№ 156
гр. Казанлък, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20215510200697 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №546641-F562957/
09.11.2020г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“-
Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите.
„В.“ООД, недоволно от наложеното му наказание, моли съда да отмени
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния
акт/АУАН/ и наказателното постановление, като прецени поотделно и в
съвкупността им събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради
което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.
От събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
1
На 28.07.2020г. служители на ЦУ на НАП посетили търговски обект по
смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС- бистро „Г. на В.“, находящ се в гр.К., на
ул.„В.“№5, стопанисван от „В.“ООД и извършили проверка на търговеца, при
която било констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице
по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, е нарушило разпоредбите на
„чл.7а. наредба Н-18/2006г. ал.2, а именно- „Не се допуска издаване на
служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски
поръчки.“
В интервала от 20.30 до 22.38 часа на същия ден, преди легитимацията на
контролните органи, било извършено скрито наблюдение, при което било
установено, че не се издават фискални касови бележки при плащания на
финална сметка за консумация от клиенти на бистрото.
АНО приел, че нарушението се доказвало от генериран КЛЕН в 22.37 часа на
28.07.2020г., в който били отразени общо 5 броя служебни бонове, на обща
стойност 625.70 лева, съдържащи името на дружеството, адреса му на
управление, наименование и адрес на обекта, вид, количество и цена на
артикулите, № на маса, дата и час, реквизит „служебен бон“, ИН на ФУ и ИН
на ФП, за които няма данни да са издавани фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство.
Предвид направените констатации при извършената проверка
актосъставителят приел, че е нарушен чл.7а,ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, поради което на 05.08.2020г. съставил акт за
извършеното на 28.07.2020г. деяние срещу жалбоподателя. При предявяване
на акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани и допълнително в
законоустановения срок.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното
наказателно постановление №546641-F562957/09.11.2020г.,в което е
възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта. Началникът на
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на
Национална агенция по приходите квалифицирал деянието на „В.“ООД като
нарушение на разпоредбата на чл.7а,ал.2 от Наредба Н-18/2006г., като било
2
отчетено, че същото е било извършено за първи път, а на основание
чл.185,ал.2 от ЗДДС на „В.“ООД гр.К. била наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
Така установената фактическа обстановка изцяло се потвърждава от
събраните по делото гласни доказателства- показанията на актосъставителя и
участник в проверката К. М. Б.. Настоящият съдебен състав намира, че
показанията на тази свидетелка следва да се кредитират, тъй като отразяват
преките й впечатления. Същата е установила нарушението и е очевидец на
същото. Показанията й са източник на пряка доказателствена информация за
констатираното деяние и не са противоречиви. Освен това няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на този свидетел, или да сочат наличие на мотив да бъде
набеден жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Въпреки
наличието на тези показания обаче съдът намира, че разглеждайки по делото
същество следва да приеме, че административното обвинение не е доказано
по несъмнен начин.
Цитираният в НП „генериран КЛЕН“/контролна лента на електронен
носител/, „в който са отразени общо 5бр. служебни бонове“, не доказва по
никакъв начин, че именно тези служебни бонове са издавани и съответно
връчвани на клиентите, за направени от тях поръчки.
В изпълнение на задължението си служебно да следи за наличието
на допуснати процесуални нарушения в хода на административно-
наказателното производство съдът констатира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно по следните съображения:
При съставяне на АУАН и при издаване на горното наказателно
постановление актосъставителят и АНО са допуснали процесуални
нарушения от рода на съществените. Актът и обжалваното НП не отговарят
на изискванията на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно които те
следва да съдържат пълно описание на нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата, при които е осъществено, както и на
доказателствата,които го потвърждават. Тези реквизити в случая обаче са
твърде абстрактно посочени, т.е. в такава степен, която дава основание да се
приеме, че същите липсват. Например в описанието на извършеното
3
нарушение в обстоятелствената част на НП е отразено, че при извършеното
„скрито наблюдение при проверката на 28.07.2020г. в интервала от 20:30ч. до
22:38ч. преди легитимацията на контролните органи … е установено, че не се
издават фискални касови бележки при плащания на финалната сметка за
консумация на клиенти на бистрото.“
Нещо повече- от цитирания текст става ясно, че актосъставителят и
административно-наказващият орган са изготвили своите актове/АУАН и
НП/ при наличие на несъответствие между цифровото и словесното
посочване на нарушената законова разпоредба, като цифрово деянието е
квалифицирано по чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с
чл.118,ал.1 от ЗДДС, но словесно същото съотвества на нормата на чл.3,ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно която: „Всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл.26,ал.1,т.1, 4, 7 и 8.“
Видно от приложеното по делото и влязло в сила НП №546639-
Р563011/09.11.2020г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, „В.“ООД вече е санкционирано, като му е
наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 600
лева, за извършено нарушение на чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на
МФ, във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС, чието словесно описание на приетата за
доказана фактическа обстановка в него е почти идентична с тази в
обжалваното НП. По този начин са нарушени правото на защита на
санкционираното лице и принципа на наказателното право „Non bis in
idem“(Не два пъти за едно и също нещо), съгласно който след като някой е
наказан веднъж, не може да бъде наказан втори път за едно и също нещо.
