Решение по дело №566/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора, чрез пълномощника си по делото гл. юриск. С. П. – С. против Решение №26/11.04.2024 год., постановено по АНД №185/2022 год. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление №95/24.10.2022 год., с наложено на „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово административно наказание – имуществена санкция в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Касаторът счита, че е безспорно установено извършването на административното нарушение, тъй като е налице нерегламентирано изпускане на вредни емисии. Дружеството се явява субект на задължението да издаденото му комплексно разрешително, в което се съдържа и условие 9.3.4, гласящо, че операторът следва да предприема всички мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в съответствие с изискването на чл.70, ал.4 от Наредба №1/27.06.2005 год. – при товарене и разтоварване на твърди прахообразни вещества“. При извършената проверка на 05.09.2022 год. е непосредствено възприето от контролните органи - свидетели по делото и е доказано изпускането на значителни прахови емисии от: неуплътнени отвори и процепи на тухлен транспортен коридор за захранване с гориво към котелен цех /по цялото протежение /, през отворените прозорци на котелен цех, както и от подпокривното пространство. Непосредствено било възприето, че не се изпълнява изискването при експлоатация на енергиен котел №2 и енергиен котел №5 операторът да изпуска всички емисии на вредни вещества от работата на горивната инсталация в атмосферния въздух организирано през изпускащото устройство на комин №1 с височина 80 метра, като по този начин е нарушено условието на 9.3.4 от комплексното разрешително. Що се отнася до размера на наложената санкция, то същата е наложена към предвидения в закона минимален размер. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление №95/24.10.2022 год.

Ответникът – „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита обосновава, че съдът правилно е приел, че не е налице безспорна доказаност на административното нарушение. Твърдяното нарушение следва да бъде квалифицирано като нарушение на условие 9.3.1 от комплексното разрешително, а не както е посочено в наказателното постановление условие 9.3.4. В касационната жалба не е направено разграничение между визираните прахообразни вещества съгласно условие 9.3.4. и емисии на вредни вещества, посочени в условие 9.3.1. В разпоредбата на чл.70, ал.4 от Наредба №1/27.06.2005 год. /цитирана само в АУАН/, са посочени осем изисквания за местата, където се извършва товарене и разтоварване на твърди и прахообразни вещества, които следва да се спазват в зависимост пот конкретния случай. Касаторът посочва единствено товаренето и разтоварването на твърди прахообразни материали, което е в противоречие с описанието за разсъсредоточено изпускане на вредни емисии. От представените от страна на наказващия орган справки за качествата на атмосферния въздух за 05.09.2022 год. от измервателните станции на ИАОС, е видно, че липсва превишение на допустимите норми на съответните емисии. Въз основа на подробно изложени доводи, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна и моли решението да бъде отменено и да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е наказателно постановление №95/24.10.2022 год., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН №95/07.10.2022 год., с което на „Брикел“ЕАД на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 05.09.2022 год. на площадката в гр. Гълъбово, операторът „Брикел“ЕАД не изпълнява условие 9.3.4 от КР №40-Н2/2021 год. изискващо: „Притежателя на настоящето разрешително да предприема всички мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, а в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба №1/27.06.2005 год.“, Не се изпълнявало условието на условието на 9.3.4., което изисква при експлоатацията на енергиен котел №2 и енергиен котел №5 операторът следва да изпуска всички емисии на вредни вещества от работата на горивната инсталация в атмосферния въздух организирано през изпускащото устройство на комин №1 с височина 80 метра. При направения обход по откритата площ на площадката видимо се установило наличието на значително количество прахови емисии, които са резултат от неуплътнени отвори и процепи на тухлен транспортен коридор за захранване с гориво към котелен цех, пропуски в покривната, подпокривната и стенна част на сградата на котелен цех /по цялото протежение/ през прозорците на котелен цех, както и подпокривното пространство. Дружеството не било предприело мерки за почистване на площадката от натрупания прах, като същото създава предпоставки за разпрашване. Въз основа на описаните факти е направен извод, че дружеството нарушава условие №9.3.4 от комплексно разрешително №40-Н2/2021 год. Емисиите се изпускали разсредоточено, неорганизирано и дружеството не е предприело мерки за тяхното ограничаване и преустановяване.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд Гълъбово приема, че акта за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица. Намира обаче, че вмененото административно нарушение не е доказано по надлежен ред и отразените в наказателното постановление фактически констатации не се подкрепя от събраните в хода на делото доказателства. Следвало е да се отрази конкретната дейност, която противоречи на разпоредбата на чл.70 от Наредба №1/27.06.2005 год. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, тъй като същата съдържа девет алинеи, които съдържат различни изисквания. Липсата на такава конкретизация ограничава правото на защита на наказаното лице. От друга страна са представени от страна на наказващия орган справка за средночасови стойности от ИАОС за 05.09.2022 год. по показатели серен диоксид, азотен оксид, азотен двуокис и моно-азотни оксиди, от които се установява, че липсва превишение на максимално допустими емисии.

