№ 296
гр. Б. , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
в присъствието на прокурора Станислава Йорданова Арабаджиева (ОП-Б.)
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20211200100113 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството се развива по искова молба, подадена от А. К. К., ЕГН **********,
адрес с. Р., общ. Б., обл. ., ул. „Т...“ № *, и А. К. К., ЕГН **********, адрес с. Р., общ.
Б., обл. ., ул. „Т...“ № *, срещу П. на Р. Б., гр. С., бул. "В." №*, представлявана от Г... И.
С. Г..
Ищците твърдят, че с постановление от 11.07.1999 г. е било образувано следствено
дело № 71 от 1999 г. на СлТО С. срещу П. А., за това, че на 10.07.1999 г., около 20:00
ч., на път „Е-79“, преди с. Г., общ. К., обл. Б., управлявайки товарен автомобил „М.“ с
ремарке, нарушил правилата за движение, като преминал в съседната лента за
движение, движейки се в посока К. - С., без да се убеди, че няма да застраши
останалите участници в движението, вследствие на което ударил насрещно движещия
се лек автомобил „М.-*“, при което по непредпазливост причинил смъртта на бащата и
майката на К.и - престъпление по чл. 343, ал. 2, б. „б“, предл. 2 от НК. На същата дата
било съставено и постановление за привличане на П. А. в качеството на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение, което не му било връчено и той бил обявен за ОДИ.
На 15.07.1999 г. ищците поискали да участват в наказателното производство в
качеството на наследници. На 29.09.1999 г. те подали молба за съдействие за по-
бързото и ефикасно извършване на следствените действия. С постановление от
31.05.2000 г. разследването било възложено на друг следовател, като било прието, че е
1
налице недопустимо бездействие на предишния водещ разследването, което не можело
да бъде оправдано, въпреки голямата натовареност на следователите. С постановление
от 05.07.2002 г. наказателното производство било спряно. До този момент бил
извършен оглед на местопроизшествието, назначени били няколко експертизи,
разпитани били шестима свидетели и били изпратени две съдебни поръчки. С
постановление от 14.11.2002 г. наказателното производство било възобновено, тъй
като постъпила съдебна поръчка. На 14.04.2006 г. производството отново било спряно.
С постановление от 17.10.2013 г. наказателното производство било възобновено. С
постановление от 24.03.2014 г. досъдебното производство било частично прекратено
по отношение на А., поради недоказаност на обвинението, и било спряно срещу
неизвестен извършител. По жалба на ищците, с определение от 13.05.2014 г. по ЧНД №
122 от 2014 г. на ОС Б., постановлението било отменено. Определението било
потвърдено от САС с определение от 27.06.2014 г., постановено по ВЧНД № 608 от
2014 г. С постановление от 22.08.2014 г. А. бил привлечен в качеството на обвиняем
при условията на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 2 и 4, б. „а“ от НПК. По внесен на
15.09.2014 г. обвинителен акт било образувано НОХД № 303 от 2014 г. на ОС Б.. С
разпореждане от 13.11.2014 г. съдебното производство било прекратено и делото било
върнато на ОП Б. поради допуснато процесуално нарушение. С определение от
08.12.2014 г., постановено по ВЧНД № 1108 от 2014 г. на САС, разпореждането било
потвърдено. С постановление от 22.01.2015 г. досъдебното производство било спряно,
а с постановление от 06.10.2015 г. - възобновено. По внесен на 17.09.2016 г.
