№ 382
гр. Бургас, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кристиян Ант. Попов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501006 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на М. Б. В. –ответница по
гр.д. № 4370/2020 г. по описа на Бургаския районен съд против решение №
260588/13.04.2021 год. постановено по същото дело ,с което е прието за
установено по отношение на въззивницата ,че В.К.В. е собственик на
колекция монети ,придобити чрез дарение от баща му К.В. ,подробно описани
в приложение 1 към исковата молба ;на колекция монети притежавани от
преди сключването на брак с ответницата ,описани в приложение 2 и на
монети ,описани в приложение 3 към исковата молба ,придобити лично по
време на брака за лично ползване от ищеца,като е осъдил въззивницата да
предаде намиращите се в нея монети ,описани в приложения1,2 и 3 към
исковата молба.
Въззивницата изразява недоволство от решението , като счита
същото за недопустимо ,като произнесено по нередовна искова молба по
съображения,подробно изложени в отговора на същата.При предявените 4
обективно съединени иска по нито един е посочена цената на всеки един
1
поотделно,което е пречка за проверка на родовата подсъдност,доколкото
родовата подсъдност би следвало да се определи от пазарната стойност на 1
всички монети .От този въпрос зависи и определянето на разноските по
делото.Липсват изрични мотиви на съда по този въпрос и не е ясен начина на
определяне на цената на всеки един иск .
Сочи се също ,че решението е постановено в нарушение на
процесуалните правила ,тъй като събраните по делото доказателства не могат
да обосноват решаващите изводи на съда .Липсват ясни и обосновани мотиви
,както достатъчно доказателства ,за да се направи извод ,че ищецът е
притежавал именно монетите ,описани в исковата молба и
индивидуализирани чрез снимки .Решението е незаконосъобразно и поради
липса на индивидуализация в диспозитива му на процесните монети поради
недопустимото според въззивницата препращане към приложения към
исковата молба .Липсват и доказателства ,че монетите са във владение на
ответницата.
Решаващият съд не бил преценил и безпристрастността и
обективността на показанията на свид. Т.В.[1]близък роднина на ищеца.Освен
всичко друго в показанията на тази свидетелка не се съдържа
индивидуализация на многобройните по вид и стойност монети.Съдът не е
обсъдил гласните доказателства в тяхната съвкупност ,поради което е
достигнал до неправилен извод за уважаване на исковете.Твърди се ,че
липсват безспорни доказателства за това каква точно част от монетите
ищецът е придобил преди брака ,а също и че тези монети се владеят от
ответницата.Не са събрани доказателства и че част от колекцията е придота
по време на брака с лични средства на ищеца,респ.че са му дарени и не
представляват СИО и категорично се сочи ,че това не са вещи за обикновено
лично ползване . Моли се за оставяне без движение на исковата молба и
даване на указания на ищеца да посочи цената на исковете ,респ.да се
обезсили решението и делото да се върне за ново разглеждане ,или
евентуално – да бъде отменено и да се отхвърли исковата претенция.Не се
сочат нови доказателства .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
2
В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият-ищец
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяването на атакуваното
решение не са допуснати визираните в нея нарушения. Счита се ,че
възраженията относно нередовността на исковата молба са недопустими
,респ.неоснователни .Още с депозирането на исковата молба е направено
искане до съда по реда на чл. 70 ал. 3 ГПК за определяне на приблизителната
цена на исковете ,доколкото определянето й представлава затруднение за
ищецаВ тази връзка съдът е указал на ищеца да внесе държавна такса в
размер на 1000 лв.Освен това ,съгл.чл.70 ал. 1 ГПК въпросът за цената на иска
може да бъде повдигнат от ответника най-късно в първото заседание за
разглеждане на делото.В случая ответникът не е повдигнал въпроса в
указания законов срок ,като едва във въззивната жалба го поставя
недопустимо .Определението по чл. 70 ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване
,не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и определението за
определяне на държавната такса ,поради което в тази част въззивната жалба
следва да се остави без разглеждане На следващо място се оспорват
твърденията на въззивницата за необоснованост и неправилност на съдебното
решение.Анализират се събраните по делото доказателства /включително
обясненията на ответницата по реда на чл. 176 ГПК,както и пред ограните на
МВР /,въз основа на които се счита ,че направените от първостепенния съд
изводи –за това ,че монетите са във влъдение у ответницата ,са обосновани
.Обосновани са и изводите за собствеността на монетите ,като се счита ,че
водения от ищеца свидетел подробно е изяснил произхода и собствеността
върху колекцията от монети .Напротив-ответницата не е успяла да докаже
нито едно от твърденията си в защитните си тези ,доста противоречиви и
непоследователни. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноските пред настоящата инстанция .Също не се сочат нови доказателства
.
Постъпила е въззивна жалба от М. Б. В. и против допълнително
решение № 260813/01.06.2021 г. по същото дело ,с което е допълнено
основното решение от 13.04.2021 г. ,като последното да се чете в смисъл ,че
е прието за установено по отношение на ответницата В.,че ищецът В.В. е
собственик чрез дарение от баща му на колекция монети , подробно
описаните в исковата молба и в приложение № 1 ,на страници от 60 до 86-та
3
от делото ,както и на движими вещи-колекции от монети от преди сключване
на брака му с ответницата ,подробно описани в петитума на исковата молба и
в приложение №2,описани на стр. от 87 до 92 от делото и на движими вещи
–монети ,придобити лично по време на брака и служещи за лично ползване
,подробно описани в приложение № 3 –на стр. от 93 до 101 от делото
.Разпоредено е преписи от приложенията към исковата молба –приложение
№ 1/от 60-та до 86-та страница,приложение № 2-стр. от 87 до 92 и
приложение № 3-стр. от93 до 101 от делото да се заверят като неразделна
част от решението .
Във въззивната жалба против допълнителното решение също се
правят възражения за недопустимост на това решение ,като постановено по
нередовна искова молба ,като се поддържат съображенията ,развити в
отговора на исковата молба относно липсата на индивидуализация на
процесните монети ,което не е постигнато и с допълнителното решение.
Моли се за обезсилване и на допълнителното решение и да се даде
указание на районния съд за постановяване на решение ,съдържащо пълна и
точна индивидуализация на процесните монети по всеки от предявените
искове ,респ. да бъде отменено решението и да се постанови друго по
същество
В отговора на въззивната жалба против допълнителното решение
ищцовата страна излага съображенията си за нейната неоснователност .Счита
се ,че по въпроса за индивидуализацията на процесните монети въззивният
съд се е произнесъл с определението си от 25.06.2021 г.
Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
допълнителното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били обективно съединени искове с правно основание
чл. 22 ал. 1 и ал. 2 СК вр.чл. 124 ГПК и чл. 108 от ЗС ,като се иска
установяване по отношение на ответницата ,че ищецът В. е собственик на
колекция монети ,добробно описани в приложение 1 към исковата молба
4
,придобити чрез дарение от баща му К.В.,както и колекция монети ,описани в
приложение 2 към исковата молба ,придобити от него преди брака му с
ответницата и установяване собсвеността му върху подробно описани в
приложение 3 към исковата молба колекция монети ,придобити лично от него
по време на брака му с ответницата и осъждане на същата на осн.чл. 108 от
ЗС да предаде вещите по всички приложения на ищеца .
С оглед твърденията в исковата молба и петитума на исковете
,настоящата инстанция счита ,че те правилно са били квалифицирани от
първоинстанционния съд ,доколкото исковете, уредени по чл. 23, ал. 1 и ал. 2
СК, аналогично на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 на отменения СК/85 г.
са установителни искове чрез които се преодолява презумпцията на чл. 21, ал.
1 СК/2009 г. за имуществена общност по отношение на придобитото по време
на брака вещно право и се цели да се признае изключителна или отчасти
лична собственост на онзи от съпрузите, който е вложил свои лични средства,
по отношение на които другия съпруг няма принос в набирането им.
Основното възражение във въззивната жалба на ответницата е за
нередовна искова молба –поради непосочване на цена на исковете /което
водело до невъзможност за проверка на родовата подсъдност на делото
/,както и поради липса на индивидуализация на процесните монети /каквато
индивидуализация липсвала и в диспозитива на самото решение /.
Макар по тези възражения настоящият съдебен състав да се е
произнесъл с определението си от 25.06.2021 г. следва още веднъж да се
посочи ,че същите са неоснователни :
Изискванията за редовност на исковата молба са установени в
чл.127 от ГПК. В случаите, когато исковата молба не отговаря на някое от
изчерпателно посочените изисквания, съдът предоставя възможност на
ищеца, съгл. чл.129, ал.2 от ГПК, да отстрани констатираните нередовности в
едноседмичен срок. Когато нередовностите не бъдат отстранени в посочения
срок, съдът връща исковата молба, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.В
процесния случай исковата молба е ясна ,като липсват противоречия между
обстоятелствената част и заявения петитум,ставя ясно каква защита се търси
и какъв е правния интерес от предявяване на исковете .Освен това
претендира се собствеността върху индивидуално определени вещи /монети
5
/,които са в достатъчна степен идентифицирани по своите белези и
отличителни черти .Тези вещи са подробно описани в исковата молба ,като
за улеснение са грубирани и описани в нарочни приложения,неразделна част
от исковата молба –съобразно твърденията кои от тях са дарение на ищеца от
баща му ,кои са придобити преди брака му с ответницата и кои –по време на
брака .