По делото е назначената и приета инженерно-техническа експертиза. Вещото лице е описало механизмът на работа на горивната инсталация на „Брикел“ЕАД, каква е нормалната работна схема на котлите, кои са анормалните/режийни режими на работа на котлите, посочил е че при аварирали шахтови мелници, котлоагрегата се разпалва от горещо състояние, посочил е произхода на емисиите в котелния цех. Съгласно заключението на вещото лице, теоретично не е възможно изпускане на вредни емисии и газове от горивната инсталация по пътят им до комин №1, поради причина, че инсталацията работи с налягане под атмосферното или казано по друг начин, може да засмуква от околния въздух, а не на нагнетява.

Приел е също така, издаденото комплексно разрешително на дружеството е за конкретна горивна инсталация за производство на топлинна енергия при определени условия, като в него не е въведена абсолютна забрана за изпускане на емисии, но изпусканите такива следва да са в определени норми. В случая е приел, че изпусканите неорганизирано емисии от горивната инсталация би довело до покачване на температурата в залата на котелния цех и довело до невъзможност на персонала да изпълнява задълженията и задачите си по експлоатация и ремонт, тъй като ще е висока температурата и няма как жив организъм да издържи.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Деянието, за което е привлечено към отговорност „Брикел”ЕАД гр. Гълъбово е за нарушение на чл.123в, т. 2 от ЗООС, а именно на задължението на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС, „Комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване”. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл.164 от ЗООС, предвиждащ за неизпълнение на изискванията по чл.123в на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, да се налага имуществена санкция от 20 000.00 до 500 000.00 лв.

Твърди се неизпълнение на условие 9.3.4 от КР №40-Н2/2021 год. изискващо: „Притежателя на настоящето разрешително да предприема всички мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, а в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба №1/27.06.2005 год.“. От фактическото описание на извършеното административно нарушение, обаче не е посочено кое точно от изискванията на чл.70 не е изпълнено. Само в АУАН е посочено, че се касае за чл.70, ал.4 от Наредба №1/27.06.2005 год., докато в наказателното постановление е посочена цялата разпоредба на чл.70. Съдът споделя мотивите на районния съд в тази му част, че е следвало да бъде посочено, кое точно от чл.70 на Наредба №1/27.06.2005 год. не е изпълнено, което не е сторено. По този начин правилно е прието, че е нарушено правото на защита на наказаното лице. Посоченото като нарушено условие 9.3.4, е част от условие 9 от комплексното разрешително, озаглавено „Емисии в атмосферата“. В случая не се твърди, а и не се установява да е констатирано превишение на нормите вредни емисии, посочени в условие 9.2.2 от комплексното разрешително.

От друга страна, във фактическото описание на неизпълнението на условието 9.3.4., е посочено, че същото изисква при експлоатацията на енергиен котел №2 и енергиен котел №5 операторът следва да изпуска всички емисии на вредни вещества от работата на горивната инсталация в атмосферния въздух организирано през изпускащото устройство на комин №1 с височина 80 метра. Де факто е описано нарушение на условие 9.3.1 от Комплексното разрешително. В този смисъл е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл.123в, т.2 от ЗООС. Предвид специфичната работа на горивната инсталация за производство на топлинна енергия и заключението на вещото лице за обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните обстоятелства от актосъставителя, за който от данните по делото не става ясно дали притежава необходимата квалификация, съответна на спора по конкретния технически въпрос.

Затова в съответствие и при правилно приложение на закона районния съд е направил извод за несъставомерност на санкционираното деяние от обективна страна поради недоказаност на неговото извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

С оглед изложените съображения касационният състав намира, че решението на Районен съд Гълъбово е постановено при правилно приложение на закона. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26/11.04.2024 год., постановено по АНД №185/2022 год. по описа на Районен съд Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.