обвинителен акт било образувано НОХД № 463 от 2016 г. на ОС Б.. С разпореждане от
14.10.2016 г. наказателното производство било прекратено поради изтекла давност. По
протест на прокурора било образувано ВЧНД № 1201 от 2016 г. на САС. С
определение от 05.04.2017 г. разпореждането било отменено, а делото - върнато на ОС
Б.. С присъда от 09.10.2017 г., постановена по НОХД № 463 от 2016 г. на ОС Б., А. бил
признат за виновен по повдигнатото му обвинение. С решение от 05.06.2018 г.,
постановено по ВНОХД № 113 от 2018 г. на САС, присъдата била изменена в частта на
наказанието. Тя влязла в сила на 17.10.2018 г. Наказателното производство
продължило цели 19 години, 3 месеца и 7 дни. Налице било основание за отговорност
на Д., в лицето на П..., защото било нарушено правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно ЕКЗПЧОС. Делото не представлявало фактическа и
правна сложност. По време на досъдебното производство бил извършен оглед на
местопроизшествието, били разпитани 15 свидетели, били изготвени 6 експертизи и
били изпратени няколко съдебни поръчки до Р. Г.. Забавянето на производството било
по вина на държавните органи. Органите на досъдебното производство работили бавно
и некомпетентно. В продължение на повече от 10 години не били извършвани никакви
действия. Самоличността на извършителя била известна на органите на разследването,
както и неговият адрес в Р. Г., но той нито веднъж не бил редовно призован там, нито
2
му били връчени книжа. Не били предприети действия и по международно издирване,
а единствено било обявено общодържавно такова, за което изначално било ясно, че
няма да доведе до резултат, тъй като по делото не съществували данни извършителят
някога да е пребивавал в Б.. Разследващите разполагали с пълния процесуален
инструментариум, включително и на международната помощ по наказателни дела, и
ако го били използвали ефективно, забавянето на производството нямало да бъде в
такива мащаби. Ищците нямали вина за това. Те винаги проявявали процесуална
активност за правилното и своевременно приключване на производството. През март
2019 г. К. подали заявления за констатиране на нарушаване на правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок. Министерството на правосъдието приело, че
правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок действително е
нарушено и оценило вредите им на 10 000 лева. В крайна сметка обаче им предложило
споразумения за по 5000 лева. Те счели предложените обезщетения за крайно занижени
и не се съгласили да подпишат споразуменията. Дължала им се и законна лихва.
Нейната начална дата била 11.10.1999 г. - тогава изтекли 3 месеца от образуването на
наказателното производство /разумният срок за неговото провеждане съгласно чл. 234,
ал. 1 и чл. 242, ал. 4 от НПК/. Този срок не бил спазен и с изтичането му било
реализирано нарушението на правото на ищците на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок. В резултат на нарушението им били нанесени неимуществени вреди,
които те оценяват на по 26 000 лева. И двамата загубили родителите си вследствие на
престъплението на А. и искали възможно най-бързо това лице да бъде осъдено. В
периода на разглеждането на делото те загубили надежда, че виновникът за смъртта на
родителите им ще бъде наказан. Чувствали се безсилни. Усещали, че собствената им
държава ги предава и не желае да потърси наказателна отговорност от лицето, отнело
живота на двама български граждани. Загубили доверие в П. и разследващите органи.
Продължителността на производството потискала всеки от ищците и ги държала под
постоянно напрежение. Усещали целия си живот подчинен само на наказателното
производство. Чувствали се в безизходица от постоянното спиране на производството
и липсата на каквито и да било действия по разследването. Дори и сега, след като
влязла в сила осъдителната присъда срещу извършителя, не чувствали удовлетворение
от резултата. Осъждането му близо 20 години след деянието не давало усещане за
справедливост. Ето защо ищците желаят осъждане на П... да заплати на всеки от тях по
26 000 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаването
на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, заедно със
законната лихва, считано от 11.10.1999 г. до окончателното изплащане, както и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва обстоятелствата
относно предмета на наказателното производство, неговото развитие и издадените в
хода на същото актове /прокурорски и съдебни/. Не оспорва факта, че с процесуалното
3
си поведение ищците не са допринесли за забавяне на наказателното производство.
Оспорва твърдението на К., че делото не представлява фактическа и правна сложност.
Материалите от досъдебното производство се съдържали в цели 7 тома /общо 777
листа/. Бягството на дееца /гръцки гражданин/ от местопроизшествието, съчетано с
липсата на преки доказателства относно авторството на деянието, било обективно
обстоятелство, което допълнително усложнило казуса от фактическа и правна страна.
