Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 23.10.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 350 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ****/11.01.2019 година на Началника на сектор П.п. при **** П. на Х.Р.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 183
ал. 4 т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 е
наложено административно наказание глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.
100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети
общо 16 контролни точки на основание Наредба № Iз -2539 на МВР за нарушението
по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното
лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила за установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания. Моли съда да отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – **на *** - К., редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
На 06.01.2019г. служителят на ** на *** - К.о, сектор П.
П., М. изпълнявал служебни задължения по контрол на
безопасността на движението. Около 01.00ч. в гр. К., на ул. „***“, до №
** спрял за проверка лек автомобил „Сузуки Витара“ с поставени
регистрационни табели с № ****, управляван от жалбоподателя. Последният в движение
бил без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът бил оборудван, както
и не носел свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него. При
извършена справка в ОДЧ било установено, че автомобилът няма валидна
регистрация, тъй като същата била прекратена на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП. Превозното средство било собственост на жалбоподателя, който го бил
закупил на 10.10.2018г. В двумесечен срок от придобиване на собствеността не
бил пререгистрирал автомобила. Същият бил с поставените регистрационни табели от
предходната регистрация.
За
констатираното от свидетеля М. срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № Д 857744/06.01.2019г., в който е
отразено, че на същата дата в 01.00ч. в гр. К., на ул. „****“ № ** управлява
автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ****, като не използва обезопасителен колан,
с който МПС е оборудвано, управлява без валидна регистрация, справка ОДЧ
прекратена регистрация по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, не носи СУМПС и контролен
талон към него. Нарушенията са
квалифицирани по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, чл. 140 ал. 1 и по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
В АУАН е отразено, че жалбоподателят няма възражения.
Възоснова на съставения АУАН,
компетентният за това орган, съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи, Началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР
Пловдив е издал обжалваното наказателно постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав
следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието на АУАН и
НП и процедурата, които да налагат отмяна на това основание. Издаденият АУАН
съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на
нарушенията и на обстоятелствата по тяхното извършване, налице е точно
посочване на датата и мястото на извършване на нарушенията, правната
квалификация на същите и приложимите санкционни норми, размера на наложените
административни наказания. Индивидуализиран е нарушителят.
Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до оборване на
същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази законова
презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена сила. В случая
фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се подкрепят от гласните
доказателства по делото.
Съдът намира, че извършването на нарушението по пункт 1 от
НП е безспорно установено. Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП въвежда задължение
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Управляваното от жалбоподателя МПС-
лек автомобил попада в категорията М1, съгласно чл.149 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който е редовно съставен и има
доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно чл.189 ал. 2 от ЗДвП съдът намира, че визираното по- горе нарушение е осъществено от
жалбоподателя. Това обстоятелство е отразено в АУАН, който е редовно съставен и
по силата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за
вписаното в него до оборване на същото. Извършването на нарушението не се оспорва
в съдебно заседание. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е
извършил вмененото му във вина нарушение. Размерът на наложеното наказание е
съобразен с нормата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, която предвижда такъв във
фиксиран размер от 50лв. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива, имайки предвид и че се касае за
многобройност на процесните нарушения.
По пункт 2 от НП безспорно
установено е, че автомобилът е бил без регистрация в системата на МВР,
установено при проверката от полицейските служители. Причината за това е била,
че регистрацията на посоченото МПС е била служебно прекратена на основание чл.
143 ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, поради непредприемане на действия от
новия собственик по регистриране на МПС в двумесечен срок от придобиване на
собствеността, поради което към датата на процесната проверка посоченият
автомобил не е имал надлежна регистрация. С оглед гореизложеното съдът намира
за безспорно и категорично доказано, че С. е осъществил вмененото му във вина
нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата е управлявал
нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Правилно е определена
съответстващата санкционна разпоредба на
чл. 175 ал. 3 предл. 1-во от ЗДвП,
съгласно която се наказва водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. Санкцията за това нарушение е
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и глоба от 200 до 500 лв. В случая наложените на жалбоподателя
кумулативни наказания са в минималния предвиден размер и не търпят корекция.
Съдът намира, че
безспорно установено е и извършването на нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, а и същото в съдебно заседание не се оспорва. Административно наказателната разпоредба на
чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 и 2 от ЗДвП предвижда
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за водачите, които не изпълняват задълженията си, регламентирани
чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП за носене на свидетелство за управление на МПС и
контролен талон. Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички
елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова
разпоредба. Приложена е относимата санкционна разпоредба, а наложеното
наказание, 10 лева глоба е посоченото в закона такова в същия фиксиран размер.
Правилно са определени и отнетите контролни точки за нарушението по чл. 137а
ал. 1 от ЗДвП и по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Неоснователни са
възраженията за липса на субективна съставомерност на нарушението по чл. 140
ал. 1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не бил уведомен за прекратяване на
регистрацията на автомобила си. Такова задължение законът не е вменил на
органите на МВР. В случая е налице
идентичност между водач и собственик на автомобила, който не е изпълнил
задължението си да го пререгистрира в указания от законодателя срок, поради
което лично се е поставил в положението да управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, а незнанието на закона не го извинява.
В този смисъл
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По изложените
мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****/11.01.2019
година на Началника на сектор П.п. при **** П., с което на Х.Р.С., ЕГН ********* ***, на основание
чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3
пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 е
наложено административно наказание глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.
100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети общо 16 контролни точки на основание
Наредба № Iз -2539 на МВР за нарушението по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и чл. 140
ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.