Р Е
Ш Е Н
И Е № 243/18.10.2019 г.
Гр. Ямбол, 18.10.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски районен съд, Х-ти състав в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ВАСИЛ АТАНАСОВ
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
АНД № 1010 по описа за 2019
г.
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Д.К.Д., ЕГН ********** от гр. Бургас, чрез упълномощен
защитник-адвокат против Наказателно постановление № 17-3392-000786/06.10.2017
год. на Началника на РУ Тунджа - Ямбол, с което на осн. чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 139 ал.5
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В жалбата
се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление , с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и моли за уважаването й.
Въззиваемата страна , редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като обсъди по отделно и
в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:
На 29.09.2017 г., жалбоподателят управлявал
л.а. „Пежо 407“ с ДК № *** по път трети клас III – 5305, км.8, на територията
на Община „Тунджа“-Ямбол в посока гр. Ямбол. Около 10.12 часа същият бил спрян за проверка от свидетелят Г.-***, група „ОП“ при
РУ Тунджа-Ямбол. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят не е
заплатил винетна такса от категория К-3 за 2017 г., съгласно чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, както и че не носи контролен талон към СУМПС. Същият ден
жалбоподателя заплатил винетната такса и иззетото му СРМПС му било върнато. За
констатираните нарушения му бил съставен АУАН за нарушение на чл.139, ал.5 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, бил му връчен екземпляр от него и
подписан от него, като на мястото за възражения същият записал собственоръчно,
че няма такива.
Въз
основа на съставения АУАН, на 06.10.2017 год. при идентично фактическо и
юридическо формулиране на нарушението, било издадено атакуваното наказателно постановление,
което било връчено на жалбоподателя на 28.08.2019 г.
Горната
фактическа обстановка се установи от показанията на разпитаният свидетел Г.,
както и от приложените писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в преклузивния срок на чл. 59 ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество
се преценя като неоснователна поради следните съображения:
За нарушението по чл. 139, ал.5 от ЗДвП:
Обжалваното наказателно постановление и акта за установяване
на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички
реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да
разбере за какви именно нарушения е ангажирана отговорността му. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. В тази насока не се
споделят доводите на защитата, че за нарушението по чл. 139, ал.5 от ЗДвП не е
прецизирано основанието за налагане на санкцията, като е следвало да бъде
конкретизирано като такова по чл. 179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП. По принцип
правното основание се посочва с указване на правната норма, въз основа на която
се издава актът, а правната норма от своя страна се материализира в
правно-техническа конструкция - елемент от структурата на нормативния акт.
Съгласно чл. 26, ал.1 и ал.2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за
нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може
да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.
Прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по-
ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма
правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно
и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на
нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на
отделните хипотези на
правната норма. В случая в НП е посочено точно правното основание, по силата на
което е наложена санкцията. Следва да се отбележи също, че в НП ясно и точно е
записано, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил за превоз на пътници с
8 или по-малко места с мястото на водача без заплатена винетна такса от
категория К-3, към която безспорно спада същия съгласно чл. 10а, ал.7, т.3 в
редакцията му от ДВ бр. 101/22.12.2015 г., действащ към момента на нарушението.
Като неоснователно се приема и твърдението, че в атакуваното
НП не е посочено мястото на извършване на нарушението. Административно
наказващият орган и индивидуализирал мястото на управление на автомобила като е
посочил номер на пътя, километър на спиране и категорично е посочил, че
управлението се е осъществявало по път от републиканската пътна мрежа, за което
се дължи заплащане на винетна такса, както е посочено в чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.
Не се приема и становището на защитата, че на жалбоподателят бил връчен
нечетлив акт и същият не могъл да разбере обективните и субективните признаци
на нарушението. Действително право, а не задължение е на жалбоподателя да впише или да не впише възраженията си в
акта, но в конкретния случай същият е упражнил това свое право и е положил
подпис под неговото съдържание и собственоръчно е записал, че няма възражения
по акта. По този начин за съда се налага извода, че жалбоподателят е бил
запознат за какво нарушение му е ангажирана административно наказателната
отговорност и по никъкъв начин не е било нарушено правото му на защита.
От събраните доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че на 29.09.2017 г., около 10.12 ч. жалбоподателят е управлявал
л.а. „Пежо 407“ с ДК № *** по път трети клас III – 5305, км.8, на територията
на Община „Тунджа“-Ямбол в посока гр. Ямбол и същият бил спрян за проверка от свидетелят Г.-***, група „ОП“ при
РУ Тунджа-Ямбол, като по време на същата се установило, че Д. не е заплатил
винетна такса от категория К-3 за 2017 г., съгласно чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата.
Разпоредбата на чл. 179, ал.3 от ЗДвП установява състав на
административно нарушение, признаците на което от обективната страна включват
управляването на пътно превозно средство /ППС/ по републиканските пътища без да
е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал.1 от ЗП. В точки 1 - 4 на чл.
179, ал.3 от ЗДвП е диференциран размерът на административното наказание -
глоба, според вида на ППС. В настоящия случай безспорно се установи, че
административно наказаното лице е управлявало ППС от вид, посочен в т. 4 на същият
текст.
Съобразявайки изложеното, жалбоподателят, движейки се по път
от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да заплати винетна такса категория
К-3, т.е движил се по републиканските пътища без платена такава по чл. 10,
ал.1, т.1 от ЗП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че НП в тази му част е
законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.
За нарушението по чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП тъй като не е носил контролния си талон към СУМПС и след
поискването му от полицейските органи не е могъл да го представи. Правилно е
ангажирана и административно
наказателната му отговорност по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, където е предвидено
наказание глоба в размер на 10 лв. за водач, който не носи определените
документи, като контролен талон.
Наложените на жалбоподателя административни наказания за
посочените по-горе нарушения е в предвиден от закона размер и в приложимата
редакция на закона към датата на извършване на нарушението, а и съответстват на
тежестта на извършените от него нарушения.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № № 17-3392-000786/06.10.2017
год. на Началника на РУ Тунджа - Ямбол, с което на Д.К.Д., ЕГН ********** ***,
на осн. чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300
лв. за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: