поискал от ЧСИ да запита
работодателя за размер на неплатена сума по предходен запор върху заплата на
длъжника, на 20.01.2016г. е поискал изпълнително дело да се прехвърли за
продължаване на изпълнителни действия на ЧДИ Н.М., на 21.06.2016г. е изпратено писмо до работодателя сочещо че
суми по запора следва да превежда по сметка на ЧСИ М., а не по тази на ЧСИ А.,
на 28.10.2016г. и на 22.01.2019г. е изпратено напомнително
писмо до работодателя да изпълнява запора, с писмо от 14.11.2016г. М.Б.”ЕООД е
посочило на ЧСИ, че върху трудовото възнаграждение а ищеца има преходни запори
по изпълнителни дела образувани през
2010г., две такива през 2012г. и при съобразяване поредността им и
несеквестируема част едва ако останат суми след тези запори ще превежда такива
по изпълнителното дело от 2014г., преобразувано през 2016г. С разпореждане от 07.11.2017г. е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк”АД, Юробанк
България”АД, Търговска банка Д”АД , като
с писмо от 29.11.2017г. Сосиете Женерал Експресбанк”АД е посочила, че салдо по
сметки е незначително и няма достатъчно средства за изпълнението на запора „Юробанк
България”АД на 14.11.2017г. е посочило че няма авоари по банкови сметки на
длъжника, Търговска банка Д”АД на 13.11.2017г. е посочило, че е превел 14,67лв.
по сметка на ЧСИ, сметката остава блокирана за следващи постъпления на
16.11.2017г. длъжникът е поискал да се вдигне запора върху банковата му сметка
в Сосиете Женерал Експресбанк”АД, по която получавала трудовото си
възнаграждение и на 16.-11.2017г. ЧСИ е уважил молбата, на 10.05.2018г. е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника
в ж-.к. ******1, като е посочено че взискател е „И.С.к.”ООД, , такъв е насрочен
и с разпореждане от 11.09.2018г. и на 22.01.2019г.
, на 12.07.2019г., по молба на
длъжника от 01.10.2019г. ЧСИ с
постановление от 03.10.2019г. е прекратил изпълнителното дело на
основание на чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК поради непоискани изпълнителни действия
2 години от взискателя като са вдигнати запори и възбрани, на 04.11.2019г. ЧСИ
е предал на взискаеля И.С.К.”ООД
изпълнителния лист в оригинал.
По делото са приети неоспорени от
страните заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20198410404006 по
описа на ЧСИ Н.М., съгласно които същото е образувано по молба от 06.11.2019г.
на И.С.К.”ООД срещу срещу И.К.С.,
ЕГН ********** за събиране на суми по заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, издадени по дело 53733/2013г. на СРС, разпореждане от 06.11.2019г. и запорно съобщение от 07.11.2019г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника в М.Б.”ЕООД , което дружество е уведомило ЧСИ, че
длъжникът не работи при него от 01.10.2019г., с разпореждане от 07.11.2019г. е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк”АД, Юробанк България”АД,
Търговска банка Д”АД, с разпореждане от 14.01.2020г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в Билла България”ООД, която е посочила, че ще
изпълнява запора и е превеждала суми по него, с разпореждане от 20.02.2020г. на
основание на обезпечителна заповед от
19.02.2020г. изпълнително дело е спряно.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск
е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост на
суми по договор за банков кредит за главница и за възнаградителна лихва и за
наказателна лихва за забава , лихва за забава на плащането й, съдебни разноски , за които е издадена влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 404,
ал.1 пр. 3 от ГПК , вземанията за което са прехвърлени от бакната кредитодател
на ответника с договор за цесия.
Съдът приема, че по делото е
установено, че с влязла в сила на 18.02.2014г. заповед за изпълнение И.К.С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Бързи кредити” ООД, ЕИК ******сумата от 2548 лв. представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 14.03.2013г., че вземането по тази
заповед е прехвърлено на ответника, като наименованието на кредитора от 29.11.2016г. и към момента е променено на „И.С.К.”ООД, поканата за доброволно изпълнение
ведно със заповедта за изпълнение са връчени на длъжника на 03.02.2014г. , не се твърди и не се
установява да е подадено възражение срещу нея в срока по чл. 414 от ГПК в
приложимата към този момент редакция - 2 седмици, поради което и установено е
че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 18.02.2014г. Тези обстоятелства
не са спорни по делото, а и се установяват от приети по делото писмени
доказателства, записвания по публичния търговски регистър.
Вземанията,
за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на запис на заповед, поради което същите
са скрепени с кратката погасителна давност от 3 години по чл. 531 от ТЗ. Погасителната давност може да бъде с
по-дълъг срок от 5 години в хипотезата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД – ако вземането бъде
съдебно признато. С установяване на вземането
съобразно чл. 117 от ЗЗД започва да тече нова давност и тя е петгодишна,
като за нейното прекъсване е необходимо да се предприемат действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, буква „в” от ЗЗД.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
Погасителната давност се прекъсва
с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното
изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този
способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за
събиране или вместо плащане, извършването на опис , оценка на вещта,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и
следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от
третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на
давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не
са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването
на поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на
експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на
разпределението. (В този смисъл т.10 от
ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по издадения
на 21.01.2014г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на
31.01.2014г., заповедта за изпълнение е била връчена на 03.02.2014г. и е влязла
в сила на 18.02.2014г, поради което и с оглед на характера на иска – такъв по
чл. 439 от ГПК, само обстоятелства настъпили след 18.02.2014г. могат да са
негови основания. Установява се от приети заверени преписи по изпълнителното
дело от 2014г., преобразувано през 2016г- при ЧСИ М., че ЧСИ е бил оправомощен
по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което и
предприети от него изпълнителни действия са били от името и за сметка на
взискателя и са от естество на прекъснат погасителната давност за вземанията,
както и 2-годишния срок по чл. 433, ал.1,т 8 от ГПК. Установява се от приети
заверени преписи от изпълнителните дела, че конкретни изпълни действия по
делото от 2014г. по опис на ЧСИ А., преобразувано
при ЧСИ М. през 2016г. са извършвани на 31.01.2014г., на 21.06.2016г.
работодател е уведомен че суми следва да се превеждат по сметка на ЧСИ М., на
07.11.2017г., на 10.05.2018г., на 11.09.2018г., на 22.01.2019г., прекратено е
това изпълнително дело на 03.10.2019г. а
по новообразуваното на 06.11.2019г. изпълнително дело по описа на ЧСИ М.
изпълнителни действия са извършени на 06.11.2019г. и на 14.01.2019г., като по
наложения запор са постъпили плащания през януари, февруари и март 2020г.,
изпълнително дело е спряно по обезпечителна заповед, издадена от съда през
2020г. При така установеното съдът приема, че изпълнителното дело е било
прекратено по силата на закона на
18.02.2016г. на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК – две години след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. За настъпването на този ефект не е
имало нужда от постановление на съдебния изпълнител. Същото настъпва по силата
на закона и съдебният изпълнител би могъл само да го констатира, но не и да
извърши правопораждащо действие за правната последица по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. Каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети
по него изпълнителни действия се обезсилват по право с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Служебното
задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни
действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към
основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Фактическият му състав е осъществен. Погасителната давност е прекъсната и не
зависи от по-късно настъпилата перемпции. При
така възприето и като съобрази, че 2 години след 18.02.2014г., не са предприемани изпълнителни действия, то от този момент е започнал да тече нов
погасителен срок за задълженията по изпълнителния лист. Не са ангажирани
доказателства по делото, че взискателят в последствие и преди да образува
новото изпълнителното дело от
06.11.2019г. е предприемал действия,
които са от естество да прекъснат или спрат погасителната давност. Към
06.11.2019г. са били изтекли 5 години и
8 месеца и 18 дни считано от 18.02.2014г., поради което към образуване на
изпълнителното дело от 2019г. задълженията вече са били погасени по давност. Действията
от 2017г. и от 2018г., от 2019г. са предприети по вече прекратено изпълнително
дело и не са от естество да прекъснат погасителната давност за вземанията. Валидно изпълнително действие е
действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от
съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение по непрекратен изпълнителен
процес. За прекъсване на погасителната давност не е нужно това действие да е
довело до постъпление на суми, съответно до осребряване на имуществото на
длъжника преди настъпилата перемпция . /В този смисъл
Решение № 3/04.02.2022г. по дело № 1722/2021г. на ВКС, ІV-то Г.О./ В случая
действията от 2017г., 2018г. и 2019г. по изпълнителното дело от 2016г. са били
извършени по вече прекратено на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК изпълнително
дело и съдът приема, че те не са валидни и не са от естество да прекъснат
погасителната давност.
С оглед гореизложеното и като
съобрази, че исковата молба е подадена на 23.01.2020г.
то съдът приема, че вземанията са погасени по давност. По време на изпълнителния процес
погасителна давност не тече. В този смисъл е задължителното ТР № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, с което е обявено за
изгубило значение Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС. Тълкуването на
нормата има значение от момента на
влизане в сила на тълкуваната норма, а не от момента на постановяване на
тълкувателното решение – аргумент от чл. 50 от ЗНА вр. с чл. 130, ал.2 от ЗСВ. Действително, ЗСВ не
съдържа норма със съдържанието на разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ЗНА. В случая обаче следва да се приложи
разпоредбата на чл. 46 от ЗНА и така да се приложи разпоредбата на чл. 50, ал.1
от ЗНА, като уреждаща подобни случаи и отговаряща на целта на закона. Отделно
с мотивите на т.10 от ТР от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС
се, сочи, че обстоятелствата , налагащи
отмяната на Постановление № 3/1980г. са настъпили още през 1991г., поради което
и на това допълнително основание следва извод, че за процесния период
приложение следва да намери ТР от
26.06.2015г. № 2/2013г. Неоснователни
са доводите на въззиваемия, основани
на Решение 170/17.09.2018г. на ВКС по дело № 2382/2017г. ; Решение №
51/21.02.2019г. на ВКС, по гр.д. № 2917/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О. В обратния
смисъл са постановени други решения на ВКС, като например Решение № 45/30.03.2017
г. по т.д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение №
131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение №
12/02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, Първо ТО, и други, правните
изводи на които се споделят от въззивния съд.
При така възприето съдът приема,
че решението на СРС в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия съдебни разноски от 409 лв.
за възнаграждение за адвокат. Възражението за прекомерност претендираното е
основателно, защото делото не се отличава със сложност и няма основание за
присъждане на разноски в тежест на въззивиника над минималния размер по Наредба 1/2004г. решението на СРС в частта, с която в тежест на
ищеца са поставени разноски следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20005399/08.01.2021
г. по гр.д. № 3570 по описа за 2020г. на Софийски районен съд,
157-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „И.С.К.”ООД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, офис 11 да
заплати на И.К.С., ЕГН ********** със съделен
адрес: адв. Р.Н., гр. София, ул. ******на основание на
чл. 78, ал. 1от ГПК сумата от общо 409 лв.
/четиристотин и девет
лева/ , представляващи съдебни
разноки , направени в производството пред СГС, като отхвърля
искането на И.К.С., ЕГН **********
за присъждане на разноски за горница над
409 лв. до предявен размер от 500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.