Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 31.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 12959/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 62719/2015 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*******срещу М.Й.И., с ЕГН **********,
иск за
признаване за установено, че последната дължи на ищеца сума в общ
размер от 1946,70 лева, от които: 1664,13лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2012г. - м.04.2014г.,
ведно със законната лихва считано от 16.04.2015г. - датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК до
изплащането на сумата; 275,44лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 31.06.2012г. до 25.03.2015г., както и сума за дялово
разпределение на топлинна енергия в общ размер на 7,13 лв., от които 6,12 лв. -
главница, ведно със законната лихва считано от 16.04.2015г. - датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК
до изплащането на сумата и 1,01 лв. лихва.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът „Т.С.”ЕАД, който е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че М.Й.И. няма качеството на потребител на топлинна енергия и съответно не дължи
претендираните с исковата молба суми, като
прави подробно изложение на доводите си в подкрепа на това твърдение.
Иска от съда да отмени решението като неправилно и съответно да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски за производството.
В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
М.Й.И., с който се твърди, че същата е неоснователна, а обжалваното съдебно
решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за производството.
Третото лице помагач – „Б.Б.“ ООД не е представило становище.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване и в
законоустановения срок.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Пред въззивната инстанция не се оспорва размера на
претендираните суми, нито факта на доставяне на топлинна енергия в процесния
период до имот с абонаментен № 347958. Няма спор и за това, че претендираните
суми не са били заплатени. Спорно между страните е обстоятелството чия
собственост е недвижимия имот с абонаментен номер 347958 в процесния период и
съответно явява ли се въззиваемата потребител на топлинна енергия досежно този
имот.
В тази връзка от представените по делото писмени
доказателства и приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която се
кредитира и от настоящия съд като обективно и компетентно изготвена, става
ясно, че имотът с абонаментен № 347958 за процесния период от 01.05.2012 г. до
30.04.2014 г. е имот, съставляващ ателие № 5 по нотариален акт, който в този
период не е собственост на въззиваемата, а на трети за спора лица. Въззиваемата
е собственик на други имоти в сградата, досежно които не е предявена претенция
в настоящето производство. Доколкото в рамките на делото не се установява
въззиваемата да е собственик или ползвател на имота, за който са начислени
процесните суми за доставена и потребена топлинна енергия и за дялово
разпределение, то тя не се явява потребител на топлинно енергия съобразно чл.
153 ЗЕ, предвид което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените
срещу нея искове.
С оглед приетото и като се солидаризира с мотивите на
първоинстанционния съд, поради което препраща и към тях на основание чл. 272 ГПК, въззивната инстанция намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно
решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззиваемият има право на
направените от него в хода на въззивното производство разноски в размер на 350
лв. адвокатско възнаграждение, като в тази връзка съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност, доколкото размерът на договореното
възнаграждение отговаря на установения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер и не подлежи на намаляване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 62719/2015 г. по
описа на СРС
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал3 ГПК,
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*******да заплати на М.Й.И., с ЕГН ********** сумата от 350 лв. адвокатско възнаграждение,
съставляващо разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.