4
С обжалваното наказателно постановление е наложено административно
наказание на „В.“ООД на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС, която разпоредба
обаче съдържа в първото си изречение две хипотези, при които се налага
наказание на лице, което извън случаите на ал.1 на чл.185 от ЗДДС, извърши
или допусне извършването на нарушение по чл.118 от ЗДДС /предл. първо/
или извърши или допусне извършването на нарушение на нормативен акт по
неговото прилагане/на ЗДДС/ /предл. второ/. Така остава неясна волята на
АНО относно това дали приема, че е била нарушена нормата на чл.118 от
ЗДДС или друга такава на нормативен акт по прилагането на ЗДДС.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че обжалваното наказателно
постановление е било издадено в противоречие с изискванията на
чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не съдържа съставомерно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено, както и на
конкретно нарушената разпоредба, въз основа на която е санкционирано
дружеството-жалбоподател.
Освен изложеното по-горе настоящият съд намира, че деянието, за което
е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
представлява маловажен случай по смисъла на член 28 от ЗАНН. Следвало е
административно-наказващият орган, преценявайки всички обстоятелства, да
извърши преценка за маловажност и вместо да издаде наказателно
постановление да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Именно в този смисъл е
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.93,т.9 от НК и извършеното нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид. Такава преценка за маловажност, видно от отразеното в
наказателното постановление, изобщо не е била извършена. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващия
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В
конкретния случай, не са съобразени фактите относно характера на
нарушението, величината на евентуалните вредни последици от нарушението,
макар и те да не са съставомерни за квалификацията на деянието, то те са
правно релевантни за окачествяването му като маловажно. Тези факти
обуславят маловажността на случая и са предпоставка за освобождаване от
5
административно-наказателна отговорност. Няма данни по делото
дружеството-жалбоподател да е извършвало и други нарушения до настоящия
момент, за да му бъде налагано адм.наказание още при първото констатирано
деяние. Напротив- самият наказващ орган е отразил в НП, че това е негово
първо такова. Всичко това налага извод за маловажност на извършеното
деяние и за необходимостта от прилагането на чл.28 от ЗАНН. В тази насока
е и Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. №1/2005г. на ВКС,
докладчик съдия Блага Иванова.
С оглед на изложеното дотук съдът намира, че определеното на въззивника
административно наказание- имуществена санкция в размер 3000/три хиляди/
лева, не съответства на извършеното маловажно адм.нарушение.
Производството по налагане на административно наказание е един строго
формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и
законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на
процесуални правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита
на въззивника и представляват формална предпоставка за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло
производството по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. В конкретния случай се установи, че не е
налице стриктно спазване на процедурата по издаване на наказателното
постановление, поради което съда счита, че последното следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, а жалбата следва да се уважи като
основателна.
От друга страна съдът намира, че в конкретния случай се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Настоящият състав счита още, че при
издаване на НП административно наказващия орган е подходил формално
при анализа на доказателствата и преценката за обществената опасност на
извършеното деяние. При определянето на наказанието същият е следвало да
извърши преценка на обстоятелствата по чл.27,ал.2 от ЗАНН, както и на
съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и
обществената опасност на дееца. В конкретния случай такава преценка
изобщо не е извършена от административно-наказващият орган.
В член 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
6
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че едва при
повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят както същността, така и целите на административно-наказателното
производство, уредени в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93,т.9
ДР НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване
и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и
въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително.
Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй
като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се
предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение
ще бъде санкциониран. Както вече беше отбелязано по-горе в мотивите на
съда, няма доказателства „Вайн Дайк“ООД да е санкционирано за други
нарушения, свързани с данъчната и фискална дисциплина. Установи се, че
дружеството има регистрирано и въведено с експлоатация ФУ. От
доказателствата не може да се направи извод, че нарушението е извършвано и
преди това, като дори самия наказващ орган е приел, че се касае за първо
нарушение. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай.
Минималният размер на предвидената санкция за този вид нарушения-
имуществена санкция в размер на 3000 лева се явява несъразмерно тежка,
съобразно конкретния случай.
Поради изложените съображения настоящият съд счита обжалваното
наказателно постановление за незаконосъобразно и издадено при допуснати
от наказващия орган съществени процесуални нарушения, поради което
намира, че същото следва да бъде отменено на посочените основания.
С оглед на горното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №546641-F562957/09.11.2020г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите, с което на „В.“ООД със
седалище и адрес на управление: град К., ул.„В.“№5 и БУЛСТАТ *****,
представлявано от Б. СТ. В., е наложена имуществена санкция в размер на
3000/три хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8