Що се отнася до цената на монетите ,респ. т.нар.“колекции „още в
исковата молба ищецът е посочил ,че е затруднен да определи цената им
,поради което е направил искане съдът по реда на чл. 70 ал. 3 ГПК да
определи приблизително цената на предявените искове /с оглед и
определянето на дължимата държавна такса /.Съдът е указал на ищеца да
внесе държавна такса в размер на 1000 лв.,като се е съобразил с факта ,че
става дума за движими вещи-монети ,които не са в обръщение като платежно
средство и имат изцяло базирана на пазара оценка на цената на размяната .За
определяне на приблизителната цена на монетите е била назначена по делото
експертиза ,вещото лице по която е дало заключение,че доколкото за
оценката на подобни монети са определящи най-различни фактори – като
уникалност ,социално и историческо значение ,художествена стойност
,субективна преценка и т.н. ,освен това за такава оценка е необходимо
удостоверяване на автентичността /като банковото сартифициране и
предлагането на оценка като стойност на обезпечение по парично –кредитни
взаимоотношения ,както и каталожна цена и каталожна оенка според
международноприетите стандарти /,не би могло да бъде дадена определена
пазарна цена ,поради което правилно и първоинстанционният съд е приел ,че
вещите ,предмет на настоящото производство ,са движими вещи ,неоценяеми
към момента ,но като притежаващи качества на нумизматични вещи ,същите
са подчинени на общите правила ,както на придобването им ,така и на
държането и отчуждаването им.Взето е било предвид и че поради липса на
специална регистрация /изискваща се по Закона за културното наследство
/към момента с колекциите от монети ,предмет на настоящия спор ,не може
да се осъществява законосъобразно разпореждане /цялостно или частично
/,което по известна степен намалява пазарната цена на монетите ,но няма
пречки същите да са предмет на безвъзмездно прехвърляне ,владение и
държане и същите да бъдат предмет на дело .
6
Според разясненията ,дадени в ТР № 3/27.10.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 3/2014 г. ,ОСГК цената на иска се посочва в исковата молба, а въпросът за
нея съгл. чл. 56, ал. 1 ГПК (отм.), сега чл. 70, ал. 1 от действащия ГПК, може
да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото
заседание за разглеждане на делото. След този момент цената на иска става
окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на
иска.Затова и настоящият съд счита въпросът за цената на исковете за
правилно разрешен от първоинстанционния съд ,поради което исковата
молба ,по която се е произнесъл съдът ,е редовна и постановеното по нея
съдебно решение е допустимо .В крайна сметка ,става дума за отделни
движими вещи –монети ,всяка от които е на стойност под определения
максимум ,за да се приеме ,че делото е подсъдно като първа инстанция на
районния съд.
При тези разяснения настоящият съдебен състав счита атакуваното
решение за правилно и по същество на спора .
Страните по делото са бивши съпрузи, чиито граждански брак,
сключен през 2003 г. е прекратен с развод по силата на влязло в сила решение
от 24.07.2019 г.Не е спорно ,че преди развода са живели съвместно в ... ул.
*** № ** ,като ищецът е напуснал семейното жилище на 10.10.2018 г.На този
именно адрес ,в класьори и куфар , той е съхранявал своята нумизматична
колекция ,представляваща колекция от монети от мед,бронз,никел,сребро и
злато ,като се сочи ,че монетите датират от 1896 г. до 2018 г.
По делото са разпитани две свидетелки – майката на ищеца и
дъщерята на страните ,като и двете заявяват ,че ищецът действително е бил
притежател на такава колекция от монети ,които събирал от малък ,като
голяма част от монетите са били дарени от баща му /респ. и от дядо му /,а
част са събирани от него и преди брака му с ответницата .И свидетелките –
Т.В. и К.В. ,и самата ответница в дадените по реда на чл. 176 от ГПК
обяснения пред първоинстанционния съд не отричат ,че при напускането си
на семейното жилище на 10.10.2018 г. ищецът е оставил колекцията си от
монети там ,където останали да живеят бившата му съпруга и децата ,както и
майката на ищеца.Свидетелката Т.В. ,която е живяла в обща къща с
ответницата на адреса в гр.*** ,заявява ,че след напускането на сина й на
7
семейното жилище ,колекцията е останала в къщата и ответницата лично й е
съобщила ,че е взела колекцията като „гаранция за бъдещето на децата си
„Свидетелката твърди ,че още два пъти – през август 2020г. и на 17.12.2020
г. ,ответницата твърдо й заявила ,че „няма да върне монетите „Свид. К.В. –
дъщеря на страните и доста враждебно настроена против баща си ,също
заявява ,че знае ,че майка й е изнесла част от колекцията и че с тази
колекция се е занимал единствено и само баща й .
