№ 12975
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110157864 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. М. А., чрез адв. Е. И., срещу „...“
АД, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване
за нищожна клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение от сключения
между страните договор за потребителски кредит №...9г. и Анекс №...2020 г. и иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 540, 20 лева.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение,
че сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който й
била предоставена в заем сума в размер на 1500 лева, при фиксиран лихвен
процент от 40,54 % и годишен процент на разходите – 49,00 %. В договора
било предвидено, че заемът следва да бъде обезпечен до края на деня,
следващ датата на сключването му, с банкова гаранция или поръчителство от
поне две физически лица, които следвало да отговарят на определени
условия. Неизпълнението на посочените изисквания от страна на ищцата, в
качеството й на кредиполучател, обусловило начисляването в нейна тежест на
неустойка в размер на 1620,60 лева. Предвидено било изплащането на
неустойката да се добави към погасителните вноски по кредита, което довело
до скритото му оскъпяване, имащо за цел неоснователно обогатяване в полза
1
на кредитодателя за сметка на потребителя. Навежда доводи относно
нищожността на уговорената неустойка като противоречаща на добрите
нрави. Счита, че същата е договорена в нарушение на принципите на
добросъвестност, като поставените от кредитодателя условия за осигуряване
на обезпечение били неизпълними и насочени към получаване на
допълнителна печалба в противоречие с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗЗП. В
тази връзка, моли съда да прогласи нищожността на клаузата от договора,
която предвижда заплащането на неустойка, като противоречаща на добрите
нрави и заобикаляща законоустановените изисквания по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съответно нарушаваща разпоредбата на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Претендира
осъждането на ответника за сумата от 50 лева, представляваща частичен иск
от платена без основание неустойка по договора, за периода 30.04.2020 г. до
15.02.2022 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането. С молба от 23.02.2024г. е направено искане за
увеличаване на иска по чл.55 ЗЗД до размер от 540,20 лева, срещу което
ответникът в предоставения му срок не е възразил и съдът е допуснал
изменението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. У., подава отговор на
исковата молба. Оспорва предявените искове като неоснователни и
необосновани. Възразява срещу изложените от ищцата твърдения относно
нищожността на клаузата за неустойка. Твърди, че основание за начисляване
на същата било неизпълнение на договорните задължения от страна на
кредитополучателя. Посочва, че между страните било уговорено, че
неустойка се дължала само за периода, в който не е осигурено обезпечение, от
което следвало че при изпълнение на посоченото договорно изискване за
обезпечение неустойката спира да се начислва. Навежда доводи относно
законосъобразността на процесната клауза от договора. Твърди, че
неустойката е индивидуално договорена между страните, поради което има
характерна на равноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Възразява срещу
твърденията на ищцата относно нарушаване на предпоставките на чл. 11, т. 9
и т. 10 ЗПК. Счита, че размерът на лихвения процент по кредита и годишният
процент на разходите са изрично и ясно посочени в договора, съответно
същите са съобразени със законовите ограничения. Възразява срещу
твърдението на ищцата относно заплащането на сумата от 50 лева. Моли съда
да отхвърли претенциите на ищцата като неоснователни. Обективира искане
2
за присъждане на разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото
наличието на сключен между Н. М. А. и „...“ АД договор за потребителски
кредит № ...9 г. и Анекс №...2020г., по силата на които ответното дружество е
предоставило в заем на ищцата сума в размер на 1500 лева.
Съгласно раздел V от договора за потребителски кредит и чл.7 и чл.8 от
Анекса в срок най-късно до края на следващия ден от сключването му,
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните
обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически
лица. Съгласно чл.5.3 от договора и чл.8 от Анекса в случай, че
кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в
срок до края на следващия ден от сключването му да осигури поне двама
поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на
кредитополучателя, като при преценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, кредитодателят може да изиска от него да осигури и
повече от двама поръчители. Поръчителите трябва задължително да бъдат
физически лица, като всеки от тях трябва ва отговоря на следните условия: да
има нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева, да бъдат лица
над 20 годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не
по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са
кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително
и такъв с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две
години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции,
или ако имат – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „редовен“. В чл.5.2.2 от договора и
чл.10 от анекса е предвидено, че кредитополучателят може да обезпечи
кредита, като предостави банкова гаранция. Банковата гаранция трябва да
покрива размера на всички суми, които кредитополучателят е длъжен да
изплати на кредитодателя по договора за кредит и да има срок на валидност
30 дни след крайния срок на всички задължения по кредита. В чл.5.6 от
договора и чл.11 от анекса е уговорена неустойка в случай, че
3
кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по
кредита, съгласно горепосочените условия, като размерът на неустойката е
индивидуален и се посочва в Приложение №1 и погасителния план, като
неустойката се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със
съответната погасителна вноска.
Видно от представеното Приложение №1 към Анекса е уговорена
неустойка в размер на 4,44 лева на ден, а в погасителен план към договор за
потребителски и Анекс №...2020г. неустойката в случай на непредоставяне на
обезпечение е размер на 135,05 лева на месец при размер на вноската по
кредита за погасяване на главница и лихва в размер на 154,12 лева, общо 12
вноски.
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му –
до края на следващия ден от деня на сключване на договора, създават
значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо
място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
4
ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено
задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията
по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка,
разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера
на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия
случай в договора е уговорен ГПР в размер на 49 %, а самата неустойка,
която не е включена в него в размер на 1620,60 лева при сума по заема в
размер на 1500 лева, се явява над 100% от същия. Вещото лице по допусната
по делото съдебно-счетоводна експертиза е изчислило, че с неустойката в
размер на 1620,60 лева, кредитът се оскъпява с 87,63 %. Неоснователни са
съображенията на ответника, че трябвало да бъде съобразена само
действително заплатената неустойка, доколкото същата е начислена като
задължение в погасителния план за целия период на договора и няма данни да
е било анулирано някое от задълженията. Съобразно разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения
между страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение
на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна.
Основателен е и предявеният осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена при начална липса на основание
въз основа на нищожната клауза неустойка в размер на 540,20 лева.
Установява се от заключението на приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, че ищцата е заплатила реално сумата от
540,20 лева, която е била причислена от ответника за погасяване на
задължението за неустойка, поради което съдът намира, че същата
5
действително е заплатила сумата от 540,20 лева по неустоечната клауза,
приета от съда за нищожна, поради което искът следва да бъде уважен в
цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 114,82 лева.
Пълномощникът на ищеца адв. Е. И. е направила искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. И. е
предоставила на ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА, поради което на същата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът (осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право
на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 - НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда другата
страна да заплати възнаграждението на съответния адвокат. Разпоредбата на
чл. 2, ал. 5 НМРАВ урежда, че минимално възнаграждение следва да се
определя по отделно за всеки от исковете. В конкретния случай по делото са
предявени два обективно съединени иска, като делото е с ниска фактическа и
правна сложност и с нисък материален интерес. Настоящият състав намира,
че буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира
приложение при обективно съединени обуславящи и обусловени
искове(доколкото по главния иск се твърди нищожност на посочената клауза,
връщането на платени суми по която е предмет на съединения осъдителен
иск) при дела с предмет ниска фактическа и правна сложност на делото при
определяне размера на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАДв., поради което
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Следва
да се съобрази и актуалната практика на СЕС (решение на Съда на
Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16
и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
6
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната
организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за
възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 на СЕС), която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при
определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Н. М. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..,
срещу „...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..,
на неустойка за непредоставяне на обезпечение от сключения между страните
договор за потребителски кредит №...9г. и Анекс №...2020 г.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК .., ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. А., ЕГН **********, по иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 540,20 лева, представляваща
недължимо платена въз основа на нищожна клауза за неустойка от договор за
потребителски кредит №...9г. и Анекс №...2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „...“ АД, ЕИК .., да заплати на
адв. Е. Г. И., гр. Пловдив, .. разноски по делото за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева за предоставена на ищеца Н. М. А. безплатна правна
помощ в настоящото производство..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „...“ АД, ЕИК .., да заплати
на Н. М. А., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 114,82 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7