В досъдебната фаза на процеса били изготвени 4 молби за правна помощ, последната
от които била изпращана двукратно до компетентните власти в Г.. Комуникацията се
осъществявала чрез ВКП. Този механизъм на взаимодействие при международна
правна помощ по наказателни дела отнемал повече време. Това допълнително забавяне
не се дължало на неоправдано бездействие на българските правораздавателни органи.
Наказателното производство приключило с осъдителна присъда, а не с оправдателна
такава. Именно ответникът предприел активни и адекватни процесуални действия,
довели до отмяна на съдебния акт за прекратяване на наказателното производство
поради изтекла давност. В Г., по инициатива на ищците, било проведено съдебно
производство, приключило с уважаване на предявените от тях искове за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението,
предмет на разследването по дело № 71 от 1999 г. на ОСлС Б.. Липсвали доказателства,
че на К.и са причинени сочените от тях неимуществени вреди. Действията на П... били
изцяло съобразени с изискванията на процесуалния закон. Паричното обезщетение за
морални вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им.
Определянето на обезщетение в по-голям размер от дължимия щяло да бъде в
дисхармония със справедливостта. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Правната квалификация на претенциите се съдържа в разпоредбата на чл. 2б от
ЗОДОВ.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства.
Исковата молба е редовна и допустима. Административната процедура за обезщетение
за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ е изчерпана и не са постигнати
споразумения. Претенциите следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, Д. отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. Цитираната норма представлява национален
компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на
отговорност на Д. за вреди.
Несъмнено е, че в случая ищците имат качеството на пострадали по смисъла на чл. 74
4
от НПК и са се конституирали като частни обвинители в наказателното производство
от общ характер.
Анализът на доказателствата, събрани по делото, налага извода, че в казуса са
установени елементите от фактическия състав на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за ангажиране
на отговорността на Д. чрез П..
В разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз
основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Тези критерии са общата
продължителност и предмет на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
В случая общата продължителност на наказателното производство е 19 години, 3
месеца и 7 дни. В този период се включват досъдебното производство и съдебната
фаза, както и времето, през което досъдебното производство е било спряно. Началният
момент на посочения срок е 11.07.1999 г., когато е образувано следствено дело № 71 от
1999 г. на СлТО С., а крайният - 17.10.2018 г., когато САС е постановил окончателен
акт по повдигнатото обвинение.
Предмет на наказателното производство е било установяване на извършено
престъпление по чл. 343, ал. 2, б. „б“, предл. 2 вр. ал. 2, предл. 3 и 4 вр. чл. 342, ал. 1,
предл. 3 от НК, и участието на обвиняемия/подсъдимия П. П. А. в него, съответно -
естеството и размера на вредите, последица от деянието, както и всички обстоятелства,
имащи значение за наказателната отговорност на извършителя на престъплението, при
което са загинали родителите на ищците.
По критерия „сложност на делото“ съдът взе предвид, че е образувано и водено
наказателно производство и е повдигнато обвинение за престъпление, представляващо
особено тежък случай. По време на досъдебното производство са извършени
множество процесуално-следствени действия - оглед на местопроизшествие, разпит на
15 свидетели, назначаване на 6 експертизи и използване на международна правна
помощ. В съдебната фаза е назначена експертиза и са разпитани посочени от страните
свидетели. Съгласно Тълкувателно решение № 35 от 6.11.1990 г. по тълк. д. № 26 от
1990 г., ОСНК, докладвано от съдията Гроздан Илиев, признаците, които определят
делата с фактическа или правна сложност, се извеждат от фактическия състав и
тежестта на престъплението по конкретното дело. В настоящия случай фактическата и
правна сложност на наказателното дело е с висока степен. В тази насока следва да се
отчетат фактическият състав и тежестта на престъплението, разпитаният голям брой
5
свидетели, назначените, изслушани и приети голям брой експертизи, извършените
многобройни и различни процесуално-следствени действия, включително и изисканата
международна правна помощ.
