РЕШЕНИЕ
№ 10.06.2019 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На десети май, две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №3915 по описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание
чл.200 КТ от С.В.А., ЕГН-********** *** срещу
„Гепанстрой“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик,
представлявано от Е.Г.П. - управител, с цена на иска 10 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди , болки и страдания, причинени на ищеца
вследствие на претърпяна трудова злополука на 08.03.2018г.
С
подадената искова молба, ищецът С.В.А.
чрез пълномощника си адв. П.К., е предявил иск против работодателя си „Гепанстрой“ ЕООД с искане да бъде осъден ответникът да му
заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, които е
претърпял в резултат от трудова злополука, настъпила на 08.03.2018 г. на
строителен обект на работодателя, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „**********“
№ *, ведно със законната лихва върху главницата от деня на трудовата злополука
до окончателното й изплащане.
Като причина за настъпване на
трудовата злополука изтъква неизпълнението от страна на работодателя на
задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, да предостави
на работниците лични предпазни средства и да му бъде проведен ежедневен
инструктаж при извършване на строителни и монтажни работи.
Претендира
разноски.
Представя
писмени доказателства: трудова книжка, болничен лист, протокол за трудова
злополука, епикриза, трудов договор, декларация за трудово
злополука, писмо, разпореждане.
Моли да
бъде допуснато изслушването на съдебномедицинска експертиза, която след като се
запознае с материалите по делото да даде заключение какви увреждания е получил
ищецът в резултат от трудовата злополука и намират ли се те в пряка причинна
връзка с трудовата му функция, търпял ли е болки и страдания.
Моли да бъдат допуснати до разпит
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, при
които е настъпила трудовата злополука и неимуществените вреди, които търпи.
Ответникът „Гепанстрой“
ЕООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адв. П. намира иска за
допустим и основателен до сумата от 1 000 лв.
Признава,
че между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение към датата на процесната злополука, настъпването на злополуката, трудовия
й характер и настъпили за ищеца неимуществени вреди в резултат от нея.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради допусната от него
груба небрежност.
Твърди, че в нарушение на
дадените устни разпореждания на техническия ръководител на обекта, ищецът е
използвал необезопасената рампа (новоотлято бетоново
стълбище към горния етаж), вместо осигурения на работниците достъп през
оставени отвори и осигурени стълби.
Оспорва да е възлагал на ищеца
дейност по свързване на арматурни железа, както се твърди в исковата молба,
поради което присъствието на ищеца на надпартерния
етаж не е било необходимо.
Признава, че на процесната дата на ищеца не е проведен ежедневен
инструктаж, но причина за това е поведението на ищеца, който е започнал работа
без да изчака пристигането на обекта на техническия ръководител, отговорен за
провеждане на инструктажа.
Твърди, че на ищеца е
предоставено лично предпазно средство – каска, но той не я е носил редовно. В
деня на инцидента ищецът е проявявал признаци на алкохолно опиянение – лъхал е
на алкохол, имал е завалян говор и нестабилна походка, което е допринесло за
настъпване на злополуката.
Оспорва твърдението на ищеца, че
в резултат от падането е бил в безсъзнание. Оспорва истинността на епикризата, издадена от „МБАЛ – Пазарджик“ АД в частта, в
която е посочена окончателната диагноза.Ако не бъдат приети възраженията му за съпричиняване, счита, че справедливият размер на
обезщетението следва да бъде определен на 1 000 лв.
Не възразява по исканите от ищеца
доказателства.
Представя писмени доказателства:
извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален
инструктаж, извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
– инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж,
заповед. Моли да му бъдат
допуснати трима свидетели при режим на довеждане за установяване на различни
твърдения от изложените в отговора на исковата молба.Формулира допълнителни
въпроси към съдебномедицинската експертиза, поискана от ищеца, във връзка с
направеното от него оспорване на истинността на представената от ищеца епикриза.
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 200 КТ за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя за причинени на работника вследствие на трудова злополука
неимуществени вреди.
Основателността на иска по чл. 200 КТ предпоставя
наличие на валидно трудово правоотношение между страните, претърпяна от
работника злополука, призната за трудова, и настъпили за пострадалия
неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с трудовата
злополука.
Тези правопораждащи
юридически факти следва да бъдат установени по делото посредством пълно и
главно доказване, като доказателствената тежест за това лежи върху
работника-ищец.
Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, в тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване възражението си за съпричиняване, т.е. че с поведението си работникът-ищец е
допринесъл за настъпване на трудовата злополука.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
Не се спори по производството, че
към датата на възникване на процесната трудова
злополука- 08.03.2018г. между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът А. е заемал длъжността „строителен работник“ в ответното
дружество „Гепанстрой“ЕООД, ЕИК-*********, по силата
на сключен трудов договор №9 от 22.01.2018г., със срок на изпитване за период
от 6 м.
От представеното и прието по
делото Разпореждане №34 от 10.07.2017г., представляващо официален документ,
издаден на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП- Пазарджик,
се установява, че на 08.03.2018 г. ищецът А. е претърпял трудова злополука,
която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че процесната злополука е станала на обичайното работно място
на А., на 08.03.2018г. В началото на работният ден, А. е взел необходимите
работни инструменти за деня и е започнал да се изкачва по рампата към първа
плоча на новострояща се жилищна сграда. Преди да стъпи на плочата се подхлъзва
и пада. В резултат от падането, А. удря главата си и получава мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма.
По
делото е приложено и копие от Декларация за трудова злополука вх.№5101-12-14 от
27.03.2018г.,подадена от осигурителя „Гепанстрой“ЕООД, ЕИК-*********.
От представените с исковата молба
и приети по делото медицински документи /болничен лист №20180998756 от 20.03.2018г.,
епикриза №3764 от 19.03.2018г., изследвания и др./ се
установява,че вследствие на претърпяната трудова злополука, ищецът А. е получил
мозъчно сътресение , без открита вътречерепна травма.
Процесният инцидент е настъпил на 08.03.2018г. ,
около 08.00 часа сутринта, на строителен
обект- жилищна кооперация, намиращ се на адрес- гр. Пазарджик, ул.“************“№*,
която фирмата работодател изгражда.
На място бил извикан екип на
спешна помощ, който транспортирал А. ***. Целият престой на ищеца в лечебното
заведение продължил около 20 дни, след което му били предписани медикаменти за
домашно лечение. А. бил в отпуска за периода от 08.03.2018г. до 08.04.2018г.
По делото е приложено заверено
копие на медицинската документация от Неврохирургично
отделение при МБАЛ- Пазарджик- изх.№3764 от 08.03.2018г., ксерокопия от
„докладва записка“ изготвена от полицейските служители, посетили мястото на
инцидента и обяснения на лица; както и копия на материалите от извършената
проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик във връзка с
настъпилия инцидент.
По делото е била допусната и
приета съдебно-медицинска експертиза, заключението по която, като компетентно
изготвено, настоящия съдебен състав кредитира изцяло. От същата се установяват
причинените на ищеца А. вследствие процесната трудова злополука травматични увреждания, а
именно: мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма, рана в окосмената част на главата, болезненост в десен долен крайник,в
коляното и в подбедрицата. Травматичните увреждания
се намират в пряка причинно-следствена връзка от получената травма,след
падането на ищеца на терен при трудова дейност. А. е търпял болки и страдания
при падането му на терена, като същите са били най-силни непосредствено след
падането и впоследствие са отшумели около седмица след инцидента. Диагнозата
„мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“
е била определена според МКБ е вярна, като за нейното поставяне са били
необходими наблюдения на лекар. В конкретният случай, след травмата на главата,
А. не е изпада в безсъзнание /комоционна кома/, което
състояние следва да продължи около 2-4 и повече минути след травмата.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като пълно, ясно и компетентно изготвено.
По делото е приложено становище на д-р. П. - зам .началник Спешно отделение при МБАЛ- Пазарджик, от
което е видно, че на ищеца А. не му е била взета кръвна проба за алкохол при
постъпването му в Спешното отделение.
В депозираните по делото показания, свидетеля Б. И. Б. /строителен работник, присъствал при
настъпване на инцидента/, посочва, че процесната трудова злополука е настъпила при изкачване на ищеца А. на
изградена на строителния обект необезопасена рампа,без парапет. След падането
на А., последният бил в безсъзнание, стоял със затворени очи и от едното му ухо
течала кръв. След няколко минути, А. отворил очи, не бил ориентиран във времето
и обстановката. Сутринта на настъпване на инцидента, на работниците не бил
проведен инструктаж, същите на разполагали с работни дрехи. Не било издавано и
устно разпореждане от П. да не бъде
използвана съответната рампа, като същата се явявала единственият възможен път
на работниците към мястото на работа- следващият етаж на обекта.
Съгласно показанията на св.Б. И. Г. , след настъпването
на процесният инцидент, ищецът А. престоял около
15-20 дни в болница. След изписването му от лечебното заведение, на същия били
предписани медикаменти, които А. следвало да приема в домашни условия. След
изписването му, имал нужда от чужда помощ , за да задоволява ежедневните си
нужди, не ходел сам до магазина, а родителите му пренасяли храна. А. се
оплаквал от главоболие, движел се бавно и имал проблеми с паметта.
От
показанията на разпитания по делото свидетел К. К. П. /управител на ответното дружество/ се
установява,че работното време за работниците на строителния обект започва в
08.00 часа. Инцидентът е настъпил на 08.03.2018г., около 08.10 часа., като
малко след настъпването му св. П. пристигнал на обекта. На строителните
работници от фирмата били раздадени обезопасителни
каски, но работниците сами решавали дали да ги използват или не на своя
отговорност.
От
показанията на св.А. М. Р. /строителен работник в ответното дружество/ се
установява,че към датата на настъпване на инцидента, около 08.00 часа А. бил на
обекта, извършвал спомагателна дейност. Св. Р. не е възприел лично падането на А. от
строителната рампа, бил уведомен за това от св. Б. . Св. Р. веднага изтичал на мястото, където лежал А. и извикал
името му, но последният не отговорил. Р. извикал името на А. повторно, като при втория
път А. примигнал. След като А. примигнал, Р. го попитал какво е станало и А. му
отговорил,че не помни. Св.Р. позвънил на
телефон 112, впоследствие оказал помощ
на медицинския екип да бъде изведен А. от обекта. В конкретният ден, А. започнал
работа на обекта без предпазна каска.
По делото
е бил разпитан в качеството си на свидетел Б.С.М. /полицейски служител, посетил
мястото на инцидента/. Към момента, в който полицейските служители пристигнали
на място, А. бил на крака, но бил придържан от колегите си. Не бил в състояние
да води разговор с полицейските служители, не бил контактен. В тази насока са и
показанията на св. В. /полицейски служител/, не се установява А. да е употребил
алкохол непосредствено преди настъпване на инцидента.
Предвид установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По смисъла на чл.60,ал.1 от КСО, настъпилата злополука на 08.03.2018г. в гр. Пазарджик с участието на ищеца А. се приема за трудова злополука по чл.55,ал.1
от КСО, тъй като процесният инцидент е настъпил
докато ищецът е изпълнявал трудовите си задължения. В подкрепа на изложеното е
и Декларацията за трудова злополука , приложена по делото, както и останалите
писмени доказателства, от които се установява,че докато А. е изпълнявал трудовите си задължения, последният
е претърпял процесният
инцидент. Не се оспорва настъпването на трудова злополука от страна на
ответника, но се твърди, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Видно от извършената по делото
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, на ищецът А. са били
причинени, вследствие процесната трудова злополука, увреждания, а именно: мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, рана в
окосмената част на главата, болезненост в десен долен крайник, в коляното и в подбедрицата. Травматичните увреждания се намират в пряка
причинно-следствена връзка от получената травма,след падането на ищеца на терен
при трудова дейност. А. е търпял болки и страдания при падането му на терена,
като същите са били най-силни непосредствено след падането и впоследствие са
отшумели около седмица след инцидента. Диагнозата „мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма“ е била определена според
МКБ е вярна, като за нейното поставяне са били необходими наблюдения на лекар.
В конкретният случай, след травмата на главата, А. не е изпадал в безсъзнание /комоционна кома/, което състояние следва да продължи около
2-4 и повече минути след травмата.
От
събраният и проверен по делото доказателствен
материал безспорно се установява,че е налице трудова злополука, настъпила с
участието на ищеца А. във връзка с изпълнение на възложената му от ответното
дружество работа. Доказани са и претърпените от ищцата неимуществени вреди
–болки и страдания, които се установяват от показанията на св.Г. . Видно от
показанията на посочения свидетел, след настъпване на инцидента, А. е изпитвал сериозни затруднения с извършването на
обикновени движения, нуждаел се е от чужда помощ. А. се оплаквал от главоболие,
движел се бавно и имал проблеми с паметта.Горното се установява и от
приложените по делото доказателства. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен
състав приема за доказано по несъмнен начин настъпването на трудова злополука, наличието
на причинно-следствена връзка между злополуката и причинените на ищеца
травматични увреждания, както и претърпените от ищеца неимуществени вреди-
болки и страдания.
Видно от
законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по
същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1)
наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и
причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда, претърпяна от
пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и
неимуществените вреди.
В
конкретният случай, всички елементи от фактическия състав са налице, като не се
спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, като именно по време на това трудово правоотношение /на
08.03.2018 г./ ищецът е претърпял злополука.От приетите по делото доказателства
се установява, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на
чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и
обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото по-горе
разпореждане на НОИ, ТП Пазарджик по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на
органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение /решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г.
на ВКС/.
Установява се и наличието на причинени
вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от ищеца А..
Ищецът безспорно е преживял значителни болки вследствие претърпяното мозъчно
сътресение, причинената му рана в
окосмената част на главата, болезненост в десен долен крайник, в коляното и в подбедрицата. Неимуществени вреди е претърпял ищецът и от
затрудняването на предвижването, в професионален, общочовешки и битов аспект.
Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между претърпените болки и
страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука, като освен разпореждане на
НОИ, в тази насока е и приетата по делото СМЕ.
При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът
следва да се съобрази с принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна или
субективна категория – в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите
/ППВС № 4/68 г/. Обезщетението по справедливост следва да се определя за всеки
конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото. При всичко
изложено и съобразно обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на злополуката и промените в икономическата конюнктура през периода
на висящност на процеса, съдът намира, че
определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в
размер на 3 000.00 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта.
От приетите по делото
доказателства, съдът приема за установено, че в резултат от настъпилия
инцидент, ищецът А. е претърпял мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма, рана в окосмената част на главата, болезненост в десен долен крайник,в
коляното и в подбедрицата. Диагнозата „мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма“ е била
определена според МКБ е вярна, като за нейното поставяне са били необходими
наблюдения на лекар. В конкретният случай, след травмата на главата, А. не е
изпадал в безсъзнание /комоционна кома/, което
състояние следва да продължи около 2-4 и повече минути след травмата. Съдът
приема заключението на вещото лице по извършената по делото съдебномедицинска
експертиза и кредитира същото като обосновано, компетентно изготвено и
правилно. Изводът ,че в конкретният случай пострадалият е претърпял мозъчно
сътресение, без загуба на съзнание, се извежда от анализа на всички приети по
делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съгласно показанията на св. Б. , след
падането на А., последният бил в безсъзнание, стоял със затворени очи и от
едното му ухо течала кръв. След няколко минути, А. отворил очи, не бил
ориентиран във времето и обстановката. Описанието, дадено от св. Б. на
състоянието на А. съдържа определени признаци на изпадане в безсъзнание, но в
показанията си св. Б. не конкретизира с точност продължителността на това
състояние. По-точно описание за състоянието на пострадалия се съдържа в
показанията на св. св.А. М. Р. , който пръв се е приближил до пострадалия след
падането му и които съдът кредитира. Р. веднага изтичал на мястото, където лежал А.. Р.
извикал името на А. на два пъти, като
при втория път А. примигнал. След като А. примигнал, Р. го попитал какво е станало и А. му отговорил.
Анализът на показанията на разпитаните свидетели води до извода за протичането на мозъчното сътресение в по-лека
степен, в която, както посочва и вещото лице, пострадалият е зашеметен, объркан, сънлив, но в контакт с
околната среда. За да се приема, че е налице тежка степен на мозъчно
сътресение, следва да се установи по делото пълна загуба на съзнание за период
от около 2-4 минути,т.е времето, в което А. е бил в несвяст не позволява да се
приеме,че същият е бил изпаднал в състояние на кома /времето, през което
пострадалият е бил в това състояние не е продължително/.
От друга страна, инвокираното
възражение с основание чл. 201, ал. 2 КТ от ответната страна се явява
неоснователно. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е,
че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а
само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при
което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни
правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност– липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност / решение № 125/04.05.2016 г., гр. д. № 4417/2015 г.
на IV г. о. на ВКС/.
Съдът намира възражението по чл.
201, ал. 2 КТ за неоснователно, поради следното – от анализа на събраните
писмени и гласни доказателства по делото не се установява пострадалия А. по
някакъв начин да е допринесъл за настъпване на процесната
трудова злополука, нито да е допуснал груба небрежност в действията си.
Установено е по несъмнен начин, че към датата на настъпване на инцидента, по
рампата, по която се е изкачвал А., не е била обезопасена по какъвто и да е
начин, вкл. същата е била без обезопасителен парапет.
Твърдението на ответната страна, че такъв парапет не е бил поставен поради
обективна невъзможност за това с оглед скорошното отливане на стълбището остана
недоказано в хода на производството.
