Разпореждане по дело №723/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 827
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20201700500723
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 827
гр. Перник , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500723 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Д. Т. против Решение № 1026/30.07.2020 г. по гр. д. №
4588/2019 г. на РС - Перник, с което жалбоподателят-ответник е осъден да заплати на ищеца
И. С. сумата 10 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания, в резултат на ЕКСЦЕС от причинена от ответника телесна повреда,
изразяваща се в: побеляване на зрително поле на увредено от 04.07.2018 г. ляво око,
проведена на 09.04.2019 г. оперативна интервенция – поставяне на изкуствен имплант
резултат на извършените от ответника неправомерни действия, съставляващи престъпление,
за което ответникът е осъден с Присъда № 178/22.03.2018 г. по нох дело № 1616/2017 г. ПРС
както и сумата 3200 лв. – имуществени вреди от гореописаното усложнение, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на ИМ-02.08.2019 г. до окончателното й
заплащане, както и направените по делото разноски: сумата 200 лв. за вещо лице и сумата
1700 лв. адв. хонорар, както и Т. е осъден да заплати по сметка на ПРС: сумата 400 лева
държавна такса, по иска за неимуществени вреди, както и сумата 128 лв. държавна такса по
иска за имуществени вреди, ведно с лихвата за държавни вземания, считано от влизане на
решението в сила.
В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа неправилност и
незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Основно възразява, че дори и да е налице влошаване на здр. състояние
на ищеца, то същото не е предизвикало нови емоционални, психически, психологически
терзания на личността, респ. счита, че това влошаване е било съобразено и предвидено от
съда при определяне на първоначалното обезщетение от 9000 лв. Изтъква, че за да се
ангажира отговорността на ответника за ексцес следва да е налице появило се ново
страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Като
1
влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането и това влошаване следва да не е
било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди.
Направил е възражение и за завишаване размера на присъденото обезщетение за неим.
вреди, като неотговарящ на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна на
решението и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло
на исковете. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер
на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 27.01.2021 г. от 10,20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3