Р Е Ш
Е Н И Е
№ІІІ-141 19.11.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд трети въззивен граждански състав
на пети
ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 1404 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следно :
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК .
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
34666/08.08.2019г. на БРС от ОД на МВР - Бургас, Булстат-*********, с адрес:
гр.Бургас, ул.„Х. Ботев“ № 46, представлявано от Директора К.Калоянов, чрез
ю.к. А.Димчева против Решение № 1936/26.07.2019г. по гр.д. № 3272/2019г. на
БРС, в частта, с която съдът е уважил
осъдителния иск на Х.И.Х. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр.Варна,
ул. „Цар Иван Страцимир № 2А, офис 318 против ОД на МВР - Бургас, за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за исковия
период: 01.03.2016г. - 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,
като е осъдил въззивника да му заплати направените разноски. Заявява, че решението не е правилно и
моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Подробни мотиви излага
във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемият Х.И.Х. с ЕГН-**********, уведомен чрез процесуалния си
представител по пълномощие не е подал отговор по въззивната жалба. Не ангажира
нови доказателства, няма доказателствени искания. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда,
подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С решението Бургаският районен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл.179, ал.1,
т.3 КТ, вр. с чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР, вр. с чл.150 КТ по претенция за
законна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Производството пред БРС е образувано по искова молба и уточняваща
такава от Х.И.Х.
да бъде осъден ОД на МВР - Бургас да заплати на ищеца сумата от
1 572 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 262 часа положен извънреден
труд през периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
направените разноски по делото.
Въззиваемият твърди, че за исковия период 01.01.2016г. – 31.12.2018г. е
заемал длъжност „Г.п.“ в структурата на ОД на МВР –
Бургас и като
такъв има статут на държавен служител. В изпълнение на задълженията си е полагал труд на 12-часови смени (включително
нощни) при сумирано изчисляване на работното време. Твърди също така, че за процесния
период е положил общо 1832 часа нощен труд, който след приравняването му към
дневен труд с коефициент 1,143 възлиза на 2 094 часа, което води до
наличие на извънреден труд в размер на 262 часа и същият следва да му бъде
заплатен с увеличение от 50 % или по 6 лв. на час. Твърди, че за този отработен
извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника
да му заплати сумата от 1572лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по
реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3,
чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода,
ведно с лихвата за забава от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира също така заплащане на
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.
В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда частично оттегляне, както
и изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за
сумата от 1 607,97 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
256,25 часа положен извънреден труд през периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
Въззивникът е оспорил
исковата молба като неоснователна, с насрещно твърдение, че е извършил дължимото плащане
за нощен труд на ответника – по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час или за
част от него. Оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период е задължен
за допълнителни плащания по служебното правоотношение. Подробни аргументи са
изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба,
както и в допълнителни становища. Счита, че като държавен служител, чийто
статут се урежда по ЗМВР, Х. не може да се ползва от статута на държавния служител по
ЗДС, а също така не е основателно да претендира заплащане на извънреден труд по
реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Позовава
се на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото.Също ангажира
доказателства.
Бургаският окръжен
съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от представените
писмени доказателства, че за процесния период ищецът е заемал по служебно
правоотношение с ответника длъжността к.н.о. в група „О. на о. р.“ към секртор
„О.п.“ при П. районно управление към ОД на МВР – Бургас, като по график
е работил на 12 часови смени и е полагал нощен труд за времето от 22 ч. до 6 ч. – по 8 часа.
Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на
чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба,
новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното
отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият Х. е полагал както дневни,
така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен
месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа,
отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени
през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава,
съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от
1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.
Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и
съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с
коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За
него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила,
по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила
от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които
не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а
освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от
8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения
нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от
министъра Заповеди №
8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния
период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите
правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и
заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място
следва да се вземе предвид, че въззиваемият Х. е лице със статут на държавен
служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и
отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок
ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете
цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от
уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в
сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по
степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към
съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в
по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между
22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва
да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с
коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична
уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на приравняването на нощния труд с дневен, не
означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки
коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер
на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен. Следва
извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат
правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
В този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
изрично предвидено с разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл.
143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
-чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период -чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
-чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение -чл. 187,
ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г./, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,
бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./,
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Съгласно приетото от районния съд заключение на съдебно
–икономическа експертиза, на база представените седмични графици от ОД на МВР – Бургас през
периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г. ищецът реално е положил общо 1792 часа
нощен труд, от които 568 часа през 2016 г., 584 часа през 2017 г. и 640 часа
през 2018 г. Според вещото лице, така положеният от ищеца нощен труд от 1792часа, преизчислен с коефициент
1,143 възлиза на 2048,25 часа дневен труд, съответно за трите години е налице
разлика от общо 256,25 часа труд, който не е начислен и заплатен на ищеца. Разликата от
235,66 часа представлява извънреден труд, който не е отчетен от работодателя и
не е заплатен. За тези 256,25часа му се следват 1 607,97 лв., които са неначислени и незаплатени от работодателя, от които 479,20 лв. за
81,22 ч. преизчислен нощен труд за 2016 г. (при ставка от 5,90 лв./час), 492,71
лв. за 83,51 ч. преизчислен нощен труд за 2017 г. (при ставка от 5,90 лв./час)
и 636,06 лв. за 91,52 часа преизчислен нощен труд за 2018 г. (при ставка 6,95
лв./час).
Следва извод, че общият размер на дължимото
възнаграждание за положен извънреден труд за процесния период от общо 235,66
часа, в резултат на преобразуването на нощния труд в дневен е 1 607,97 лв..
Не са налице основания за приспадане от тази сума на
платените суми за нощен труд часове за процесния период, като в този смисъл
доводител на въззивника не се споделят. Това е така, защото в извънредния труд
от 235,66 часа не е включен нощен труд – т.е. за тези часове не се дължи
заплащане за нощен труд и такова не е извършено, поради което сумата за
платения за останалите часове нощен труд не следва да се приспада. Тези часове
следва да се заплатят само като извънреден труд.
Първоинстанционният съд е разгледал възражение на
ответника за изтекла погасителна давност, което
е частично уважено, тъй като правилно е констатирано погасяване на
вземането за месеците януари и февруари 2016г. по реда на чл.111, б.“а“ от ЗЗД,
поради което е наличен отхвърлителен диспозитив в тази част за сумата от
67,50лв., представляваща допълнително възнаграждение за 11,44часа извънреден
труд, получен чрез преизчисляване с коефицент от 1,143 за положен от ищеца
нощен труд за периода от 01.01. до 29.02.2016г.. В тази му част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
При изложените мотиви на настоящия състав, се налага идвод, че постановеното от БРС решение в обжалваната му
част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззимаемият не е претендирал заплащане на разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното,Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1936/26.07.2019г., постановено по гр.д. № 3272/2019г. на РС-Бургас, в обжалваната
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: