О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 134/15. IV.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                     Председател : Деляна Пейкова

Членове:1.Георги Гочев  

2.Ирена Аврамова

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

          С решение №11/11.I.2019 г. постановено по гр.дело №289/2018 г.  състав на Районен съд-Свиленград разпределя ползването на   основание    чл.32 ал.II от Закона за собствеността на  съсобствения на А.Д.А.  ЕГН:**********, Ж.Д.Т.,ЕГН:********** и Г.И.Т., ЕГН: ********** таван от двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост, построена в недвижим имот,  представляващ УПИ XX-1686  в квартал  74 по регулационния план на гр.***, одобрен със Заповед № 602/ 22.11.1993г., с адрес: гр.***, която сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, представлява сграда с идентификатор 65677.701.1686.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 65677.701.1686, както следва:

На А.Д.А.,ЕГН: ********** определя за ползване частта от тавана, означен на скицата “За ползване от ищеца“, в зелен цвят;

На Ж.Д.Т.,ЕГН:********** и Г.И.Т.,ЕГН: ********** определя за ползване частта от тавана, означен на скицата “За ползване от ответника“ в син цвят;

Съдът е обявил за неразделна част от решението скица  № 4 - Проект за разпределение правото на ползване, приложена към заключението на приетата СТЕ /вх.рег. № 16652/ 03.12.2018г.- лист 108 от делото.

С решението се осъжда А.Д.А.,ЕГН: ********** да заплати на Ж.Д.Т.,ЕГН: ********** и Г.И.Т. с ЕГН: ********** сумата от 60 лева, представляваща разноски по делото.

 

Обстоятелства по въззива

 

          Недоволен от изведения резултат е останал А.Д.А. ,ЕГН:**********,***,поради което атакува постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно  с искане за отмяната му.

          Неправилно първата инстанция приела,че страните по делото имали равни квоти в съсобствеността на таванското помещение,изведено от завещателно разпореждане по нотариално завещание №2 т.2 нот.дело №559/2004 г. на нотариус №420/2016 г. извършено в полза на ищеца.Това завещание обаче било предмет на гр.дело №589/2016 г. на РС-Свиленград завършило с влязло в сила решение.С този акт се признавала действителността на завещанието, като А.А. извършил и плащане на 3 009 лв. в полза на ищцата,част от която я овъзмездявала за запазената й част от наследството от общият им наследодател.Част от това наследство било и процесното таванско помещение,за което било и наплащането на дялове с горната сума.

          Според въззивникът следвало да се вземе предвид и обстоятелството,че общата наследодателка притежавала с децата си и страни по делото помещение на първия етаж на сградата,част от таванския етаж и съответните идеални част на сградата.

          Съдът не съобразил и обстоятелството,че въпросното таванско помещение съставлявало самостоятелен обект,а не обща част от сградата,поради което можела да е обект на завещателно разпореждане предвид чл.38 от ЗС.

          Според въззивникът предвид изложеното и събраните по делото доказателства,се налагал извода,че най-адекватното и законосъборазно разпределение на таванския етаж бил вариант №1 от заключението на вещото лице.

          В отговор на въззивната жалба въззиваемите Ж.Д.Т.,ЕГН:********** и Г.И.Т., ЕГН:********** намират същата неоснователна с искане първоинстанционното решение да се потвърди,като правилно и законосъобразно.Районен съд-Свиленград в съгласие със закона и доказателствата по делото приел,че страните по делото са етажни съсобственици с равни права от общите части на сградата,каквата се явявал и процесния таван.Двамата въззиваеми по силата на суперфиция от 10.V.1978 г. били собственици на една втора идеална част от тези общи части.

Тезата на въззивникът относно действието на посоченото завещание и посочените производства свързани с него,нямали относимост към настоящия спор,поради различния им предмет, поради което не засягали по никакъв начин придобитите от тях права върху общите части на сградата.Едната втора идеална част на въззиваемите не се обхващала от имуществения спор по визираните производства,които касаели 4/6 ид. части от 1/3 ид. части от общите части на сградата по гр.дело №589/2016 г. на РС-Свиленград.

В отговора се извежда и довода,че дори и да се приемела относимост на този спор спрямо едната втора на въззиваемите,то нямало пречка да се направи възражение за нищожност на въпросното завещание на основание чл.19 ал.I от ЗН,която възможност не е преклудирана от силата на пресъдено нещо по гр.дело №589/2016 г. на РС-Свиленград,тъй-като Г.Т. не бил страна в това производство,липсвал и идентитет на страните и предмета на това дело и настоящото.

Твърдението на въззивникът,че тавана бил самостоятелен обект било недопустимо предявено,поради настъпила за това преклузия пред въззивния съд.По съществото си било и неоснователно,предвид събраните по делото доказателства,вкл. и експертизата,които извеждали,че въпросния таван не бил самостоятелен обект,а обща част на процесната сграда.

 

Правни съображения

 

В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивната инстанция установи,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма изложени и доводи от страните.Предвид на това,следва да премине към обсъждане на въпросите относно правилността на същото,каквито са основните тези в депозираната въззивна жалба и отговор на насрещната страна.

При разрешаване на ползването на общи обекти между съсобственици в режима на чл.32 от ЗС по съдебен ред се замества непостиганата обща воля в тази насока от титулярите на това право.Следователно меродавно е определянето на същото.В случая правата на собственост на страните са адекватно установени от първата инстанция въз основа на категоричните доказателства,събрани в производството пред нея по надлежния ред.Въззивникът от една страна и въззиваемите от друга са носители на равни права на собственост като насрещни страни върху процесната сграда и общите й части,като Ж.Т. и Г.Т. са титуляри на правата си по силата на право на строеж при условията на СИО,а А.-по силата на само на право на строеж.Първата инстанция правилно е извела титулярството на собственост на страните по делото като обем и като конкретни обекти на изключителната им собственост,подробно описани в първоинстанционния акт.Въпросния таван не съставлява самостоятелен обект на собственост,а е обща част от сградата върху която правата на страните са съразмерни на субективното им право предвид чл.40 ал.I от ЗС.Същият не е предвиден като такъв в правото на строеж учредено от собственика на земята през 1978 г. не е отразен като самостоятелен обект понастоящем.В тази насока и заключението на вещото лице,прието от РС-Свиленград.Въпросния обект следователно е подпокривно пространство,завършващо построените самостоятелни обекти на собственост на страните и юридически не съставляла самостоятелен обект на собственост от типа на тавански етаж.Правния статут му е на обща част на етажната собственост,тъй-като служи за общото ползване на сградата по предназначение,като носител на покривната конструкция.Няма доказани някакви подобрения в него или използването му за друго предназначение.

 Поради това таванското помещение не може да е обект на самостоятелни собственически права от самите етажни собственици,още по-малко и от трети на етажната собственост лица. Такова трето лице е И.В.,извършила завещателното разпореждане по нотариално завещание №2 т.1 н.д.№559/2004 г. на нотариус №420 –Свиленград на 4/6 ид.части от 1/3 идеална част и от таванския етаж на процесната сграда.В тази насока възражението за недействителността на този завет е основателна.Към момента на тази сделка mortis causa и към откриване на наследството й, завещателката не е била собственик на завещаното,което пък съставлява обща част на сграда,в която същата няма собствственост.Ето защо на основание чл.19 ал.I от ЗН този завет е недействителен.Правилно първата инстанция е обсъдиля относимите факти и е приложиля закона в случая. Представените решение №65/11.V.2017 г. по гр.дело №589/2016 г. на РС-Свиленград и потвърждаващото го решение №386/27.Х.2017 г. по в.гр.дело №42882017 г. на ОС-Хасково и предмета на същите не са били въведени като обект на изследване от първоинстанционния спор и като част от доводите на страните.Те се изтъкват едва пред въззивнния съд при напълно настъпили преклузии в тази насока.Следва да се има предвид и че те касаят различен предмет с настоящия спор-чл.30 ал.I от ЗН,както и липсва пълен субективен идентитет,предвид неучастието в тези производства на Г.Т..Поради това те не могат със сила на пресъдено нещо на обусловят решението по чл.32 от ЗС.Следва да се има предвид и че в тези производства въобще не е бил въведен,не е изследван и няма произнасяне по въпроса относно недействителността на процесното завещателно разпореждане, разгледан надлежно обаче от обжалваното  сега решение на РС-Свиленград.

Ето защо правилни са изводите на първата инстанция относно правата на собственост на страните по отношение на самостоятелните обекти в сградата и по отношение на общите й части.

Осъщественото разпределение за ползване на общата част таванско помещение по скица  № 4 - Проект за разпределение правото на ползване, приложена към заключението на приетата съдебно техническа експертиза вх.рег. № 16652/ 03.12.2018г.- лист 108 от първоинстанционното дело,е възможно най-адекватното като физически параметри и съобразено в правата на страните.Същото дава и общ достъп в оцветената с жълто част от 28.88 кв.м. на страните,тъй-като там се намира стълбището към таванското помещение,единствения излаз на покрива на сградата,както и единствената тераса.Частите за ползване от страните са еднакви като площ-по 40.69 кв.м./зелено за ищеца и синьо за ответниците/, гарантира това разпределение безконфликтното им ползване,както и са идентични като естествено осветление.Ето защо останалите варианти не могат да постигнат целта на закона и правилно не са залегнали в решението на първата инстанция.

Установените факти обуславят неоснователност на въззивната жалба. В този смисъл решението на РС-Свиленград е правилно и следва да се потвърди.Предвид изложеното и на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на този акт.Ще следва на основание чл.78 от ГПК и съобразно направеното искане в полза на въззиваемите да се присъдят направените по делото разноски от 500 лв. изплатени по договор за правна защита от 26.II.2019 г. на  адв.Т.К..

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК,Окръжен съд-Хасково,граждански въззивен състав

 

 

Р       Е       Ш      И

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №11/11.I.2019 г. постановено по гр.дело №289/2018 г.  на Районен съд-Свиленград.

          ОСЪЖДА А.Д.А.,ЕГН: ********** да заплати на Ж.Д.Т.,ЕГН: ********** и Г.И.Т. с ЕГН: ********** сумата от 500 лева разноски по делото.

          РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

 

 

          Председател:

 

 

 

 

          Членове :1.                                         2.