Решение по дело №127/2021 на Окръжен съд - Бургас

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

                                 №І-29    23.03.2021 година, гр.Бургас

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева

                                         ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова

                                                           2.мл.с.Детелина Димова 

    

 С участието на  прокурора…..

при секретаря Ани Цветанова,

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №  127 по  описа за 2021 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „АВТОКОМЕРС 93“ ООД ЕИК *********, със седалище: град Благоевград, ул. „Стефан Стамболов“ №1, ет.7, офис 6, представлявано от управителите Тодор Димитров Илиев и Христо Кирилов Тасев, предявена чрез адвокат Пламен Козаров, против Решение № 260865/14.12.2020г., постановено по гр.д.№ 4084/2020г. по описа на БРС в частта, с която е осъден да заплати на П.С.Г.  ЕГН **********, с адрес: ***, сумата  от 4977, 20 лева,представляващ сбор на  трудово възнаграждение за положен извънреден труд в съботни дни за 5 часа на ден, от 09, 00 часа до 14, 00 часа, на следните дати: 10.02.2018 година, 24.02.2018 година, 17.03.2018 година, 31.03.2018 година, 14.04.2018 година, 28.04.2018 година, 12.05.2018 година, 26.05.2018 година, 09.06.2018 година, 23.06.2018 година, 07.07.2018 година, 14.07.2018 година, 21.07.2018 година, 04.08.2018 година, 11.08.2018 година, 18.08.2018 година, 25.08.2018 година, 01.09.2018 година, 15.09.2018 година, 13.10.2018 година, 27.10.2018 година, 03.11.2018 година, 17.11.2018 година, 01.12.2018 година, 15.12.2018 година, 29.12.2018 година, 05.01.2019 година, 12.01.2019 година, 19.01.2019 година, 26.01.2019 година, 02.02.2019 година, 09.02.2019 година, 16.02.2019 година, 23.02.2019 година, 02.03.2019 година, 16.03.2019 година, 30.03.2019 годна, 06.04.2019 година, 20.04.2019 година, 27.04.2019 година, 11.05.2019 година, 25.05.2019 година, 08.06.2019 година, 15.06.2019 година, 29.06.2019 година, 13.07.2019 година, 20.07.2019 година, 03.08.2019 година, 10.08.2019 година, 17.08.2019 година, 24.08.2019 година, 31.08.2019 година, 07.09.2019 година, 14.09.2019 година, 21.09.2019 година, 28.09.2019 година, 19.10.2019 година, 26.10.2019 година, 09.11.2019 година, 23.11.2019 година, 30.11.2019 година, 14.12.2019 година, 21.12.2019 година, 28.12.2019 година, 04.01.2020 година, 11.01.2020 година, 18.01.2020 година, 25.01.2020 година, 01.02.2020 година, 08.02.2020 година, 22.0.2020 година  и 29.02.2020 година,   ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 24.07.2020 година до окончателното й плащане, както и сумата 517, 34 лева , представляваща разноски, направени по водене на делото съответно на уважената част от иска.

Във въззивната жалба се твърди, че в тази му част първоинстанционното решение било неправилно и незаконосъобразно, моли се отмяната му и постановяване на решение, с което така уважените искове бъдат отхвърлени.На първо място се твърди, че липсвали категорични и убедителни доказателства, установяващи полагане на извънреден труд за дните и времевите отрязъци, за които исковете са уважени.Обсъдени са показанията на св. И. Л. ,които според въззивника не  съдържали конкретни данни за полаган извънреден труд, за което се излагат подробни доводи.Освен това показанията на този свидетел не кореспондирали на показанията на други двама свидетели, разпитани от БРС, които се обсъждат подробно от въззивника  в жалбата му. От друга страна се сочи, че по делото не били събрани доказателства, установяващи ,че работодателят знаел за така полагания труд от въззиваемия, като в тази насока се изтъкват съображения.СИЕ, изслушана по делото,  остойностявала твърдяния от ищеца труд, но не доказвала наличието на такъв.Сочи се ,че съдът не е обсъждал доказателствата по делото в тяхната взаимовръзка и относимост към спора, игнорирал  е  и част от гласните доказателства, в резултат на което фактическата обстановка не била правилно установена,което довело и да неправилен правен резултат.В проведеното пред БОС открито въззивното дружество не се представлява; с нарочна писмена молба се излагат подробни доводи  по писмения отговор на  въззиваемия П.С.Г.  по въззивната жалба, като в тази насока   се извършва анализ на събраните от районния съд доказателства и техната относимост  и доказателствена сила в съдебното производство;представен е списък на разноските,банково бордеро и  договор за правна  защита и съдействие. 

