ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ І- 260292 05.02.2021 година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в закрито
заседание в състав:
Председател: Галя
Белева
Членове:1. Пламена Върбанова
2 .мл.с.Детелина Димова
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно въззивно гражданско
дело № 27 по описа за 2021 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на
,,КРЕДИСИМО“АД, ЕИК 17539437, със седалище и адрес на управление:гр.София 1463,
район ,,Триадица“, бул.,,Витоша“№146, бизнес център,,България“,сграда А,
представлявано от Сокол Янков- изпълнителен директор, чрез пълномощник-
юрисконсулт Лилия Мишева,
против Разпореждане от 11.11.2020г.,
постановено по ч.гр.д.4398/2020г. по описа на РС-Бургас, с което оставено без уважение заявлението на кредитора/частен жалбоподател/ за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И.Н.Ш. ЕГН **********,
с адрес: ***, за вземане по договор за
кредит № 388854 от 05.12.2014 г. на сумата 85, 42 лева /осемдесет и пет
лева, четиридесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 11.02.2015 година до 10.12.2015 година; сумата 47, 54 лева
/четиридесет и седем лева, петдесет и четири стотинки/, представляваща
административни такси, както и разноски
в размер разликата между присъдената на това основание сума от 65. 08 лева
/шестдесет и пет лева и осем стотинки/ до пълния предявен размер на претенцията
от 75 лева /седемдесет и пет лева/.
В частната жалба се заявява
становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на съда, че
уговореният годишен лихвен процент противоречал на добрите нрави. Излага се
становище във връзка с приложение принципа за свободно договаряне(чл.9 от ЗЗД).
В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика. Развиват се съображения
във връзка с изводите на заповедния съд относно претендираните суми за
административни разноски.
Моли се отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и
приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на депозирано заявление от,,КРЕДИСИМО“АД, с което се претендира по реда
на чл. 410 от ГПК, да бъде
разпоредено длъжникът И.Н.Ш.
ЕГН *********** да
му заплати следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит№388854,
сключен между страните на 05.12.2014г., а именно: сума
в общ размер от 1005.13 лева, формирана както следва: 430.08 лева-главница; сумата от
442.09лева-наказателна лихва; 85.42 лева- договорна лихва; 47.54 лева-
административни разноски.
Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит
от 05.12.2014г.; Приложение №1 към потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр;
Общи условия за предоставяне на кредити; Пълномощно.
Районният съд
е издал Заповед№260809 от 11.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като е уважил заявлението в частта досежно претендираните вземания за главница в размер
на 430.08 лева; сумата от 442.09 лева- наказателна лихва в размер на законната
лихва върху всяка неплатена месечна вноска за периода от 11.03.2015г. до
12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до издаване на заповед за изпълнение на 07.08.2020г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 65.08 лева, представляваща разноски,
направени в заповедното производство, съответно на уважената част от вземането
С обжалваното Разпореждане от 11.11.2020г.
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането в частта му по
отношение на следните претендирани суми: 85, 42 лева,представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 11.02.2015 година до 10.12.2015 година; сумата
47, 54 лева, представляваща административни такси, както и разноски в размер разликата между
присъдената на това основание сума от 65, 08 лева до пълния предявен размер на
претенцията от 75 лева .
В мотивите си заповедният
съд е посочил, че уговорката за лихва(ГЛП-41.24%) е в противоречие с добрите
нрави, с оглед размера й, поради което присъждането й би довело до
неоснователно обогатяване.
Районният съд е приел, че
клаузата за заплащане на административни такси противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
При установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция
намира от правна страна следното:
Правилно районният съд е приел, че спрямо договора за паричен заем,
във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заявлението по чл.410 ГПК, е
приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно
чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка: дали
искането не противоречи на закона и на добрите нрави. Видно от депозираното пред съда
заявление, вземанията на заявителя са индивидуализирани в достатъчна степен.
Процесният договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което нормите
му следва да бъдат съобразени от съда служебно. Длъжникът има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал.3 от закона, съответно заявителят се явява кредитор /чл. 9, ал.4 ЗПК/, тъй като се предоставя кредит под формата на заем. Заявителят няма качеството и статута на Банка по
смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а представлява финансова институция, която по смисъла
на чл. 3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.
В
конкретния случай, вземането произтича от договор за потребителски кредит,
сключен между ,,КРЕДИСИМО“АД и И.Н.Ш., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит
в размер на 500 лева.
От твърденията на заявителя,
изложени след оставяне заявлението без движение от районния съд става ясно, че договорът е сключен по реда
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и е подписан под
формата на електронен документ. Сумата,според твърденията на заявителя, е предоставена на длъжника на каса на ,,Изи
пей“. Кредитополучателят е поел насрещно задължение за връщане на сумата на 12
равни погасителни вноски в размер на 51.55 лева, дължими на 10-то число на
съответния месец с първа погасителна вноска на 10.12.2015г. и последна
погасителна вноска на 10.12.2015г.;
общият размер на задълженията възлизал на 618.60 лева.
В настоящия случай приложение следва да намерят
правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона
за електронния документ и електронния подпис (понастоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги), в съответствие с които съдът
приеме, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за подписване
на електронния документ чрез електронен подпис или последващо подписване на
хартиен носител. Налице е валиден договор за потребителски кредит, който
отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК, а неразделна част от същия са ОУ и
СЕФ. С попълване на заявлението и изпращането му на „Кредисимо“ АД след
получаване по електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ
за предоставяне на информация за потребителските кредити, длъжникът е направил електронно изявление, че приема
условията на договора.
Настоящият съдебен състав
намира, че при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП и ЗЗП,
изискването за писмена форма на договора за потребителски кредит е спазена.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП писмената форма се счита за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.Съгласно чл. 1, ал.
2 от ЗЕДЕП този закон не се прилага само по отношение на изявленията, за които
законът изисква квалифицирана писмена форма (нотариална заверка на подписите
или нотариален акт) или ако законодателят е отдал правно значение на
„държането“ на документа или на екземпляр от него, а договорите за
потребителски кредит не представляват такава хипотеза.
Във връзка с искането на жалбоподателя за присъждане претендираната
сума от 85.42 лева, представляваща възнаградителна лихва, настоящата инстанция
намира следното:
Така уговореният годишен процент
на разходите/ 50%/ отговаря на
законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по
смисъла на чл.19,ал.4 от ЗПК. Настоящата инстанция не споделя изводите на
районния съд, че клаузата от договора,
определяща размера на годишния лихвен процент/възнаградителна лихва/ , е
нищожна поради противоречие на добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния
размер на законната лихва. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9
от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения,
в които влизат , като са ограничени единствено от повелителните норми на закона
и добрите нрави.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК "годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит".
Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е
съществен елемент на договора за кредит
и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако
цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й
може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният
потребител, да разбере икономическите последици от сключването на договора.
Съображенията са изведени от възмездния по дефиниция характер на договора за
банков кредит съгласно чл.430, ал.1 във връзка с ал.2 ТЗ, при който заплащането
на лихвата представлява насрещна престация на кредитополучателя за ползването
на предоставените парични средства.
В
случай, че уговореният в договора ГПР , който включва и годишния лихвен процент
на кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл.19,ал.4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят
размер на възнаградителна лихва, по- голям от трикратния размер на
законната лихва. Съдът е задължен
да следи за спазване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, които са неписани морални
норми с правно значение, нарушаването, на които има същата правна последица
като противоречието със закона - нищожност на договора или отделни негови
клаузи. При преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на
добрите нрави следва да се отчита характера на договора, неговата цел,
задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в уговорения срок
и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва.
В случая само размерът на договорната лихва, не е достатъчно обстоятелство, за
да обоснове нарушаване на добрите нрави предвид едностранния характер на
заповедното производство. Ето защо в тази част разпореждането следва да се
отмени и да се издаде заповед за изпълнение за претендираната възнаградителна
лихва.
Поради това, съдът счита, че
следва да се издаде заповед за изпълнение против длъжника за сумата от 85.42 лева, дължима за периода от 11.02.2015
година до 10.12.2015г.
Неоснователна е жалбата против разпореждането в частта, в която съдът е
отхвърлил заявлението за издаване заповед за изпълнение за сумата от 47.54
лева(административни разноски).
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21,
ал.1 от ЗПК налагат извод за
ограничаване свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставена на потребителя.
В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. Това са такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните –
предоставяне на паричната сума и връщането й. Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК
изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояване и управление на кредита (респективно клаузата, предвиждаща такива разходи
е нищожна), тъй като се разширява отговорността на
потребителя при допусната забава.
За
пълнота следва да се отбележи също, че по делото не се установи
извършването на услуги по извънсъдебно
събиране на просрочени вземания.
С оглед на изложеното, обжалваното
разпореждане се явява частично неправилно, поради което следва да бъде отменено
в частта, с която е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от
ГПК за сумата от
85, 42 лева /осемдесет и пет лева, четиридесет и две
стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 11.02.2015
година до 10.12.2015 година.Съразмерно на уважената част от заявлението следва
да се изчислят и разноските на заявителя в заповедното производство, като се
присъди допълнително сумата от 6,69 лева .
В останалата част,
разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед минималния размер на държавната такса
от 15 лева, събирана за производство по частна жалба пред въззивната
инстанция,не са налице основания и методика за присъждане в тежест на
ответника-длъжник на държавна такса за
производството пред БОС, определена съобразно уважената част от частната жалба,
поради което съдът не присъжда такава.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото
определение не подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Разпореждане от 11.11.2020г., постановено по
ч.гр.д.№4398/2020г. по описа на РС-Бургас,
с която е отхвърлено заявление по
чл.410 ГПК, предявено от ,,КРЕДИСИМО“АД, ЕИК 17539437, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1463, район ,,Триадица“, бул.,,Витоша“№146, Бизнес
център,,България“, сграда А, представлявано от Сокол Янков- изпълнителен
директор, чрез пълномощник- юрисконсулт Лилия Мишева срещу И.Н.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***, за
вземане по договор за кредит № 388854 от
05.12.2014 г. , за сумата 85, 42 лева /осемдесет и пет лева, четиридесет и две
стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 11.02.2015
година до 10.12.2015 година,както и разноски в размер на разликата между
присъдената сума от 65,08 лева до сумата от 71,77 лева и вместо отменените части ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в полза на ,,КРЕДИСИМО“АД,
ЕИК 17539437, със седалище и адрес на управление:гр.София 1463, район
,,Триадица“,бул.,,Витоша“№146,бизнес център,,България“,сграда А, представлявано
от Сокол Янков- изпълнителен директор срещу И.Н.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***, за
вземане по договор за кредит № 388854 от
05.12.2014 г., на сумата от 85, 42 лева
/осемдесет и пет лева, четиридесет и две стотинки/, представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 11.02.2015 година до 10.12.2015 година и
допълнително разноски от 6,69 лева/ шест лева и шестдесет и девет стотинки/
съразмерно уважената част на заявлението.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 11.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4398/2020г. по описа на РС-Бургас в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените
в диспозитива на настоящото съдебно определение суми.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/