Не се установява с действията си ищците да са допринесли за забавяне на хода на
наказателното производство в досъдебната и съдебна фаза. Те са деца на починалите
при станалото ПТП и в съдебната фаза са конституирани като частни обвинители. Не са
налице данни по делото, от които да се изведе заключение, че в съдебната фаза
наказателното дело е отлагано по вина на частните обвинители.
Настоящият съдебен състав преценява за неразумно дълъг общия срок на
наказателното производство от 19 години, 3 месеца и 7 дни. Неразумно дългият срок
на наказателното производство в неговата цялост - досъдебно и съдебно производство,
е последица от поведението на компетентните органи по разследването. Установи се
по делото, че досъдебното производство е продължило над 15 години, в които се
включва и времето, през което това производство е било спряно. Фактическата и
правна сложност на делото не може да обоснове тази прекомерна продължителност.
Последната се дължи на органите на досъдебното производство, които са допуснали
слабости в работата си. От съществено значение за надвишаване на разумния срок за
разглеждане на наказателното производство е и необоснованото спиране на делото по
време на досъдебното производство за период, надхвърлящ 7 години. Спирането на
наказателното производство не оправдава забавата, допусната от П., тъй като през
времето, през което производството е било спряно, разследващите органи са имали
възможност и са били длъжни да извършват активни действия за отстраняване на
пречките по движение на делото. За необосновано дълъг период от време - над 10
години, не са извършвани никакви следствени действия. През останалото време са
предприемани отделни такива действия, но, като цяло, те са били неефективни. И при
действието на НПК /отм./, и при действащия сега НПК, законодателят е възложил на
прокурора дейността по ръководство и надзор върху работата на разследващите органи
в досъдебното производство - чл. 176 от НПК /отм./ и чл. 196 от НПК. В настоящия
случай досъдебното производство е приключило много над установените срокове в чл.
234 от НПК. В срока на досъдебното производство прокурорът не е предприел
необходимото, за да се извършат своевременно нужните следствени действия.
Доводите на П..., които са в обратната насока, не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Забавянето на досъдебното производство за необосновано дълъг период от време е
довело и до забавяне на цялото наказателно производство. Причини за това са
бездействието и непредприемането на съответните мерки от органите по
разследването, за което отговорността е на П.... Отговорността на Д. следва да се
6
ангажира за конкретните неимуществени вреди, чрез П.... Предявените искове с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ срещу П... са доказани по основание.
Не се установява забавяне на наказателното производство в съдебната фаза.
Последната е продължила малко над 3 години. С действията си първоинстанционният
съд не е допринесъл за разглеждане на делото в неразумен срок. През време на
първоинстанционното разглеждане на делото съдебните заседания са насрочвани в
предвидените от закона срокове и процесуалните действия са извършвани също в срок.
Не е допуснато забавяне на делото поради безпричинно отлагане от съда. Извършени
са множество процесуални действия, обусловени от високата фактическа и правна
сложност на делото. Разпитани са свидетели и е назначена експертиза. По делото не са
налице данни, които да обосноват извод за допуснато забавяне на наказателното
производство и пред въззивния съд.
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита, че неразумно дългият общ срок на
наказателното производство, възлизащ на 19 години, 3 месеца и 7 дни, безспорно е
причинил неимуществени вреди на ищците. Негативните им изживявания се
установяват по несъмнен начин от показанията на разпитания по делото свидетел Л. Т.
К..
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства,
които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или
обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните
доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица,
дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането -
възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания,
възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или
системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по
делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
7
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност /"Разпит на
свидетели в гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела", С., 1997 г., стр. 48/.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл.
172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът,
поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко
поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия
казус свидетелските показания на Л. К. не са противоречиви, а и не са оборени.
Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и
близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства
по делото, а от тях в случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение
№ 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат
от близък роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, роднинската
връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание
показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да
бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат
приети за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка
Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая съобщеното от свидетеля Л. К.,
макар и втори братовчед на ищците, следва да се приеме за характеризиращо се с
висока степен на достоверност, защото не противоречи на писмените доказателства,
приобщени по делото. Разказаното от този свидетел е и вътрешно хармонично,
последователно и изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските
показания според "Разпит на свидетели в гражданското производство" от Цеко Цеков,
"Сиела", С., 1997 г., стр. 55/. Не следва да се пренебрегва и фактът, че свидетелят К. е
свързан и с ответната страна. Той е прокурор в Апелативната специализирана
прокуратура. Добре му е известна наказателната отговорност за лъжесвидетелстване и
същият едва ли би си позволил да стори подобно нещо.
От показанията се установява, че като последица от нарушеното им право на
разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, ищците са изпитвали
емоционално напрежение, усещане за безпомощност, безизходица, загуба на доверие в
институциите, отчаяние и обърканост. Били са силно подтиснати от дългия срок на
8
наказателното производство.
На обезщетяване подлежат само претърпените неимуществени вреди от ищците, които
са в пряка причинна връзка с нарушеното им право на разглеждане и решаване на
наказателното дело в разумен срок. Страданията и негативните емоции от смъртта на
техните родители, за които са налице данни в показанията на свидетеля Л. К., не са
предмет на предявените искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ срещу П....
Като съобрази установените по делото факти и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог, съдът
приема, че справедливото парично обезщетение на ищците за причинените негативни
изживявания от нарушеното им право на разглеждане и решаване на наказателното
дело в срок, а именно - емоционално напрежение, усещане за безпомощност,
безизходица, загуба на доверие в институциите, отчаяние, обърканост и несигурност,
следва да се определи в размер на по 20 000 лева за всеки от тях. Отчетени бяха и
социално-икономическите условия и стандартът на живот в страната през периода на
процесното увреждане /в такава насока е и Решение № 222 от 15.03.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 120/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова/. Исковете с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди срещу П... са основателни и следва да се уважат за по 20 000
лева, а в останалите части - до пълните предявени размери - подлежат на отхвърляне.
Законната лихва за забава върху обезщетенията по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ трябва да се
присъди от датата, посочена в исковата молба. С оглед естеството на казуса,
постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д.
№ 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова, не намират приложение.
Началният момент на лихвата не е обусловен от окончателното приключване на делото
/така и Определение № 122 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3564/2019 г., III г. о.,
ГК, докладчик председателят Емил Томов/. Увреждането е започнало след изтичането
на сроковете по чл. 234, ал. 1 и чл. 242, ал. 4 от НПК.
Предвид изхода на спора, ищците имат право на разноски съразмерно с уважените
части от техните претенции /чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
Воден от изложеното, Окръжен съд Б., Гражданско отделение, 11 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., бул. "В." №*, представлявана от Г... И. С. Г., да заплати
на А. К. К., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Б., обл. ., ул. „Т...“ № *, на основание чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от нарушаване на правото на
9
разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело № 71 от 1999 г. на СлТО С.,
заедно със законната лихва, считано от 11.10.1999 г., както и сумата от 1392,31 лв.
/хиляда триста деветдесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска, като отхвърля претенцията за главница за разликата
между присъдените 20 000 лева и претендираните 26 000 лева.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., бул. "В." №*, представлявана от Г... И. С. Г., да заплати
на А. К. К., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Б., обл. ., ул. „Т...“ № *, на основание чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело № 71 от 1999 г. на СлТО С.,
заедно със законната лихва, считано от 11.10.1999 г., както и сумата от 1392,31 лв.
/хиляда триста деветдесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска, като отхвърля претенцията за главница за разликата
между присъдените 20 000 лева и претендираните 26 000 лева.
На страните да се връчат копия на настоящото решение, което може да бъде обжалвано
от тях в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд С., с въззивна
жалба, подадена чрез Окръжен съд Б..
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
10