Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260157
гр. ВРАЦА,29.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение ,в публичното
заседание на 26 май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица И.а
при участие на секретар
Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`174 по описа за 2021 год.,за да се произнесе взе предвид:
М. И. Н. -областен управител на област
Враца, ***, представител по пълномощно на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството адрес гр. Враца, *** ЕИК ***, е подала въззивна
жалба против решение №260048/04.02.2021 г по гр.д.№210/2020 г по описа на
ВРСъд, ІІІс-в.
В
жалбата се навеждат доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Твърди се ,че с решение №137/19.04.2010 г по
гр.д.№1073/2007 г по описа на ВрОС на осн.чл.28 вр.с чл.4 ал.1 и 2,чл.9 и 10 от
ЗОПДИППД/отм./, са отнети от лицето И.
П. И. 26 бр. недвижими имоти, между които и
процесната 3 етажна МЖС ,находяща се в пар.Х по плана на
гр.Враца,Източна промишлена зона, заедно с правото на строеж върху парцела от
1086 кв.м. При насрочване на първото с.з. от ВОС по цитираното дело с обявление в ДВ бр.2/08.01.2008 г било
посочено,че заинтересованите лица могат да предявят претенции върху
посоченото имущество, с оглед чл. 29 от ЗОПДИППД/отм./, а ответниците били
такива заинтересовани лица, но до
първото с.з. във ВОС по гр.д.№1073/2007 г
не били предявили претенции за
процесните имоти на посоченото основание в ЗОПДИППД/отм./
В жалбата
се посочва ,че неправилно решаващият съдия е приел, че ответниците са придобили
своите имоти предмет на ревандикационния
иск по давност, въпреки ,че в ЗС била въведена категорична забрана за придобИ.е
държавни имоти по давност- пар.1 от ЗР към ЗИД на ЗС,която е в сила до 2022 г.
Жалбоподателят
коментира в жалбата си и поредността на
вписване нот. акт от лицето И. П. И. за процесната 3 ет. МЖС , която е закупена от него на търг при продажба на имущество на ТКЗС,
декларирането й спрямо другите имоти на
ответниците по приложените нот. актове
за процесните апартаменти, които
са част от 3 ет. жилищна сграда.
Заявява се ,че лицето И. П. И. е вписал нот. си
акт за 3 МЖС на 28.10.1996 г,т.е.
преди вписване нот. акт от 18.09.1996
г, легитимиращ лицето Г. Л. като собственик на същата 3 ет.сграда, а
именно на 21.04.1999 г. Но дори собствеността на процесната сграда да била преминала върху
третите лица към момента на финализиране на търга от ОСП"Боров камък"-Враца
за продажбата й на И. П. И., то държавата
била вече придобила собствеността
на процесната сграда въз основа на придобивна давност, считано от 25.10.1996 г.
Моли се
решението на ВРС да бъде отменено и
постановено друго с което се уважат предявените ревандикационни искове на МРРБ на РБ спрямо ответниците за посочените
жилищни имоти.
С
жалбата не се правят нови доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба адв.И.
М. от ВрАК, като пълномощник на И.П.А. и Н.Е.А. поддържа ,че въззивната жалба е
необоснована.Счита ,че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено , а въззивната жалба оставена без уважение. Не се правят
нови доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба
адв.М.Д. от ВрАК като пълномощник на Г.Т.Л. и Т.В.Л. *** поддържа,че
въззивната жалба е неоснователна и недоказана.
Твърди се, че неучастието на Г. и Т. Л. като трети
лица със самостоятелни права по чл. 29 от ЗОПДИППД/отм./ по гр.д. №1073/2007
г по описа на ВОС не ги обвързва, тъй
като това била една законова възможност
за защита на правата им по този специален закон и не ги преклудира за защита от отнемане имуществото им с други правни
способи. От друга страна несъстоятелно било твърдението,че забраната на пар.1
от ЗР към ЗС била неприложима за тях, тъй като
лицето И. П. И. никога не бил
собственик на процесната сграда, видно от доказателствата към делото,
респективно и държавата не била собственик след отнемане имущество от И. И. по
ЗОПНИППД/отм./, за което не бил собственик.Моли се решението на ВРС да бъде потвърдено, а
жалбата на Обл. управител- Враца по
пълномощие на МРРБ- отхвърлена.
С отговора не се правят нови доказателствени
искания.
В срока за отговор на въззивната жалба адв.
Л.Я. от ВрАК като пълномощник на В. Б. В. и М.К.В. *** поддържа ,че въззивната жалба е неоснователна и следва да
се отхвърли като такава , а решението на ВРС да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Излагат
се доводи, че държавата не е придобила процесните имоти от И.
П. И.,след влизане в сила решение от 19.04.2010 г по гр.д.№1073/2007 г по
ЗОПДИППД/отм/ на 25.11.2011 г, тъй
като И. П. И. никога не бил собственик
на процесния имот,който В. са придобили на правно основание годно да ги направи
собственици преди констативния нот. акт
на И. И. от 1996 г и преди претенциите на държавата към И. И.. Освен това В. не
били придобили собствеността си от И. И.,а директно са закупили като наематели
от 1994 г процесния апартамент от "ТКЗС"Боров камък"-Враца като
били осъществили в пълна степен и двата
елемента на владението- фактическата власт/corpus/ и намерението да владеят
имота като свой/ animus/.след 1994 г и досега.Нито И. И. , нито държавен орган или институция били
осъществявали който и да е от елементите на владението ,върху който и да е от процесните имоти, вкл.и закупения от тях от
ТКЗС"Боров камък"-Враца.Моли се
да се отхвърли жалбата като неоснователна и се потвърди решението на
ВРСъд като правилно и законосъобразно.
С отговора не се правят нови доказателствени
искания.
Постъпило
е становище по въззивната жалба и от третото
лице помагач на ответниците Н. и И. А.-"Райфайзенбанк България"ЕАД
гр.София, които считат въззивната жалба за
неоснователна. Посочва се, че дори и
процесните имоти да са станали държавна собственост по силата на съд.
решение на ВОС от 2010г в сила от 25.11.2011 г,с отнемане имущество от И. П. И.
по ЗОПДИППД/отм./, то тези имоти са
станали частна, а не държавна
собственост и съгласно чл. 7 ал.3 от ЗДС частната държавна собственост можела
да се придобива по давност.Никъде нямало
в делото доказателства да са съставяни актове за публична държавна собственост
досежно процесната триетажна масивна сграда.От друга страна добросъвестното
владение на ответниците на процесните
имоти било осъществено на правно
основание,годно да ги направи собственици,без да знаят ,че праводателите им не
са били собственици.
Моли се
решението на ВРС да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена като
неоснователна.
Не се
правят нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Въззивният
състав при Врачанския Окръжен съд приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законния срок от страна с право на обжалване,срещу акт от категорията на
обжалваемите.Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд
М. П. К., заместник областен управител
на област Враца ,упълномощен надлежно от обл. управител с адрес гр. Враца,
***, представител по пълномощно на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството с адрес гр. Враца, ***
ЕИК *** ,е предявил ревандикационни
искове против посочените ответници в исковата молба,за
признаване по отношение на:
- И.П.А. ЕГН **********, адрес: *** и Н.Е.А.
ЕГН **********, с адрес: ***, че Държавата- Република България, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на имот
с идентификатор 12259.1027.201.1.1,
с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. ***, при съседи: на
същия етаж: 12259.1027.201.1.2, под обекта: няма, над обекта:
12259.1027.201.1.3 и имот с идентификатор
12259.1027.201.1.4, с
предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. ***, при съседи: на същия
етаж: 12259.1027.201.1.3, под обекта: 12259.1027.201.2, над обекта: няма ,както
и за осъждане И. и Н. А. да предадат на
Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството владението върху двата имота ,
- В.Б.В.
с ЕГН **********, с адрес *** и М. К. В.
с ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено, че Държавата
Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.3 с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се
в гр. ***, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.4, подобекта: 12259.1027.201.1.1,
12259.1027.201.2, над обекта: няма, както и за осъждане В.Б.В. и М. К. В. да предадат на Държавата Република България,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
владението върху имота,
- Г.Т.Л. с ЕГН**********, с адрес„***, и Т.В.Л. с ЕГН **********,
с адрес *** че Държавата Република
България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството е собственик на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.2, с предназначение: Жилище, апартамент, находящ
се в гр. ***, при съседи: на същия етаж: 12259.1027.201.1.1, под обекта: няма,
над обекта 12259.1027.201.1.3, 12259.1027.201.1.4, както и за осъждане Г.Т.Л.
и Т.В.Л. да предадат на Държавата
Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
владението върху имота.
ВрРС е квалифицирал предявените искове против
ответниците с правно осн. чл.108
ЗС.
Предявен
е и иск с правно осн.чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №
171 от 31.08.2017 г., том 111, нотариално дело ***19/2017 г., с който В. и М.
В. са признати за собственици на имот с идентификатор 12259.1027.201.1.3 с предназначение:
Жилище, апартамент, находящ се в гр. ***.
В ИМ се
твърди ,че с решение№ 137 от 19.04 2010 г. по гражданско дело № 1073/2007 г. по
описа на Врач.Окръжен съд на основание чл. 28, във връзка с чл. 4, ал 1 и 2,
чл. 9 и 10 от ЗОПДИППД/ отм./, е отнето в полза на държавата от И. П. И. от
гр.Враца 26 броя недвижими имоти, между които триетажна масивна жилищна сграда,
находяща се в парцел X (десети) по плана на гр. Враца, Източна промишлена зона,
заедно с правото на строеж върху този парцел, който е с площ 1086 кв.м., при
съседи: ХV-„Ремус“ ООД и п.1У- ССААПК и едноетажна масивна сграда - Хамбар от
228 кв. м., находяща се п. XX, кв I, източна промишлена зона, по плана на гр.
Враца, заедно с правото на строеж върху мястото, при съседи път п. XXI, п. IX и
п. XIX. Решението на ВОС е влязло в сила
на 25.11.2011 г. Поддържа се, че по искане на КОНПИ тогава по делото е допуснато обезпечаване на бъдещия
иск, чрез вписване възбрана върху недвижимите имоти, предмет на отнемане от
лицето И. И.,включително и за процесната 3 ет. жил. сграда. Възбраната била
вписана на 15.01.2007 г.
Освен
това в ИМ се описва подробно как процесната
триетажна масивна жилищна сграда, отнета в полза на държавата от лицето И. П. И. със съд. решение от
25.11.2011 г, е била придобита от него. В тази връзка е цитиран представения констативен нот. акт за собственост върху сграда, закупена
на търг за продажба на имущество на ТКЗС"Боров камък"-Враца № 176 от 25.10.1996 г, том VII, дело № 2894/1996
г., вписан на 25.10 1996 г., дв. вх. peг. № 5069 , с който И. И. се признава за неин собственик на осн.чл. 48, ал. 8, във връзка с чл. 43, ал. 2
от ППЗСПЗЗ.
Цитира
се в ИМ и Договор за покупко-продажба от
18.09.1996 г., вписан в Служба по
вписванията - гр. Враца (СВ - Враца) на 21.04.1999 г.,с който ОСП „Боров камък" - гр. Враца продава 37 дни по-рано същата процесна триетажна жилищна сграда на лицето Г. Т.
Л.. С Договор за замяна № 03/23.10.2000 г., сключен между министъра на
земеделието и горите и Г. Л., се
прехвърля правото на собственост само върху
прилежащия терен към жилищен блок,
парцел X, кв.1, с граници: изток - парцел № IV, юг - парцел IX, север - № XI,
запад - вътрешен двор.
Твърди
се още в ИМ ,че:
- с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 83 от 29.06.2007 г.,
том IV, нотариално дело № 499/2007 г., вписан СВ - гр. Враца на 02.07.2007 г. Г. Т. Л.,в лично качество и с останалите
наследници-синове, след смъртта на съпругата му, И. Г. Т. и Д. Г. Т. ,продават
на П. С. П. *** с идентификатор 12259.1027.201.1.1, находящ се във Враца, общ.
Враца, обл. Враца по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК. с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 66 от 21.01.2015 г., том I, нотариално дело ***9/2015
г., вписан СВ - гр Враца на 21.01.2015 г П.
С., а П. от своя страна продава на И.П.А. и Н.Е.А. *** с идентификатор 12259.1027.201.1.1.
- с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ № 81 от
29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 497/2007 г., вписан в Службата по
вписванията - гр. Враца на 02.07.2007 г. Г. Т., Л., И. Г. Т. и Д. Г. Т.
продават на Г.Л. *** с идентификатор
№ 12259.1027.201.1.2, находящ се в Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастрална
карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор
на АГКК
- с
Нотариален акт № 82 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело № 498/2007 г.,
вписано в СВ - гр. Враца на 02.07.2007 г. Г. Т. Л., И. Г. Т. и Д. Г. Т.
продават на Т. К. *** с
идентификатор № 12259.1027 201.1.4, находящ се във Враца, община Враца по
кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
изпълнителния директор на АГКК., а с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 176 от 29.04.2014 г., том II , нотариално дело № 171, вписан в
Службата по вписванията - гр. Враца на 29.04.2014 г. Т. К. и Б. Т. продават на И.А.
/към онзи момент в гр.брак с Н.А.
/*** с идентификатор № 12259.1027.201.1.4.
От своя
страна с Констативен нотариален акт № 171 от 31.08.2017 г., том III, нотариално
дело ***19/2017 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 31.08.2017
г. В.В. и М. В. са признати за
собственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1027.201.1.3, находящ се в гр. ***
като основание за издаване на констативния нотариален акт е цитиран Нотариален
акт за продажба № 195, том V, нотариално дело № 2117/1996 г., вписан в Службата
по вписванията - гр. Враца с № дв. вх. per. 1243 от 26.07 1996 г., както и Нотариален акт за собственост № 188, том V,
нотариално дело № 1984/1996 г.
Твърди
се още в ИМ, че ако се
приеме ,че конфискуваната от
държавата със съд. решение 3 ет.сграда е преминала вече в
собственост на третите лица- ответници, то следва да се приеме възражението, че държавата
е придобила собствеността на същата
сграда въз основа на придобивна давност ,считано от 25.10.1996 г, от момента на
вписване констативния нот. акт за собственост на И. И. след проведения
търг.Този имот И. И. бил декларирал пред дирекция „Местни данъци и такси“ към
община Враца на 31.05.1998 г. , а по партидата на продавача ОСП „Боров камък“ -
гр. Враца не са били вписани прехвърлителни сделки по отношение на Апартаменти
с №№ 1, 2 и 4 (включително и договора за продажба на имота на Г. Л. - вписана
на 21.04.1999 г/. Ищецът твърди ,чу дори и при приемане недобросъвестно 10 г.
владение на процесната 3 ет.сграда от
държавата, считано от 25.10.1996 г, то
собствеността й била придобита по давност до 2006 г преди съд. решение за конфискацията
й по ЗОПДИППД/отм./.
В ИМ е
отразено и обстоятелството ,че преди вписване на Нотариален акт за собственост
върху сграда, закупена на търг за продажба на имущество на ТКЗС № 176 - 25.10 1996 г. на името на И. И., е
вписан друг Нотариален акт за продажба № 195, том V, нотариално дело №
2117/1996 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Враца с № дв. вх. peг.
1243 от 26.07.1996 г., с който В.В. се легитимира като собственик върху апартамент ***,но
въпреки това И. И. бил придобил по дългата 10 г. давност апартамент№3 преди
отнемането му с конфискацията от
държавата.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК пред ВРСъд Г.Т.Л. и Т.В.Л., чрез адв. М.Д. са подали
писмен отговор на исковата молба, с която поддържат същата за неоснователна и
недоказана. Твърди се, че не са налице предпоставките за уважаване на
предявеният ревандикационен иск с правно
осн. чл.108 ЗС. Твърди се, че те са собственици на процесното жилище с
идентификатор №12259.1027.201.1.2,
както по силата на извършена правна сделка, така и на основание давностно
владение.Освен това посочват ,че лицето Г.
Л. е придобил с договор за покупко
-продажба от 18.09.1996 г процесната 3
ет.сграда от ОСП "Боров
камък" по реда чл.48 ал.8 вр.с чл.43 ал.2 от ППЗСПЗЗ г и то преди И. И. ,който купува същата сграда на търг по- късно и се
снабдява с констативен нот. акт за нея на 25.10.1996.
Според пълномощника на Г. и Т. Л.
вписването на договора за покупко- продажба е само с оповестително действие т.е. макар ,че вписването на договора за
покупко -продажба от 18.09.1996 г да е станало по-късно на 21.04.1999 г,собствеността
е била прехвърлена в момента на
подписването му 18.09.1996 г и от
този момент Г. Л. е бил станал
собственик на тази 3 ет. жил.сграда.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК пред ВРС
е постъпил писмен отговор и от В.Б.В. и М.К.В.,
чрез адв. Л.Я., с който се оспорва предявената искова молба като неоснователна
и недоказана. Твърди се, че същите лица са собственици на процесния недвижим
имот и правото им на собственост предхожда по време твърдените от ищеца придобивни
основания. Поддържа се, че нито И. И., нито в последствие държавата са
упражнявали фактическа власт върху процесния имот от 1996 г. насам. Освен това
ответниците осъществявали владение върху
техния апартамент, продължило от 1996 г. до настоящия момент.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК пред
ВРС е подаден такъв и от И.А.
и Н.А., в които поддържат,че
не са налице предпоставките за уважаване на предявеният иск срещу тях с правно осн. чл.108 ЗС. Твърди се,
че и те са собственици на процесните жилища с идентификатор №12259.1027.201.1.1
и №12259.1027.201.1.4, както по силата на извършена правна сделка, така и на
основание давностно владение.Оспорват редовността на вписана жилищна възбрана в
служба по вписванията гр.Враца с оглед откритото производство по ЗОПДИППД/
отм./
На
осн.чл. 219 ал.1 от ГПК пред ВРСъд е конституирано като трето лице помагач на ответниците
И. и Н. А.- Райфайзен България ЕАД с ЕИК:*** със седалище и адрес на
управление:гр.***.В становището- отговор на Банката се посочва, че те желаят
да бъдат информирани за хода на делото
,тъй като върху имотите апартаменти с идентификатор 12259.1027.201.1.1.и идентификатор
№ 12259.1027.201.1.4 е учредена в полза на "Райфайзенбанк "ЕАД
договорна ипотека с нот. акт№173 том ІІІ рег.№3107 д.№361/25.04.2019 г вписана
в СВ под№2052/25.04.2019 г. Освен това считат исковете за неоснователни и като такива да се отхвърлят от съда.
Въз.
състав във връзка със събраните по делото доказателства приема от фактическа страна следното:с ИМ са
приложени многобройни писмени доказателства.
Приложен
е Договор за покупко-продажба от 18.09.1996 г., вписан в Служба по
вписванията - гр. Враца на 21.04.1999 г.,с който ОСП „Боров камък" - гр. Враца като
пълномощник на правоимащите по чл. 27 от ЗСПЗЗ и пар.29 от ПР на същия закон, е
продало на Г. Т. Л. като спечеления чрез разпределение-търг:
краварник-стопански двор-Враца и жилищно блокче Враца ,на стойност 788 000
лв ,която цена е посочена в протокол на тръжната комисия.
С нот.
акт №176/,том.VІІ, дело № 2894 /96 г вписан на 25.10.1996 г И. П. И. от гр.Враца с ЕГН ********** е
признат за собственик на осн.чл.48 ал.8
от ППЗСПЗЗ на недвижим имот закупен на търг за продажба на ТКЗС "Боров
камък"- триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел X (десети)
по плана на гр. Враца, Източна промишлена зона, заедно с правото на строеж
върху този парцел, който е с площ 1086 кв.м., при съседи: ХV-„Ремус“ ООД
,пар.ІХ Ремус ООД и пар.ІV СС АПК.
С
Договор за замяна № 03/23.10.2000 г., на осн. чл.27, ал.6, т.3 ЗСПЗЗ и чл.45а,
ал.2 и ал.6 от ППЗСПЗЗ и Заповед №РД-1178/20.09.2000 г. сключен между министъра
на земеделието и горите и Г. Л., е прехвърлено правото на собственост в полза
на Л. на парцели от одобрения ЧЗРП на Източна промишлена зона, кв.1 в
регулацията на Враца
включващо и парцел
от 1086кв.м., прилежащ към терен към „жилищен блок“, парцел №X, кв.1, с
граници:изток-парцел №IV, юг-парцел №IX, север -парцел № XI, запад - вътрешен
двор.
С
решение от 19.04.2010 г. по гр.д.№1073/2007 г. по описа на Окръжен съд Враца, е
отнета по ЗОПДИППД -/ отм./, в полза на държавата от И. П. И. триетажна масивна жилищна сграда,
находяща се в парцел X по плана на
гр.Враца, Източна промишлена зона, заедно с правото на строеж върху този
парцел, който е с площ от 1086 кв.м.Решението е влязло в законна сила на 22.11.2011 г.
Депозирани
са по делото нот. актове, с които Г. Л. през 2007 г продава 3 апартамента,находящи се в 3 ет. блокче, което е закупил с договора за
покупко- продажба на 18.09.1996 г от ОСП"Боров камък "-Враца както
следва:
-с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ, № 81
от 29.06.2007 г., том IV, нотариално
дело № 497/2007 г., Г. Т. Л., И. Г. Т. и Д. Г. Т. продават на Г.Л. *** с идентификатор № 12259.1027.201.1.2, находящ се в Враца, общ.
Враца, обл. Враца по кадастрална карта, одобрена със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК.
-с
Нотариален акт № 82 от 29.06.2007
г., том IV, нотариално дело № 498/2007 г., вписано в СВ - гр. Враца на
02.07.2007 г. Г. Т. Л., И. Г. Т. и Д. Г. Т. продават на Т. К. *** с идентификатор № 12259.1027 201.1.4, находящ се във
Враца, община Враца по кадастрална карта, одобрена със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК. С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 176 от 29.04.2014 г., том II , нотариално
дело № 171, вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 29.04.2014 г. Т. К.
и Б. Т. продават на И.А. *** с
идентификатор № 12259.1027.201.1.4.
-с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83 от 29.06.2007 г., том IV, нотариално дело
№ 499/2007 г., вписан СВ - гр. Враца на 02.07.2007 г. Г. Т. Л., И. Г. Т. и Д.
Г. Т. продават на П. С. П. *** с идентификатор 12259.1027.201.1.1,
находящ се във Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастрална карта, одобрена със
Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК.С Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 66 от 21.01.2015 г., том I, нотариално дело ***9/2015
г., вписан СВ - гр Враца на 21.01.2015 г П. С. П. продава на И.П.А. и Н.Е.А. *** с идентификатор
12259.1027.201.1.1.
С Констативен нотариален акт № 171 от 31.08.2017 г., том III, нотариално
дело ***19/2017 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Враца на 31.08.2017
г. се признават В.В. и М. В. за
собственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1027.201.1.3, находящ се в гр. ***.
С този нот. акт е приложена цялата преписка по
закупуването на апартамент№3 от В.В.,настанена
в него със семейството си под наем, по повод продажбата му като ведомствено
жилище на бившето ТКЗС"Боров камък" гр.Враца . Приложени са
писмо от МЗ до председателя на ЛС на
ТКЗС "Боров камък" за специалния ред на продажбата на ведомствени
жилища,протокол от 30.05.1994 г от заседание на ЛС по повод молбата на В.В. за
закупуване,удостоверение от Община Враца, протокол от 22.07.1994 г на ЛС за даване съгласие на В.В. за
закупуване процесния ведомствен
апартамент по реда на Наредбата за държавни имоти, съгласие на МЗ за продажбата
,оценителен протокол,констативен нот. акт№188/15.07.1996 г за признаване право
на собственост на ОПС "Боров камък"-Враца /като правоприемник на
ТКЗС"Боров камък" гр.Враца/
върху процесния апартамент№3/стар
№5/, както и нот. акт№ 195/26.07.1996 г за покупко- продажба на същия апартамент №3/стар №5/ в жил. блок на
ОСП"Боров камък" в парцел в източно-промишлената зона на Враца от В. Б.В.. Представени
са още разрешение за строеж №269/23.11.2006 г на Г.
Т. Л. да извърши вътрешно преустройство на съществуваща сграда на *** и
обособяване на 4 апартамента.Приложена е оценка за съответствие, скица на 3
ет.МЖС.
Приложени
са разпечатки от партидите на ответниците в АВ.
Пред
първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства:
От
показанията на св. И. Т.- син на Г. Л. се установява, че баща му се е
познавал с И. П. И. и е искал да го упълномощи да го представлява в търга пред
ОСП "Боров камък" Враца за закупуване на процесното 3 ет.жил.„блокче”.
Свидетелят твърди, че И. П. е участвал в търга и е закупил имот от името на
бащата му като блокчето се намира до хлебозавода „Житара“, в промишлената
източна зона на Враца, от по надолу е
имало друго блокче като закупеното е най-горното блокче. Т. твърди, че баща му
не е правил никакви ремонти на блока след издаденото разрешение за строителство,
а е продал апартаментите, защото му трябвали пари. Свидетелят твърди, че И. П.
И. не е имал претенции към това процесно
3 ет.блокче. Те са се виждали с баща му, били в добри отношения и никога
не е казвал, че блока е на И. П. , а и И. никога не е имал претенции към 3 ет. блокче с
процесните апартаменти.
Св. Т. К.,без родство заявява, че е
закупил апартамент през 2007 г. от триетажен блок, намиращ се в зоната на
тръбите в Индустриалната зона, с адрес гр.***. Купил го от Г. Л. и там били и двамата му сина. Купил го в лошо
състояние, нямало прозорци и врати, с
паднали мазилки, без канализация. Свидетелят твърди, че е сменил цялата
инсталация, шпакловал всички стаи, четири месеца правил подобрения докато имал
пари. Кръстев твърди, че не е виждал И. П. И. , но го познава от времето когато
били спортисти. Срещали се във Врач. балкан,но не му е споменавал ,че има
жилище и не е имал претенции към процесното
блокче. Свидетелят твърди, че след като купил апартамента са се виждали
многократно с И. П. И. и той не е имал претенции и не е загатвал за такива към
него по отношение на закупеното вече жилище. Кръстев поддържа, че е продал
имота на И.А. през 2014 или 2015 г. в леко ремонтирано състояние. Той го
ремонтирал и разширил терасите. Направил е много скъп ремонт. Свидетелят
твърди, че никой не е имал претенции към този имот, т.е от 2007 г. до настоящия
момент, нито физическо лице, нито държавна институция са имали претенции към
този имот. Свидетелят поддържа, че познава В. и М. В.. Те живели срещу него.
Познава и Г.Л.. Всички живеели там в 3 ет. блокче. Свидетелят твърди, че не
е ходил и не знае в момента дали
посочените лица от него живеят и сега там.
Св. П. П.,без родство установява, че
през 2007 е купил апартамент, находящ се на ул.*** в гр.Враца и на този
апартамент е правил ремонт преди да го закупи, а и след покупката му.Твърди,
че никога никой ни ги е притеснявал или
пък да е имал претенции към този апартамент, както физическо, така и юридическо
лице или пък някой да му оспорва собствеността. П. поддържа, че е продал
апартамента на Н. и И. А. и те му направили скъп ремонт. Свидетелят твърди, че
след продажбата често се е виждал с новите собственици и те не са му споделяли
някой да е имал претенции към имота. Свидетелят твърди, че познава В., М. В. и Г.Л., тъй като е живеел заедно с тях и те не са му споделяли някои да е имал
претенции към имотите им.
Св. Ц.
И. ,без родство твърди, че Г. ***
и на същия адрес се намира кооперацията в която те живеят. Живеят в различни
кооперации, но адреса им е един и същи. Свидетелят твърди, че знае, че са
закупили апартамента от Г. Л. от с.Згориград и не знае някой да е имал
претенции, физическо лице или държавна институция за този имот на тези хора.
Свидетелят твърди, че И. П. И. няма никакво отношение към апартамента на Г. и Т.
и никога не е бил собственик на апартамента. И. поддържа, че И. и Т. живеят там
от 2006-07 г. и никой не ги е притеснявал и не е имало каквито и да било
претенции към апартамента. Свидетелят
твърди, че познава и другите ответници по делото, тъй като са му съседи и никой
не имал претенции към техните жилища. Те си ги владели и досега без да са
обезпокоявани.
Св. Ц. Ц.,без родство твърди, че
познава Т. и Г. Л. и те живели в бившето ДЗС от 2007 г. откакто е закупено
жилището от Г.. Ц. твърди, че не знае
някоя институции или физическо лице да е имала претенция към този имот от 2007
г. до настоящия момент. Не знае лицето И. П. да е имало претенции към
апартаментите в това 3 ет. блокче. Ц. поддържа, че всички които са ответници по
делото ги познава и предишните собственици познава и никой не е имал каквито и
да било претенции към тях до настоящия момент по отношение на апартаментите в
това блокче.
Св. В. П. твърди, че познава В. и М. В. от 1990 г. и те живеят на ул.***. Твърди, че
там има три кооперации с този адрес като той живее в МТС 1, на квартира от 1990
г. Свидетелят твърди, че В. и М. са се нанесли от 1994г., когато били под наем,
а след това закупили апартамента. П. поддържа, че до 1999 г.е живял там и на Г.
сестра му е живеела до тях, а след като се е изнесъл няма представа кой е живял в това блокче. Събирали са се със
В., М. и тяхното семейство. Свидетелят поддържа, че не знае някой да е имал
претенции към апартамента, нито физическо лице, нито институции. В. и М.
продължават да живеят там.
Св. Е. В./дъщеря на В. и М. В./ твърди,
че живее с нейните родители в блокчето намиращо се на ул.***, ап.3, по-рано
било № ап.5. Живеела там от 1994г. В началото били под наем. В. поддържа, че
през 1996г. майка й имала желание да закупи апартамента. Твърди, че апартамента
е закупен от ОСП т.е. бившето ТКЗС
„Боров камък“гр.Враца и никой никога не ги е притеснявал или пък да е имал
претенции към този апартамент, както физически, така и юридическо лице или пък
някой да оспорва собствеността им. Когато се нанесли имало само една жена М. и
тя живеела под наем, а след това св.П. П.. В. твърди, че се разбрало, че Т. К. е купил апартамента срещу тях. Те ги продали
на Н. и И. А.. Г.Л. и П. П. живеели от
долу. Свидетелката твърди, че не знае някой да е имал претенции както по
отношение на стари собственици, така и по отношение на тези които живеят към
настоящия момент от някое друго физическо лице. Те си владеят имотите необезпокоявани.
С
оглед гореизложената фактическа
обстановка и възражения от жалбоподателя във въззивната жалба,налагат следните правни
изводи:
1.От
приложените по делото договор за покупко-продажба от 18.09.1996 г,вписан на 21.04.1999 г се установява ,че Г. Т. Л. купува от пълномощниците на правоимащите по чл.27 от ЗСПЗЗ и пар.29 от ПР
на ЗСПЗЗ от правоприемника на заличеното ТКЗС -ОСП"Боров
Камък"-Враца, жилищно блокче и краварник
за сумата от 788 000 лв,заплащане чрез
купюри, като в чл.3 от същия договор е записано ,че собствеността върху
имуществото преминава върху купувача с подписването на договора и заплащането
на цената.
С констативен нот. акт№176 вписан на 25.10.1996 г в том ІІІ дело
№2894/96 г нотариус Р. С. признава И. П. И. за собственик на същата
триетажна масивна жилищна сграда закупена на търг за продажба на имущество на
ТКСЗ "Боров камък" гр.Враца, находяща се в парцел Х по плана на Враца
в източна-промишлена зона с правото на строеж върху този парцел от 1086 кв.м.
както и на краварник в парц.3 на стоп.
двор.
В случая се касае за една и съща жил. сграда
продадена с договор за покупко- продажба
на Г. Л. ,а 37 дни по-късно И. И. признат за неин собственик от момента
на вписване констативния нот. акт№176/25.10.1996г.
Въпреки ,че Л. е вписал договора си за покупко- продажба на 21.04.1999 г, то транслативния елемент
на сделката е породил своето действие още в момента на подписване писмения договор-18.09.1996 г. Същият е породил правни последици, тъй като към ония
момент съгласно пар. 29 ал.1 ЗСПЗЗ не е имало изискване за нот. заверка на
подписите за продавач и купувач, което е въведено по-късно с изменение на същия параграф с ДВ бр.98/28.10.1997 г.Затова въз. състав приема ,че в случая датата на
вписване договора за покупко- продажба
има само оповестително действие, докато траслативния момент на
собствеността по сделката е осъществен още при подписването й на 18.09.1996 г и оттогава
Г. Л. е станал собственик на процесното жил. блокче, а не И. И. по силата на своя констативен нот. акт от
25.10.1996 г.
Вписването
в имотния регистър акта за придобИ.е на недвижим имот не е елемент от факт.
състав на придобИ.ето на вещното право/с изключение на вписване ипотека съгласно чл. 166 от ЗЗД/.Освен това след
приключване на търга И. И. е следвало да сключи писмен договор с ЛС каквото е
предвидено и в чл.48 ал.1 от ППЗСПЗЗ.В констативния нот. акт от 25.10.1996 г
е вписано само приложени 2 бр. фактури и протокол от проведен търг, което не е било
достатъчно за прехвърляне собствеността
на посоченото недвижимо имущество от ЛС на ТКЗС"Боров камък"-Враца в
патримониума на И. И..
2.Факт е ,че с решение №137 от 19.04.2010 г по гр.д.№1073/2007 г по описа
на ВОС, влязло в законна сила на 22.11.2011г
,на осн.чл.28 вр.с чл.4 ал.1 и 2, чл.9 и 10 от ЗОПДИППД/отм./ процесната 3 ет.масивна жил. сграда,в източната промишлена зона на Враца, в пар.Х по плана на Враца, е отнета
от И. П. И. в полза на държавата.Възбрана върху тази сграда е била
вписана на 15.01.2007 г.по партидата на И.
И. в АВ по искане на КОНПИ като
обезпечение на бъдещ иск, но не и по
партидата на Г. Т. Л.,където също е била вписана процесната 3 ет.сграда.С оглед изложеното в
т.1 по- горе съд. състав констатира ,че
в полза на държавата е отнета жил. сграда, която не е била
собственост на лицето И. П. И. , а на лицето Г. Т. Л..Въпреки ,че с
решението на ВОС е извършена конфискация на процесната жил. сграда, е нарушен
основен принцип в правото да се отнеме по ЗОПДИППД / отм./ имот, който не е бил
собственост на лицето от което се отнема.
3.Във
въззивната жалба се навежда за първи път
довода на обл. управител ,че ответниците
са могли да се възползват от
чл.29 от ЗОПДИППД/отм./ като претендират самостоятелните си права върху процесните 4 апартамента и да встъпят като трети лица със самостоятелни
права по гр.д.№1073/2007 г по описа на ВОС, защото с ДВ бр.2 от 08.01.2008 г
изрично било посочено, че заинтересуваните
трети лица могат да предявят претенции върху описаното в ДВ имущество,
което може да се отнеме от И. П. И. по специалния
закон -ЗОПДИППД/отм./Обл. управител -Враца твърди се ,че ответниците не
се били
възползвали от тази възможност до
първото по делото заседание-14.04.2008
г,поради което претенциите им върху процесните 4 апартамента били погасени. Първоинстанционният съд не е коментирал
този факт по делото и не е изразил становище по него в решението си,което е предмет на настоящата
въззивна жалба.
Настоящият
съд. състав констатира ,че практиката на ВКС по чл.290 от ГПК/която не е
задължителна на осн.чл.290 ал.3 от ГПК/ във вр. с чл.29 от ЗОПДИППД/отм./
свързва правния интерес при предявяването на иск с определен срок, който, ако
бъде пропуснат от заинтересованите лица, води до процесуална недопустимост на
иска. В настоящия казус обаче ревандикационния
иск е предявен от обл. управителна Враца
против ответниците по делото като трети
лица със самостоятелни права върху процесните недвижими имоти , които заявяват
права срещу конфискацията на техните
недвижими имоти от лицето И. И., който
не е бил техен собственик, както се установява в изложеното по т.2 от настоящите мотиви.Държавата не може да
придобие собственост върху имот, който не е принадлежал на лицето И. П. И. от който го е отнела със съд.
решение през 2010 г.
От
събраните гласни доказателства по настоящето дело също се установява, че лицето
И. И. от 1996 г до 15.01.2007 г
/възбраната от КОНПИ върху тях/не се е интересувал от процесните имоти,не е имал
никакви претенции към тях, никой от ответниците не го познава.
За
прецизност следва да се отбележи, че и тримата пълномощници на ответниците в отговорите си на
ИМ по чл. 131 от ГПК са посочили ,че И. И. е участвал на търга за имущество на ЛС на ТКЗС"Боров
камък" през 1996 г с пълномощно
като пълномощник на Г. Л. като се цитира пълн.рег.№ 7672/29.07.1996 г и данъчна
фактура №1158/16.09.1996 г.Тези
доказателства обаче не са
приложени в кориците на първоинстанционното дело и съдът не може да
коментира писмени документи ,които
липсват.Единствено свидетелят Ив.Т.- син
на Г. Л. твърди, че знае от баща си ,че И. И. е участвал в търга на ЛС на
ТКЗС"Боров камък" с пълномощно
от името на Г. Л., а не за себе си.Освен това от представеното по делото
писмо от Община-Враца се доказва,че за процесното 3 ет.блокче няма заплащани
данъци от лицето И. П. И. до 19.04.2010 г.
3.Предявения
ревандикационен иск включва в себе си иск за установяване принадлежността на
правото на собственост и искане за
предаване на владението.Силата на пресъдено нещо обхваща и двете искания-със
сила на пресъдено нещо се разрешава въпроса кой е собственик на имота и дали ответникът упражнява фактическата
власт върху същия имот на годно правно основание? Както
е изложено в т. 2 и т.3 от настоящите мотиви държавата не може да
конфискува нещо, което не е било собственост на лицето И. П. И., поради което
процесните имоти не са станали собственост на държавата.При недоказване първия елемент на ревандикационната претенция-собственост,
то иска
се явява неоснователен.
4.По
направените възражения за придобИ.е
процесните имоти по давност от страна
на ответниците въз. състав приема
следното:Безспорно е ,че влязлото в сила решение за отнемане в полза на
Държавата на спорното имущество, на
основание чл. 297 от ГПК е задължително. Въпреки, че ответниците не са предявили самостоятелни права върху процесните
апартаменти, възникнали до датата, на която са могли да встъпят и предявят иск
по чл. 29 от ЗОПДИППД (отм.) по гр. д. № 1073/2007 г. по описа на ВОС,горното е
основание за съда да приеме, че ответниците биха могли да претендират придобИ.е
на имотите по давност само, ако давностният срок е изтекъл след датата, до
която те са могли да встъпят в
производството по гр. д. № 1073/2007г. на ВОС.От обявлението в ДВ се установява ,че първото с.з.е било насрочено в обявлението на 24.04.2008 г т.е.
ответниците за апарт.1,2 и 4 са ги закупили през м. юни 2007 г от Г. Л.,
който пък от своя страна става техен собственик през м.09.1996 г или 10
г. давностно владение /с присъединеното владение на праводателя/, е било
изтекло към 24.04.2008 г. От друга страна, ответниците имат правен интерес да се позовават на придобивна
давност по отношение на държавата считано и от датата на влизане в сила на
решението по гр. д. № 1073/2007 г. на ВОС, с което процесният имот е бил отнет
в полза на Държавата и е придобил статут на частна държавна собственост /
доколкото по делото липсват данни да му е бил придаден статут на публична
такава /. Предвид изложеното и, че от датата на влизане в сила на посоченото
съдебно решение – 22.11.2011 г. до датата на завеждане на настоящата ИМ
09.03.2020 г за процесните имоти е изтекъл давностния срок по чл. 79, ал. 2 от
ЗС на който ответниците се позовават, те са ги придобили по давност.Процесните
имоти са били собственост на Г. Т. Л. от
момента на закупуването им от 18.09.21996
г, като три от тях продава през 2007 г/ап.1,2 и 4/ и до момента се владеят
от ответниците живущи в ап.1,2 и 4.От събраните гласни
доказателства се установи,че ответниците
са владели необезпокоявани от 2007 до подаване настоящата ИМ на 09.03.20 г процесните
апартаменти 1,2 и 4, вкл. с присъединеното владение от 1996 до 2007 г на техния
праводател Г. Л. и са ги придобили по
кратката 5 г така, вкл. и по дългата 10 г давност.
По
отношение на апар. 3 се установява ,че е той е закупен от В.В.
от правоприемника на ТКЗС "Боров камък" Враца- ОСП"Боров
камък" преди констативния нот. акт на И. И. от 25.10.1996 г. Същото е
закупено като ведомствено жилище дадено под наем на В.В., което й е продадено
по реда на чл.111 ал.4 от наредбата за държавните имоти с нот.акт 195/26.07.1996 г на нотариус Р. С.- район
на действие РС-Враца.Този апартамент от 1996 до сега се ползва от В. и М. В., но след реконструкция с разрешение е издаден
нов констативен нот. акт№171/
31.08.2017 г за същия ап.3 в процесната три етажна сграда.Същия апартамент е придобит и по
давност от В. и М. В. от 1996 до завеждане на исковата молба/2020г/.В случая
държавата не е могла със съд. решение за конфискация имот на И. И. да придобие
нещо, което не е негово и е закупено от сем.В. преди конст.нот. акт на И. И. от 25.10.1996 г.
За
прецизност следва да се посочи, че ЗОПНИППД/отм/ не е предвиждал вписване исковата молба т.н./мотивирано искане на
КОНПИ/към момента на завеждане гр.д.№1073/2007 гвъв ВОС, поради което в АВ
създадена през 2004 г не е имало
отразяване спрямо трети лица този факт.В
следващите специални закони за отнемане
от държавата имущество с незаконен произход /2012 г и 2018г/ вече има
изрично изискване на вписване исковите молби в АВ.Затова адв.Л.Я. е посочил в
отговора си на ИМ,че в имотния регистър
на АВ не е имало вписана ИМ по гр.д.№1073/2007 г.
5.
Процесните апартаменти не са могли да
бъдат придобити на основание давностно владение от държавата,
защото съд. решение за конфискацията на 3 ет.жилищна сграда в полза на
държавата на ВОС е в сила от 22.11.2011
г и до завеждане на ИМ за държавата не са изтекли 10 г необезпокоено владение.Не
би могло да се приеме и присъединено владение на праводателя на имотите и придобИ.ето им
по давност от държавата от 25.10.1996 г до 2006 г,тъй като вече се установи,че
И. И. не е бил техен собственик по изложените по -горе в мотивите съображения,
а и де факто държавата не е упражнявала
никога факт. власт върху тези имоти.Същите разсъждения важат и за апр.№3
собственост на ответниците В. и М. В., тъй като те единствено го владеят
необезпокоявани от 1996 по кратката
давност до 2001 г на правно основание
покупко-продажба от правоприемника
на ТКЗС "Боров камък"-ОСП"Боров камък" Враца с нот. акт № 195/26.07.1996г.След
реконструкцията ,която те правят на
апар.№3/стар №5/се снабдяват с констативен нот. акт на 31.08.2017 г и апартамент
№5 е с нов №3.Неоснователно
жалбоподателят- ищец иска на осн.
чл.537 ал.2 от ГПК да отмени този нот.
акт.
6.В законодателството,
включая в ЗОПДИППД (отм.), не е уредена разпоредба, според която отнетото по
реда на този закон имущество да се счита за собственост на държавата,
независимо от това дали лицето, от което е конфискувано е било негов собственик
или не?.Въззивният състав приема за
доказано, че държавата е придобила процесните
имоти от несобственик,поради което собствеността на процесните апартаменти в 3
ет.блокче не е траслирана върху държавата,а легитимен носител на правото на
собственост върху процесните апартаменти
№1,2,3 и 4 са ответниците.
При гореизложеното крайния извод на ВОС съвпада с този на ВРС, но с
настоящите мотиви. Затова решението на ВРС следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
При
този изход на делото на осн.чл.84 т.1 от ГПК жалбоподателят дължи на ответниците направените от тях разноски както следва:от представения договор за правна
защита от адв.М.Д. се установява ,че Г.Л.
лично и като пълномощник на Т. Л.
е заплатил на адв.Д. в брой 1500 лв за защита пред ВОС.
Адв.И. Н. е представил поотделно договори за
правна защита за Н.А. и И.А. пред ВОС за всеки в размер на платен адв.хонорар-
по 2300 лв.
Адв.Л.Я. е представил извлечение от банкова сметка
***. защита с В. и М. В., че са му заплатили за адв.защита пред ВОС сумата от
2100 лв.
При тези
писмени доказателства ищецът дължи
на ответниците направените от тях разноски
пред ВОС, за които не е направено, до края на съдебното дирене пред настоящата
инстанция, възражение за прекомерност.
Водим от горното съд. състав при Врач. Окр.съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260048/04.02.2021 г по гр.д.№720/2020 г по описа на ВРСъд,но с мотивите на ВОС.
ОСЪЖДА
Обл. управител на обл.Враца като представител
по пълномощно на Министъра на регионалното развитие и благоустройство на
РБ да заплати разноски пред въззивната
инстанция както следва:
-на И. П.А. *** сумата от 2300/две хиляди и триста / лв
-на Н.Е.А.
*** сумата от 2300/две хиляди и триста/
лв
-на Г.Т.Л.
и Т.В.Л. *** общо 1500/хиляда и петстотин/ лв
- на В.Б.В.
и М. К. В. *** общо 2100 /две хиляди и
сто лева/лв
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението му
до страните пред ВКС.
Председател :
Членове:1/ 2/