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба, предявен от П.С.Г.  ЕГН **********, с адрес: ***  чрез пълномощник адвокат Иво Иванов от БАК,  с който се моли отхвърляне на въззивната жалба. Твърди, че се извънредният труд бил доказан по делото с издавани фактури и спецификации за закупени от клиенти на работодателя стоки;въпреки разпореждането на съда работодателят не представил оригиналите на тези документи, което следвало да се цени на осн. чл.190 ГПК вр. чл.161 ГПК.Досежно твърдението на въззивника: за полагане на труд от работника без знанието на работодателя сочи обстоятелства  за оборване на това твърдение, а именно- че в обекта, където е полаган извънредния труд, имало камери , следени от работодателя; освен това  преките продажби на стока от работника Г. се отразявали в складовата програма на работодателя .Моли се присъждане на съдебно-деловодните разноски. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемият П.Г. не се явява, представлява се от адвокат Иво Иванов, който  оспорва въззивната жалба и моли потвърждаване на решението в обжалваната част; представя списък на разноските , които претендира.

              Никоя от страните не заявява доказателствени искания. 

              Предявените и разгледани  искове са  с  правно основание чл.150 от КТ вр. чл. 262, ал.1, т.2 от КТ  и чл.262, ал.1, т. 3  от КТ.

             Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

                Обжалваното първоинстанционно решение е валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора,в необходимата форма и с определено съдържание, от което се извлича смисъла му.        

                 При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба пред настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,Бургаският Окръжен съд  намира, че решението на БРС в обжалваната част  е законосъобразно и правилно,като  изцяло споделя мотивите на районния съд, към които на основание чл. 272 ГПК препраща.

С оглед  изложените във въззивната жалба  възражения и доводи настоящият състав на БОС   намира следното:

Между страните не е спорно съществуването на трудово правоотношение,възникнало със сключването на трудов договор на 30.01.2018 година,възоснова на който договор  ищецът П.Г.  заемал длъжността „Ръководител търговски екип“  при   ответника „АВТОКОМЕРС 93“ ООД  с месечно трудово възнаграждение в размер от 1 200 лева и допълнителни възнаграждение в размер от 0,6 %. Продължителността на работното време е установено както следва:5 дни в седмицата, 8 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време.

Трудовият договор е бил  прекратен със  Заповед № 24/09.03.2020г.  на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ/съкращаване на  щата/, считано от 10.03.2020г.

Предявените  от ищеца искове са за  заплащане на положен извънреден труд  през съботни почивни дни и празнични дни/официални празници/  за периода, посочен в исковата молба и молбата за уточнението.

                От ответната страна се оспорват изцяло исковите претенции като неоснователни,моли се отхвърлянето им  като недоказани.

                Районният съд  е намерил за  доказано полагане на извънреден труд от ищеца в съботните почивни дни от 09 часа до 14 часа –т.е за  времевия интервал от пет часа; изчислил е  по реда на чл.162 ГПК дължимото възнаграждение на ищеца, като е взел за база заключението на вещото лице  Джалева по приетата на СИЕ, в което изчисленията са извършени за 8 часа положен труд  по правилото на чл.226,ал.1,т.2 КТ.Районният съд е отхвърлил като недоказана претенцията на ищеца за полагане на извънреден труд на официални почивни празници, а именно на датите 03.03.2018 година, 24.05.2018 година, 06.09.2018 година, 01.05.2019 година, 06.05.2019 година, 24.05.2019 година и 06.09.2019 година, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

                  Спорният въпрос между страните: полагал ли е извънреден труд ищецът при ответника  в съботни почивни дни за сочени в исковата молба дати и период от време , е решен от районният съд  при правилна преценка на събраните по делото доказателства и приложение на относима правна норма.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ урежда легална дефиниция на понятието "извънреден труд" – това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, от работника или служителя извън редовното му работно време, установено по трудовото правоотношение. При полагането на извънреден труд съгласно чл. 150 КТ, във вр. с чл. 262 КТ работодателят дължи заплащане на възнаграждение в увеличен размер – според уговореното между страните, но не по-ниско от минималните установени в закона размери.

Следователно, за да възникне парично вземане за извънреден труд за работника или служителя, необходимо е да са налице следните материалноправни предпоставки/юридически факти/:1/ работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или служителя извън уговореното работно време или той/работодателят/ мълчаливо да е допуснал полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време, като законодателят не прави разлика между изричното разпореждане на работодателя за извършване на извънреден труд и мълчаливото му допускане. 2/  работникът/служителят ефективно да е престирал своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време .

 Независимо дали е издадена заповед за полагане на извънреден труд от работодателя, с която е възложено на работника да полага извънреден труд, както и дали за отчитането му е водена специална книга, липсата на такава заповед или отчетност от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка  на твърденията на страните и на събраните по делото доказателства е установяването или неустановяването  на положен извънреден труд. Задължението на работодателя да заплати трудово възнаграждение при полагане на извънреден труд представлява насрещната престация за извършената от работника или служителя работа по трудово правоотношение. Тя се дължи независимо от това дали при полагането на извънредния труд са спазени законоустановените изисквания. За да възникне задължението на работника или служителя да полага извънреден труд, разпореждането за възлагането му трябва да достигне до знанието на работника. Уведомяването му за необходимостта и времето на полагане на извънредния труд става чрез съобщение по смисъла на чл. 15, ал. 1, изр. 2 НРВПО. Но дори и да не е издаден нарочен акт от работодателя, той дължи заплащане на положения извън установеното работно време труд, в случай че служителят е изпълнявал своите трудови функции в негов интерес и без неговото противопоставяне.

В тежест на работника е установяване на твърдението му за  полагане на извънреден труд, който е приеман от работодателят, за което са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмени доказателства и съдебните експертизи.Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство може да се извърши с всички доказателствени средства - писмени, гласни, заключения на вещи лица и пр. (в този смисъл Решение № 872 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).

В разглеждания случай настоящата инстанция намира за безспорно доказано, че ищецът  П.С.Г. като „Ръководител  търговски екип“  с месторабота- гр.Бургас, отдел:Склад Бургас,находящ се в гр.Бургас, ул.“Одрин“№50, бизнес зона-Аполо,  при работодателя „АВТОКОМЕРС 93 “ ООД е осъществявал трудовите си задължения и всеки два съботни почивни дни в месеца /през събота в месеца/ на сочените в исковата молба дати, от 09.00 часа до 14.00 часа.В тази насока  съдът отчита показанията на свидетелите Л., Ж. и Й.,които категорично установяват, че в „АВТОКОМЕРС 93 „ООД  се  работело в съботни и празнични дни, като работното време било от 09.00 часа до 14.00 часа, и се работело през събота в месеца. Свидетелят Л., работил от април 2019г. до април 2020г. в отдела, на който ищецът П.Г. бил ръководител, сочи, че  във фирмата се работело всяка събота през седмица;  в  съботния ден от месеца , в който  служителят почива, работела друга група. Свидетелят Л. установява, че когато отивал на работа в съботния ден, там на работа бил и  ищецът П.Г., който  се занимавал  с фактури, понякога разнасял части, общо взето се занимавал с всичко във фирмата. Действително, воденият от ищеца за разпит пред съда  свидетел  Л. установява  полагане на извънреден труд   от П.Г. за периода от април 2019г. до април 2020г.,в който период от време свидетелят Л. е бил служител при работодателя „АВТОКОМЕРС“ ООД. Показанията на  този свидетел обаче изцяло кореспондират на   показанията на  свидетелите  Ж. и Й. и установяват безпротиворечиво и категорично обстоятелството: че  в „АВТОКОМЕРС 93 “ ООД  се работело  в съботни почивни дни, при установено работно време от  09.00 часа до 14.00 часа, като по принцип една събота се работело  и една събота  се почивало/ вж. показанията на св. Л. и на св.Ж./. Свидетелят Й. , работещ във фирмата от 2004 година и  до  2019г.   началник на ищецът П.Г., не отрича, че в съботни и празнични дни  във фирмата се е работило, но заявява , че не  може да посочи   точно  в кои почивни дни от исковия период ищецът П.Г. е работил, тъй като  П.Г. не го е уведомявал за това  и не му е  „…давал отчет за  извършена работа през съботни и празнични дни“. Следователно, в своята съвкупност показанията на тримата свидетели установяват практика в „Автокомерс 93 “ ООД за работа в съботен работен ден от 09.00 часа до 14.00 часа,през събота в месеца, която практика е била спазвана и   от  ищеца Г.  в срока на трудовото му правоотношение, непосредствен свидетел  на което е бил свидетелят Л., поради което съдът приема за безспорно установено полагане на извънреден труд  от ищеца при ответника за процесния период от време и на конкретно посочени в исковата молба дати.

 На следващо място,макар  по делото да не са ангажирани доказателства за изричното разпореждане на работодателя:ищецът П.С.Г.  да полага извънреден труд в съботните дни през релевантния период извън установеното  с трудовия договор работно време, от съвкупната преценка на разпитаните по делото трима свидетели съдът  намира, че това е била практика  в „Автокомерс 93 “ ООД, с фиксирано по часове работно време в  съботния почивен ден.Освен това и след  като  по делото не се доказва: работодателят  да се е противопоставил на престирането на труд от страна на П.Г.  през този период от време,  следва да се обоснове извода- че полагането на извънреден труд от страна на ищеца П.Г. е ставало със знанието на работодателя. В този смисъл следва да се ценят и показанията на свидетеля Ж., установяващи наличието на видеонаблюдение в обекта, от което  работодателят безспорно е бил наясно с полагането на извънреден труд от ищеца П.Г. през събота в месеца,т.е. за два почивни съботни дни от месеца за исковия период от време. Следователно, категоричният извод е, че няма как служителят Г.  да е полагал труд в обекта на работодателя  си в продължение на повече от две години без неговото знание и съгласие за това.

 При тези обстоятелства настоящият съд намира, че  по делото са доказани и двете материалноправни предпоставки,визирани с разпоредбата на чл.143 КТ,обуславящи възникването в полза на ищеца П.С.Г.  на парично вземане за положен от него извънреден труд за исковия период от време. Действително, с разпоредбата на чл. 149 от КТ се  задължава работодателя да води книга за отчитане на извънредния труд, като тази разпоредба е насочена към осигуряване закрила на труда на работника или служителя и цели да осуети неправомерно използване на труда на работника или служителя извън установеното по трудовото правоотношение работно време, но не предпоставя тази книга като форма за действителност или за доказване на извънредния труд. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 150 от КТ, която предвижда заплащане на трудово възнаграждение в увеличен размер за положения извънреден труд независимо дали същият е положен законно или не (в този смисъл решение № 1373/08.12.2008 г. на ВКС, Г.К.). В конкрената хипотеза при съвкупна преценка на  твърденията на страните и събраните по делото доказателства, вкл. кредитираните свидетелски показания, въззивният съд намира, че ищецът е доказал твърденията си, че въпреки уговореното в трудовия договор работно време  е полагал труд в почивни съботни дни през релевантния период, който труд е извън установеното за него работното време по трудовото правоотношение с ответника и представлява извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ. За така положения извънреден труд от ищеца през релевантния период ответникът на основание чл. 150, ал. 1 във връзка с чл. 262 от КТ му дължи увеличение на възнаграждението в минималните установените в закона размери, поради липсата на специална уговорка помежду им, отразена в трудовия договор. Този размер възнаграждение правилно е остойностен  от  първоинстанционния съд  по реда на чл.162 ГПК на база депозираното от вещото лице заключение по СИЕ, което не е оспорено от страните и съдът счита, че е обективно и компетентно изготвено.

                    По изложените съображения Бургаският Окръжен съд приема, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част  е законосъобразно при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което и препращайки към  мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК ,решението  следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция  ищецът-въззиваем  има право на разноските, извършени по в.гр.д.№ 127/2021 година по описа на БОС  и установени в размера от  600 лева.

Мотивиран от горното БОС

 

                                          Р Е Ш И:

 

                         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260865/14.12.2020г., постановено по гр.д.№ 4084/2020г. по описа на БРС,  в обжалваната част.

 

                        ОСЪЖДА  „АВТОКОМЕРС 93“ ООД ЕИК *********, със седалище: град Благоевград, ул. „Стефан Стамболов“ №1, ет.7, офис 6, представлявано от управителите Тодор Димитров Илиев и Христо Кирилов Тасев, да плати на П.С.Г.  ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600 лева/шестотин лева/ съдебно-деловодни разноски, извършени пред    БОС.

                    

                       РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                    

 

                                                                         Членове:1/

 

                     

                                                                                           2/