Твърдението на ответната страна,
че е било издадено устно разпореждане към работниците да не ползват тази рампа
се намира в противоречие с приетите по делото доказателства, същото се
установява и от показанията на св. Б. , съгласно които не е било издавано устно
разпореждане от П. да не бъде използвана
съответната рампа, като същата се явявала единственият възможен път на
работниците към мястото на работа- следващият етаж на обекта.
Отделно от това, на работниците
на обекта не е бил проведен инструктаж , на същите не е предоставено работно
облекло, което се установява от показанията на св. Б. и св. Р. , както и от
показанията на полицейските служители , посетили мястото на инцидента. Съдът не
кредитира свидетелските показания на свидетеля П. , доколкото те са в
противоречие с останалия доказателствен материал,
събран по делото. Освен това свидетелят П. не е
бил на мястото на инцидента към момента на настъпването на злополуката.
Недоказано остана твърдението на
ответната страна, че ищеца А. е употребил алкохол или последният да се е
намирал в нетрезво състояние към момента на настъпване на инцидента. Не са
налице каквито и да е данни по делото в подкрепа на тези твърдения. Същите са
оборват по категоричен начин както от показанията на свидетелите Р. и Б. , така и от показанията на полицейските
служители В. и М.. По делото е приложено
становище на д-р. П. -зам .началник Спешно отделение
при МБАЛ- Пазарджик, от което е видно, че на ищеца А. не му е била взета кръвна
проба за алкохол при постъпването му в Спешното отделение. А. не е известен в
обществото като лице, което системно злоупотребява с алкохол, не е направило
впечатление на колегите му да се явява в нетрезво състояние на работа.
Когато трудовата
злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения
или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за
безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено
като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно,
че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето
му /виж решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV г. о. ВКС/. В
конкретният случай не е установено да има съпричиняване
от страна на работника /липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/, поради
което отговорността на работодателя не следва да се намали в определена степен.
Обезщетението
за претърпени неимуществени вреди на ищеца
следва да бъде определено в окончателен
размер на 3000.00 лв.,в какъвто размер искът следва да бъде уважен като
основателен и доказан. За разликата до пълния претендиран
размер от 10 000.00 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, предвид основателността на главния иск,
същото е основателно.
По отношение на разноските: ищецът
претендира присъждането на разноски, като такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с
уважената част от иска. От представения списък на разноските е видно,че ищецът
е направил разноски в размер на 652.00лв. , от които 500.00 лв-
заплатен адвокатски хонорар и 152.00лв. депозит за ВЛ. Тези разноски, сторени от ищеца, следва да му бъдат заплатени съразмерно на уважената част от иска , а
именно в размер на 195,60 лева.
Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. От материалите по делото е видно,че
ответникът е направил разноски в общ размер на 1100.00лв.,вкл. заплатено
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Тези разноски, сторени от
ответника, следва да му бъдат заплатени
съразмерно на отхвърлената част от иска , а именно в размер на 770,00 лева. Възражението на ищцовата
страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на
ответника, съдът приема за неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния
представител на ответника процесуални действия, броя на проведените открити
съдебни заседания, доказателствата събрани по делото, включително и въпросите,
обсъждани въз основа на направените от страните възражения, заплатеното възнаграждение се явява справедливо и не е прекомерно.
Тъй като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 120.00 лева върху уважената част
от претенциите.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Гепанстрой“ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр.Пазарджик, ул. „**********“№*, ет.*, ап.*, представлявано от Е.Г.П. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 200 КТ, на С.В.А., ЕГН-********** ***, сумата от 3000.00
лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на А. вследствие на претърпяна на 08.03.2018г. трудова злополука, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука
/08.03.2018г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука в останалата им част – над
присъдените размери от 3000.00 лв. до претендираните размери от 10 000.00
лв. /десет хиляди лева/, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Гепанстрой“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик, ул. „**********“№*,
ет.*, ап.*, представлявано от Е.Г.П. –
управител, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.А., ЕГН-********** ***, сторените
разноски по производството съразмерно на
уважената част от иска, а именно в размер на 195,60 лева /сто деветдесет и пет
лева и шестдесет стотинки /, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.В.А., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Гепанстрой“ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр.Пазарджик, ул. „**********“№*, ет.*, ап.*, представлявано от Е.Г.П. – управител, сторените
разноски по производството съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно в размер на 770,00 лева. /седемстотин и седемдесет лева/, на осн.
чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Гепанстрой“ЕООД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление -
гр.Пазарджик, ул. „**********“№*, ет.*, ап.*, представлявано от Е.Г.П. – управител , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС –
Пазарджик, сумата в
размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева , представляваща държавна такса
върху уважения размер от иска
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: