О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Козлодуй, 9 юли 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори състав в закрито
заседание на 9 юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като
разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 549 по описа на съда
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Съда е сезиран с молба вх. № 2010 от 15.04.2019г. на ответниците Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н.,
Й.В.П., П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К., Р.Д.М. и А.Н. чрез пълномощник адвокат О.,
с която искат съда да измени решението си с № 87 от 02.04.2019г. в частта за
разноските, който са присъдени на ищеца и в частност да намали поради прекомерност
размера на адвокатското възнаграждение.
Съда е сезиран с молба вх. № 2160 от 24.04.2019г. на
ответника В.В. Илиев, ЕГН ********** с адрес ***, с която иска съда да измени решението
си с № 87 от 02.04.2019г. в частта за разноските, който той е осъден да заплати
на другите страни в процеса. Съображенията му за това са, че ищеца В.В. е
получавал рента от земеделската земя предмет на спора включително и за неговата
наследствена част, поради което счита че не му дължи разноски. Други
съображения по отношение разноските присъдени на другите страни не е изложил
освен, че счита че не ги дължи.
Съда е сезиран и с молба вх.№ 2258/02.05.2019г. на
ответниците Г.В.Х. и Т.В.Г. чрез пълномощник адвокат М.М., с която искат съда
да измени решението си с № 87 от 02.04.2019г.
в частта за разноските, които са присъдени на ищеца В.В. в общ размер на
3652.47 лева. Искат съда да определи отделно размера на всеки ответник от тези
разноски съобразно дела му.
Съда съобрази следното:
Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, т.е. и
трите молби цитиран по-горе са подадени от надлежна страна – страните в спора и
в законовия срок – срока за обжалване н решението, поради което и трите молби
са допустими.
Отговорността за разноски е отговорност по поправяне на
вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор Правната уредба на
разноските, на задълженията на страните кой и при какви обстоятелства да плаща
разноски и как те се разпределят след приключване на делото се съдържа в глава
осма на Гражданския процесуален кодекс. И теорията, и в практиката единодушно
се приемат, че отговорността за разноските по делото представлява по правната
си същност облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което
едната страна, в чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от
противната страна да плати направените разноски. Правоотношението има
едностранен характер, защото само едната страна има право да иска заплащане на
определена сума, но не и насрещната страна, върху която пада задължението да
плати разноските. Обект на правоотношението е парична сума, която представлява
сборът от направените по делото разноски – платена държавна такса, платено
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и за събиране на други
доказателства. Източник на правоотношението е влязлото в сила съдебно
решение, в което съдът се е произнесъл по въпроса, кои разноски са доказани и
кой следва да ги понесе. A при решаване на въпроса, за кого възниква
задължението да заплати разноските, съдът се ръководи от правилата на чл. 78 ГПК – каква част от иска е уважена; дал ли е повод ответникът с поведението си
за завеждане на иска и признал ли е искът, прекратено ли е делото или е
завършило с решение. Решаващо значение за възникване на разглежданото
облигационно отношение обаче има влязлото в сила съдебно решение. Съдът
присъжда разноските на базата на правилата за тяхното разпределение, установени
в закона и на доказването на направените разноски.
Правилата за
разпределяне на разноските са уредени в чл.78 ГПК, както следва:
Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
…
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
…
(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Делото е образувано по искова молба на В.С.В., с която е
предявил против Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П., П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К., Р.Д.М., Г.В.Х., Т.В.Г., А.Н.Н. и В.В.
Илиев, общо четири субективно и обективно съединяване искове, както следва: иск
за обявяване за нищожен като привиден на договор за замяна, сключен с
нотариален акт № 169, том 7, дело № 867/2017г. на Нотариус Валентин Митов и за обявяване на същия като действителен договор за
покупко-продажба на 4/6 идеални части от имот представляващ нива с площ
107.300дка., трета категория в местността „Шишковското”,
имот № 008015 в землището на с.Бързина, общ.Хайредин,
с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД; иск по чл.33, ал.2 ЗС за
изкупуване като съсобственик на процесните идеални
части продадени от останалите съсобственици с нотариален акт № 169, том 7, дело
№ 867/2017г. на Нотариус Валентин Митов и установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК /съда
дава правната квалификация на иск с оглед заявения от ищеца петитум
и независимо от дадената от него правна квалификация/ по отношение 44/84
идеални части от недвижим имот, нива с площ 107.300дка., трета категория в
местността „Шишковското”, имот № 008015 в землището
на с.Бързина, общ.Хайредин.
Ищецът В.С.В. участва лично и с пълномощник адвокат Н.В. от
Адвокатска колегия – София. Ответниците Г.В.Х. и Т.В.Г. участват чрез
пълномощник адвокат М.М.. Ответниците Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П., П.В.П.,
В.М.В., К.А.В., М.Д.К. и Р.Д.М. участват чрез пълномощник адвокат О.. Ответника
А.Н. участва в съдебното заседание чрез адвокат Е.О..
Съда е решил спора с решение № 87 от 02.04.2019г., като е уважил
три от исковете на ищеца и е отхвърлил един иск – този по чл.33, ал.2 ЗС. При
този изход на спора е разпределил разноските, както следва:
Ищеца претендира и е направил разноски 96.97 лева платена
държавна такса и 4800.00 лева платено адвокатско възнаграждение, или общо
4896.97 лева. Предявил е четири иска и съда уважава три и отхвърли един – по
чл.33, ал.2 ЗС. Така съда му присъди разноски съобразно уважената част в размер
на 3652.47 лева, което е ¾ от претендираните
разноски.
Ответниците Г.В.Х. и Т.В.Г. са направили и претендират
разноски за платено адвокатско възнаграждение на адвокат М. в размер на 803.00
лева. Съобразно отхвърлената част съда им е присъдил ¼ от разноските,
или 200.75 лева.
Ответниците Г.П.Г., Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П., П.В.П., В.М.В.,
К.А.В., М.Д.К. и Р.Д.М. са направили и претендират разноски за платено
адвокатско възнаграждение на адвокат О. в размер на 1200.00 лева. Съобразно
отхвърлената част съда им е присъдил ¼ от разноските, или 300.00 лева.
Ответника А.Н. е направила и претендира разноски за платено
адвокатско възнаграждение на адвокат О. в размер на 1000.00 лева. Съобразно
отхвърлената част съда и е присъдил ¼ от разноските, или 250.00 лева.
Така по молбата вх. №
2010 от 15.04.2019г. на ответниците Г.П.Г.,
Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П., П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К., Р.Д.М. и А.Н.
чрез пълномощник адвокат О., с която искат съда да измени решението си с № 87
от 02.04.2019г. в частта за разноските, който са присъдени на ищеца поради
прекомерност размера на адвокатското възнаграждение. Съда счита, че молбата е
основателна. Това възражение за прекомерност
е заявено от адвокат О. в последното съдебно заседание и не е съобразено от
съда.
Ищеца твърди и представя доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 4800.00 лева. Делото се отличава с правна сложност,
тъй като са предявени четири иска. Не е налице обаче фактическа сложност, тъй
като е проведено едно съдебно заседание. Освен това съобразно материалния
интерес /78 720,00 лева заплатена пазарна цена съгласно РКО, или приблизително
1/2 за ищеца, което е 39 360 лева/, размера на минималното адвокатско възнаграждение
изчислено по реда на чл.7, ал.2 т,4 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 1710,80 лева (при интерес от 10 000
лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.). В този
смисъл съда намира, че следва да уважи молбата и намали адвокатското
възнаграждение на ищеца от 4200 на 1710.80 лева, след което извърши ново
изчисление на разноските присъдени на ищеца, а именно: На ищеца се признават разноски 96.97 лева платена държавна такса и
1710.80 лева платено адвокатско възнаграждение, или общо 1807.77 лева. Предявил
е четири иска и съда е уважил три и
отхвърлили един, поради което следва да му присъди разноски съобразно уважената
част от 3/4 , или в размер на 1355.82
лева.
По отношение молбата с вх. № 2160 от 24.04.2019г. на
ответника В.В. Илиев, ЕГН ********** с адрес ***, с която иска съда да измени
решението си с № 87 от 02.04.2019г. в частта за разноски, която той е осъден да
заплати доколкото съда изменя размера на разноските на ищеца, то това се
отразява и на размера на разноските, който този ответник ще му заплати. По
отношение доводите му за прихващане с други спорни вземания, то те не са
предмет на спора. Тъй като не е изложил никакви доводи за недължимост
на разноски на останали страни съда намира, че правилно е приложил
отговорността за разноски по отношение този ответник и не следва да изменя
решението в този смисъл.
По отношение молбата вх.№ 2258/02.05.2019г. на ответниците Г.В.Х.
и Т.В.Г. чрез пълномощник адвокат М.М., с която искат съда да измени решението си
с № 87 от 02.04.2019г. в частта за
разноските, които са присъдени на ищеца В.В. в общ размер на 3652.47 лева.
Искат съда да определи отделно размера на всеки ответник от тези разноски
съобразно дела му. Съда съобрази, че делото не е делбено
и съда не е изследвал и не се е занимал с размера на дяловете на страните,
поради което не би могъл да измени отговорността им за разноски така, но счита
за справедливо разноските да се разделят поравно между ответниците, т.е. Г.П.Г.,
Д.П.Г., Н.Х.Н., Г.Х.Н., Й.В.П., П.В.П., В.М.В., К.А.В., М.Д.К., Р.Д.М., Г.В.Х.,
Т.В.Г., А.Н.Н. и В.В.В. да заплатят на В.С.В. направените в процеса разноски
съобразно уважените искове в размер на 1355.82 лева, или всеки поотделно по 96.84
лева.
Водим от горното и на основание чл.248 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № 87 от
02.04.2019г. в частта за разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.П.Г., ЕГН **********,
адрес ***; Д.П.Г., ЕГН **********, адрес ***; Н.Х.Н., ЕГН **********, адрес ***;
Г.Х.Н., ЕГН **********, адрес ***; Й.В.П., ЕГН **********, адрес ***; П.В.П.,
ЕГН **********, адрес ***; В.М.В., ЕГН **********, адрес ***; К.А.В., ЕГН **********,
адрес ***; М.Д.К., ЕГН **********, адрес ***; Р.Д.М., ЕГН **********, адрес ***;
Г.В.Х., ЕГН **********, адрес ***;Т.В.Г., ЕГН**********, адрес ***; А.Н.Н., ЕГН
**********, адрес *** и В.В. Илиев, ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.В.,
ЕГН ********** с адрес *** направените в процеса разноски съобразно уважените
искове в размер на общо 1355.82 лева, или всеки поотделно по 96.84 лева.
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 2160 от 24.04.2019г. на ответника В.В.В.,
ЕГН ********** с адрес ***, с която иска съда да измени решението си с № 87 от 02.04.2019г.
в частта за разноските, който той е осъден да заплати на другите страни в
процеса, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен
съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен
съдия: