Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1782/26.9.2019г.
Град Пловдив, 26.09.2019
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2378 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Л.И.М. ***
против разпореждане от 27.07.2019 г. с рег.№ р-12089 от 29.07.2019 г. на И.П., полицейски
инспектор в сектор „Общинска полиция“ на ОДМВР Пловдив, с което на жалбоподателката
е разпоредено да не предприема действия по частично или пълно премахване на
сградата, находяща се в град Пловдив, ****“.
Според жалбоподателката оспореното
разпореждане е незаконосъобразно, тъй като е немотивирано и издадено при липса
на правно основание. Твърди се, че сградата е собственост на три юридически
лица и е неясно защо разпореждането е издадено на жалбоподателката като
физическо лице, което не притежава права върху имота, съответно не е
предприемала действия в лично качество. Твърди се също, че имотът не е паметник
на културата и не притежава статут на единична недвижима културна ценност Иска
се отмяна на разпореждането и присъждане на направените разноски.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и твърди, че е изпълнявал служебните си задължения и устната
заповед на своя началник комисар В. М., който му е наредил да не се допуска
събаряне на сградите.
Административен съд Пловдив в
настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат
на оспореното разпореждане, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването му, извършено
лично срещу подпис на жалбоподателката, и срещу акт, който съгласно изричната норма
на чл.64, ал.7 ЗМВР подлежи на обжалване по реда на АПК, т.е. жалбата е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
От представеното разпореждане и
приложените към жалбата писмени доказателства се установява, че със заповед №
19ОА1776 от 23.07.2019 г. на кмета на община Пловдив е въвел временна
организация по безопасност на движението по бул. „Христо Ботев“, северно
платно, от ул. „Авксентий Велешки“ посока запад, като движението ще се
прехвърли в южното платно за времето от 27.07.2019 г. до 28.07.2019 г., а на
29.07.2019 г. ще се заеме само крайна дясна лента за движение, и е определена
тричленна комисия с представители на сектор „Пътна полиция“, на БД ОП ОКТ и на
„Персенк инвест“ ООД, която да въведе, поддържа и премахне временната
организация по безопасност на движението в съответствие със съгласувания
проект.
Видно от представения договор за
премахване на съществуващи сгради от 09.07.2019 г. между „Транс Елгол България“
ООД, „МЛП корпорация“ ООД и „М 6“ АД, от една страна като възложители и от
друга страна като изпълнител „Персенк инвест“ ООД, страните са постигнали
съгласие изпълнителят да разруши със свои средства и на свой риск всички
находящи се в имот с ИД 56784.522.770 по КККР на град Пловдив, с
административен адрес: град Пловдив, ****, собственост на трите
дружества-възложители, като се премахнат изцяло всички сгради в имота.
От представения констативен протокол
от 23.11.2018 г. на комисия в състав – главния архитект на район „Централен“,
регионалния инспектор в ГД ИОКН при МК, експерт от НИНКН и началника на РДНСК
ЮЦР, се установява, че на 23.11.2018 г. комисията е извършила проверка на
обект: тютюнев склад с административна част и производствен цех на бул. „****,
в град Пловдив, в присъствието на управителя на „Транс Елгол България“ ООД и
изпълнителния директор на „М 6“ АД, и е констатирала, че тютюневият склад се
състои от три обекта – сграда на 4 етажа с ИД 56784.522.770.1, сграда на 2
етажа с ИД 56784.522.770.2 и сграда на 5 етажа с ИД 56784.522.770.3, които
съгласно чл.48, т.1 ЗКН не притежават статут на единична недвижима културна
ценност и съгласно чл.48, т.2 ЗКН притежават статут на групова недвижима
културна ценност, тъй като попадат в обхвата на територия с
културно-историческо наследство със статут групов археологически и
архитектурно-строителен паметник на културата и урбанизма и културния пейзаж –
Историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив“, „Система от улични
ансамбли по ул. „Иван Вазов“ и ул. „Цанко Дюстабанов“. Констатирано е също, че
съгласно одобрения предварителен проект, ІІ етап на ПУП – ПРЗ и СПН за
територии по чл.13 ЗУТ за ЦГЧ Пловдив теренът попада в кв.193-нов (170-стар),
УПИ V-522.770, административна сграда, с предназначение: обществен терен с
недвижимо културно наследство. Относно състоянието на сградите е констатирано,
че тютюневият склад на ул. „Авксентий Велешки“ № 60 е демонтиран до първи етаж
над партерното ниво, а сграда с ИД 56784.522.770.3, с административен адрес:
бул. „Христо Ботев“ № 57, е запазена в цялата си височина от пет етажа, с масивни,
тухлени фасадни стени без видими пукнатини, пропадания и деформации, с ясно
четима фасадна мазилкова декорация и силно увредена оригинална дограма, но с
достатъчно информация за нейния характер от запазените на място прозорци, с
изградени носещи стоманобетонови колони във вътрешното пространство и метална
носеща конструкция на подовете, която е частично премахната – металните греди
са срязани и липсват на първите два етажа, което застрашава сериозно
конструктивната стабилност, липсва част от покрива. Комисията е потвърдила
констатацията от протокол по чл.72 ЗКН от 06.03.2018 г., че сградите са опасни,
поради което допуска демонтаж при следните условия: 1) да се представи
архитектурно заснемане, изготвено от или под ръководството на проектант, вписан
в регистъра по чл.165 ЗКН, на фасадите – изгледи, планове, детайли, включително
дограмите, фотозаснемане на сграда с ИД 56784.522.770.3, достатъчни за точната
реконструкция на фасадите, като документацията се съгласува с МК; 2) в
инвестиционния проект за нова сграда въз основа на архивни документи и
приложеното заснемане да се възстановят обемно-пространствените и
архитектурните характеристики на демонтираните сгради; 3) при демонтажа да се
запази сектор с дължина 10 метра от фасадата на сграда с ИД 56784.522.770.3,
като се вземат мерки за неговото укрепване и се допълни проекта по част ПБЗ; 4)
при изготвяне на инвестиционен проект за нова сграда е допустимо да се предвиди
етапност, която не компрометира възстановяването на обемно-пространственото
въздействие и архитектурните характеристики на демонтираните сгради; 5)
изработването на ПУП да се процедура съгласно чл.133 ЗУТ и чл.80 ЗКН. Следва
изрично да се отбележи, че предписанията на комисията са задължителни за
собствениците на имота, доколкото се касае за недвижима културна ценност.
Следователно, от представените от
самата жалбоподателка документи по безспорен начин се установява, че сградите,
находящи се в поземлен имот с ИД 56784.522.770, представляват групова недвижима
културна ценност и попадат в обхвата на групов археологически и
архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на урбанизма и културния
пейзаж – Историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив“, обявена с
протокол № 5 от 22.05.2000 г. на НСОПК, утвърден от министъра на културата. Безспорен
факт е, че тези сгради са собственост на юридически лица, както е безспорен
факт, че жалбоподателката е управител и следователно законен представител на
„Транс Елгол България“ ООД. В този смисъл съдът намира, че посочването в
оспореното разпореждане на жалбоподателката като задължено лице без
конкретизация на качеството й като управител на търговското дружество не влияе
върху законосъобразността на разпореждането, тъй като целта на издаденото
полицейско разпореждане е била да се парират всякакви действия на
представителите на собствениците по събаряне и премахване на сградите в
поземлен имот с ИД 56784.522.770, а не се оспорва факта, че г-жа М. е
присъствала на 27.07.2019 г. на мястото на събарянето.
Съгласно чл.64, ал.1 ЗМВР полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Следователно в случая полицейският орган е имал
възможност да избира и да издаде разпореждане както до юридическите лица –
собственици на имота и сградите в него, така и до физическите лица, които представляват
юридическите лица и чрез които юридическите лица извършват правни и фактически
действия. Законът не изисква от полицейския орган да адресира разпореждането си
до собственика на имота, а до лицето, което пречи или би могло да създаде
пречка полицейският орган да изпълни собствените си функции, които са му
възложени по закон или по нареждане от висшестоящ полицейски орган. В този
смисъл оспореното разпореждане е издадено до физическото лице, управител на
едно от търговските дружества-собственици на предвидени за премахване сгради, правилно
е адресирано и сам по себе си този факт не представлява противоречие с
материалноправната разпоредба.
Вярно е, че оспореното разпореждане следва да
отговаря на изискванията за форма, залегнали в нормата на чл.64, ал.5 ЗМВР, и
следва да съдържа фактическите и правните основания за своето издаване. В
настоящия случай това изискване на закона не е спазено, като липсва изложение
на каквито и да било факти, наложили издаването на разпореждането. В този
смисъл възражението на жалбоподателката за липса на мотиви е основателно и
безспорно доказано от текста на самото разпореждане.
От друга страна, обаче, полицейският
орган е длъжен да изпълнява заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители, а неизпълнението им представлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР. Доколкото заповедите и разпорежданията на
горестоящите органи могат да бъдат писмени и устни и с оглед обясненията на
самия ответник, че е получил нареждане по телефона от своя началник комисар М.,
началник на сектор „Охранителна полиция“ в ОДМВР Пловдив (общоизвестен факт),
да не се допуска събаряне на процесните сгради на 27.07.2019 г., съдът намира,
че ответникът е действал в изпълнение на устна заповед на началника на сектор
„Охранителна полиция“, поради което неизлагането на мотиви в конкретния случай
не следва да се квалифицира като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, още повече, като се съобрази и
преследваната цел – да се запази част от групова недвижима културна ценност,
попадаща в обхвата на групов археологически и архитектурно-строителен паметник
на културата и паметник на урбанизма и културния пейзаж – Историческа зона
„Филипопол – Тримонциум – Пловдив“.
Сравнявайки дадените от комисията по
чл.73 ЗКН с протокола от 23.11.2018 г. указания към собствениците и предмета на
договора от 09.07.2019 г. за премахване на съществуващи сгради в поземлен имот
с ИД 56784.522.770, съдът констатира, че не е спазено предписанието по точка 3
от протокола на комисията – при демонтажа да се запази сектор с дължина 10
метра от фасадата на сграда с ИД 56784.522.770.3, като се вземат мерки за
неговото укрепване, защото възложената работа включва пълно премахване на
всички сгради, включително на сграда с ИД 56784.522.770.3.
Предвид всичко изложено съдът намира,
че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото
на жалбоподателката не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.И.М.,
ЕГН **********,***, против разпореждане от 27.07.2019 г. с рег.№ р-12089 от 29.07.2019
г. на И.П., полицейски инспектор в сектор „Общинска полиция“ на ОДМВР Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: