№ 3835
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100514407 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба на ответника С. П. З., чрез
назначения по делото особен представител – адв. Д. П., срещу решение №
19108/21.11.2023 г. по гр.д. № 67882/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 79 с-в, в частта, с която е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. П. З. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД , че С. П. З. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумите, с които ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, а именно: 1873,49 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. по отношение на
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, фризьоро-козметичен център, с
аб. № *******, както и 27,47 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2022 г. до окончателното им заплащане,
за които суми по ч. гр. дело № 19959/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.05.2022 г.;
Решението, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 1 873,49 лв. до пълния предявен размер от
1 913,42 лв., както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
1
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 337,59 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
06.04.2022 г., както и за сумата от 5,87 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за такса за услуга дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 06.04.2022 г., не е обжалваното от ищеца “Топлофикация
София” ЕАД, поради което съдебният акт е влязъл в сила в тази му част.
В подадената въззивна жалба ответникът, чрез назначения по делото
особен представител, излага доводи за неправилност по
първоинстанционното решение в обжалваната част, поради нарушения на
материалния закон и необоснованост. Сочи, че по делото не са доказани по
несъмнен начин предпоставките за уважаване на иска за неоснователно
обогатяване. Счита, че не са ангажирани доказателства, от които да е видно,
че ответникът реално е ползвал процесният търговски обект, поради което
няма как да се е обогатил с цената на топлоенергията. Намира за недоказано
по делото и обедняването на ищеца, като смята, че съдът погрешно е приел,
че процесната сграда е била топлоснабдена, неправилно е изчислил
стойността на дължимата енергия, като не е съобразил, че договорът, сключен
между ФДР и етажните собственици е нищожен. Счита, че неправилно съдът
е приел, че ищецът следва да дължи лихви за забава върху претендираното от
ищеца вземане. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - ищец
“Топлофикация София” ЕАД подава отговор с искане жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца по делото - “Т.С.”
ЕООД, не взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на
страните, намира от фактическа следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по реда на чл. 422 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено, че ответникът се е
обогатил неоснователно със суми, представляващи потребена топлинна
енергия в стопански имот.
Ищецът твърди, че ответникът С. П. З. е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за
енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „*******, фризьоро-козметичен център, с аб. № *******. Поддържа, че
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия,
които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в
сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
2
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки
отправените покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за
доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се
е обогатил за сметка на ищеца.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер.
За установяване на изложените твърдения на страните, пред СРС са
ангажирани писмени доказателства, като е изготвена и съдебно-техническа
експертиза.
От представения нотариален акт № 146, том I, нот. дело № 100/2006 г.
(л. 48-50 от делото), който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно собствеността върху описания
в него имот, се установява, че считано от 26.05.2006 г. ответникът С. П. З. е
придобил заедно със съпругата си В.А. З.а процесния нежилищен обект –
фризьоро – козметичен център, находящ се в гр. София, р-н „Оборище“, на
партерния етаж на жилищна сграда на ул. „*******, ведно с принадлежащите
му 2,312 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
Не е спорно между страните, а и по делото няма данни процесният
имот да е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка, или да са се
осъществили други юридически факти, довели до промяна в правата върху
него в процесния период 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
По делото ответникът не е твърдял и не е ангажирал доказателства, от
които да е видно, че в рамките на процесния период имотът е бил ползван на
облигационно основание от друго лице, различно от неговия собственик.
От представеното по делото извлечение за дължими суми за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за обект на адрес: гр. София, ул. „*******,
фризьорокозметичен център, с аб. № *******, е видно, че като титуляр на
партидата е посочен ответникът по делото - С. П. З. (л. 33 от делото).
Установява се от представените по делото писмени доказателства,
както и от приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза, че имотът е
бил топлоснабден в рамките на исковия период, като ищецът е доставял
топлинна енергия в него за стопански нужди.
От приетата пред СРС съдебно-техническата експертиза се
установява, че количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. „*******, е измервана чрез
определено от ЗЕ средства за измерване – общ топломер, който се отчита в
края на всеки месец, като технологични разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество.
Посочено е, че през исковия период в имота са начислявани суми за
отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е
посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба.
Сумите за отопление са начислявани дистанционно, въз основа на
3
показанията на 4 броя отоплителни тела с уреди за дистанционен отчет,
сумите за сградна инсталация са начислявани въз основа на показанията от 1
брой водомер, който е редовно отчетен през 2021 г., а през 2020 г.
начисляването е извършено на база посоченото в т. 5.2 от Приложение към
чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от
12.03.2020 г. - служебно, доколкото абонатът не е осигурил достъп, за което е
съставен протокол от 18.05.2021 г., а сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение към горната Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. - между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота -
197 куб. м. и този на етажната собственост – 7 422 куб. м.
Фирмата дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното
количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената
от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична
проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че
общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от
страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този
извод.
При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в
края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното
до имота количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. възлиза на 1 873,49 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури (1 867,42 лв.) и сумите за доплащане от абоната
по изравнителните сметки (6,07 лв.), като посочената по-горе стойност е без
предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
По делото не се твърди и не се установява потребената в имота
топлинна енергия да е била заплатена.
При така установената фактическа обстановка, Софийски
градски съд намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената служебна проверка, съдът намира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
От служебно извършената проверка не се установява и нарушение на
императивна материалноправна норма, като не е налице и основание за съда
да следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
4
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по така предявените искове е да
установи: 1/ разместването на имуществените блага, произтекло от един общ
факт – в случая: доставянето на топлинна енергия в имота, която ответникът е
използвал, без да заплати; както и 2/ стойността обогатяването и обедняване,
които в конкретния случай се равняват на цената на потребената топлинна
енергия, която ищцовото дружество би получило, а ответникът би заплатил
при законосъобразно развитие на отношения.
В тежест на ответника по делото е да докаже защитните си
възражения, в това число, че в имота не е доставяна топлинна енергия, че
нейната стойност е различна или, в случай, че е доставена – че същата не е
потребена от ответника, т.е. че последният не е материалноправно
легитимиран да отговоря по иск за заплащане на стойността й, или че е било
налице законово основание за настъпилото имуществено разместване, въз
основа на което ищецът би могъл да претендира правата си.
За допустимостта на иска по чл. 59 ЗЗД, ищецът не следва да
разполага с друго правно средство за защита.
В случая по делото не е спорно, че между ищецът и ответникът не е
налице сключен договор за доставка на топлинна енергия през процесния
период, поради което съдът намира, че предявеният иск за неоснователно
обогатяване е допустим.
Въз основа на съвкупния анализ на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, съдът намира, предявеният иск е и
основателен, по следните съображения:
От изготвената по делото съдебно техническа експертиза, неоспорена
от страните и кредитирана изцяло от въззивния съд, се установява, че в
рамките на процесния период имотът е бил топлоснабден.
Изцяло неоснователни са твърденията на въззивника, че сключеният
между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение договор е
нищожен, тъй като не е било спазено необходимото мнозинство за взимане на
решение за неговото сключване и срокът му е изтекъл.
Представеният в заверен препис списък на етажните собственици (л.
37-38 от делото) е подписан от тях, като ответникът З. нито твърди, нито
доказва решението на общото събрание да е било атакувано по реда на
ПУРНЕС (отм.), действащ към момента на вземане на решението.
Ето защо, съдът намира, че това решение обвързва всички етажни
собственици, вкл. и ответника предвид установеното титулярство на право на
собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост през исковия период.
5
По делото се установи, че собственик /в режим на СИО/ на процесния
имот е именно ответникът.
По силата на вещното право на собственост, ответникът разполага с
правомощието лично да ползва имота, поради което, при липса на наведени
твърдения и ангажирани доказателства в насока, че друг субект е имал вещно
или облигационно право да полза фактически недвижимият имот, съдът
приема, че топлинната енергия е потребена именно от неговия собственик.
Видно от СТЕ, стойността потребена топлинна енергия е имота за
процесния период е в размер на 1873.49 лева, като същата е изчислена
законосъобразно в съответствие с действащата нормативна уредба.
По делото не са наведени твърдения и няма данни същата да е била
заплатена.
С оглед на това, съдът намира, че ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, като е спестил заплащането на дължимата
от него стойност на топлинната енергия, а ищецът се е обеднил със същата
сума, която е имал право да получи за извършената доставка.
Несъстоятелно се явява оплакването на въззивника за недължимост на
лихва върху присъдената главница.
С първоинстанционното решение е присъдена единствено законната
лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410
ГПК в съда.
Така присъдената лихва представлява последица от забавеното
изпълнение на парично задължение, като същата, се присъжда от датата на
исковата молба /респективно – от датата на приравненото на нея заявление за
издаване на заповед за изпълнение/, с оглед обстоятелството, че същите имат
характер на покана, отправена към ответника.
Противно на изложеното в жалбата, с решението не е присъдено
претендираното от ответника по реда на чл. 86 ЗЗД мораторно обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата за период, предхождащ исковата
молба, поради което в тази част изложените оплаквания са изцяло
несъстоятелни.
Предвид изложеното, при достигане до идентични изводи с тези на
първоинстанционния съд относно основателност на предявените искове по
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, както и с оглед липсата на други конкретни
оплаквания относно правилността на съдебния акт, решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има единствено
въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същата е отправила искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, но съдът намира, че така направеното
6
искане за неоснователно.
Единственото извършено от процесуалния представител на
въззиваемия действие по делото се състои в подаването на бланкетен отговор
на въззивната жалба, в която не се наведени никаква относими към
конкретния правен спор възражение, като юрисконсултът не се е явил и в
нито едно от проведените открити съдебни заседания.
С оглед на това, съдът намира, че процесуалната защита не е реално
осъществена, като в полза на страната не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение.
Следва обаче да бъде присъдено в полза на въззиваемия заплатеното
от него възнаграждение за особен представител на въззивника в размер на 400
лева.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС и
сумата от 38 лева – държавна такса, за която е останал задължен, с оглед
обстоятелството, че е бил представляван от особен представител.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19108/21.11.2023 г. по гр.д. №
67882/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 79 с-в, в ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу С. П. З., ЕГН **********, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че С. П. З.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, с които ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 1873,49 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. по отношение на имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
фризьоро-козметичен център, с аб. № *******, както и 27,47 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2022
г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 19959/2022
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.05.2022 г.
ОСЪЖДА С. П. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 400
лева – възнаграждение за особен представител в производството пред СГС.
ОСЪЖДА С. П. З., ЕГН **********, на основание чл. 77 ГПК, да
заплати на Софийски градски съд, БУЛСТАТ *******, сумата от 38 лева –
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
7
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на "Т.С.” ЕООД, в
качеството му на като трето лице – помагач на страната на въззиваемия -
ищец "Топлофикация София " ЕАД, ЕИК *******.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8