В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК /макар и до известна
степен противоречиви / ответницата също признава ,че е изнесла колекцията
от семейното жилище и я отнесла в офиса в гр. София и че не познава
съдържанието на колекцията ,тъй като с нея се е занимавал само ищеца.В тази
връзка правилно съдът не е кредитирал обясненията на ответницата ,че
впоследствие е върнала монетите в Бургас –на мястото ,откъдето ги взела
/тъй като тези твърдения противоречат на останалите доказателства
,включително и дадените от ответницата обяснения пред МВР по повод на
жалби от ищеца ,които обяснения тя заявява ,че потвърждава /.Независимо от
това,равилно въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е
приел ,че колекцията от монети се намира у ответницата /т.е. дори и същите
да са върнати от офиса в София ,те се намират в дома на ответницата в *** ,в
нейно държане ,доколкото семейното жилище е предоставено на нея с децата
и не са представени доказателства във връзка с твърденията на ответната
страна ,че ищецът е посещавал дома на ответницата в нейно отсъствие и е
изнасял част или цялата колекция.
Освен това свид. Т.В. е изяснила подробно и в детайли произхода
и собствеността върху колекцията от монети ,като в хронологичен ред е
посочила всички факти и обстоятелства относно колекционирането на
монетите и обогатяването на колекцията във времето ,както от бащата на
ищеца ,така и от самия него ,при което правилен е изводът ,че показанията
касаят именно процесните монети ,подробно описани в трите приложения
към исковата молба .
Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ГПК изключва от обхвата на
съпружеската имуществена общност освен движимите вещи, придобити от
единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично
8
ползване, и вещите, които му служат за упражняване на професия или занаят.
Тези вещи са негова лична собственост по силата на закона, независимо на
името на кой от двамата съпрузи са придобити и дали другият съпруг има
принос за това. Касае се за движими вещи, които са необходими на съпруга за
осъществяваната от него дейност за извличане на доходи, а не такива, чрез
които се задоволяват общи нужди на семейството. По този критерий -
специфичното предназначение на вещта, една и съща движима вещ,
придобита по време на брака, може в един случай да бъде лична вещ на
единия съпруг, а в друг случай - съпружеска имуществена общност. Кога една
вещ служи за упражняване на професия или занаят, зависи от характера на
дейността, която се осъществява. В т. 5 от ППВС № 5/72 г. са посочени
примерно някои такива вещи: инвентарът на занаятчийската работилница,
пишещи или шивашки машини, пиано за даване на уроци и др. Лична
собственост по смисъла на чл. 22, ал. 2 СК могат да бъдат и
селскостопанските животни, които са отглеждани с цел продажба и добив на
суровини и храни, предназначени за пазара, а не за лична консумация от
семейството.
В случая правилно първостепенният съд е приел ,че посочената в
приложение 3 към исковвата молба колекция от монети следва да се приеме
,че е предназначена за обслужване на вътрешни потребности на ищеца – в
резултат на хоби-колекционерство и задоволява единствено негови
потребности .
Съгласно чл. 22, ал. 3 СК вещните права придобити от съпруг-
едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му
дейност и включени в търговското му предприятие са лична собственост. С
този текст нормативно се възприема даденото разрешение с т. 1 от ТР №
2/27.12.2001 г. по тълк. д. № 2/2001 г. на ОСГК. Определящо за вещния статут
е предназначението на вещта за упражняване на професия /търговска дейност/
към момента на придобиването й, а не произходът на средствата, вложени за
това. В този смисъл е и решение по гр. д. № 1475/2010 г. на II г. о. Когато е
налице съвместен принос в придобиването, съпругът на едноличния търговец
може да предяви облигационен иск по чл. 29 СК /1985 г. отм./, респективно по
чл. 30, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 3 СК, ако вещите са били налице към момента на
прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла. Към този
9
момент се определя и стойността им. В тази хипотеза съвместният принос
касае облигационно вземане, а не вещно право. В този смисъл решение по гр.
д. № 1195/2015 г., IV г. о.Колекционерството е много близко до
предназначението на вещта за лично ползване или за упражняване на занятие
.При твърдение ,че е налице съвместен принос при придобиването на вещите
съпругът на колекционера може да предяви облигационен иск по чл. 30 ал. 2
СК /което не есторено /,но вещите си остават лична собственост на
колекционера.
Ето защо съдът счита изводите на районния съд за правилни
,поради което и като препраща към мотивите му на осн.чл. 272 от ГПК
,решението следва да бъде потвърдено ,включително и допълнителното
решение от 01.06.2021 г.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260588/13.04.2021 г.
постановено по гр.д. № 4370/2020 г. по описа на Бургаския районен съд и
допълнително решение № 260813/01.06.2021 г. постановено по същото дело .
10
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11