РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Монтана, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500301 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, образувано по жалба на Община М.
против постановление за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 2-12/2022 г.
по описа на СИС при Районен съд - Монтана.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като
разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ, на която се е позовал държавният съдебен изпълнител, е
неприложима в случая. Спиране на индивидуалното принудително изпълнение поради
включване на имотите в масата на несъстоятелността се извършва, ако изпълнението е
предприето срещу несъстоятелния длъжник. Хипотезата обаче не е такава, длъжник по
изпълнението е „ М. –Ж “ ЕООД, което е било собственик на имота към момента на
започване на изпълнителното производство, върху имота е наложена възбрана, а спогодбата
по търг. д. № 243/2020 г. на Окръжен съд - Монтана е непротивопоставима на взискателя.
Жалбоподателят моли постановлението да бъде отменено и делото върнато на ДСИ за
продължаване на изпълнителните действия.
Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението „М. –Ж“ ЕООД,
представлявано от управителя К.П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като
проследява преминаването на собствеността върху процесните недвижими имоти
последователно от „М. *“ АД (н) в „М. Б.“ АД и чрез апорт във „М. –Ж“ ЕООД, а в
последствие по силата на съдебна спогодба отново в „М. *“ АД (н) и като изтъква
наложената обща възбрана върху имотите на несъстоятелното дружество, твърди, че имотът
не може да бъде изнесен на публична продан за удовлетворяване кредитор на „М. –Ж“
1
ЕООД.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е приложил
мотиви по обжалваното действие. Приложено е изпълнително дело № 2-12/2022 г. по описа
на СИС при МРС.
МОС като разгледа жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена от взискател по изпълнението в двуседмичния срок по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна.
Изп. д. № 2-12/2022 г. по описа на СИС при МРС е образувано на 19 януари 2022 г.
по молба на Община М. за събиране на парично вземане срещу „М. –Ж“ ЕООД.
Изпълнението е насочено върху поземлен имот с идентификатор -*,находящ се в гр.*, ул.*,
№ *с площ от 27361 кв.м. заедно с построената в него сграда .
На 19 април 2022 г. е вписана възбрана върху имотите, а на 21 април 2022 г. на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
На 28 април 2022 г. по делото е постъпила молба от синдика на „М. *“ АД (н) за
вдигане на възбраната, тъй като имотите са собственост на дружеството, а не на дължника
по изпълнението. Като доказателство е приложен препис от протокол от 13 януари 2022 г.
по търг. д. № 243/2020 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, от който се установява, че по
делото е постигната съдебна спогодба, според която процесните имоти са собственост на
„М. *“ АД (н).
Като е приел, че имотите са включени в масата на несъстоятелността на „М. *“ АД
(н), ДСИ е спрял производството на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ.
МОС намира обжалваното постановление за незаконосъобразно, поради което го
отменя.
На първо място съдебният изпълнител е постановил акта си въз основа на молба от
трето лице, което не е легитимирано да прави искания в изпълнителното производство. „М.
*“ АД (н) е трето лице, неучастващо в изпълнителното производство, дружеството
предявява свои права върху имота, което поражда спор за собственост, а той не може да
бъде разрешен в изпълнителното производство. Третото лице може да защити правата си
чрез иск по общия ред (чл. 440 от ГПК).
По същество съдебният изпълнител неправилно е приложил закона.
Възможността за спиране на изпълнителното производство поради включване на
имот в масата на несъстоятелността е предвидена само за случаите, когато производството
по несъстоятелност е открито по отношение длъжника по изпълнението. Смисълът на
разпоредбата е в това, че при провеждане на универсалното принудително изпълнение
масата на несъстоятелността ще бъде осребрена и ще се удовлетворят всички кредитори
според реда по чл. 722 от ТЗ, вкл. и взискателят по изпълнението. В конкретния случай
длъжник е „М. –Ж“ ЕООД, което не е в несъстоятелност, следователно спиране на
основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ не може да се приложи.
2
При спиране на изпълнителното производство на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ
взискателят разполага с възможността да участва като кредитор в производството по
несъстоятелност и в рамките на универсалното принудително изпълнение да получи
плащане. В случая взискателят Община М.се легитмира като кредитор на „М. –Ж“ ЕООД, а
не на „М. *“ АД (н), следователно не разполага с възможността след спиране на
изпълнителното производство да предяви вземането си пред синдика на „М. *“ АД (н) и то
да бъде включено в списъка на приетите вземания, за да бъде удовлетворено. Така правата
на взискателя остават незащитени и той е изправен пред опасността въобще да не получи
плащане.
Съдът намира, че не е налице предпоставката по чл. 638 от ТЗ за спиране на
изпълнителното производство, поради което отменя обжалваното постановление на ДСИ.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 11 май 2022 г. за спиране на изпълнителното
производство по изп. д. № 2-12/2022 г. по описа на СИС при Районен съд- Монтана.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3